Защо всички ми дават акъл!?

Точно така.И аз много съм се дразнела на подобни изказвания.Някои като са родили по едно дете вече се мислят за големи експерти и половин лекари.

При мен май е така.
Но наистина ми е писнало от акъли-време ти е,какво чакаш и т.н.Вече се чудя какво да им отговарям.Не мога да тръгна да обяснявам на всеки,че от две години правим опити за бебе,но не става.


И ние още не сме сключили брак,но това не ги притеснява.

И мен всички ме питат /оженихме се преди половин година/, но някакси не се впечатлявам и ми е по-скоро забавно. Мисля, че това е нещо, което трябва да искаш, да се чувстваш готов, не трябва да правиш нещата, защото "вече е време" и т.н. Оженихме се, защото искахме да се оженим, защото искахме да сме заедно, просто решението си дойде от самосебе си. Така трябва да се появи и желанието и решението за дете.

Леня и аз като теб си мълчах, обаче като бях бременна беше по-зле: която жена ме видеше с тумбака ми разказваше надълго и нашироко колко е страшно раждането и каква героиня е била, какви мъки е изтърпяла Наслушах се на глупости и бях стресирана до полуда!
Колкото по-рано се научиш да режеш подобни "доброжелатели" толкова по-добре!
Аз не смея да се обадя - само на една приятелка дадох съвет, че бебетата са хубаво нещо и тя като роди ни се влошиха страшно отношенията. Оттогава мълча като пукъл по въпроса

И не само родили,ами и бременни още,страшно самочувствие придобиват,като че ли са направили някакво геройство.И почват да дават акъли от пиедестала си,вече всичко им е ясно!Все едно са го не само родили,ами и отгледали и изучили!
Ти ще видиш по-нататък,живот и здраве,всяка ,която е родила и е излезла от болницата жива и здрава с дете на ръце,държи да отидеш точно при нейния  доктор,при нейната акушерка и т.н. ...

Лени, напълно те разбирам. Омъжих се на 30 и веднага се почна с въпросите. На всичкото отгоре първите два месеца покрай спиране на работа и подготвяне на смяна на държавата напълнях 15-20 кг (в това съм много добра, в моменти на стрес с хладилника сме едно цяло   ) та по-едно време ми се струваше нормална репликата - Не съм бременна, просто дебела   Докато не полудях един ден и не раздадох справедливост   Просто за повечето хора е нормално да се бъркат в интимни неща, особено роднини   Е вече и майка ми и свекърва ми не си позволяват са питат какво става, жалват се по между си  

Мила Лени, проблемът ти ми е до болка познат и ти съчувствам от сърце, защото знам, че е отвратително. В момента съм на 29, миналата година се омъжих и правим опити за бебе от 7 месеца. През цялото това време майка ми никога не ми е натяквала, защото знае, че нещата ще си станат от самосебе си и няма нужда допълнително да изнервя обстановката. Каква е приликата ми с твоя случай? Роднините на моя иначе много сладък мъж Няма спиране на потока от глупави въпроси и предложения, с които ме засипват. До декември работех на едно изтормозващо място, което напуснах, за да се успокоя малко и отърся от стреса, който търпях ежедневно година и половина. Сега те се заеха, без никой да ги е карал да ми търсят работа. Говорят на мъжа ми разни глупости, че времето за бебе си минава и така просто можеш да полудееш. Той е но моя страна, но понеже са му родители, не може да преустанови всички контакти и сега сме в тази ситуация. Наскоро избухнах и си тръгнах като им бяхме на гости, но ето идват празници, гледам го, че е нещастен и пак ще трябва да търпя. Дълго мислих какво да направя, защото той ми казва да не им обръщам внимание, но на мен всеки път ми е кофти. За това моя съвет към теб няма да е да не им обръщаш внимание, нито да им отговориш рязко, защото в този случай пак даваш повод за глупави коментари. Може би най-доброто е да кажеш, че вие с мъжа ти ще си оправите сами, че животът си е ваш и ще го живеете както предцените за правилно. Тези доброжелатели те карат да се чувстваш виновен за решения, които сам си избрал и съм убедена, че ще се откажат, ако им покажеш, че даването на такива глупави акъли вреди повече отколкото помага. Мисля, че е абсолютно вярно, че това е типично най-вече за България и съседните балкански държави. Успех

Много ти благодаря , Нели , а и на всички за хубавите думи!

Почнах да чета за разни такива неща-имаме ли достатъчно сили да говорим директно на хората или не. Умението да кажеш Не.

Разбира се, има и много народопсихология в  цялата тая олелия.

като си анализирах контактите , установих, че  за хората, които най-много ме подпитват, коментират живота ми, критикуват решенията ми -  за тях и техния живот аз най-малко знам!!!! koeto  ме кара да подозирам злонамереност. Не можеш да говориш всеки ден с един човек, и информацията да тече само в една посока. майната им, не съм такава мазохистка.



 

Lenilaf, споделям раздразнението ти! Аз се чувствам по същия начин. Атаката при мен идва от роднинската страна на мъжа ми и въпреки, че са само те, страшно се изнервям. Хората са ужасно нетактични и много обичат да се бъркат в чужди работи. До там се стига, че аз едва ли не напук искам да нямам още известно време дете, само и само да ги подразня аз тях на свой ред /което разбира се е глупаво/.
Моят съвет- кажи им учтиво и ясно, че разговорите по темата не са ти интересни, приятни, и най-вече са лични. Аз така правя, а на който не му харесва си е негова работа 

защото е много лесно да се дава акъл
затова........

 И при мен имаше такива индивиди и съм ги игнорирала веднага!
 Гледай си живота,спокойно и ще видиш,че нещата сами ще си дойдат на мястото.Дето се казва не си изнасилвай съдбата.
 И на мен свеки ми пили..за дете..варианта е малко по-различен,защото аз имам голяма дъщеря и е ясно,че съм наред!(което също е пълна глупост,защото може и да съм се "повредила"за 16 години,ама блаженни са невежите!!) 
  Обаче беше подгонила мъжа ми..да си правел изследвания за стерелитет!!
  Побеснях направо!Скъсахме направленията за доктори и  се наложи да й кажа..да не се бърка в тези неща!Ние не сме и опитвали още...и аз имам куп работи-местим се в нов апартамент,трябва да намеря постоянна работа..така,че изследвания са абсолютно безполезни сега!Няма никакво основание да ги правим!
  Егати и нахалницата!

Лени, ако знаеш колко добре те разбирам!
Ние с мъжа ми бяхме женени 4 години преди да опитаме за дете ( той беше в чужбина и непрекъснато бяхме разделени, искахме да си направим и жилище преди да опитаме), ей изядоха ме неговите роднини!! Стигнахме до положение, че баба му ми каза, че съм била " ялова" както тя се изрази. Аз прекъснах всякакви контакти с тях, защото просто не можах да ги издържа, а не исках да се карам с тях заради мъжа ми, на него и без това му беше достатъчно тежко в този момент за да го тормозя с тея глупости. И какво мислиш стана?? В момента, в който решихме да имаме дете- познай! Започнаха се едни приказки, как сега не ни било време, как било прибързано и какво ли още не . В следсвтвие на което не си говорихме със свекърва ми 1 година. Сама направих ремонт на апартамента ни, обзаведох , наредих за да може бебчето да дойде на всичко ново. ПОсле изчислявах като луда овулации и какво ли не, защото исках да планирам кога да се прибере мъжа ми за да имаме възможно най-много време ( той не можеше да остане много) за да правим бебе. Слава Богу стана както искахме, буквално от първия път. Никой не ми се обади да ме поздрави, не се обадиха да ми честитят, да ме питат как съм ( даже чух приказки дали бебето било от него ). Всичко го премълчах, заради мъжа ми казвам. Родих предизвикано ( нормално раждане) по показания в следствие на което свекърва ми се " обиди", че сме били избързали с раждането  и тя не можала да се "подготви" . При положение, че от А до Я направих всичко самичка за бебето, всичко до клечките за уши беше купено, защото нямаше на кой да разчитам докато се прибере таткото. Проговорихме си с нея, само защото не ми се искаше да лишавам детето от баба му ( аз съм минала самата през това). И се почна- на сядане и ставане- кога ще имаме второ. По стечение на обстоятелствата и по друг повод заради който вече ми беше писнало да мълча и си наприказвахме много неща, казах на свекърва ми, че си прекратявам с нея отношенията и не си говорим от тогава въобще. И  ми е супер по-спокойно. Решихме си кога ни е време за второ, планирахме си го, пак забременях от първия път. И пак никой не ми честити.
Разказвам ти го това само за да ти покажа на какво се основава опита ми- пресечи всички опити да ти говорят така и да те дразнят! Такива хора не са добронамерни както смяташ! Един добронамерен човек трябва да има достатъчно такт за да усети кога добронамереността му е излишна!
Не се оставяй да те нервират и да ти се качват на главата- няма да има оправяне докато не скръцнеш със зъби!
Успех! 

и при нас беше така.аз в началото се ядосвах много,но в един момент просто спрях да ги слушам и когато ми говореха си мислих за нещо друго и само кимах с глава 

Дааа,хората не се усещат понякога.Аз  дълго не можех да забременея и направо ми пръскаха главата.На всеки обяснявах,че имам проблем и не става,но пончкога се изнервях много.просто ги помоли да са по-тактични.