Не знам. Не бях се замисляла. Наистина не знам... Много ми е объркано... 
- Публикувана: 17 ноем. 2012, 15:32 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2013, 16:18 ч.
Размисли за изгубеното и това, което имаме ...
Аз също като megislava прегръщам силно своята дъщеря когато ми е мъчно за загубеното й братче.В нейната усмивка виждам успокоението от което имам нужда.Да, ще й кажа за него но когато стане достатъчно голяма за да ме разбере.
А за проклятия..., на сватбата ми когато ритнах менчето с двете цветчета нито едно от тях не излезе.Аз си помислих веднага , на мига че ще имам несполучлива бременност.И се случи две неуспешни бременности.На второто ритане,смениха цветчетата с нови две,(предишните ги бяха сложили много рано и бяха залепнали за менчето) и двете цветчета излязоха, за сега имам една прекрасна дъщеричка, дано Господ ме дари и с едно прекрасно момченце.
А за проклятия..., на сватбата ми когато ритнах менчето с двете цветчета нито едно от тях не излезе.Аз си помислих веднага , на мига че ще имам несполучлива бременност.И се случи две неуспешни бременности.На второто ритане,смениха цветчетата с нови две,(предишните ги бяха сложили много рано и бяха залепнали за менчето) и двете цветчета излязоха, за сега имам една прекрасна дъщеричка, дано Господ ме дари и с едно прекрасно момченце.
Мисля, че винаги ще го има това. Аз се разкъсвам между двамата. Чувствам се виновна за всичко и пред единия и пред другия. За това, че не съм там при Росен, за това, че съм тук, но вече непълноценна при Криси. Чувствам се много безпомощна. Когато децата са големи - Криси беше на 17год. той ме помни отпреди и наистина сега не съм онази жизнерадостна и справяща се жена. Много ми е мъчно и за отпечатъка, който трагедията ще остави върху неговия живот. Те имаха също много силна връзка и Роси беше човека, който го подкрепяше във всичко. Беше горд с батко си. Сега тази силна обич и обожание му липсва много. И това, че вече се налага да живее с едни прекършени родители, вместо с едни стабилни силни хора, които да му дадат чувство на сигурност. И аз не мога да се изразя добре, но в тази посока са ми мислите.
Децата ни са почти на 9 г. и не сме им казвали за братчето им. Вероятно ще им го споделя на доста по-късен етап.
За сметка на това, понеже са били свидетели на състоянието ми, са наясно с всичките ми спонтанни аборти през последните години, но тях не ги приемат реално, докато за него със сигурност ще направят разликата.
В интерес на истината и аз съм се питала същите неща - дали няма да решат, че са "заместители", но пък тях нямаше да ги има, ако не бяхме изгубили него. Страннен кръг.
За сметка на това, понеже са били свидетели на състоянието ми, са наясно с всичките ми спонтанни аборти през последните години, но тях не ги приемат реално, докато за него със сигурност ще направят разликата.
В интерес на истината и аз съм се питала същите неща - дали няма да решат, че са "заместители", но пък тях нямаше да ги има, ако не бяхме изгубили него. Страннен кръг.
Реших да живея тук и сега. Днес. Ако не се беше случило да загубя Йоан, сигурно нямаше да я имам Мария. Може би щях да имам две дечица, но нямаше да бъде точно същото, което имам. Никога не съм мислила, че с нейното раждане ще се върне загубеното. Искам да вярвам, че всяко дете е индивидуалност. Виждам само и единствено това, което расте пред очите ми. Другото са мечти и "ако/защо".
Напоследък ме кара да ѝ обяснявам кога ще стане утре. И колкото повече обяснявам, толкова по-ясно ми става, че ние всъщност живеем в днес. Утре-то ще дойде, но когато то дойде, всъщност отново е днес.
Въпреки всичко неизказано, усещам, че детето носи товарът на това, че крепи смисъла на живот на няколко възрастни хора.
Азаф, съжалявам. Явно много мъка и загуби са ти се натрупали, щом отново си тук.
Напоследък ме кара да ѝ обяснявам кога ще стане утре. И колкото повече обяснявам, толкова по-ясно ми става, че ние всъщност живеем в днес. Утре-то ще дойде, но когато то дойде, всъщност отново е днес.
Въпреки всичко неизказано, усещам, че детето носи товарът на това, че крепи смисъла на живот на няколко възрастни хора.
Азаф, съжалявам. Явно много мъка и загуби са ти се натрупали, щом отново си тук.
...
Азаф, съжалявам. Явно много мъка и загуби са ти се натрупали, щом отново си тук.
Азаф, съжалявам. Явно много мъка и загуби са ти се натрупали, щом отново си тук.
Някак с времето претръпнах и сякаш се случва на друг. Дори спря да ме боли и приемам доста философски всичко.
Момченцето ни го изгубихме на 31.08.2003 г.
А за последните 3 г. имам вече 6 спонтанни аборта (общо 8 бременности имам и вече шансът е 1:1000) и дори вчера моя близка приятелка ме попита защо си го причинявам. как да й обясня точно мислите от тази тема - едновременно просто искам много деца, но в същото време сякаш наистина искам компенсация за Калоян. Да са ми живи и здрави девойките, но и към тях изпитвам вина - сякаш не са ми достатъчни. Разбирате за какво "говоря".
Азаф, предполагам колко ти е трудно и съжалявам за преживяното от теб.
Не мисля, че момиченцата ти не са ти достатъчни, просто понякога като че ли женската ни природа има нужда да се грижи за още едно мъничко и беззащитно същество. Аз също искам още едно дете, за повече се съмнявам, че ще стане, но още едничко ... Не искам Бобо да расте самичък, да бъде егоист. Харесва ми мисълта да съм бременна отново ...
Не мисля, че момиченцата ти не са ти достатъчни, просто понякога като че ли женската ни природа има нужда да се грижи за още едно мъничко и беззащитно същество. Аз също искам още едно дете, за повече се съмнявам, че ще стане, но още едничко ... Не искам Бобо да расте самичък, да бъде егоист. Харесва ми мисълта да съм бременна отново ...
И аз вече искам пак да съм майка. И за да усетя пак подритването в ребрата, неразположенията, трепетите около раждането. Но и за да компенсирам празнотата и загубата на сина ми. Макар да знам, че такова нещо не може да се случи - колкото и да обичам детето си няма как да забравя и да спра да си представям как расте сина ми.
Но пък и колкото по - силно бленуваш нещо, толкова повече то убягва. Ей от това ме е страх тези дни...
Но пък и колкото по - силно бленуваш нещо, толкова повече то убягва. Ей от това ме е страх тези дни...
Преди време си направих нова татуировка - три звездички . . .
Дара ме попита какво е това и аз й казах да си избере една, тя избра, после посочи друга и каза, че е за Рада, след което ме попита за кой е третата . . . тук дойде трудното - опитах се да й разкажа за братчето й, което е на небето, но срещнах един неразбиращ поглед и реших, че просто още не е дошло времето за това . . .
QueenBee, megislava, azaf и всички
Дара ме попита какво е това и аз й казах да си избере една, тя избра, после посочи друга и каза, че е за Рада, след което ме попита за кой е третата . . . тук дойде трудното - опитах се да й разкажа за братчето й, което е на небето, но срещнах един неразбиращ поглед и реших, че просто още не е дошло времето за това . . .
QueenBee, megislava, azaf и всички
Извинете ме, че се зачетох в тази тема.......
Но открих нещо, което ме вълнува от 8-9 клас......Дали аз съм заместител.....Заместител на починалата ми сестра.....Винаги, когато с нещо съм ядосвала майка ми, винаги съм се питала - дали сега съжалява, че това съм аз, а не е оцеляло другото и дете????
Писала съм, но отдавна....Бях 8-9 клас, когато в гардероба(от онези старите, високите), най-отгоре, скрит под много дрехи, открих един акт за раждане. Тъй като знаех къде се държат подобни документи в нашата къща се учудих защо този е тук....Не беше в една чанта на майка ми, където бе всичко важно. Бях качена на стол......Когато прочетох - родена 13.07.1970г. - си казах - тук има грешка. Не е 1970г., а 1964г. - тогава е роден брат ми - 13.07.1964г. Но......горе....женско име.....Помислих, че защото скоро се местихме в нов апартамент и това е някакъв акт за раждане, чужд акт за раждане, може би на хората, на които е апартамента(бяхме на квартира, докато ни се построи апартамента)....Но майка - името на моята майка, баща - името на моя баща.........Изтръпнах.......Шок - когато обърнах и прочетох - починала и датата - 5 дни след раждането..........Щях да падна от стола, зави ми се свят...Още го помня, пред погледа ми е.......
Аз съм родена 3 години по-късно - 1973г. На няколко пъти баба ми(на майка майката) ми е казвала половината истина......Казвах на майка ти, че ако иска друго дете(аз си мислих друго, освен брат ми, а то какво се оказа....) трябва да побърза, че годините минават и ако не роди до 30г. няма смисъл повече да опитва....Точно тези думи ме накараха - следд години, когато видях акта - да си помисля,че съм заместител.....Мда...в този срок съм се родила - майка е била на 30г. Тогава е било срамно, била е вече стара....Та е трябвало да побърза, а аз....не съм дошла веднага, майка ми е имала проблеми със забременяването.......
Да, дълго време живях с чувството на заместител.....Баща ми, когато съм се родила, е бил цял ден на улицата и е черпил всички - и познати, и непознати. Едни румънци имаше, които идваха на гости редовно на съседи, та за тях баща ми бе винаги - бащата с ъдщерята. Били са и те част от почерпаните.....
Сестра ми е имала някакъв порок на сърцето....Майка само 1 път след това ми е говорила за това, разказа ми за проблема, за връщането у дома без бебе, за мен.......Бях станала вече майка, когато този разговор се проведе.....И....я разбрах.....като майка.....И може би спрях да се чувствам като заместител......
Да, аз съм дошла на този свят благодарение на смъртта на някой друг - в случая сестра ми. Така и не я чувствам като сестра, а като дете на родителите ми.....Няма гроб, тогава явно такива са били процедурите......Да, аз съм заместител.......Но...се радвам, че съм на този свят......Радвам се, че съм помогнала болката на родителите ми да стихне, поне малко.....Радвам се, че майка ми и до ден днешен се обажда и за хубаво, и за лошо - за споделяне. Радвам се, че такъв прекрасен човек като майка ми не е сама в такива моменти, а има мен.......Радвам се, че и нося радост....Радвам се, че я правя щастлива.....Радвам се, че съм я дарила с внуци.......Радвам се, че съм и щастие...Тя заслужава това....Макар и като заместител......Но пък и колко хора нямат този шанс да бъдат заместители или да имат заместители...И на колко хора светът е по-студен и мрачен от това.......
Да, бунтувах се дълго време....Да, честно да си призная - усещах години по-рано, че нещо не е наред, че нещо около мен има по-специално...не знам как да го обесня...В поведение, в думи на хората около мен.......Дълго, години се борих с тази моя мисъл, че съм заместител, дори и сега неволно се връщам понякога към това.......И винаги, абсолютно винаги се питам какво ли е в душата на майка ми на тази дата - 13.07. - дата, която и носи и радост, и скръб...В една дата - 2 деца - едното го няма.....След време си обясних слабостта на майка ми към едната ми братовчедка...Тя просто се казва както моята починала сестра......
Та въпроси, въпроси, въпроси.......
Кажете го не достатъчно рано, но и не закъснявайте.......Господ да ви дава мъдрост кога е точния момент.......И да знаете - въпроси ще има винаги, както и може би някакъв бунт и въпроси в самото дете.........Аз лично в един период се бях затворила в себе си, защото се чувствах човек втора ръка, резервна гума.......И да......разбрах майка ми - може би на 99% - и спрях да се чувствам заместител, когато аз станах майка, когато имах свое дете...Тогава едва разбрах що е майка, що е майчино сърце и че в него винаги има пълно място за ВСЯКО дете - вкл. и за мен, вкл. и за брат ми, вкл. и за сестра ми!!!!!!! И аз съм сигурна, че аз съм на 100% в сърцето на моята майка.....Може и да съм започнала като лейкопласт, като бинт....Но знам, че сега съм нещо повече - хем съм го завлядала цялото, хем съм го привързала........Какво по-прекрасно от това!!!!!
Простете, че се намесих в темата........но може би съм имала някъде там, скрито, да си излея душата точно в подобна тема.....Дано, силно се надявам да не съм ви засегнала по какъвто и да било начин.....Обичам ви! И позволете на радостта да обитава в сърцето ви!
Но открих нещо, което ме вълнува от 8-9 клас......Дали аз съм заместител.....Заместител на починалата ми сестра.....Винаги, когато с нещо съм ядосвала майка ми, винаги съм се питала - дали сега съжалява, че това съм аз, а не е оцеляло другото и дете????
Писала съм, но отдавна....Бях 8-9 клас, когато в гардероба(от онези старите, високите), най-отгоре, скрит под много дрехи, открих един акт за раждане. Тъй като знаех къде се държат подобни документи в нашата къща се учудих защо този е тук....Не беше в една чанта на майка ми, където бе всичко важно. Бях качена на стол......Когато прочетох - родена 13.07.1970г. - си казах - тук има грешка. Не е 1970г., а 1964г. - тогава е роден брат ми - 13.07.1964г. Но......горе....женско име.....Помислих, че защото скоро се местихме в нов апартамент и това е някакъв акт за раждане, чужд акт за раждане, може би на хората, на които е апартамента(бяхме на квартира, докато ни се построи апартамента)....Но майка - името на моята майка, баща - името на моя баща.........Изтръпнах.......Шок - когато обърнах и прочетох - починала и датата - 5 дни след раждането..........Щях да падна от стола, зави ми се свят...Още го помня, пред погледа ми е.......
Аз съм родена 3 години по-късно - 1973г. На няколко пъти баба ми(на майка майката) ми е казвала половината истина......Казвах на майка ти, че ако иска друго дете(аз си мислих друго, освен брат ми, а то какво се оказа....) трябва да побърза, че годините минават и ако не роди до 30г. няма смисъл повече да опитва....Точно тези думи ме накараха - следд години, когато видях акта - да си помисля,че съм заместител.....Мда...в този срок съм се родила - майка е била на 30г. Тогава е било срамно, била е вече стара....Та е трябвало да побърза, а аз....не съм дошла веднага, майка ми е имала проблеми със забременяването.......
Да, дълго време живях с чувството на заместител.....Баща ми, когато съм се родила, е бил цял ден на улицата и е черпил всички - и познати, и непознати. Едни румънци имаше, които идваха на гости редовно на съседи, та за тях баща ми бе винаги - бащата с ъдщерята. Били са и те част от почерпаните.....
Сестра ми е имала някакъв порок на сърцето....Майка само 1 път след това ми е говорила за това, разказа ми за проблема, за връщането у дома без бебе, за мен.......Бях станала вече майка, когато този разговор се проведе.....И....я разбрах.....като майка.....И може би спрях да се чувствам като заместител......
Да, аз съм дошла на този свят благодарение на смъртта на някой друг - в случая сестра ми. Така и не я чувствам като сестра, а като дете на родителите ми.....Няма гроб, тогава явно такива са били процедурите......Да, аз съм заместител.......Но...се радвам, че съм на този свят......Радвам се, че съм помогнала болката на родителите ми да стихне, поне малко.....Радвам се, че майка ми и до ден днешен се обажда и за хубаво, и за лошо - за споделяне. Радвам се, че такъв прекрасен човек като майка ми не е сама в такива моменти, а има мен.......Радвам се, че и нося радост....Радвам се, че я правя щастлива.....Радвам се, че съм я дарила с внуци.......Радвам се, че съм и щастие...Тя заслужава това....Макар и като заместител......Но пък и колко хора нямат този шанс да бъдат заместители или да имат заместители...И на колко хора светът е по-студен и мрачен от това.......
Да, бунтувах се дълго време....Да, честно да си призная - усещах години по-рано, че нещо не е наред, че нещо около мен има по-специално...не знам как да го обесня...В поведение, в думи на хората около мен.......Дълго, години се борих с тази моя мисъл, че съм заместител, дори и сега неволно се връщам понякога към това.......И винаги, абсолютно винаги се питам какво ли е в душата на майка ми на тази дата - 13.07. - дата, която и носи и радост, и скръб...В една дата - 2 деца - едното го няма.....След време си обясних слабостта на майка ми към едната ми братовчедка...Тя просто се казва както моята починала сестра......
Та въпроси, въпроси, въпроси.......
Кажете го не достатъчно рано, но и не закъснявайте.......Господ да ви дава мъдрост кога е точния момент.......И да знаете - въпроси ще има винаги, както и може би някакъв бунт и въпроси в самото дете.........Аз лично в един период се бях затворила в себе си, защото се чувствах човек втора ръка, резервна гума.......И да......разбрах майка ми - може би на 99% - и спрях да се чувствам заместител, когато аз станах майка, когато имах свое дете...Тогава едва разбрах що е майка, що е майчино сърце и че в него винаги има пълно място за ВСЯКО дете - вкл. и за мен, вкл. и за брат ми, вкл. и за сестра ми!!!!!!! И аз съм сигурна, че аз съм на 100% в сърцето на моята майка.....Може и да съм започнала като лейкопласт, като бинт....Но знам, че сега съм нещо повече - хем съм го завлядала цялото, хем съм го привързала........Какво по-прекрасно от това!!!!!
Простете, че се намесих в темата........но може би съм имала някъде там, скрито, да си излея душата точно в подобна тема.....Дано, силно се надявам да не съм ви засегнала по какъвто и да било начин.....Обичам ви! И позволете на радостта да обитава в сърцето ви!
Маме, вече знам, че си страхотен човек. Не знаех на какво се дължи, но със сигурност не е по заместване. Била си повече от желана и чакана.
Предполагам, че тук няма друг, който да знае повече от чудесно, че при 4 желани деца, колкото и да си приличат, толкова и различни са. Индивидуалности.
И ако в началото може би всеки родител търси да върне част от загубеното, то идва време, когато си намества усещанията и си остава единствено с "ако беше". Но настоящето е реалното. За другото се се чака да мине неизбежната болест, наречена живот.
Не знаех на какво се дължи, но със сигурност не е по заместване. Била си повече от желана и чакана. Предполагам, че тук няма друг, който да знае повече от чудесно, че при 4 желани деца, колкото и да си приличат, толкова и различни са. Индивидуалности.
И ако в началото може би всеки родител търси да върне част от загубеното, то идва време, когато си намества усещанията и си остава единствено с "ако беше". Но настоящето е реалното. За другото се се чака да мине неизбежната болест, наречена живот.