Многодетни мами - тема 68

Искрено съм се изумявала на жени, които качват толкова малко килограми! Ограничаваше ли се или просто структура?
Това ми е неприятното на мен при бременностите и кърменето, качването на килограми, колкото и да се старая. Първият път сравнително лесно отслабнах, обаче втория и сега, зор.

То зависи и на колко кг. стартираш.
При слабите жени качването на кг. трябва да е по-голямо, за да се гарантира здравето на детето и доброто протичане на бременността. Аз съм слаба, но при мен качването не се получава. Качвам максимум 6-7 кг., част от които свалям заради лежането (и то чиста мускулна маса).
С второто бебе лежах на системи един месец и заприличах на бременна хлебарка - крака клечки и един умерено голям корем.
За жените, които преди забременяване са над нормата, е добре да качат под 10 кг., даже 10 са много.
Но всеки си знае. Важното е всичко да бъде наред, доколкото някой или нещо може да ни го гарантира.

Уф, аз не съм била с поднормено тегло, ама си качвах и това е.

За съжаление, аз съм с наднормено тегло

И се старая, ама уви, трудно към невъзможно е да се оттърва

Качвам по малко, но смес рабдането не ги свалям, тоест свалям там на иПисването , но до няколко месеца си ги възстановявам обратно, и така до следващата бременност

Аз четвърто дете не искам , ама сигурно като дъртея още ще качвам

Това ми е най- големият проблем, ако има как да се оттърва от килата, всичко ни било по-лесно

При мен е вярно:
№1 - 3,120 кг.
№2 - 3,250 кг.
№3 - 3,050 кг.

И трите са родени точно 1 ден преди термина.
С първите 2 качих по 12 кг., с третото - 10 кг.

Тъй като моите деца се раждат с всяко следващо все по-голями и понеже сега чакам четвърто,питах доктора по въпроса.Той каза,че действително имало такава тенденция всяко следващо да е малко по-голямо(ако не са преждевременно родени),но статистиката била до номер 3.Та с четвъртото как стои въпроса -не е ясно.Как ще е при мен ,ще ви кажа на лято.Но от сега съм с огромен корем.Преди не е било така,нищо че качвах над 20 кг,но аз по принцип съм слаба.После ги смъквах до около годинката без диети.Само  с безкрайно тичане по задачи.Дано и сега е така.Макар че този път много се залежах и това си казва думата.А и годините,може би.

Аз не си спомням точно колко съм качвала при всяка бременност. Стигала съм до около 75-76 кг, което изобщо не е малко за моя ръст от 160см. Винаги съм била около 63-64кг. И знам, че за моя ръст би трябвало да тежа и по-малко, но от ученическите години си вървя пухкавелка.  Тази зима обаче стигнах до 67-68кг и съм притеснена от това качване. Прекалено е, искам да свалям, но то с диети само не става. Трябва движение. Добре, че мм ме харесва и така. Но аз не искам да се закръглям твърде много. Имам спомени колко тежка беше едната ми баба. Сигурно имаше над 100 кила. Надявам се да не стигам до там. Майка ми е слабичка. Тя пък е в другата крайност - яде по един път на ден...

Разчитам значи на теб,да споделиш,какво се случва...
Н3 на ехографа го даваха гигант,но те там гледат костна структура,не маса.И слава богу,че се роди дребен,щеше да ми се вземе акъла,ако отговаряше на прогнозите...
Роди се 3.100,но адски бързо дръпна-изписаха го същото тегло,грам не смъкна.

Аз не мога да се включа особено в статистиката, защото имам само две раждания, а и първите са близначки.
Иначе за информация, близначките са родени 37 гс, по 2,5 кг всяка.
Малката е родена точно на термин 3,750.
Аз бях към 45 кг преди забременяването и двата пъти качих по около 20 кг,които после бързо си смъквах и си връщам началното тегло. В момента съм малко над 50 кг обаче, след като минах 30-те годинки Висока съм 160 см.

И моите трима пропорционално растат- N1:2800,роден месец преди термин
N2:3050,родена 1ден преди термин
N3:3500,родена 1ден преди термин.
И най-бързо и лесно ми се стори първото раждане.. Надявам се статистиката да е до номер три и после пак отначало, ако ще ми се случва отново
Аз качвам около 10тина кг, с кърменето качвам още и въобще се нося като тюлен доста дълго време.. И пуфтя и не ми се мърда.. Сега се намирам за ок, а са минали 2г от раждането, много бавно свалям, като внимавам какво ям най-вече. Забелязах, че от Захари и хляб мога да кача 1 кг за 1ден,така ми се лепят, пък така ми се и ядат   Също забелязвам че метаболизмът ми е станал много бавен и сякаш складира всяка калорийка , наследство и от бременностите, а и защото съм на 32..Ама както е тръгнало на 40ще трябва да съм на фотосинтеза само.. Движа се в границите 63-61,целта ми е 60-59 и вече това лято Трябва да я стигна... Иначе съм 169 и най-тежка бях с втората щерка - 78.. В тази връзка много ме е страх как ще възпитам децата ми с храненето.. Номер едно успях да го опазя до доста късна възраст да не яде шоколад, което не може да се каже за щерките. Дано вземат кльощавия ген на баща си, друго не им трябва..  Той е от хората, които изяждат цял шоколад в два през нощта и си стоят на кг от студентството.. Как да не ги *обичаш* такива. Той ми е първи мотиватор да свалям, не че ми казва нещо,ама аз се депресирам когато го приближавам до килограми.

А ние пък сме доста интересно семейство от гл. т. на визията.
Аз съм висока 162 см. и тежа 48-49 кг. (преди 11 години с Калина стартирах 46, но откак минах 40-те, заковах на 49 +- 1 кг.)
При мен има един такъв феномен - по време на бременностите не мога да кача повече от 6-7 кг., въпреки че не се ограничавам и не съм повръщала може да се каже изобщо. Е, гледам да се храня умерено и разнообразно, не се и отпускам прекалено. Но си хапвам доволно и от всичко, включително и тестени, и понякога и сладкарски „изделия“.
Съответно и след раждането свалям 3-4 кг., но през първите няколко месеца от кърменето качвам още 1-2 и не мога да ги сваля (тоест стоя си някъде 50-52 около 6 м.) Туй не е болка за умиране и понеже съм установила този ритъм, не ми и тежат (много).
Ся, интересантното е, че с Николчо до 27 г.с., когато той се роди, бях качила вече 7 кг. и щях да качвам и още, разбира се. Демек, нещата се бяха вече променили малко или много, но тъй и не успях да разбера какво ще стане, а ми беше любопитно. Иначе тенденцията с трупването на няколко кг. през първите кърмачески месеци си се запази.
Та, в началото на 7-я м. с Никола бях по-тежка и по-едра отколкото преди раждането с Калина. Ето защо никой не вярваше, че тя ще се роди над 2 кг., ама на - роди си се детето почти 2,500 кг.
Както и да е, на тоя фон, нашият татко лъв е над 150 кг. (не много над, но над). Иначе казано, 3 пъти се нанасям в неговото тегло.
Момичетата са слаби, но вървят едри, с дълги стъпала (начи гените са се съчетали, дет се вика, но и още не се знае, щото са малки). Николчо още не мога да го разбера.
За храненето е ежедневна борба, защото и тримата предпочитат да се хранят с тесто, мляко и захар + периодически по някой снакс (от типа на зрънчото). Вероятно като повечето деца. Ноо някои родители успяват да се преборят. А моя милост - само донякъде и само понякога.

Абсолютно същата работа при мен! Просто не върви добре сложен мъж и до него дебелана. Дори и когато са ме убеждавали да не се тормозя, важно е, че сме здрави (то това не отричам си е най-важното), пак това ми е бил стимул, че все пак трябва да отслабна. Отделно, че ми тежат, както и да ги гледам са ми наднормени кг, на моя ръст 161.
Не помня дали споделих тук, откакто си пуснах тест за витамин Д и се оказа, че съм с дефицит, самоназначих си добавки и се чувствам много по-добре физически и отслабването потръгна (естествено с диета, почти изключване на въглехидратите, броене на калории и свалянето им почти до крайния минимум, но иначе не стават при мен нещата).

За храненето, големите спортуват и от малки им говорим и предпочитаме по-здравословно хранене. Нали са мъже и си търсят готвено и мръвки. Сладкиши много обичах да правя (и ям), но вече мнооого рядко, главно при повод и напоследък се опитвам да ги замествам със здравословните варианти на Руми Илиева. От време на време по някое зрънчо, но гледам да е рядко, като глезотия или награда.

Мяуче,може би организма ти почва да "трупа",ако носиш момченце?
Аз и с 3мата отслабнах ,докато бременеех.Не съм повръщала,хапвах си всичко,което ми се ядеше.

В нашето семейство също се стремим да се храним здравословно. Не мога да кажа, че успяваме винаги. Посещенията на бабите/ при бабите задължително нарушават здравословния ритъм. Пък и децата непрекъснато си сменят предпочитанията. Н1 като малък ядеше всичко без капризи. С времето си изгради такива. Не иска да яде хляб с манджите. От самите манджи обира месото и оставя повечето от останалите съставки. Обича леща, но първо педантично и бавно вади от супата лука, защото мрази лук. Никакви обяснения, че е полезен не се приемат.
Н2 хапваше като малка повечето храни, но в малки количества. Имаше период, в който фаворизираше овесените ядки с кис. мляко и мед. Е, този етап отмина. Сега отказва да ги яде. По едно време обичаше орехи и много го ядеше. После все искаше филийки с малко и мед. Сега сме на етап  - само филийки с масло и шарена сол или филенце отгоре или само кисело мляко. Е, не е здравословно изобщо. Готвеното го отказва. Освен ако е печено пилешко месо.
Н3 почти нищо не ядеше до около 2 години. Как порасна това дете, не знам. Само кисело мляко приемаше в големи количества. Всичко друго се ядеше толкова по малко, че направо й броях хапките. Преди година се поотприщи и почна да похапва по-добре. Даже на моменти изяжда вече повече от кака си. Мразеше банани като бебе, направо ги плюеше, а сега изяжда цял, че и иска още. Не докосваше картофи, а сега не ги дели от другите зеленчуци. Но яде много малко хляб. Изпразва купичките с манджа почти без да хапне хляб.
Иначе всеки ден хапват по някой плод. Вкъщи винаги има плодове.
И все пак, не ни се получава много здравословно. Макар , че говорим кое е полезно, кое е вредно. Избягваме сладки и солени лакомства от магазините, колкото и да са популярни сред другарчетата им. Опитваме се, пък колко успяваме.... И аз имам слабост към сладкото, така че тази борба си е и лично моя.

Аз готвя всеки ден..предимно супи, салати и месо. Свела съм до уикенда закуските от тип мекици, палачинки, баница ( правя ги по възможно по-здравословен начин). За мен здравословно е да си подбера продуктите, да го сготвя без пържене, но иначе всичко друго влиза в менюто ни
Не съм параноична за нездравословните неща ( рождени дни, баби, почивки).. Опитваме се да ги караме да се движат повече - разходки, футбол, ски зимата...
Сега взимаме една къща на село. Ще и трябва як ремонт и точно затова я искаме. За активна почивка, да ги възпитаваме в труд, да помагат..дано се получи. Естествено ще бъде комбинирано с настолни игри, плейстейшън и т.н Няма как, от всичко трябва да има, че крайностите не работят при нас