Злобна, лоша колежка

_velvet_, много добре поднесено, но има едно НО
Понякога не е лошо да има малко предварителна подготовка, а не някой да започва да ти обяснява от "а" и "б". Има хора, които искат всичко да им е сдъвкано и изплюто, те не искат да си направят труда да прочетат сами. И започват "ама защо така", "ама вуйчото на стринка ми казва обратното" и се налага вместо неправият да се оправдава - с агресия да принуждава правият да се обяснява.
Професорката няма как да ти обясни за 10 минути това, което е учила над 6 години.

Заради едно отвратително, злобно подобие на човек обикалях започнах да получавам паник атаки и след това обикалях болниците в страната около половин година. А аз и мъжът ми и помогнахме много, когато имаше нужда, освен това сме я прибирали от работа редовно, да не хваща таксита, понеже живееше близо до нас. Изведнъж, без да разбера причината ме намрази и направи света ми черен, така и не разбрах, какво и направих, опитах се да говоря с нея, да разбера причината, но освен съскане нищо не получих. В крайна сметка напуснах и си лекувах нервите и стомаха доста време. Честно да ви кажа не знам как ще се стърпя да не й завъртя някой стабилен шамар, ако я видя. Мина година но още като се сетя .....

П.С. запетайката ми работи, когато си поиска!!!

Преди много години бях в същата ситуация. Аз бях на 20, а тя на 28. Тази жена ме съсипа!!! Още не мога да простя, още често се сещам за нея и се изпълвам с такава омраза, че не е истина. Изживях три ужасни години, докато работех с това същество. При всяка следваща работа имаше по една такава, но аз пък не можех да търпя повече и бях малко по - остра. Така ми се иска да забравя тези моменти, толкова е мъчително.
Не и се давай, срежи я, егати вампирката
 

Много съвети се дадоха, а авторката така и не се появи да сподели как се развиват нещата, Успяхме ли да и бъдем полезни или не

Аз бих станала приятелка с нея
Не мисля, че посочените неща - телефон, семейство, деца са истинската причина за нейното поведение. Това е по-скоро оправдание, че виждаш ли заради това е все намусена и крива.
Ако ми харесва работата, не бих се разделила с нея заради някаква сърдита персона. Бих направила всичко, за да се сработя с нея, и съм го правила. Въпросната особа после ми стана първа приятелка. В началото се опитвах да отговарям и да се види, че аз съм правата. Но така конфликтът още повече се задълбочи. Постепенно се съсредоточих да ликвидирам причините от моя страна за подобно отношение - примерно недобре свършена работа, критика на нейната работа или други личности причини. Другата страна като видя, че работата върви и ставаме силен екип, спря да се заяжда и дори ми делегира повече отговорности. Но в същото време не съм позволявала да ме мачка, поставях граници при конфликтни ситуации и се държах на положение. Така разбрах, че и аз малко или много съм допринасяла за ситуацията.

Била съм в подобна ситуация, много бях ядосана, чувствах се онеправдана, затова реших, че не съм човекът, който да си тръгне и останах, но останах толкова дълго време, че заедно със стреса от загуба на родители, нарастване на отговорности и т.н. в крайна сметка мисля, че си навредих.

Проблемът при мен беше, че не поставих граници навреме. Страхувах се да направя необходимото, чудех се защо с добро не става.

Оставайки и показвайки, че няма да се срина от натиска и особено след като след едно изключително грубо, несправедливо и непрофесионално поведение към мен, което беше изключително лично насочено, моят отговор беше принципен и зрял (а бях обвинявана в лично отношение, съответно бях провокирана много усилено, но аз де факто показах, че това е абсолютно невярно), отсрещната страна клекна като с магическа пръчка. И оттогава до напускането ми след 2 години работната обстановка беше мечта.

Обаче така, както успях да се справя със ситуацията и да спечеля уважение, така и от всичкия изключително интензивен стрес (продължи около 2 години и последните 6-8 месеца беше най-силен), отключих автоимунно заболяване (не, че е най-неприятното възможно - Хашимото е, но е автоимунно и при едно автоимунно, следващо може да дойде много лесно - да не дава Бог). То се е отключило точно във въпросната година и не казвам, че този стрес е бил единствен фактор, обаче е натежал достатъчно много. Аз не си давах сметка, че тече такъв процес и разбрах за заболяването 4 години по-късно, когато вече бях напуснала.

Та така - останах аз, справих се, почувствах се изключително удовлетворена от опита, който натрупах, но и здравето ми пострада. От дистанцията на времето и опита ми днес, мога да кажа, че да, наистина се справих, но не по най-добрия начин.

Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава - харесва ли ми или не, факт е, че от мен зависеше ситуацията да се промени и урокът ми отне много време и много нерви.

Независимо от възрастта, независимо от статуса, независимо дали действието се развива в детската градина или училище, в банка, министерство, фурна за хляб или офис, групата или агресорът/насилникът/енергийният вампир, шеф, колега или екип, просто много бързо се ориентира кой колко може да понесе и при кого ще мине подобно поведение. И има различни начини да се поставят граници - но е важно да се направи необходимото.

Понякога ми минава бърза мисъл, че е могло да напусна по-рано, че това, че другото, но тогава се замислям, че сигурно щях да попадам в същата ситуация, независимо колко пъти напускам или бягам - дотогава, докогато събера кураж, изляза от зоната си на комфорт и действам. Напускането може да е отговор понякога. Друг път - не е. Всеки сам следва да разбере.

Обаче човек трябва да уважава себе си, а това включва поставянето на здравословни граници, вкл. и на това какво е готов да търпи. И ако не иска да търпи, трябва да го покаже, и то така, че отсреща да го разберат.

За мен урокът да науча от опит това, че нещо зависи от мен и никой няма да ми подобри ситуацията и няма да ми свърши работата в това отношение, беше много болезнен. Сега обаче не търпя. Поставям граници, когато се налага и разчитам на усещането си под лъжичката (или интуицията за други), което и тогава подсказваше, но кой да обърне внимание...

И аз получих Хашимото от стрес и разбрах за него след 3 години. Отидох да работя на място с млад колектив, само момичета бяхме и очаквах да са по-приятелски настроени. Аз бях доста притеснителна и те го забелязаха и го обърнаха срещу мен (някои от тях де). Започна със сърцебиене и аритмия вечер. Ходих с огромно нежелание на работа, но тъй като живеех сама вече и се издържах сама, не можех да си позволя да напусна и да отида пак при мама и тате. На следващата работа получих паническо разстройство и така. Сега си работя вече от вкъщи, но се боря с Хашимотото което ми пречи да забременея. И от цялата работа, нито успях да се наложа като теб, ами и все още срадам от това, че съм работила на тези две места.

Разбирам те...

Аз също бях много притеснителна и все още съм, но се надявам да съм напреднала поне с нещо И също бяхме напълно женски екип. И също сега работя от къщи. И също имаме планове за бебе с моя мъж. Миналата година разбрах за Хашимотото и плановете се отложиха, докато имаме зелена светлина.

Писах подробно в темата за Хашимото, но ще ти споделя, че за сваляне на антителата пия ЛДН (low dose naltrexone) от 4 месеца, от 1 месец съм на АИП (автоимунен протокол) и пия и мажа жлезата с масло от тамян. ТАТ влязоха в норма, а МАТ толкова ниски не са били. (Селен пиех, но се предозирах и затова в момента не пия.)

Надявам се най-много след месец-два всичко да е в норма. И понеже взимам и хормон, се надявам да успея не просто да го намаля, но да го махна.


Това, което научих, а за хора като нас не е лесен урок, е, че не трябва да се поставяме на последно място, че най-важният човек в живота ми съм аз и за да са щастливи с мен близките ми хора, трябва да съм се погрижила за себе си. И като казвам това, нямам предвид бъди непукист, мачкай всички, дръж се идиотски, а именно това, което споделих: оценявай се, уважавай се, чувай се, не пренебрегвай нуждите си, обичай се. Затова и мисля, че е дошло Хашимотото при мен. За да ми помогне да бъда себе си. Отне ми години да го осъзная, а преди да го осъзная работех на същото място вече 5-6 години.

Успех със забременяването!

Е то Хашимото от стрес се хваща мисля, но знам, че може и да е генетично.
И аз съм го имам.
Сега разбирам, че не можело да се забременява с него 

Много фактори могат да бъдат и аз имам доста от тях - генетична предразположеност (майка ми имаше проблем с жлезата), стрес, нездравословно хранене (особено глутен), инфекции, бактерии, токсини...

Не е задължително жената да има проблем със забременяването, има много жени забременели, успешно износили и родили децата си с висок ТСХ, с високи антитела. За здравето и за задържането на детето е важно ТСХ да е в определени граници в различните периоди на бременността, а в момента не мога да цитирам, но изследвания казват, че има увеличен риск от аборт при високи антитела.

В момента тече една поредица на Изабела Уенц - The Thyroid Secret, където жени споделят за болезненото преживяване през това, заради неглижиране от медицинските специалисти и впоследствие имали успешни бременности.

Благодаря, успех и на теб!!! Права си, че това е един урок за нас, от който трябва да извлечем полза за каляването на характерите ни. Със самосъжаление нищо няма да се получи. Благодаря ти и за насоките относно нещата които пиеш за справяне със ситуацията. Аз също бях писала наскоро в темата, че сега съм се доверила на импулсната терапия и надявам се да видя резултат. Ако тези неща които пиеш, могат да се съчетаят с нея, бих пробвала. Аз пия само селен в момента.

Не зная какви биха могли да бъдат противопоказанията за имулсната терапия, Sunshine__, но специално маслата не мисля, че биха попречили на нещо, даже напротив, а за ЛДН (лекарството, което вземам е Адепенд) може да погледнеш и евентуално да се консултираш със специалиста, който прилага терапията при теб.
Всъщност, за да си спокойна, и за двете неща може да го обсъдиш с него.

Давате като съвет авторката да постави злобната колежка на мястото, ок. При ме обаче проблемът е, че по-късно се сещам какво е можело да кажа в такава ситуация. Как бих могла да се сещам за подходящите думи в точния момент, а не по-късно?

Като не ти пука от нея. Тя те стряска и стъписва, това цели, и така ти блокираш + бонус др. негативи.
Спре ли да ти пука от вампирицата, ще ти идва и всичко на момент в мозъка, и ще си живееш леко и спокойно.