Напоследък мисля какво да правя с живота си... Един негативизъм в същото време тегнеше повече от една седмица, нямам представа на какво се дължи това. Сега сякаш съм на кръстопът и не знам накъде да поема. Просто споделям.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 09:10 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Сещам се как едно време никога не говорех за работа, работата си беше просто работа, имах си по-интересни теми за разговор. А сега почти 10 год по-късно, това е тема на разговор номер 1 у нас и с приятелки, работата ме е превзела отвсякъде. Гледам, че и хората около мен също са така, дори и младите. Май взехме да живеем, за да работим, а не работим, за да живеем.
От известно време се улавям, че само за работа мисля и аз .
В петък много се разстроих и не мога все още да се отърся.
Не мога да повярвам, че колежки, на които държах и помагах и винаги съм се застъпвала за тях, постъпиха ужасно.
Ме разбирам защо го правят. 4 момичета са, за едната е ясно, тя е от скоро и на мен се падна като по-опитна да я обучавам, но се освободи позиция и сега се премести, като коренно си промени отношението към мен.
Смятам да си търся нова работа, защото и заплащането ми е най-ниското в отдела, а ме товарят отвсякъде с всевъзможни задачи.
Но смятам, че и аз имам вина, защото приемам и винаги си замълчавам за всичко нередно и си го трупам и после го пренасям вкъщи. А половинката ми е най-милият и добър човек и не заслужава да се прибирам тъжна, намусена и мълчалива.
Искам да съм щастлива и усмихната, да си прекарваме малкото време заедно пълноценно.
Имам чувството, че на работа ми се изсмуква и последната капчица енергия и мотивация за каквото и да е.
Сега сме пред покупка на жилище, но о там куцат нещата...
И сватба искахме да си направим, и това от време на време мисля, но вече губя всякаква мотивация и нямам желание за нищо.
Искам да си възвърна вярата, енергията и усмивката, а не знам как!
Искам колкото мога по-скоро да се махна от този змиярник - работата ми.
В петък много се разстроих и не мога все още да се отърся.
Не мога да повярвам, че колежки, на които държах и помагах и винаги съм се застъпвала за тях, постъпиха ужасно.
Ме разбирам защо го правят. 4 момичета са, за едната е ясно, тя е от скоро и на мен се падна като по-опитна да я обучавам, но се освободи позиция и сега се премести, като коренно си промени отношението към мен.
Смятам да си търся нова работа, защото и заплащането ми е най-ниското в отдела, а ме товарят отвсякъде с всевъзможни задачи.
Но смятам, че и аз имам вина, защото приемам и винаги си замълчавам за всичко нередно и си го трупам и после го пренасям вкъщи. А половинката ми е най-милият и добър човек и не заслужава да се прибирам тъжна, намусена и мълчалива.
Искам да съм щастлива и усмихната, да си прекарваме малкото време заедно пълноценно.
Имам чувството, че на работа ми се изсмуква и последната капчица енергия и мотивация за каквото и да е.
Сега сме пред покупка на жилище, но о там куцат нещата...
И сватба искахме да си направим, и това от време на време мисля, но вече губя всякаква мотивация и нямам желание за нищо.
Искам да си възвърна вярата, енергията и усмивката, а не знам как!
Искам колкото мога по-скоро да се махна от този змиярник - работата ми.
Чудя се дали да ходя до ЛЛ за направление утре или пак директно на платен прием да ходим
Аз си мисля кога ще ми минат болежките и кога ще се зарадвам малко.
Мисля си,сигурно е заради консуматорското ни общество,как дори и хора,които са израснали скромно,могат в един момент да заламтят за лъскавите стоки по магазините.Освен ако не си някакъв тотален отшелник,или безсребърник,като дядо Добри, лека му пръст,в днешно време е много трудно да устоиш на изкушението.Трябва да си расъл в някоя пещера в пустинята.Да не говорим и че скромността днес не е от най-предпочитаните качества и е трудно да се култивира у децата и тинейджърите.Ако възрастните не могат да устоят,те са просто обречени.
Въпросът е - комунистът човек ли е изобщо. И като цяло ако си вкараш в главата някаква идеология, човек ли оставаш?
Препоръчани теми