Децата при баба си

  • 26 117
  • 295
  •   1
Отговори
# 45
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 788
Ние село нямаме, но едната прабаба /да е жива и здрава/ живее в Смолян, така че баткото от 3 годишен ходи за по 1 месец лятото при нея с баба си и кака си. На мен ми е мъчно, но пък се радвам, че детето има възможност поне отчасти да има малко свобода като в моето детство.Общо взето си изкарва чудесно и е много доволен.
Живот и здраве догодина ще пратя и малката.

Лично аз го одобрявам. Моите баба и дядо ни водиха из цяла България на почивка с братовчедите и най-хубавите ми спомени са от тези пътувания. Peace

# 46
  • София
  • Мнения: 23 124
Моето село като дете беше Пловдив.  Grinning
Много страдах, че си намаме село и лятото оставах сам-самичка и нямаше с кого да си играя, понеже всички деца ги екстрадираха по селата. Така, че често гостувахме на брата на баба ми в Пловдив. Имам прекрасни спомени от там - обожавах да ходя на гости при роднините ни.

# 47
  • Мнения: 1 298
Тъй като живеем далече един от друг - не ги оставям.
Не би ми било комфортно.

Ако сме в България, да, за няколко дни може да спят при бабите и дядо,
но всички сме в един град. Wink

Дъщеря ми е на почти 7 и ако я оставя в някое село, ще ме извика на другия ден.
Не я влекат градини и тревички. Mr. Green Освен това обича да и е комфортно.
Миналата година ходихме при баба ми (в село) едва издържахме няколко часа...
Когато бях малка, до една възраст обичах да ходя на село,
но беше пълно с хора, деца и уредено. Сега е супер пустош в повечето села.
Тъжно, но факт....

# 48
  • Мнения: 513
От един момент нататък на мен ми беше кофти при баба и дядо през лятото, въпреки че много се грижеха за нас. Навремето си обещах да не правя така

 Същата работа беше и при мен. В пъти повече предпочитах да стоя сама в панелката и в един момент спряха да ме пращат. Сега моите родители са близо и не ми се налага никъде да пращам децата, но откакто синът ми стана на 3 и половина, го взимат по десет дни през лятото на море с тях. Аз нямам никакъв проблем с това, но ако той не желае да отиде, не бих го карала.

# 49
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 788
От един момент нататък на мен ми беше кофти при баба и дядо през лятото, въпреки че много се грижеха за нас. Навремето си обещах да не правя така

 Същата работа беше и при мен. В пъти повече предпочитах да стоя сама в панелката и в един момент спряха да ме пращат. Сега моите родители са близо и не ми се налага никъде да пращам децата, но откакто синът ми стана на 3 и половина, го взимат по десет дни през лятото на море с тях. Аз нямам никакъв проблем с това, но ако той не желае да отиде, не бих го карала.

Това вече предполагам е било в по-тинейджърска възраст. Но 4-5 до към 11-12 им е супер на "село". Аз съм доволна, защото се откъсва от компютъра и телевизора и по цял ден е навън, нещо което в София трудно бих могла да организирам. В Смолян хората са по-различни някак, децата от цялата махала се събират и играят заедно и всички възрастни ги наглеждат.

# 50
  • Мнения: 513


Това вече предполагам е било в по-тинейджърска възраст.

При мен беше в първи за втори клас. От следващото лято спряха да ме пращат. Но при всеки си е индивидуално, имах приятелки, които до завършване на училище във всяка свободна минута тичаха на село. А и тогава бяха други времена, нямаше проблем да стоим сами вкъщи, да обикаляме улиците. Сега често работещите нямат избор и в такъв случай няма какво да се коментира.

# 51
  • Мнения: 12 683
На мен пък ми беше тъпо, защото никой не оставаше в града.  Заминаваха на село след последния учебен ден и се връщаха за 15 септември.   

# 52
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Сега често работещите нямат избор и в такъв случай няма какво да се коментира.
Tя и сега обикаля улиците след училище с приятелки, но поне е за час-два и знам точно къде е и с кого. А през ваканцията ще се шляят цял ден кой знае къде... Иначе ако я питаш, изобщо не й се ходи на тревички при пчелички с баба и сестра й Confused.. Естествено предпочита тук да си скитосва необезпокоявана Laughing.. Ако не работех или имаше баби на повикване - ок, някакъв контрол все щеше да има, но сега? Струва ми се голяма и за детегледачка Simple Smile.

# 53
  • Мнения: 860
Аз не съм била на село, а в друг град (мечтаех си да имаме село  Grinning ). И не, не в тийнейджърска възраст, а точно около първи клас. Но продължаваха да ни изпращат доста години след това. Което повлия доста негативно на отношението ми към града на баба и дядо и желанието ми да се появявам там. Отделно си беше доста голяма скука. Но пък изчитахме сериозно количество книги.

# 54
  • Мнения: 6 640
Синът ми чака с нетърпение ваканцията при баба и дядо ,която е на 15-на минути пеша от нас  Laughing
Ще ходя на свиждане ,а той ще ме посреща с въпоса "само идваш да ме видиш нали?"

# 55
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Когато аз бях малка, също нямах село. Беснеехме една тумба "безселни" из дворищата на централните софийски кооперации, които едно време, за разлика от сега бяха непреградени и от Ботев се стигаше до Славейков, без да ходиш открито по улицата Wink Не ни беше зле.

В редки случаи обаче баба ми ме водеше при нейни роднини в близко до София село. Ееее, нямаше такъв кеф!!! Особено пък ако успеех да измоля и да спя там. Никой не смееше да ми каже копче, от сутрин до вечер по поляни и ливади с децата, животни разнообразни, ядеш направо от дървото, беше ми много приятно, но беше инцидентно.

Сега обаче, с вилата, която имаме, това удоволствие го доставяме на дъщеря ми, а тя граби с пълни шепи, и го осъзнава!

# 56
  • Мнения: 1 761
Никоя от бабите не е гледала децата ми за повече от час-час и половина.

Неспокойно ми е да го оставям с преспиване,ако няма други деца, с които да си играе.А бебето си иска мама.
Не знам дали аз ще липсвам на децата,но те на мен много.
Затова съм се ориентирала към работа,която ми позволява да си ги водя с мен и тази възможност беше по-важна от заплащането като показател.
Аз самата не съм прекарвала лета на село,не обичах изобщо да ходя,чувствах се като на заточение.

Няма ли някакви летни занимални или курсове, на които може да я запишеш?Или да дойде бабата при вас за известно време?Мислила ли си за лагер,екскурзионно летуване....?

# 57
  • Мнения: 8 321
За съжаление максимума на който мога да го пратя е на 15 минути от нас. И вечер задължително си го прибираме.
Ако имахме село щях да го пращам с кеф. Първо че с удоволствие ще тича бос, ще е глезен от баба и дядо и няма да е в мръсната София.
А на родителите понякога им е нужно време да осъзнаят, че детето може да е щастливо и да прекарва добре без да е до полата им.

# 58
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Аз имам идеални условия да изпращам децата при бабите, но не се получава. Майка ми е в отпуск цяло лято, а свекърва ми е пенсионерка. Имаме възможност да редуваме морски с планински въздух, но диванетата не искат да ходят на село при свекърва ми. Най-много да отидат при майка за една седмица да ги води на плаж. За повече не смея да ги оставям, тъй като на майка ѝ стига цяла година с по 30 деца, а и има още две внучки. Големият вече не иска да ходи на село, тъй като приятелите му са тук и все имат някакви уговорки. Дребната иска да стои там, но само ако и аз съм с нея Tired Това лято вече съм се решила да се прежаля Mr. Green и да поостана и аз при свекървата за няколко дни, че децата да сменят климата малко.

# 59
  • Мнения: 21 648
  И само ходенето босо на детето ми е достатъчен аргумент в полза на селото пред летния град.

  Иначе самата аз обожавам София през август Laughing
 
 

Общи условия

Активация на акаунт