За рушветите при осиновяването

Не мислих да влизам в полемика, ама като се говорят празни приказки, ей така "по принцип" ....
"имаше ги и преди 3-4 години ......", ами може и сега да има единични случаи. Българите имаме много пословици и поговорки и както се казва в една - "Във всяко стадо си има и мърша" Ама това не значи, че изключенията са практика.
И се паля, защото ми писна хора, които са далеч от материята, да философстват и да правят разни заключения, ей така - "по принцип".

И да, приемам го лично, защото ми омръзна да слушам как осиновяването е тромава процедура, да ме питат и направо - колко пари дадохте за това хубаво здраво дете и аз едва ли не да се оправдавам, че не участвам в порочни схеми.

   
    Сещам се за още една поговорка, която ми се струва подходяща ."" Не наказвай себе си заради глупостта на някои хора.''
    Лично аз не се връзвам на нищо в тази тема, както и на нищо по форумите . Не приемам нищо лично. Тоест не допускам, че се отнася за мен, ама наистина ,откъде- накъде!?
     Защото първо има много хора, които си драскотят по форумите просто за развлечение ,както например тук и изобщо си нямат  идея, че може да засегнат чувствата ми по някакъв начин. Те си драскат за отмора, развлечение или защото имат много свободно време за убиване  ....Така че проблемът си е мой ако се засегна от нещо което те са писали Други пишат за да избиват комплекси и понеже анонимността им позволява да пишат много неща безнаказано, те се възползват от това. Срещат се всякакви луди, от безобидни откачалки до опасно луди,които не си пият хапчетата
 Сега за тези, които се връзват. Те трябва да разберат, че едва ли са толкова важни,че някой умишлено да тръгне да се занимава с тях да ги засяга и обижда, и по този начин да им навлиза в сферата на чувствата. Абе ,мили хора, разберете, всеки пише не заради вас, а заради себе си-да изрази себе си. Пак казвам да се обидиш, да се вържеш е собствен избор, който няма нищо, ама нищо общо с този който те обижда ,засяга, бърка се там където не му е работа и прочие.
    Когато съм съобщила в обществен форум като този, че детето ми е осиновено, съм осъзнала вече факта,че мога да чуя всякакви мнения за осиновяването-както  положителни ,така и отрицателни,които няма да ми харесат. Знам, че ще срещна мнения в съзвучие с моето, понеже ги оприличавам с моята реалност, така както и други които ми се виждат без връзка с  реалността. Но това какво ми се привижда на мен е нещо много подвеждащо. Например в тази тема. Аз се изумявам, как някой може да пише такива интересни случаи , как едни хора искали рушвети, други им ги давали. Понеже на мен нищо такова не ми се е случвало, си въобразявам,че е невъзможно. Да, ама не.

Струва ми се, че има вече движение, но две твърдения са гравирани у средностатистическото съзнание:
1. Без рушвет или връзки работата добре нама да се свърши;
2. В домовете децата са проблемни ...
Аз за да им спестя на някои непосилния интелектуален напън от преосмислянето на тези "истини" за сметка на детето ми, съм лъгала, че имах връзки така работя за градската легенда, знам, виновна виж, за пари не мога да излъжа, даже за бъзика... И знаете ли, реакцията винаги е много разбираща и никой не пита за детайли, един вид "знаем ги тия работи, не падаме от клона" ...

Аз пък си признавам, че търсих връзки. Просто не можех да чакам, Така се бях вторачила..не знам, може би защото осиновявах сама и си мислех, че няма да стане бързо. Друг е въпроса, че не ми се наложи.

Аз ходих на среща с бъдеща мама. Тя се оказа "по в час" от мен. Всичко си знаеше като отличничка. На въпроса ми с какво мога да съм полезна, се оказа че търси връзки, а аз съм боса в тази тема ... каза ми, че имало и тарифа за комисията  . Ние обаче сме от безплатните и не познавам "платени" дечица ми се струва.

Не съм дала и стотинка (с изключение на държавната такса за завеждане на делото за осиновяване и разноските за медицински и други необходими документи). Не се героизирам, но днес се радвам, че е станало така. Не знам как бих обяснила на детето си един ден, че се наложило да "платя" за него. Аз мисля, че си е струвало, за мога днес да я гледам в очите без притеснение, когато си говорим на темата "осиновяване".
Единственото, което направих след като подадохме документи е да отделя много от времето си, за да чета във форума. И четох, и четох - от първата до последна тема. Тук получих отговор на много от въпросите си, разбрах че страховете, които изпитвам са нещо нормално и най-вече получих "бойното" си кръщене, като съ-преживях доста от проблемите на мамите преди мен. Така пълноценно употребих "дългите" 9 месеца от подаването на заявлението до идването на дъщеря ми у дома. Без рушвет, без връзки, без припознаване и други не съвсем законови действия.
Крайно време е да спрем да правим нещо, само защото "И другите правят така!" В крайна сметка всеки сам решава.
П.С. Някой от вас познават детето ми лично и могат да преценят дали бих могла да се сдобия с по-прекрасно същество ако бях "бутнала" някой друг рушвет.

Извинете, че се намесвам, но мисля, че както навсякъде има и хора дали рушвети и такива, които не са давали. Това зависи обаче преди всичко от нас самите, защото докато даваме ще има и кой да взема, същото е като при лекарите. И не го казвам с идеята да порицавам, защото и аз съм давала на лекари в определени ситуации, а по-скоро като констатация. А и най-важното е да си има човек детенце, с което да си дарят взаимно щастие

Нито някой ни е искал, нито сме предлагали на някой - но също така не мога да упреквам никой, просто не съм сигурна какво бих направила ако в онзи труден и дълъг период на чакане някой ни беше казал че ако "дадем" няма да чакаме толкова..... Благодаря на Бога че не ми се наложи да изпадам в такива морални дилеми.....