Предрасъдъците към деца от ромски произход

Ако не беше е този подфорум и подкрепата и купищата постове и теми които изчетох, нямаше да мога да се справя. Вероятно около 100-тина, да не са и повече потребителите тук и във Фейса с чииито мнения и препоръки се запознах. В реала нямаше да има как да се осъществи такава широка подкрепа на майки със сходни специфични проблеми и радости.

Жалко, че клубът западна, но ми се струва, че пак лекичко се оживява. Заради новите мами и татковци си струва да се поддържа.

От друга страна се чувствам точно толкова майка и детето си точно толкова мое, колкото всяка друга жена и имам мечта - един ден майките осиновителки и майките на биологични деца да пишат заедно  . И знам , че това ще стане. Не съм наивна и не се изживявам като Мартин Лутер Кинг. Ще стане   .

Розмариня, и аз така, преди години, благодарение на този форум аз оцелях в чакането, благодарение на споделянето с другите майчета, стигахме до истините и научавахме уроците на живота. И аз съм майка на две дъщери и вече въобще не ме интересува ограничеността на някой си, дето ще ми подметне нещо, успях в зародиш да парирам опитите за подмятане. Отчитам, че много голяма роля изигра и голямата ми дъщеря, на два пъти тя захапа "двете свраки", които се опитваха да коментират на висок глас "онова осиновеното". 
А от три дни, от както е пусната темата ми  се иска да попитам авторката - какви точно са "ромските черти"? Ама авторката не се появи повече 

че ти къде мислиш, че пишат майките на поотраснали деца? Ами пишат в Нашите деца, защото проблемите им са еднакви с проблемите на биологичните майки. Ще се прехвърлиш и ти там, ама след време 

     Чандра Ден, исках да кажа това, което си казала и ти.
  Всеки човек САМ си изживява страховете и тревогите.
  И в тоя смисъл е излишно да се величае значението на този или друг форум и да заблуждаваме себе си и другите  как нещо тук, или някой си  ни били подкрепа, едва ли не единствена и животоспасяваща.
   Подкрепата и силата всеки си я носи сам в себе си. А който я няма, ще обрече себе си и децата си на труден и нещастен живот.
      Написаното слово ни носи утеха и хармония, само ако я носим в себе си.
   Преди време прочетох статия в един руски сайт на тема качества ,добродетели, характеристики на ромите.Толкова топла и задушевна статийка не бях чела никога за ромите.С прости думи и с премерена доза хумор бяха показани хубавите им черти . Мисля,че в мен тогава се взе решението..Но това е било само външния подтик да направя нещо отдавно замислено в главата ми и сърцето .Е хайде ...със здраве, че дъщеря ми е грабнала китарата и не искам да изтърва сутрешното й представление.
   Лек ден на всички!     

В нета ли е тази статия? Сигурно ще е интересна за някои съфорумци, така че ако не те затруднява, ще се радвам да я споделиш тук...
Хубав ден и от мен!:)

     Ще я потърся, когато имам време.

А пък аз се подготвях за война.... а почти нищо не се случи. Пряко по темата никой не ми е казвал нищо, остроумните и не дотам подмятания подминавам, все едно не съм ги разбрала. До хора е. Някои личи, че и се радват искрено, някои се преструват. И какво от това. Страхувам се от деня в който ще трябва да и кажа, че е от този " презрян" етнос. Веднъж осиновяването, после ромския произход. Това е тежък товар и за зрял човек, а тя е само едно крехко и невино дете. Та затова трол или не, колкото и де се коментира, никога не е излишно още малко. Те са деца като всички останали и само един човек да си промени мнението, пак си заслужава говоренето.

Estara решил съм да не отразявам хорските коментари а ако някой пък го направи дебелашки ще си го получи!Много от тези присмивачи не могат да си кажат родословното дърво 3 поколения назад пък тръгнали нас да претеглят!И не мисля да обяснявам на дъщеря ми че е от ромски произход...Тя е български гражданин,тя е мое дете,тя ще бъде умно,възпитано,красиво дете!

А така, мислих си, че аз съм изтрещяла и приемам и изкривявам през моята си призма моето дете. Ама  DJOI_34 ми връщаш вярата. Смятам, че нашите деца са българчета, те са в нашите семейства, възпитаваме ги в българските традиции. БМ може да е празнувала " Банко Василий", ама моята дъщеря празнува Коледа и Нова година .... Няма значение каква кръвна група е, но ние ще и дадем възпитание, образование и ценностен живот, социалната среда прави хората Човеци. А да не говорим, че днес на първия учебен ден, моето гардже беше най-хубавото и на импровизирания открит урок - най - дейното и умно чаве   

С най-добри чувства към Маня и Джой, но темата за произхода не е ли също част от историята на нашите деца. Ако, да кажем, връстниците и я подиграват, а в къщи темата не се повдига, няма ли да стане по-лошо. И няма ли някой ден да ме обвини, че съм крила, така както днешните големи осиновени обвиняват осиновителите си за криенето на факта осиновяване.

Естара имам колежка в работа пред която много роми ще изглеждат като арийци а родителите и са си българи.Имам и друга позната която е по същия начин ама тъмна та тъмна и пак не е ромка.Ако има нещо което трябва да обяснявам на дъщеря ми ако някой я шегува че е тъмна е именно цвета на кожата й  и ще и обясня че е уникална и красива, а не да й обяснявам че е ромка.На дъщеря ми биологичната майка е ромка а бащата българин тя сега ромка или българка е?Задавам въпроса с усмивка.Тя е българче и това е.Виж със сигурност децата ще се шегуват и с някое дете с очила или с някое дете което не се вписва в " стандарта".Вярвам че идеята е да накарам детето ми и околните й че света е разнообразен и красив.
А иначе винаги можем да влезем в схемата каквото повикало такова се обадило и да намерим на всяко дете косур и да го натиснем точно там но не е моя начин!

Аз мисля, че тотално се объркаха две теми - за биологичния произход на децата ни и за мястото им в нашето семейство, което определя до голяма степен тяхното самоосъзнаване като хора. Ще дам пример извън осиновяването. Наши приятели заминаха за САЩ преди много години. Децата им бяха много малки. Сега те се чувстват американчета, действат като американчета, всички ги приемат като американчета, но никому не минава през ум да отрече, че са се родили в България и че са с български биологични корени. А това е защото майка им и баща им не олицетворяват България само с ганьовщината и беднотията, а успяват да им разкажат и за много хубави български черти, успяват да намерят красотата в българските традиции, песни, приказки.

Ромският етнос не са само предразсъдъците, които ние имаме към тях, наблюдавайки съвременните роми, драстично и преждевременно откъснати от техния номадски начин на живот, принудени насила да водят уседнало съществуване, което пък се е изродило в накаква отблъскваща уродливост. Има една книжка "Приказки край огнището" - има я някъде назад в темите, има прекрасни руски цигански романси, има танцувални постановки по мотиви от циганска музика...

Нашите деца са такива каквито ние ги усещаме и това наше усещане за принадлежност към нашето семейство се предава и на тях, за да се усещат сигурно и здраво присадено калемче и да пускат на воля своите филизи. Но да се отрича биологичният произход или да се изкривява истината за него така както на нас ни е угодно е много опасна игра по ръба на доверието помежду ни.

На мен лично не ми харесва да се чувствам постоянно застрашена да не разберат отнякъде истината и предпочетох да съм откровена с тях. Реакцията на сина ми беше: "Те са ми били родители, но доброволно са се отказали да бъдат такива. Преди да се откажат съм бил като тях, сега съм ваше дете и съм като вас." Абсолютно в синхрон с моето и на баща му мислене.

Аз напълно ще се съглася с Естара. Произхода на децата ни е част от тяхната история, но не виждам нищо чак толкова притеснително и според мене бихме превърнали този факт в специална тема по-скоро ако го отричаме, отколкото ако го приемаме спокойно... В крайна сметка ще помогнем на децата си преди всичко, когато се държим естествено и им вдъхваме сигурност и самочувствие. А това няма как да се случи, ако търсим "от девет кладенеца вода" за да докажем (може би на себе си?), колко незначителна подробност е произхода или ако отношението ни към тази "подробност" е и нашето слабо място...  

Здравият човек приема с любов себе си с всичко, което е - осиновен, от ромски произход, с очила, с рядка коса, пеещ фалшиво или каквото и да е там.

Според мене отрицанието на такива важни факти като произхода не може да доведе до нищо добро...
Един ден децата ни ще се поинтересуват от биологичния си произход. Те неминуемо ще искат да си създадат картина за жената, която ги е родила. Не коментирам, дали това важно или не, защото темата тук е друга. Но това е една част от миналото и от природата на децата ни, от която те ще се интересуват, тъй като без нея някак "пъзелът не е цял". И дори и вие да не им кажете, има как децата да научат за произхода на биологичните си родители, което в крайна сметка е и техният произход. Как би трябвало да се почувстват тогава? Има вероятност да помислят, че не ги приемате такива, каквито са; че се срамувате от това, което са? Според мене по-добре е да са отработили тази тема още преди това с нас...  

Психолозите казват, че децата възприемат дадена инфрмация чрез предадените емоции, а не чрез фактите. Това означава, че те разбират дали дадено нещо е лошо или добро според чувствата, с които се говори за него...

Според мене темата за произхода не бива да се преекспонира, нито да се отрича. Най-важно е нашето спокойно отношение. Аз не се притеснявам от момента на казване след време, защото: (1) не виждам нищо лошо в произхода на детето си, напротив и (2) не мисля, че ще необходим специален разговор, ние и в моменгта говорим открито за тези неща.

Между другото, досега нито един път не съм чувала реплика или подмятане на темата - нито от българи, ни от роми, от никого... Само един единствен път съм чувствала отношение (на една площадка бабите си прибираха децата да не играят с нашите), но тогава бяхме с няколко майки на осиновени деца и от далече се виждаше, каква е ситуацията...



Аз лично не виждам никакъв "косур" в произхода на детето си или във вида или в цвета на кожата...

П.П. Писах отговора си преди да прочета тoзи на Форест (нямах възможност да го пусна веднага) и ако повтарям нещо, извинете...

Добре сигурно аз нещо греша обаче пак казвам на моето дете майката е ромка а бащата българин...аз какво трябва да й обясня?Мога ли да кажа на 100 процента че тя е ромка или на 100 процента че тя е българка?Мисля че не и за това според мен правилната позиция е да й кажа че е умна и красива и да не задълбавам в етноси.

Джой, голям късмет имаш с това, че бащата е известен и благородно ти завиждам!:) Добре е за детенце...

А относно етноса - не е хубаво да се "задълбава", естествено... И след като имаш такава информация за биологичния баща на детето, тогава то просто е със смесен произход... - както сам пишеш, нито е 100% от ромски, нито 100% от български...

...Но в крайна сметка според мене не това е толкова важно, колкото отношението, което ще създадем у децата си на темата...