Болката от раздялата с любим човек

  • 60 174
  • 291
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 758
Кога спира да боли токова силно?Знам,че няма еднозначен отговор и,че всеки изживява по различен начин раздялата...Скоро приключих дълга връзка,не поради липса на любов-напротив,обичахме се много и не сме се наранявали никога...Други бяха причините,поради които решихме и двамата,че да се разделим е по добре..Имахме разминавания в плановете за бъдещето,връзката или трябваше да премине на по сериозен етап или да се прекъсне...Избрахме второто...и няма връщане назад...Но друго искам да попитам тези,които са преминали през тази болка или в момента я изживяват...
Кога болката става по поносима,кога мозъка започва да приема промените,кога спираш да мислиш за този човек всяка секунда-какво ли прави,какво ли яде,къде ли е сега..,дали е по щастлив..?Кога спираш да си представяш всички прекрасни моменти,които сте имали?Кога започваш да приемаш,че той ще бъде с друга след време,че няма да остареете заедно,че няма да се целунете повече,че няма да се събудите заедно...
Много ме боли...,правя всичко,което съм чувала,че е добре да се прави след раздяла-спортувам,разхождам се...,опитвам се да не мисля постоянно за това,НО мисля и страдам....Варианта да се срещам с други мъже, за да забравя  просто го изключвам в момента,сега дори не си представям да бъда с друг...
Знам,че има и много по лоши неща от една раздяла,но това не ми помага да забравя болката си сега...Искам да не мисля постоянно за това,искам да се "излекувам",искам пак да съм щастлива,искам да спре да ме боли............

Последна редакция: вт, 18 мар 2014, 21:29 от Даяна1111

# 1
  • Мнения: 2 850
Ами при всеки е различно. Аз много трудно се решавам на раздяла. После съм смазана, неадекватна 1-2 месеца и изведнъж спирам да се чувствам като умираща и да ме боли. Според мен не точно времето лекува, но трябва време да преминеш през тия спомени и мъчителните въпроси от типа защоо и къде сбъркахме и мозъкът да почне да работи трезво и приеме, че това е краят и има причина за този край, и така е по-добре. 
Не контактувай с него, ако така се чувстваш зле. Направи нещо, което не си правила преди.  Звучи клише, но освежава и разсейва.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 104
Бях чела, че една година трябва, за да се притъпят и отшумят тези усещания.

# 3
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Аз ровя в душата си , анализирам чувствата си ,спомням си разни неща.Не се старая да се разсея, а да изживея болката си .Колкото съм по-мазохистично настроена ,толкова по-добре се чувствам после.Но това е моя начин.

И това ще мине! Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 721
Преживяла съм го това. Същия случай - обичахме се безумно, но трябваше да се разделим. Отне ми една година да се съвзема, една година имах температура, някаква субфебрилна, но я имаше, на сума ти лекари ходих, нищо ми нямаше, просто си беше от любов. Кошмари, сънувах го непрекъснато, звънях му през нощта. За нищо друго не мислех. След около година срещнах съпруга ми. Видяхме се отново чак след 10 години. Времето лекува, зная, но такова нещо втори път няма да си причиня, никога. Много е трудно.

# 5
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 427
Даяна1111, боли те от:

1. навика - този човек да бъде в живота ти
2. от нереализираните идеи, в които си вярвала ...

Имаш нужда някого да обичаш, да бъдеш обичана и проектираш това в лицето на този човек, а е нереално  Peace

Освобождаването идва, когато осъзнаеш, че с нищо не си му длъжна, нито той на теб ....

Аз така се лутах 1 година след подобна раздяла, 1 година ми беше нужно да осъзная, че искам този човек да ми каже:"Евалла, няма друга, като тебе  Mr. Green " Дори не мога да кажа, че съм го обичала толкова .... обаче егото и то искаше своето, не само сърцето  Blush

В един слънчев момент си казах - осъзнато: "Да, аз съм ценна, ценя себе си и 5 пари не давам той дали ме цени или не ...." ... и просто продължих напред  Peace

Е, дори се оказа, макар и след още една година, че ме цени много, но вече нямаше абс. никакво значение  Peace Животът ми беше на друго място, с други хора, копнежи  Peace В добри отношения сме има позитивизъм между нас, но всеки си знае посоките  Peace

Излизай, живей, бъди себе си, светът е пълен с прекрасни хора  Peace Това, че ще си тъжна и страдаш у дома - не радва никого  Peace

# 6
  • Мнения: X
Отне ми една година да се съвзема, една година имах температура, някаква субфебрилна, но я имаше, на сума ти лекари ходих, нищо ми нямаше, просто си беше от любов.
Колко интересно - като го прочетох и си припомних тази странна 37+ температура, която продължи с месеци, точно след нелепа раздяла.
Беше преди години.... но не бих я нарекла "от любов", просто си беше реакция на едно притъпено мъчително справяне със ситуацията.

Сега ако ме питат как се справям с подобни ситуации - забранявам си да бъда нещастна. Като усетя че идва тъга - оставям я да дойде, да я усетя и после се захващам с нещо друго. Ако чувството на тъга е твърде силно - върни се при човека да си "досчупиш" нещата  Laughing. Ако си убедена че си постъпила правилно - просто не си позволявай да си нещастна, има начини.

# 7
  • Мнения: 253
Ох.... като го четох и се натъжих... Много е трудно, но е преодолимо. Раздялата с човек, с когото се обичате, е лудост... Но и аз съм я изживявала... После животът ни събра пак. Приеми го като изпитание, за да срещнеш истинската любов (а коя точно е тя - животът ще си покаже)

# 8
  • София
  • Мнения: 1 758
Благодаря ви много за подкрепата! Hug
Тежко се преживява раздяла,особено от по- чувствителни хора като мен.Когато дам сърцето си на някой,трудно си го взимам обратно..
Тежко ми е,мъчно ми е,болно ми е...,но наистина нямаше как да продължим напред...Не искам да мисля за миналото,искам да гледам напред,няма връщане назад.
Най-много искам да спре да ме боли,да не мисля всяка секунда за него..Искам да забравя за всички спомени сега...,но на тоя етап не ми се получава..Може би трябва много време..
Трудно е,когато до вчера си обичал и мислил за някой,днес вече да знаеш,че не трябва да го правиш,че няма вече да знаеш къде е,как е,с кого е,че този човек вече не е твоя мъж...и е свободен да си прави каквото иска..
Щом времето лекува,защо със всеки изминал ден не ми става по леко,а болката си стои все една и съща-силна,много силна...Събуждам се и не мога все още да повярвам,че се е случило... Cry

# 9
  • Мнения: 2 052
Даяна1111, боли те от:

1. навика - този човек да бъде в живота ти
2. от нереализираните идеи, в които си вярвала ...

Имаш нужда някого да обичаш, да бъдеш обичана и проектираш това в лицето на този човек, а е нереално  Peace

Освобождаването идва, когато осъзнаеш, че с нищо не си му длъжна, нито той на теб ....

Аз така се лутах 1 година след подобна раздяла, 1 година ми беше нужно да осъзная, че искам този човек да ми каже:"Евалла, няма друга, като тебе  Mr. Green " Дори не мога да кажа, че съм го обичала толкова .... обаче егото и то искаше своето, не само сърцето  Blush

В един слънчев момент си казах - осъзнато: "Да, аз съм ценна, ценя себе си и 5 пари не давам той дали ме цени или не ...." ... и просто продължих напред  Peace

Е, дори се оказа, макар и след още една година, че ме цени много, но вече нямаше абс. никакво значение  Peace Животът ми беше на друго място, с други хора, копнежи  Peace В добри отношения сме има позитивизъм между нас, но всеки си знае посоките  Peace

Излизай, живей, бъди себе си, светът е пълен с прекрасни хора  Peace Това, че ще си тъжна и страдаш у дома - не радва никого  Peace

Да,
да,
да. За всичко.  Peace

# 10
  • София
  • Мнения: 2 104
Защо се разделяте, щом се обичате? Не го разбирам.
Подкрепям думите на a.l.e.n.a  100%.
Не драматизирате ли малко, щом и двамата сте живи и здрави... Не знам, все ми се струва, че няма непоправими неща с изключение на едно, ВИнаги гледам да изхождам от тая гледна точка.

# 11
  • Мнения: 4 569
Явно е скорошна раздялата.
Трябва ти време за да ти мине.

Ето ти петте етапа при раздяла/смърт/изоставяне http://www.articlesphere.com/bg/Article/5-Stages-Of-Grief-People … -A-Breakup/198192
Аз от година си цикля на четвърта фаза. За изминалото време нищо не ме докосна. Имам усещането, че се возя в рейс, вали дъжд и аз през мокрото стъкло гледам как живота минава пред/през мен.

# 12
  • Мнения: 15 033
Първият път, когато ми се случи, мислех, че ще умра. Болката беше неописуемо голяма. Отне ми само няколко месеца да се справя, да забравя, да продължа напред. Дай си няколко дни за самосъжаление, след което излизай, забавлявай се, живей и не мисли за миналото!

# 13
  • София
  • Мнения: 1 758
Мисля,че само,който е преживял раздяла след дълга връзка и съвместен живот,може да разбере как боли..За останалите,може би това е лиготия,излишно драматизиране и липса на по сериозни проблеми в живота.. Peace
Като се замисля човек се привързва дори към вещите си и му е неприятно,когато се развалят или ги изгуби,просто е свикнал с тях...Но след няколко дни забравя,купува си нови и всичко е наред.. Simple Smile
Когато,обаче говорим за човек,нещата са различни..Няма как да се забрави бързо един човек,ако си го обичал,дори и в монета на раздялата..Не става с няколко дни или месец..Просто на мозъка му трябва време да свикне с новото положение..Така мисля аз..И се надявам тази тема и съвети да са полезни за всички,които в момента преживяват раздяла или развод(дано да няма такива).. Peace
Ще мине...и това ще мине,просто трябва време..,-това си казвам аз! Praynig

# 14
  • Мнения: 2 850
Мисля,  че в днешно време почти няма хора, които да не са преживели раздели. Всеки преживява нещата различно.

Общи условия

Активация на акаунт