1. Когато говориш кротко и тихо, повече хора ще те чуят
2. Винаги е по-добре да изложиш тезата си, така е по-вероятно някой да я прочете и да промени мисленето си
3. Темата за "сакралността" на тайната на осиновяването трябва да бъде развенчана най-после и колкото повече се говори за това, толкова по-добре
4. Колкото повече хора четат и пишат, независимо дали лично засегнати или незасегнати, толкова повече ще се замислят - така се променя общественото мнение.
Та! По темата . Моето мнение:
1. Дали да кажем на детето - не е въпрос на избор, то ни е родителско задължение.
2. Още при самото осиновяване, ние знаем, че има друга майка, съгласяваме се с това, значи трябва и да го приемем.
3. Искаме децата ни да ни обичат, изискваме от тях доверие нали? Ако скрием, ние какво даваме - лъжа и прикритост.
4. Кошмар е да живееш с подозрение - дори не мога да си представя да причиня това на детето си. То да ме пита ерно ли е, а аз в очите да го лъжа и да му викам "не, сакън не е верно"
5. Осиновяването не е лошата случка. Изоставянето е кошмара. Осиновителите рядко имаме участие в самото изоставяне, за това просто не виждам какво точно крием.
6. Детето вече е "измамено" от БМ, ако си вмълчим - ние сме следващите предатели - защо да го правим?
Пак мое мнение Защо лъжат и крият осиновителите? От страх ... най-чист и разбираем човешки страх
някои ги е страх, че детето ще предпочете биологичната си майка и баща
други ги е страх от това, че няма да са обичани родители
трети ни е страх, че няма да сме единствени на света
четвърти, че са непълноценни родители и ги е срам ...
Колкото осиновители, толкова страхове, обаче се иска малко работа върху себе си, за да осъзнаем, че децата са чисти и искрени същества, които дават стократно обич и доверие, особено когато родителя е честен и искрен с тях.