И аз не мога да се оплача от хората около мен. С разбиране подхождат, рядко, много рядко ме гледат по-скоро невярващо.
И тъй като късно (на 30 години) приех вярата и се кръстих, близките ми са ме питали как стана така, че съм повярвала в Бога. Нищо повече.
Много верни думи. Това трябва да ни води в общуването с хората.
Агресия (открита) съм срещала само в нета. В два форума пишех активно (вече само в този), но и в двата са се опитвали да ме убедят, че вярата ми не е нищо друго, освен способ да превърнеш вълка в агне (т.е. метод за контрол). Такова поведение се опитвам да следвам и аз. Понякога ми е много трудно.
И тъй като късно (на 30 години) приех вярата и се кръстих, близките ми са ме питали как стана така, че съм повярвала в Бога. Нищо повече.
Наша е отговорността да не отвърнем на злото със зло, а при възможност и да приласкаем човека с любов. Защото много често зад грубите си обноски хората крият най-често душа обезверена от лицемерието и лошия пример на други християни и духовници. Може би тъкмо на нас се пада отговорността да поправим това.
Много верни думи. Това трябва да ни води в общуването с хората.
Агресия (открита) съм срещала само в нета. В два форума пишех активно (вече само в този), но и в двата са се опитвали да ме убедят, че вярата ми не е нищо друго, освен способ да превърнеш вълка в агне (т.е. метод за контрол). Такова поведение се опитвам да следвам и аз. Понякога ми е много трудно.
.
, със сигурност го е казвал воден от любов и грижа към теб 
. 
Когато почнаха да ми казват "попската" /дядо ми беше свещеник/ и да ми се подиграват разбрах, че не е точно така. Това по никакъв начин не промени убежденията ми и поради тази причина всички около мен са били наясно винаги, че съм вярваща. Не съм имала проблеми в работата и, когато някой иска да поговорим по темата ми е приятно, но лошо става, когато почна да споря. Тогава смирение и кротост изчезват.. 
Много ме захапва кучето, но се надявам да се преборя с това. Има една мисъл, че в борбата със самия себе си не е важен изхода, а участието 
