Просто в момента така се чувствам. Ту изпитвам гняв, ту тъга, ту любов. Постоянно се лутам и това оказва влияние на всичко покрай мен. Просто за цялата тази мъка трябва да има някакво последствие, не мога да остана тиха в ъгъла отново
- Публикувана: 18 март 2014, 18:57 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 23:57 ч.
Болката от раздялата с любим човек
Срамувам се да напиша това което се случи с мен,но искам да съм ужасен "пример" за други момичета, които ще решат да прощават. Срещнах ме с онзи,говорих ме много,то не беше обяснения в любов, то не беше молби да не го оставям, даже и краката ми целуваха. Леле просто,не вярвам,че човек може да бъде толкова глупав като мен. Всичко уж вече щеше да е наред. Но човекът си изключи телефона в четвъртък и историята се повтаря за четвърти път. Опитвам се да опиша как се чувствам,но думите са малко, съжалявам себе си,че съм човек без грам достойнство и повярвах за пореден път. Този път съм решена , че това е краят и аз ще го сложа. Моля ви обсъдете ме с най - жестоките думи та дано ми дойде акъла най - после.
Няма да те обиждам, просто си наивна, но е време да разбереш, че такива хора с болно его де връщат само и единствено, за да си го захранят. Това им е като дрога- да могат да "върнат" някого. Само така се чувстват значими. Ако не ти пукаше, щеше да видиш колко е смешно отстрани. Ще стигнеш и до този момент. Не се връщат от любов. А това с целуването на краката е такова театро... Абе, набийте си го в главата, нормалните мъже са.. нормални. Няма театро, няма ревове, няма 'виж ме колко страдам', няма иди ми- дойди ми. Това са повредени хора.
Не знам дали ще те успокои, но няма никакво значение дали той ти тръшнал телефона или не ти се обадил. В своята главица си мисли, че той е приключил нещата, но няма капацитета и оценъчния апарат да оцени, че всъщност ти си тръгваш от него, както и много други, предполагам. Емоционално ти го зарязваш. А сега го направи наистина
Това е повреден човек, драма куин, актьор, егоист. Както искаш го наречи. И ти оказва психически тормоз с номерата си. Винаги ще бъде нещастен, защото е повреден в главата . Ти, от друга страна, имаш шанс да живееш по- нормален живот. Не се хващай повече. Или ако ти се гледа сеир, за да си потвърдиш казаното, давай.
Не знам дали ще те успокои, но няма никакво значение дали той ти тръшнал телефона или не ти се обадил. В своята главица си мисли, че той е приключил нещата, но няма капацитета и оценъчния апарат да оцени, че всъщност ти си тръгваш от него, както и много други, предполагам. Емоционално ти го зарязваш. А сега го направи наистина
Това е повреден човек, драма куин, актьор, егоист. Както искаш го наречи. И ти оказва психически тормоз с номерата си. Винаги ще бъде нещастен, защото е повреден в главата . Ти, от друга страна, имаш шанс да живееш по- нормален живот. Не се хващай повече. Или ако ти се гледа сеир, за да си потвърдиш казаното, давай.
За себе си съм категорична, че има друга жена, а с Вас се подиграва, за да задоволява психичноболната си личност и извратено его. Дали ще вкара и Вас в тази категория хора, зависи от действията Ви. Не го позволявайте, ако вие не се обичате, никой няма да Ви обича. Човек едно достойнство има, пазете го! 
П.П. Моите извинения към авторката на темата, защото станах съпричастна към неглижирането на нейната споделена болка, за която единствено времето ще се погрижи... Прегръща Ви една непозната!
П.П. Моите извинения към авторката на темата, защото станах съпричастна към неглижирането на нейната споделена болка, за която единствено времето ще се погрижи... Прегръща Ви една непозната!
Вече съм напълно сигурна,че повредата е при мен,той си прави каквото си иска,аз съм винаги на среща и знае,че с две-три мили приказки аз прощавам. Май аз съм болният мозък и е време да се взема в ръце. Ще замина в чужбина,ще се махна от тук, само така мисля,че ще се справя. Намери се приятел който е готов да ми подаде ръка.
Всички се убедихме, че ако не сме интересни, лошо ни се пише. Но има ли все пак свестни мъже, които да са те зарязали, примерно липса на любов, но после си осъзнават грешката искрено и искат да се съберете? Някакси ми се иска да вярвам, че има умни мъже и просто ние не сме имали късмет. Да се върнеш в провалена връзка би било грешка, но поне ще получиш closure и ще знаеш, че се е вразумил, на този път ти му обръщаш гръб.
Понякога съм супер наивна
и искам да вярвам в доброто, иначе ще загубя надежда съвсем за нормална връзка...
Меган, ние те подкрепяме и трябва да стиснеш зъби и да го преживееш. И на мен мо се вижда невъзможно сега, но чакам времето да си свърши работата
П.с. А какво мислите за no contact? Правилно ли би било ако го премахна от социалните мрежи и да не очаквам да ми гледа профила?
Понякога съм супер наивна
и искам да вярвам в доброто, иначе ще загубя надежда съвсем за нормална връзка...Меган, ние те подкрепяме и трябва да стиснеш зъби и да го преживееш. И на мен мо се вижда невъзможно сега, но чакам времето да си свърши работата
П.с. А какво мислите за no contact? Правилно ли би било ако го премахна от социалните мрежи и да не очаквам да ми гледа профила?
Махай го отвсякъде и си гледай живота. Ама задачката на хората не е да са интересни и да се борят постоянно за нечие внимание. 
А просто да си допаднат.
Като не си интересна на тоя, ще си интересна на оня или на третия и готово. )
А просто да си допаднат.
Като не си интересна на тоя, ще си интересна на оня или на третия и готово. )
Разбирахме се перфектно, но явно му омръзнах. След един месец трябва да ся изнеса. Да взема ли приятелка с мен или да ида сама и да говорим за последно?
В такъв случай явно връзката ви не се е развивала и съответно е приключила.
Малко ми е странен изказът ти- че си му писнала и омръзнала. Все едно си някакъв предмет. Ако така се чувстваш... Кофти
Според мен вземи някого, да ти помогне с багажа. И отиди, когато го няма. Няма какво да де уговаряте.
Малко ми е странен изказът ти- че си му писнала и омръзнала. Все едно си някакъв предмет. Ако така се чувстваш... Кофти
Според мен вземи някого, да ти помогне с багажа. И отиди, когато го няма. Няма какво да де уговаряте.
Опитвам се да си възвърна самочувствието и уважението към себе си, но просто не мога. Мислех, че ще е добре да говорим за последно, след като е минал месец - два. Пред друг човек няма да може да говорим и се страхувам да не съжалявам след време, че не сме си казали последни думи.
Лошото е, че работим в една компания, но в различни градове и есента се връщам в нашия град. Може да имам възможност да продължа да работя там, но ще бъде в неговия офис... ще се срещаме на дискотеки, събирания, защото сме в обща компания. Не знам просто как ще реагирам да съм в една и съща стая с него, особено, ако си намери друга. Не искам да се затварям и да си спра живота, но ще се засичаме, а аз не искам, поне сега.
Знам, че звучи объркващо, но мозъка ми не спира да премисля и планира, имам много anxiety 😣
Лошото е, че работим в една компания, но в различни градове и есента се връщам в нашия град. Може да имам възможност да продължа да работя там, но ще бъде в неговия офис... ще се срещаме на дискотеки, събирания, защото сме в обща компания. Не знам просто как ще реагирам да съм в една и съща стая с него, особено, ако си намери друга. Не искам да се затварям и да си спра живота, но ще се засичаме, а аз не искам, поне сега.
Знам, че звучи объркващо, но мозъка ми не спира да премисля и планира, имам много anxiety 😣
Препоръчани теми