В своето становище Инспекторатът към ВСС е категоричен, че няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно. В подкрепа на това те цитират Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за прилагането му, като посочват определени правила за пресичане, които пешеходците трябва да спазват.
Инспекторите заявяват, че водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни към пешеходците и да спазват задълженията си по чл. 119 и чл.120 от ЗДвП. А именно: да ги пропускат на пешеходната пътека и да се движат със скорост, която им позволява да намалят или да спрат при човек на зебрата. В становището си обаче те казват още, че двете страни – и пешеходците, и водачите – имат взаимносвързани права и задължения. Правото на пресичане е относително и не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълняването на задължения, посочват още върховните съдии.
Задълженията на пешеходците са изброени в чл. 113, ал. 1 от същия закон. При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
- Преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
- Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
- Да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
- Да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Инспекторатът казва още, че при определяне на наказанието на виновния шофьор трябва да се вземе предвид и поведението на пострадалия. Преценката за наличието на съпричиняване (от страна на пешеходеца) трябва да се определи още при постановяване на присъдата на първа инстанция. А ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото обезщетение може да се намали.
В досегашната съдебна практика много съдебни състави не посочват дали непредпазливите деяния на пътя са извършени самонадеяно или поради небрежност. Според ИВСС обаче за наказателната отговорност е от значение единствено субективното отношение на дееца към причиняването на смърт или на телесна повреда, а не и това дали умишлено, или непредпазливо са нарушени правилата за движение.
Становището на Инспектората към ВСС също предизвика остри дебати не само между гражданите, но и сред юристите.
„Пътното превозно средство трябва да е в състояние да предотврати инцидент на пешеходна пътека”, смятат една група юристи. „В ЗДвП принципът за опазването на по-слабия участник в движението е залегнал много добре и е конкретно споменат. Сега съдиите избират да не му обърнат внимание”, добавят те. Други питат защо трябва да има тълкувателно дело за очевидни неща, каквито са задълженията на пешеходците, описани в чл.113 от закона. Те са на мнение, че ако минувачите ги спазват стриктно, няма да има подобни инциденти.
Тези юристи дори припомнят, че например в Сърбия има много високи глоби за пешеходците, дори за такива, които говорят по мобилен телефон, докато пресичат на разрешените за целта места.
Все още ВКС не се е произнесъл по тълкувателното дело, което би трябвало да уеднакви практиката на съдилищата в България при разглеждането на дела като това за смъртта на варненското момиче.
Ако бъде възприета логиката на съдебните инспектори обаче, възникват много основателни въпроси: Какво ще правим с най-малките? Как ще се провежда образованието по пътна безопасност на децата? Как ще им обясним, че правото им да пресичат на „зебра” и на „зелен” светофар не е абсолютно?
И без публичен дебат е ясно, че няма как малчуганите от началните класове например да изпълнят първото и основно задължение за пешеходците, описано в ЗДвП и цитирано малко по-нагоре. А именно: „Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците трябва да се съобразят с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”.
Автор: Ваня Георгиева