Публикувана: 17 март 2006, 21:47 ч.
Последно мнение: 17 апр. 2006, 21:04 ч.

Защо всички ми дават акъл!?

3 873
47
1

# 15 18 март 2006, 18:54 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Оф, аман от доброжелатели, които ти скъсяват живота, нервират те с тъпите си изявления, дават акъл и се бъркат в личен живот. ЕЕЕ, те пък не се разбират от дума! Писнало ми е. Вече категорично отрязвам тъпите им въпроси. Ми да му се невиди, На всички ли, които ме питат по милиони пъти "Не ви ли е време за дете?", трябва да давам обяснение, че съм направила спонтанен??? Не им ли е ясно, че децата не стават като се махне с магическа пръчка??? Кумата ми ми взе здравето навремето с такива въпроси....направо не издържах. Стисках зъби за да не избухвам в рев или да й затворя устата с една приказка. Ние сме толерантни, а те го удрят през просото. Срамота!!!
Просто отсичай с по една дума подобни нахалници или спирай да контактуваш с тях! Това е моята тактика и живея много, ама много по-спокойно! Не давам и дума да ми се обели...направо се увълчвам! Иначе съм супер толерантен човек, който в името на добрия тон премълчава много, но специално за това вече не се давам!
Разбирам те на 1000000% и ти съчувствам. Само ако можех да съм около теб и да отрязвам всички нахалитети, които те измъчват така, вярвай ми - ЩЕ ГО НАПРАВЯ!!!

# 16 18 март 2006, 20:06 ч.

Мнения: 1 947

"На вас така ли ви се бъркаха при взимането на това решение? "
Ех, аз не съм на 32, а на 26, а от 2-3 години ги слушам тия неща....... Ужас! Аз съм била стара вече, докога сме щели да чакаме..... То щяло да стане късно..... Ама то от един път става, не е толкова трудно....... Едно непрекъснато натякване, от което има само вреда - стресът!
"Споделете, как отбягвахте външния натиск и как планирахте момента."
Аз съм склонна да вярвам, че това /сресът и натякването/ беше нашата причина да не се получава. Сложих си тапи на ушите, успокоих се и си казах, че няма повече да слушаме. Да си приказват, каквото мислят. Някой ден ще им обясня... #2gunfire

Поздравчета и спокойно!

# 17 19 март 2006, 10:37 ч.

Мнения: 1 183

Ами да кажа и аз, на 24 съм и от година и половина от както се омъжих това слушам #2gunfire

Как годините минавали #Crazy

как нямало да ставам по млада /ще рече съм на 44/ и търътъръ направо не мога да ги понасям.
Особено ако някой приятелка около нас забременее, а недай боже за втори път #Crazy

Тогава става ужас, нищо че тази приятелка и въобще всички около мен са родили за първи след като на навършли 26-27 да не говоря че има и повече а дори и самите те ми пилят на главата.
Вече започнах даси мисля,че се съм престаряла и не да не се чувствам на годините, които съм Sad

А бебе искам, не че не искам преди 4 месеца запохнахме да бебеправим, но сега ми се отвори една възможност за реализация в кариерата, която не мога да изпусна и сега поспряхме, защото така решихме. Но тия които ме тровят не спират!!!
Много е гадно!!!!

# 18 19 март 2006, 10:57 ч.

Мнения: 6 167

Значи момичета, чета , чета и направо се взривявам!
Ние, нови истории.
По принцип искаме да имаме куче ( не сега) и вчера тук времето беше лошо и решихме да се разходим по кучешки магазини и се влюбихме в едно.
няма да го купуваме, а и е доста скъпо.
Най-голямата грешка беше, че казах за това на хора в българия.
Не можете да си представите какво ми се изля на главата...
че сега, след като Той иска куче и като имаме няма да иска бебе!
Айде първо бебето, после кучето и тн.
че куче и бебе не можели в една къща... и тн.
а ние специално си подбираме куче/порода, което да се разбира с деца...
но кой ме слуша! направиха ме на ЛУДА! #Cussing out

и пак само майка ми каза - ми да, щом искате - вземете си Heart Eyes

вече стигам до крайни мисли, че не бива нищо да споделям, защото ще ме побъркат.
Cry

# 19 19 март 2006, 13:06 ч.

Мнения: 2 123

Ленилаф, ако е имало нещо, което да не мога да понасям от дете, това е някой да ми се бърка в живота. Просто спрях да информирам предварително за каквото и да е - не споделях намеренията си спрямо своя личен и професионален живот, а съобщавах нещата пост фактум. И така е още от ученическата ми възраст. Не знам как стана, но и почти никой нищо не ме питаше /а знам със сигурност, че са ме обсъждали постоянно/. Просто си избери някаква тактика - или спри да подаваш инфо поради някаква причина /казваш им, че си суеверна например, или че разговорът за това те натоварва - предпочиташ само да си ги обмисляш нещата/ или ги заливаш с тонове друга информация \не по темата бебе/, така че да има какво да обсъждат. Третият вариант също помага - спираш тотална комуникация за поне 2 седмици, докато близките ти осъзнаят какво става.
Но трябва да промениш нещата, за да не стане така, че още дълго време да отлагаш бебето, но поради опасенията, че си взела решение под давлението на околните. bowuu

# 20 19 март 2006, 13:14 ч.

Мнения: 2 534

Когато бях бременна много ме дразнеше и мен .
Сега обаче, две години след като родих, съм се превърнала в жена подобна на тези , които са ме дразнили . Давам съвети на всички около мен , които нямат още деца - за фолиевата к-на , за това да не се притесняват, ако бебето не става веднага ... На тези , които имат малки бебета също споделям опит - ходете на ортопед , ако можеш не захранвай толкова рано , кърми ...
Никога обаче не коментирам това , че нямат още бебе , пък било то и на 35 годишна приятелка . Това вече са дълбоки води , може и да не могат да имат ... Не използвам изразите "Време ви е вече" , "Докога ще чакате" и т.н

# 21 19 март 2006, 13:17 ч.

UK
Мнения: 1 334

не знам колко са ти близки тези хора, но бях в подобна ситуация и си реших проблема като спрях да споделям подробности от личния ми живот, пък били те и дали да си взема куче. за съжаление установих, че хората са недотам доброжелателни, а просто търсят материал за разнообразяване на клюкарския си репертоар. а и още нещо, пречи им когато другите са щастливи и сякаш с лупа търсят несъществуващи проблеми. пример: споменавам, че мъжа ми се прибира няколко вечери по ред по-късно, защото приключват финансовата година и имат много работа. реакция: той няма да възприеме никога бебето като свое, щом те оставя сама да го приспиваш и къпеш Grinning

съответно целия град бива осведомен и т.н. не се натоварвай излишно с подобни коментари, спести си ги.

# 22 20 март 2006, 13:33 ч.

Мнения: 747

Lenilaf, ти наистина си прекалено търпелива!
Имам чувството, че нищо не ме е мъчило през всичките години бебеправене (11), както навирането на любопитните носове в личния ми живот.
Хората били добронамерени. Може и да е така, но спрямо кого? Да, пътят към ада е изпълнен с добри намерения.
Не може да търпиш всичко това, ако искаш изобщо да се съхраниш. Ясен и решителен отпор. Другия вариант е- мазохистично и доброволно се оставяш тези вампири да смучат от най-деликатните трепети на душата ти.
А ако загубиш някой приятел от тези всезнайко- любопитковци, какво толкова ще загубиш?

# 23 21 март 2006, 03:16 ч.

Германия
Мнения: 8 102

Лени, те сега те тероризират, ами почакай да видиш като забременееш какво чудо ще е, ако пък преносиш.."айде, нема ли да раждаш вече" все едно бебетата излизат с едно натискане на копче, или.."айде, нема ли да му даваш вече твърда храна" "айде, кога ще проходи, свикне на гърне, проговори" и прочие такива неща.
Така че, споделяй само с такива, които те разбират и не стресират, останалите ги възприемай като радиото в колата, то си свири, но ти слушаш само тогава, когато на теб ти е интересно.

# 24 21 март 2006, 18:31 ч.

Мнения: 17

не се измачваи повече изобшто да не ти пука какво говорят другите абе на кратко теглим по една маина и толкова #2gunfire

имен постояно ме претесняват макар чесме за икси никои не занае изобшто неси го слагаи на сарцето.успех newsm10

# 25 21 март 2006, 18:46 ч.

В света на мечтите
Мнения: 542

за съжаление не мога да ти дам добър съвет, защото и аз като тебе мълчахи не отговарях. само, че слава богу не си го слагах на сърце. сега когато бебето е на път чувам реплики от типа на " добре че те накарах да забременееш". ама пак не обръщам внимение Laughing

# 26 21 март 2006, 18:55 ч.

Мнения: 3 376

На мен пък за щастие никой не ми се е бъркал. Мисля, че фактът, че не сме официално бракувани с Пламен доста ги притеснява newsm65

# 27 21 март 2006, 20:27 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: lenilaf в нд, 19 мар 2006, 10:57

и пак само майка ми каза - ми да, щом искате - вземете си Heart Eyes

вече стигам до крайни мисли, че не бива нищо да споделям, защото ще ме побъркат.
Cry

lenilaf,

за темата която си пуснала, понеже и на мен писнало #Cussing out

от подобни "доброжелатели" !

Наистина в последно време от българска страна направо ме бомбардирват с въпроси:ама правите ли бебе вече?" ," ааа малко напълняла ми се виждаш... да не си preggo

?"

И ние подобно на вас чакаме да сменим къща, пък и лекувах до скоро яйчници и тн...
и lenilaf, и ние по добно на вас искахме куче... ама вече си вземахме ( и то 2 - да не стои като сме на работа самичко първото ) и съм безкрайно щастлива, защото тези животинки носят толкова радост в къщи! Ама разбира се че пак чух... "то кучетата щом ви радвааат... представи си колко ще ви е добре с ylinfant

Ама да ти кажа честно аз отдавна сложих маската smile3534

Дано тази тема да се прочете от такива " заинтересувани доброжелатели" и да разберат колко ни товарят с тяхното вмешателство!!!!

# 28 21 март 2006, 22:42 ч.

Мнения: 6 167

Прави сте))
Тия дни нещо ме позабравиха... Grinning

аз щом отдалеч им се дразня, ако бях в София... не знам какво щеше да е....
Имаше хора, които внасят смут в душата ми , ако мога така да се изразя. Все ми вменяват чуството,че нещо ми има и трябва да започна изследвания. Без да сме направили още нито един опит.
А пък ние в момента сме толкова влюбени.. мъжа ми само си представя как отиваме на почивка , изиграваме нещо като брачен танц и Хоп! Бебе.
Да, може би е наивно и романтично в тоя свят изпъленен с хормонални изследвания, инсеминации, миоми, поликистозни яйчници и кво ли не...
Аз вече взех решение да ги режа директно.
И куче ще имаме и бебе))
И ще се научим как да пазим семейстовот си от нахалници #2gunfire