За какво си мислите постоянно напоследък?

в такава конфигурация изкарах последните четири години на работа. Не знам какъв съвет да ти дам, понеже аз не успях да се справя по интелигентен начин. Съветът на Ева е добър, за мен обаче, беше въпрос на сила на характера да остана, да не се откажа, въпреки усилията, нервите и ревовете, които това положение ми донесе. Няма достатъчно пари на този свят, които да си заслужават работа в такава среда.
При мен нещата се промениха естествено, с кандидатстване на друга позиция, в друга дирекция. И сега се виждаме и общуваме, но много по-рядко, аз съм различна, не се поддавам на провокациите ѝ, задминах я с двеста и летя, в сравнение с преди. Пожелавам ти го, ако не на тази работа, то на следващата!
И както беше споменато в някой от постовете, доброто възпитание пречи в такива ситуации. Не съм особено запалена по позитивните мисли, но по това време си бях свалила картинка за надъхване

За ядене си мисля, яде ми се шоколадова торта, с шоколад отгоре и течен отвътре 😆 От 5 дни съм на режим, което е изтезание за чревоугодник като мен 😥

Току що `апнах една трета аеро шоколад, имам чувство, че ще се пръсна.

Че промените, зависещи само от нас, без нещо да ги налага в момента, са много трудни за осъществяване. Чудя се дали и на другите им е толкова трудно да се променят, сякаш успяват да действат, докато аз само мисля, а знам, че просто трябва да започна да ги правя нещата.

А когато всички около теб настояват,че трябва да промениш нещо в себе си и ти си съгласна донякъде с тях,но не изцяло...Понякога го има и това.Близки,приятели и роднини смятат,че например,сме много дебели и трябва да отслабнем,защото се тревожат за здравето ни,но ние самите,макар да признаваме,че сме много дебели,все пак вътрешно се съпротивляваме срещу идеята да се променим,само защото някой смята,че трябва,дори да е с добронамерени подбуди.Казано просто,всеки трябва да се променя със своето темпо,защото хората виждат нещата различно.

Мислех си тези дни за нашенското кино. Поводът е шумотевицата, която се вдигна наскоро за един нов руски филм за декабристите. Гледах предаване, в което бяха събрани хора, участвали в създаването на филма, историци на тази епоха, журналисти и т.н. Даваха кадри от филма и си признавам, че аз като чужденец, макар и запознат отчасти с руската история и култура, с удоволствие бих гледала филма, ако имам възможност. Донякъде старото поколение критикува похвата, че в някои кадри и сцени от филма в долната част на екрана се появява нещо като справка с няколко думи кой е героят (име и чин примерно), но се оказва, че за голяма част от зрителите това е дало идеята после да се приберат вкъщи и да потърсят повече информация. То е ясно, няма как във филм от час и нещо да се събере историята на всички герои и на историческата ситуация.
Следващата мисъл ми беше, че не се сещам за нашенски нов филм, който да грабне с голяма доза историческа точност и качество на историческа тема. Може и да греша, но дори това, което се показа за няколко нашенски филми като трейлъри (дори не им помня заглавията) и след това споделеното като впечатления от зрителите, е гола вОда. Вярно е, руснаците имат огромни ресурси в киноиндустрията, но тя пак се прави от хора, съмнявам се тези техники да не са достъпни до нашенските създатели, но то се започва от белия лист и молива, образно казано (в пряк смисъл от празния уърдовски документ), за да се напише добър сценарий и се стигне до техническата изработва. Нашенските уж трябва да са натурални, а ми изглеждат дървени, някак нескопосано направени.

То това е щото цялата ни история е втора цедка - атовете се ритат, ние го отнасяме. И затова все гледаме някакви римейкове на Време Разделно като идеи и естетика. Лошите идват при праведните селяни, селяните изкарват героизъм или страдание, както дойде. Нямаме особено много хора и групи, които да са двигатели на история, не просто реагиращи и копиращи.

А за БГ киното - още 20 години и може да излезе поколение, което не рецитира като за читалищна вечеринка. Както и сценаристи да пишат нормални диалози.

Аз преоткрих театъра на 30. До тогава бях ходила само на български постановки. Ами не ги бива актьорите. Точно както ти казваш - рецитират текста и когато искат да вложат някакво чувство - викат.

В момента си мисля къде наистина е логиката мъжете да яздят "по мъжки", а жените да сядат на специално седло настрани на коня...

В дългата пола на жените по времето, в което са се яздели коне. Няма как да се разкрачат.

Мисля си за работната ми среда. Колежката ми, която е като питбул. Наблюдава всички и всичко. Не позволява друг да говори с шефа, освен нея. Завижда и си го признава. Способна е да накара друг да се наплюска на обяд като прасе, за да не се чувства само тя алчна и лакома. Манипулира хората, за да спъне развитието им. Системно деградира другите, за да затъпеят.
На моменти направо се изумявам що за мозък има тази жена. Как може постоянно да е нащрек и да измисля золуми. Не мога да се отърва от нея, защото тя ми е един вид началничка и може да си отмъсти служебно. Работим в една стая и не мога да я избягвам.
Специално на мен ми спря професионалното развитие. Служебните задължения, които изискват опресняване на знания и умения ми ги отне и ме остави да върша само рутинни действия. Винаги иска да доминира и да командва. Смятам да напускам след няколко месеца. Чудя се как да огранича набезите й над личността ми. Отвращавам се от нея. Просто не понасям такива хора.

И аз си мисля за работната ми среда. Колкото и да си харесвам естеството на работата и колегите, в момента имам началничка, която ми прави живота черен. Реже ме за отпуски, дава ми двойно повече работа, изобщо приказка. Ядосвам се и на себе си, че още не сам напуснала. Ядосвам се и на колегите, които виждат, че сме в обтегнати отношения с нея и се възползват на макс. Като имат някоя по-трудоемка задачаа просто отива при нея даа се оплакват колко име трудно и тя само това чака. Веднага обяснавя как аз ттрябва да се заема защото съм най-опитна от колектива. В крайна сметка никоя заплата не заслужава да си тровиш толкова нервите.

Тези хора явно имат големи липси и комплекси, щом смисъла на живота им е работата и това да пречат на другите. Има една много хубава приказка "Работата си е работа, после всеки се прибира вкъщи".

Някои просто нямат "вкъщи".

Хората прекарват по-голяма част от ежедневието си на работа отколкото с близките си или вкъщи. Нормално работната среда да им е важна! Все повече не само заплатата е това, което те привлича към дадена работа, а самата среда също! Когато тя не е добра, хората напускат или се чувстват зле, а някои пренасят проблемите си вкъщи, други даже се разболяват...