Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **

tiya_4, не си права. Има много голяма разлика между мозъчето на големия човек и на детето, затова реакциите им са различни и подходите съответно трябва да са различни. Едно от важните правила за възпитание при малките деца е именно без дълги и сложни обяснения. То въобще няма да вникне в смисъла, а само ще се обърка. 

Въобще как искаш малкото дете да се убеди, че тази постъпка не е правилна!!!??? Казва се "не, мама я боли" и това е, въобще не убеждаваш, защото няма смисъл - говоря за съвсем малки деца.
Иначе си права, че при много от тинейджърите действа ината и затова при тях подходът следва да е друг. 

Говоря така смело, защото с каката съм ходила на детски психолог заради нейните истерии, "нечуване" и ревове и да се посъветвам как да подхождам.

И аз съм на същото мнение, при тийновете не става така (там мисля е време да им гласуваме доверие), но за съвсем малко дете е възпитателно според мен (естествено без да се прекалява). Дългите обяснения 'вдяват' към предучилищна възраст, поне при момчетата.

Еми да, конско няма смисъл да се чете, но трябва да се обяснява с прости и ясни думи. Каква е разликата дали ще кажеш "не, така не се прави, защото мама я боли" и пляскане по дупето, когато детето те удари? При тийновете дългите обяснения според мен съвсем не се котират...Бях на "Училище за родители" по инициатива на УНИЦЕФ и там казваха, че книги има много, мнения за възпитателните подходи също - това, че при едно дете действа едно, не означава, че при друго ще действа същото, макар и децата да са от едно семейство. Но всички психолози по света от организацията са единодушни за едно - без физическо и психологически тормоз. Щипането, шляпването през ръката, по дупето и т.н. се смятат за такива...Последиците са непредсказуеми...Има ли психолог и детски психоаналитик, който твърди, че шляпването по дупето действа?
6tastliva, на теб казвали ли са ти, че може да я пошляпваш и това е добре? Под "Мнооого приказки" имах предвид повтаряне до откат.

Аз по-горе не говорех за пляскането, а за това, че бебето, детето, тинейджъра и големия човек ги слагаш под общ знаменател и че трябва да се държиш с всички тях еднакво. За всяка възраст има съответен подход, както и разбира се за едно дете индивидуално.

Защото, когато ние отидохме с каката, се оказа, че при нея съответните мерки, подходящи за нейната възраст, не действаха, защото като се заинатеше нито чува, дере се с пълно гърло, нито вижда, затваря очите, нито наказване на едно място за 1-2-3 мин., нито обяснение, нито залъгване, нито обещание. ХодИ, се оправяй.

Ужас! И как се справихте или още се справяте? Аз мисля, че е ясно, че във всяка възраст си има подходи. Но специално за удрянето -  когато някой възрастен не изпълнява изискванията ти - не го удряш. а му казваш какво не ти харесва...Или какво би ти харесало (още по-добра стратегия). Така не бива да се удря и дете...Иначе е ясно, че не бива да им вменяваме отговорности, които не са за тяхната възраст. Веднъж бяхме на гарата и казах на каката (тогава на 3 и половина), че тя отговаря за брат си - на 1 и половина. Тръгнаха да се разхождат и казах на каката стигнат ли до стъпалата, да се върнат. Виждах ги, но ми трябваха няколко секунди, за да стигна до тях. Добраха се до стъпалата, каката пусна малкия и тръгна да търчи по стъпалата, заливайки се от смях...Малкият и той след нея...Осъзнах колко съм глупава и не й се карах, но повече не й поверих малкия...То си беше лудост да мисля, че може да й се доверя за такова нещо, ама нали все си мислим, че нашите деца са по-:)

За пръв път откривам тази тема.
Аз съм мама на две породени деца с разлика година и 4 месеца. Каката скоро направи 5, а малчо декември ще направи 4.
 Някой път много се занимават заедно но друг път когато са уморени непрекъснато се карат.

Аз съм наказвана, моята майка ме е удряла изключително рядко. Но съм запомнила едно. Когато ме удареше (наистина се случваше много рядко) направо я мразех и как я наричах на ум, срам ме е сега. Но ако със спокоен глас ми кажеше, че не е очаквала еди какво си от мен и съм я разочаровала, се засрамвах и съжалявах, че съм постъпила по този начин. Затова и аз мисля, че боят не помага във възпитанието. Силно се надявам, че от моите "мъже" няма да излязат насилници, защото насилието им е непознато.

Ама това на каква възраст?? Едва ли е било на 3-4-5 год.

tiya_4, доста трудно, но определено стана по-разбрана, е има си нейните моменти и тогава нищо не може да се направи, освен да стоя настрани и да чакам да отмине, както писах по-горе, нито чува, нито вижда, дере се и повтаря едно и също  С нея ми е било много трудно като малка, защото не може и да разбере като й говориш , в смисъл да й обясня "със спокоен тон"  , все едно говорех на стената. 

Е, не е било на 3-4-5 години, по-голяма бях. Може би пети - шести клас. Знам, че веднъж ми удари един шамар заради лоша оценка в училище. А след години бях почти убедена, че по-скоро е била ядосана за друго и дори не на мен, но това с оценката й е дошло в повече и съм го отнесла. А на 3-4-5 години, както писах по-напред ме наказваше. Лишаваше ме от нещо любимо - телевизия, игра с децата на улицата. За мен това беше по-лошо и от бой. Моят малкият беше много палав и все измисляше щуротии. А до двегодишна възраст проявяваше и агресия към другите деца. Разминаваме се с някое дете и той без причина, и без никой да очаква го удряше. Тогава повишавах тон, по-скоро ставаше ми по-строг (не съм си позволявала да използвам крясъци или не дай Боже да изпадна в истерия) и той започваше да премигва неразбиращо. Ама е разбирал явно, защото спря да го прави или просто го е израснал. И двамата са ми правили сцени в магазина, на улицата... Тръшкали са се, ревяли са, защото искат да им се купи "нещо", каквото и да е. Хващам ги за ръка и ги извеждам от магазина. Веднъж се тръшкат, два пъти, после разбират, че е безсмислено и номера им не минава. И на десетия път (понякога и по-рано) като поискат нещо, аз обяснявам защо не може и се ... разбират без рев и сополи. Моя приятелка казваше, че "не може да го слуша да й реве, има нужда от спокойствие" и само да замрънка сина й, веднага му даваше това, което иска. Сега е на 12 год. и ако някой не иска да играе неговата игра или не направи това, което той иска веднага пълни очите и настроението му се скапва. И естествено престава да играе с това дете. Казах й, че не му прави услуга с това си поведение, защото живота няма да му дава всичко, което той иска и другите няма да се съобразяват с него като нея. Заяви, че е съгласна, но не могла "да му гледа нацупената физиономия".
На мен ми е било много трудно, а сега даже ми е още по-трудно да им откажа нещо. Имало е случай да направят беля и да ги накажа цял ден без детски предавания (когато бяха на 4-5-6 год.), а само след 15 минути те са оправили нещата и дори са се извинили. А след около 15 минути с най-миловидното и разкъсващо сърцето ми изражение ме питат: "може ли да гледаме детско"? Направо са ми късали сърцето, но успявах да кажа: "нали знаете, че сте наказани"? Стремя се да създавам правила и да съм постоянна, а не днес не може, но утре съм на кеф и разрешавам. Дълго стана, дано е станало ясно какво искам да кажа.

Здравейте, момичета! Аз имам син на 10 месеца и Февруари чакам второ! Сега Ви намерих случайно, търсейки отговор на това какво ще стане с майчинството ми и какви документи ще трябва да подавам, така че бих се радвала някой да ме светне! Ще се опитам да прочета колкото мога назад, ама не ме оставят много на спокойствие, така че бих помолила за съвет какво да правя с количката? Да купувам двойна, да търся допълнителна седалка за тази дето имам...мен ме притеснява и как ще я вдигам по тротоарите защото съм доста дребна и нямам мн сила в ръцете! Приемам съвети за всичко, вие сте опитните, аз едва ли мога да си представя каква картинка ме чака

Хи, хи - чака те една малка лудница   Но е забавно!
За документите не мога да кажа много, че на мен счетоводителя ми оправяше всичко. По спомен  предадох си 45-дневния болничен, той ми прекъсна майчинството и после пак излязох(а туй не съм много сигурна) Той си подава там декларации и пр.
За количката вариантите ти са:
-двойна за близнаци( някой олекотен модел)
- бъгипод: http://www.preciouslittleone.com/product-information/18/15892/bu … air-toddler-seat/ ама нещо 2-ра употреба
-бъгиборд - http://olx.bg/buggy-board-bord-za-golyamo-dete-km-bebeshkata-kolichka-i51384395
Според мен, имайки предвид, че баткото ще е на годинка и ще си поспива, май най-удачен вариант е количката. Аз много си бях харесала такава, ама не ме огря
http://svejo.net/2197767-detska-kolichka-britax-b-dual-4

Хубава количка за породени ще ти улесни и без това натовареното ежедневие. Може да следиш в Продавалника, изскачат понякога (аз лично от там се сдобих с Фил и Тедс Спорт за породени на добра цена(. Струва си всяка стотинчица.

Като дойде време за 45 дневния болничен се прекъсва едното майчинство и минаваш във второто като ще получаваш и  50 процента до две години на голямото . Успех и здрави нерви !
Аз от 15 септември съм сама и двамата тръгнаха на градина Дени първа група ,Емо трета , така е тихо вкъщи чак ми е странно 

Извинявай за въпроса, ама ти не си ли почнала вече работа?
Защото при мен има време до спиране на майчинството, после отпуските, но пак не стигат до 3 годинки, а хич не ми се иска да пускам малката толкова рано, тя няма още 2, а каката досега си я държах вкъщи, та малката да я пусна толкова малка 
Мисълта ми е как си успяла да се задържиш толкова време вкъщи и да си ги гледаш? Неплатена или?

Милен_ка , от кога е това с 50% майчинство?! Ако се върнеш на работа по време на майчинството получаваш и 50% към заплатата от него. Аз родих малкия, когато баткото беше на 1г.10м. и започнах да ползвам майчинството за второто дете. От първото не съм получила нищо, камо ли половината. От коя година е тази промяна? Питам не защото съм решила да раждам трето  , а защото обичам да съм информирана.