Да, вторите деца се развиват по-бързо. Имат си "учители" да ги учат 
Баткото вчера ме оскуба и си разхвърлиха всички чорапи от чекмеджето. На въпроса Защо, отговора беше :Гого скубе" Гоги хвърля" 
- Публикувана: 23 окт. 2012, 14:18 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2014, 14:00 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **
Определено се учат едни от други, само че при нас май е обратното
Баткото вчера ме оскуба и си разхвърлиха всички чорапи от чекмеджето. На въпроса Защо, отговора беше :Гого скубе" Гоги хвърля" Обаждаш се на телефоните в Свети Наум и те ще ти кажат за кога има свободни места или ще се опитат да те отсвирят, защото такива има чак след няколко месеца. Мисля че ще ти трябва доста търпение да си запазиш час.
За рода - моят син е на 3 и оше бърка родовете. Често говори за сестра си в мъжки род. Той проговори късно, но с всичко друго вече навакса, само това още не е изчистил. Така че за толкова по-мако дете мисля че още не е повод за безпокойство. Поправяй го всеки път, ще му светне лампичката. Ако не знае опитай се да му обясниш нагледно и разликата между мъж и жена.
За рода - моят син е на 3 и оше бърка родовете. Често говори за сестра си в мъжки род. Той проговори късно, но с всичко друго вече навакса, само това още не е изчистил. Така че за толкова по-мако дете мисля че още не е повод за безпокойство. Поправяй го всеки път, ще му светне лампичката. Ако не знае опитай се да му обясниш нагледно и разликата между мъж и жена.
Благодаря
, обадих се и ни записаха за 23.09 сутринта при д-р Заякова. Попитах за направление - тези прегледи не можели по здравна каса - такса 40 лв. за 40 мин. Няма значение - важното е да са добри специалисти и да не стресират детето. 
Здравейте мами! Прочетох първите страници на темата и последните две, със сигурност съм изпуснала доста интересни неща. Моите деца са вече "големи" батковци - на 8г.8м. и 10г.7м. Родени са м.02.2004г. и м.12.2005г. Разликата между мен и сестра ми е близо шест години и винаги съм знаела, че моите деца няма да са с такава разлика. Трябваше да стана на 20, за да започне тя да ме приема като голям човек. 
Децата ми имат общи интереси и теми за разговор, забавляват се заедно. Докато бяха малки ми беше трудно, на моменти супер изнервящо (изхвърляла съм играчка през отворения прозорец, за която се караха и втрещих бабките, които бяха на улицата по това време). Но знаете ли, всичко се забравя. Сега като ме питат дали ми е било трудно, отговарям: "Сигурно ми е било, не помня". Свекъра и свекървата са починали преди да се вземем с ММ, а моята майка е болна, тя самата има нужда от обгрижване и живее с нас. Та може да се каже, че съм се грижила за три деца. 
За щастие, таткото много ми помагаше - и в къпането, и в храненето, и в разходките... Баткото ми беше много кротък и разбран, но малкият беше страшило. Как му ги раждаше акълът пакостите, които правеше още се чудя. И в детската го "хвалеха" и все го сравняваха с баткото, колко кротък бил той. Спомням си в детската имаха госпожа по заместване, за две седмици. В края на първата седмица тя ме дръпна настрани и с тревожен глас ме пита дали съм забелязала промяна в поведението на малкия? Направо изтръпнах. Попитах я "защо", а тя: "Беше много кротък, но започна да не ме слуша и се опитва да прави пакости". Едва се въздържах да не се изсмея и й обясних, че той просто е "правил" поведение, защото не я познава и всъщност е бил с променено поведение, когато е слушал. В същото време е голям мъж, много търпи на болка (вече не толкова, откакто цяла нощ го боля ухо, а се оказа, че е зъб, направо се измъчи) и като го питах какво го боли или защо няма настроение, ми отговаряше "нищо" и "добре съм". И карах баткото да го пита какво му е, на него винаги си казваше. 
Е, големият често го караше и да направи нещо, за което на него не му "стискаше" и после малкият го отнасяше. Но не го предаваше и докато разбера каква е работата, страдаше сам. После ги наказвах и двамата. Наистина малките ни се струват по-развити и "по-умни", но то е, защото на тях има кой да им показва, а батковците сами са открили как да строят кули от конструктора, да оцветяват и т.н. Много са ми интересни в магазина. Когато съм само единия и той си избере нещо, винаги взема по две, и за другия. Дано запазят тази силна връзка помежду си и като пораснат. Точно заради тази връзка, одобрявам по-малката разлика между децата и силно я препоръчвам. Трудно е докато са малки, изнервящо е ако няма помощ от други хора (както при мен), но това се забравя. Но пък колко прекрасни мигове съм имала с моите двама, малки мъже, наред с нервите. И продължавам да имам, да са ми живи и здрави. Вече са "разбрани", говорим си с тях като с възрастни, не се притесняват да ме питат каквото и да било, знаят че мама е насреща. С таткото не споделят толкова и той много се дразни, а аз все се шегувам, че "мама си е мама". Сега се сетих за нещо. Колкото и да ми е било нервно, никога не съм ги била! Никога! За тези години съм си позволила пет-шест пъти да ги ударя един или два пъти по дупето и това е било знак, че съм пред нервна криза. И тогава и сега, успявам да ги "дресирам" с думи. Променя ли интонацията, значи са сгафили. Накажа ли ги без гледане на детско (а сега компютър), значи са наказани докогато съм казала. Аз не съм бита и не одобрявам физическото насилие. Та ми е интересно, как се справяте вие и позволявате ли си да прилагате по-груби методи?
Извинете ме за дългия пост, с годините съм станала по-словоохотлива.
Децата ми имат общи интереси и теми за разговор, забавляват се заедно. Докато бяха малки ми беше трудно, на моменти супер изнервящо (изхвърляла съм играчка през отворения прозорец, за която се караха и втрещих бабките, които бяха на улицата по това време). Но знаете ли, всичко се забравя. Сега като ме питат дали ми е било трудно, отговарям: "Сигурно ми е било, не помня". Свекъра и свекървата са починали преди да се вземем с ММ, а моята майка е болна, тя самата има нужда от обгрижване и живее с нас. Та може да се каже, че съм се грижила за три деца. За щастие, таткото много ми помагаше - и в къпането, и в храненето, и в разходките... Баткото ми беше много кротък и разбран, но малкият беше страшило. Как му ги раждаше акълът пакостите, които правеше още се чудя. И в детската го "хвалеха" и все го сравняваха с баткото, колко кротък бил той. Спомням си в детската имаха госпожа по заместване, за две седмици. В края на първата седмица тя ме дръпна настрани и с тревожен глас ме пита дали съм забелязала промяна в поведението на малкия? Направо изтръпнах. Попитах я "защо", а тя: "Беше много кротък, но започна да не ме слуша и се опитва да прави пакости". Едва се въздържах да не се изсмея и й обясних, че той просто е "правил" поведение, защото не я познава и всъщност е бил с променено поведение, когато е слушал. В същото време е голям мъж, много търпи на болка (вече не толкова, откакто цяла нощ го боля ухо, а се оказа, че е зъб, направо се измъчи) и като го питах какво го боли или защо няма настроение, ми отговаряше "нищо" и "добре съм". И карах баткото да го пита какво му е, на него винаги си казваше. Е, големият често го караше и да направи нещо, за което на него не му "стискаше" и после малкият го отнасяше. Но не го предаваше и докато разбера каква е работата, страдаше сам. После ги наказвах и двамата. Наистина малките ни се струват по-развити и "по-умни", но то е, защото на тях има кой да им показва, а батковците сами са открили как да строят кули от конструктора, да оцветяват и т.н. Много са ми интересни в магазина. Когато съм само единия и той си избере нещо, винаги взема по две, и за другия. Дано запазят тази силна връзка помежду си и като пораснат. Точно заради тази връзка, одобрявам по-малката разлика между децата и силно я препоръчвам. Трудно е докато са малки, изнервящо е ако няма помощ от други хора (както при мен), но това се забравя. Но пък колко прекрасни мигове съм имала с моите двама, малки мъже, наред с нервите. И продължавам да имам, да са ми живи и здрави. Вече са "разбрани", говорим си с тях като с възрастни, не се притесняват да ме питат каквото и да било, знаят че мама е насреща. С таткото не споделят толкова и той много се дразни, а аз все се шегувам, че "мама си е мама". Сега се сетих за нещо. Колкото и да ми е било нервно, никога не съм ги била! Никога! За тези години съм си позволила пет-шест пъти да ги ударя един или два пъти по дупето и това е било знак, че съм пред нервна криза. И тогава и сега, успявам да ги "дресирам" с думи. Променя ли интонацията, значи са сгафили. Накажа ли ги без гледане на детско (а сега компютър), значи са наказани докогато съм казала. Аз не съм бита и не одобрявам физическото насилие. Та ми е интересно, как се справяте вие и позволявате ли си да прилагате по-груби методи?Извинете ме за дългия пост, с годините съм станала по-словоохотлива.
И аз, и сестра ми никога не сме били бити, но пък сме били доста спокойни и послушни деца 
Не одобрявам удрянето... но при голямата думите не действат
, единственото нещо, което успява да я отрезви в истерията й или белята /защото се прави, че не чува, колкото пъти и както и да казвам нещо/ е пляскането по дупето. Тогава се стряска и осъзнава, че е сгрешила.
По темперамент е на мъжа ми, който е бил вечно наказван заради белите си и вкъщи, и в градината. От тримата братя е бил най-дивият, най-непослушният. И до ден днешен, като видим негов роднина, му припомнят "подвизите" и го питат дали се е кротнал най-сетне.
Не одобрявам удрянето... но при голямата думите не действат
, единственото нещо, което успява да я отрезви в истерията й или белята /защото се прави, че не чува, колкото пъти и както и да казвам нещо/ е пляскането по дупето. Тогава се стряска и осъзнава, че е сгрешила. По темперамент е на мъжа ми, който е бил вечно наказван заради белите си и вкъщи, и в градината. От тримата братя е бил най-дивият, най-непослушният. И до ден днешен, като видим негов роднина, му припомнят "подвизите" и го питат дали се е кротнал най-сетне.
О, аз епизодичните пошляпвания по дупето не ги броя за бой. Моя позната с какви крясъци си отглежда децата и как ги бие, ви е бедна фантазията. 
В резултат, на тях вече не им пука дали крещи или ги бие и си правят каквото са решили. Толкова пъти съм й казвала, че с бой нищо няма да постигне, както и със зверски крясъци (направо е грозна картинка като закрещи), но резултат никакъв. Единственият резултат е, че тя е безсилна да се справи с тях и не я виждам като навлязат в пубертета (а ги отглежда сама). Мен ме наказваха (най-често да не излизам на улицата при другите деца), когато направех беля и затова възпитавам така и децата си. Последните години говорим на "един език" с децата и ако понякога повиша тон, големият яко се обижда и засяга. Просто не са свикнали на груб език и висок тон. А представям си ако го ударя, каква физиономия ще направи.
В резултат, на тях вече не им пука дали крещи или ги бие и си правят каквото са решили. Толкова пъти съм й казвала, че с бой нищо няма да постигне, както и със зверски крясъци (направо е грозна картинка като закрещи), но резултат никакъв. Единственият резултат е, че тя е безсилна да се справи с тях и не я виждам като навлязат в пубертета (а ги отглежда сама). Мен ме наказваха (най-често да не излизам на улицата при другите деца), когато направех беля и затова възпитавам така и децата си. Последните години говорим на "един език" с децата и ако понякога повиша тон, големият яко се обижда и засяга. Просто не са свикнали на груб език и висок тон. А представям си ако го ударя, каква физиономия ще направи.
Не съм ги удряла...Не съм ги шляпвала по дупето, нито скубала..Държа се с тях като с равни и засега се справям. Когато не чува някое дете, го грабвам и го нося в детската, без да затварям вратата, защото се страхуват. Така се успокоява обстановката и разбират, че са сгрешили...Сега, когато каката направи нещо нередно (на почти 4 г. е), ми казва, че отива за малко в детската и ще се върне, когато се е успокоила. След малко се връща и започват пак да си играят заедно, но спокойно...Мисля, че това, което се постига с шамар, може да се постигне и с разделяне на децата - ще се успокоят страстите, но след шамарче остава една горчивина у детето, която трудно се преодолява...
Случвало ми се е да викам. Не се харесвам в такива моменти, а и съм забелязала, че децата само наблюдават реакцията ми и запомнят всяко мое движение, поза, нотки в гласа и след това правят същото в подобна ситуация. Виждам се отстрани и се плаша...А за какво съм се карала...никой не го интересува, т.е. ефектът е само негативен, ама не мога да се овладявам понякога
Случвало ми се е да викам. Не се харесвам в такива моменти, а и съм забелязала, че децата само наблюдават реакцията ми и запомнят всяко мое движение, поза, нотки в гласа и след това правят същото в подобна ситуация. Виждам се отстрани и се плаша...А за какво съм се карала...никой не го интересува, т.е. ефектът е само негативен, ама не мога да се овладявам понякога
Е , скубането е грозна картинка... аз шляпвам демостративно по дупето, но повярвай ми, дъщеря ти е много разбрана тогава, щом от сега сама се усеща и сама се успокоява. Рядкост е това. 
Определено е много лесно при спокойно и уравновесено дете. Без да се хваля, аз съм била такова дете, никога не са ме наказвали, нито били, нито шляпвали, защото не е имало нужда. Майка ми казва, че съм била изключително кротка и лесна за гледане.... и нямам пример за това как мога да вкарам по-палаво и инатливо дете в правия път, защото не съм го изпитвала и не знам лично какво действа.
Определено е много лесно при спокойно и уравновесено дете. Без да се хваля, аз съм била такова дете, никога не са ме наказвали, нито били, нито шляпвали, защото не е имало нужда. Майка ми казва, че съм била изключително кротка и лесна за гледане.... и нямам пример за това как мога да вкарам по-палаво и инатливо дете в правия път, защото не съм го изпитвала и не знам лично какво действа.
Като малки съм шляпвала по дупето. Сега са големи вече, наказанията са други - лишаване от компютър, таблет, веднъж им взех от джобните (по 1-2лв. за наказание). Ако сме навън и са пощурели и не чуват какво казвам и вече е 'напечено' ги хващам здраво за ръката и знаят какво имам предвид. И много, много говорене, големи са и го удряме на съвест, последствия, кое е разумно и т.н. Естествено съм наясно, че са момчета и имат нужда да си изразходват енергията. Като по-малки ми се обясняваше как трябва да ги стягам и че ще ми се качат на главата. Не, просто са енергични, трябва им игра, ама не на всеки възрастен му се занимава, някои предпочитат отдалеч да им се радват.
Някъде бях чела, че единственият положителен ефект след удряне на детето е успокояването на родителя:) Ама и това си е важно де. Аз смятам, че нещата са комплексни..И никога не казвам "никога", защото не се знае...Чета много, гледам много и се интересувам от различните подходи за възпитание и развиване на детето..Ама дали сме избрали правилния никога няма да разберем:)
Аз понякога се изпускам и плесвам някого през дупето и общо взето много викам ама моя така наречен батко е в такава възраст, че от думи и говорене не се впечатлява каквото си е наумил това си и прави докато не му попречиш по някакъв начин. Той си е своенравен ама понякога нарочно се прави че не те чува какво му говориш и на мен ми прекипява тогава, защото много добре ме разбира какво казвам. Малката съм я плесвала един два пъти през ръцете, защото щипе до кръв с тея малки пръстчета с малки ноктенца. Не знам как да я отуча от тоя навик, ако някой знае да каже
Иначе не си падам по биенето като възпитателен метод ама ми се падна дете дето от думи не разбира и се налага понякога и да бъде напердашено. Едничката ми надежда е че с порастването ще почне да чува повечко и да може да го убедиш в нещо без да му се караш.
Иначе не си падам по биенето като възпитателен метод ама ми се падна дете дето от думи не разбира и се налага понякога и да бъде напердашено. Едничката ми надежда е че с порастването ще почне да чува повечко и да може да го убедиш в нещо без да му се караш.
Ох, не знам, много е сложно...Ти, ако щипеш и затова те плеснат, как ще реагираш - ще си помислиш "О, тя ме плесна, значи това не е правилно и аз няма да правя повече така!" или ще се ядосащ на човека, който го е направил, ще го намразиш, ще започнеш да правиш напук и да щипеш още...и ще си кажеш "Тая пък какво си мисли, че ще постигне?" Имах една приятелка в училище - имаше час за прибиране вечер - 9 часа. Ако закъснееше - следваше бой. Заедно сме стояли с нея, ако се приберем по-рано, за да стане 9 и малко, че да докаже на баща си, че няма да я пречупи...Та така и за малките деца - спира да щипе на момента, защото се случва нещо неприятно, ама едва ли целта е постигната - детето да се убеди, че тази постъпка не е правилна. Каква ти е файдата, ако спре да щипе, защото си мисли, че не трябва да щипе, понеже иначе ще я удариш. Нали трябва да осъзнае, че това не е правилно и затова да спре. Това се постига с мноооого приказки и обяснения и правилни реакции. Иначе детето ще реши, че всеки проблем си има решение - удар, а не мисъл и разрешаване с думи. Абе изобщо децата според мен трябва да се третират като възрастни...Колко възрастни сте удряли? И това "че не разбира детето от друго" - ами то и така нищо не разбира, освен че мама наранява и мама "боли"...Т.е в дългосрочен план не се постига нищо позитивно...Ако си много ядосана на детето и си изкараш яда с удар - това вече е друга работа. Ама със същия ефект можеш да отидеш в другата стая и да се накрещиш:)
В никакъв случай не искам да кажа, че това е единствената гледна точка, а че това е моята. И още по-малко искам думите ми да звучат нападателно към някой...Ще разберем кой подход е правилен, ама не сега:)
В никакъв случай не искам да кажа, че това е единствената гледна точка, а че това е моята. И още по-малко искам думите ми да звучат нападателно към някой...Ще разберем кой подход е правилен, ама не сега:)
Моята мома и тя щипе. Като почне да прави така ѝ махам ръката и ѝ казва, че така боли.
Случвало се е да се скарам или плесна баткото по дупето когато свеки се е развикала, че не слуша, че иска спокойствие и т.н. Ужасно съжалявам за това и съм си казала, че заради нейните настроения няма да удрям детето, а ще го кача в стаята му и там ще играе и вика.
Случвало се е да се скарам или плесна баткото по дупето когато свеки се е развикала, че не слуша, че иска спокойствие и т.н. Ужасно съжалявам за това и съм си казала, че заради нейните настроения няма да удрям детето, а ще го кача в стаята му и там ще играе и вика.