Многодетни мами - тема 68

При нас също се опитвам да готвя и да ядат по-читави неща, но често и поръчвам пици, китайско или нещо друго отвън, когато нямам време.
Плодове ядат много, сладко обичат, но тъй като аз не ям, рядко има вкъщи. Също държа на спорта, а и трите обичат да спортуват, което ме радва. Сега с пети клас на каките за съжалеине не остава почти никак време за спорт през седмицата и само уикенда успяват да ходят на нещо обаче.
janin4eto_87 честито за къщата! На мен това ми е мечтата и също се огледам и много искам да си вземем и ние, но наистина към момента няма да мога да се справя и с къща. На мен не ми остава време и в момента да оправя дори апартамента като хората, та какво остава да менажирам и една къща. Задоволявам се с градинката във вътрешният двор на блока. Насадих си рози, лалета и всякакви други цветенца, насях трева и трупам опит за бъдещата къща Ако не е тайна към кое село сте се насочили? Аз така и не мога да се спра на нещо компромисто, което хем да не е много далеч от София, хем да е на прилична цена. Най-много държа да има голям двор

Според мен, ако децата не ядат хляб не е проблем. Това българския навик да ядеш ориз със хляб... Да не говорим, че в купешкия 'дунапренения' хляб дето му викам, няма абсолютно нищо полезно. Много се радвам, че мъжа ми най-сетне мина на пълнозърнест. От известно време започнах пак редовно да меся хляб в хлебопекарната и му добавям всякакви неща - ръжени ядки, лен, сусам и т.н. Децата и като малки не ядяха по много хляб с манджите и сега, само, ако е супа или, ако ще вечеряме топъл хляб с разни неща за мазане, тогава хляб кило и 400 го омитаме.
От време на време меся тутманик, вече на вилата ни е традиция да им правя палачинки, като гледам в сместта да вкарам и по нещо полезно. Сега опитваме да заменим течния шоколад за палачинките с домашно сладко, нещо не се получава много, но да видим. Пици от време на време - домашни. Но съм още в къщи, като започна работа се притеснявам как ще е със здравословната домашна храна.
Не пържа, изобщо. Дори пържени картофки не правя вече. Понякога правех пържени филии за закуска, но големия го боли корема после. Лятото веднъж опържих тиквички, същата работа, вкусно ни е, но после ни е кофти на коремите. Така сме и с китайското, обичаме го, но после ни е зле.
Като цяло гледам да не съм крайна, но да преобладава здравословното. В училище за закуска си купуват баничка. Казвам им да не е сладко (кифла или нещо) и поне да не е с кренвирш. Мен преди 5г ме оперираха от жлъчка (преди това много болки изтърпях) и тогава реших, че неща, които аз не мога да ям, защото са кофти за корема, няма да ги давам и на децата. Миналото лято пък диагностицираха с коварната болест едната баба и единия дядо, тогава с мъжа ми се разчетохме и опитахме почти да махнем месото, но издържахме точно месец, май нямаше и два. То самото месо не е вредно, дори си е много полезно, но това с което го обработват. Та, от тогава не купувам разните наденички за скара и готова кайма (взимам месо и си го мелим).

Точно така, не мисля, че в съвременния свят едно семейство може да издържи много време, висящо във въздуха и спазващо някакви нереалистични препоръки за здравословен живот, в т.ч. хранене, спорт и пр. За мен истината е в умереността, във всяко едно отношение, и гледам да си пиша бонус точка, винаги когато успея да я постигна (не само за себе си, но и за семейството, особено за децата).

Хлябът всъщност е най-важната храна (той сам по себе си е храна), но не и този хляб, който масово се продава днес в магазините (аз също го наричам дунапренен), но пък ние така и не си купихме хлебопекарна и децата го ядат (Добруджа). Слава Богу - умерено. Дори Никола, който е малко по-хлебяден от нужното, и той е сравнително разумен. Пълнозърнест не мога да ги накарам да близнат. Докато бяха малки, прокарвах, сега вече не.

Шоколад във всичките му варианти у нас не влиза, освен по изключение. Децата ядат такива неща, най-вече ако са почерпени в у-ще, ДГ и на рождени дни. У нас палачинки се ядат само с мед или сладко (но домашно приготвено не обичат). Аз не мога да правя палачинки (никога не съм правила, може би ако опитам, ще станат), така че майка ми ги праща, а на мен ми остава само да протестирам.

Банички и тестени децата обичат, и то купени. Аз самата не готвя тестени неща, защото майка ми държи да приготвя и да праща непрекъснато по нещо такова за децата. Ако взема и аз да правя, къде ще му излезе краят?

Почти не готвя, чат-пат правя спагети Болонезе, задушен ориз, грах (с или без картофи), мусака (много рядко), картофи на фурна, печени пилешки гърди (на оребрен тиган), понякога супа (най-вече зеленчукова). Лъв ми обича да готви и ако се постарае, му се получава, но обикновено слага много подправки и в тези случаи дори аз не мога да му ям манджите. Също така, той си пада по месото и си го прави сам, най-вече на оребрения тиган.

Майка ми прави 2 супи - пилешка и топчета за децата (само нейните ги ядат и аз престанах да правя за тях).
Десертите, заедно с тестата, писах вече, че идват от майка ми, която е приела за своя мисия в живота да храни нашите деца (да не кажа, да ги угоява), което ацки ме дразни и непрестанно я увещавам да спре да праща, но в крайна сметка разбрах, че няма да престане и се примирих. Пък то не е и чак толкоз лошо. Освен в случаите, когато хвърляме храна и когато децата се глезят (почти винаги).

И в крайна сметка какво главно се яде (на вечеря, когато сме всички): за възрастните - обилно салата+някакво месо или сирене+хляб, а за децата: попара или овесени ядки с пр. мляко или картофено пюре със сирене или в краен, краен случай, ако хептен сме го закъсали - те ядат кисело мляко с бисквити (любимото им ястие, бляк).

Колбаси спряхме да купуваме (освен по изключение, и то точно кренвирши, защото голямата единствено това яде, на хот-дог - кренвирш и багета). Сладки неща - рядко, предимно сладолед и бисквити за киселото мляко. Пържено не готвя, но обичаме картофки и се случва да си хапнем веднъж в годината навън, най-вече на морето. Китайско все по-рядко ям аз лично (става ми лошо), пици не поръчваме, но все се каня да направя в нашата фурна и все не стигам до това.

Плодове ядат, особено средната, направо обожава, и винаги имаме в изобилие. Гледам да са според сезона, но голямата дъвче предимно ябълки. Нищо, и на това съм доволна.

Аааа, другото ужасяващо нещо - една от любимите им закуски е Чириос (да не се бърка с чироз) и аз лично съм хем възмутена, хем доволна, защото не излизат без да са яли, а в това отношение Чириос-ът е благодат - сипваш го, сипваш мляко и - льо воала „закуска“.

Та такива ми ти работи - почти пълен отчет дадох, да ми се ненадява човек.

Аз успях да отгледам квас ( от втори опит) и вече правя хляб с него, който децата харесаха. Минусът му е, че трябва да го планираш от сутринта. Или да месиш по 2-3 хляба уикенда

Имахме един период, в който вместо хляб ползвахме овесени ядки, или жито - накиснато, покълнало, варено.

После пак ни домързя, или поне станахме отново страшно заети.

Хлабът е нещо, което не трябва да се ползва, зарази бялото брашно, маята, глутена, солта. Ама изисква усилия, за да се наложи в домакинството.

Ние в период от 6 месеца бяхме на Гайдурков. Е, няма такъв КЕФ! И децата включително. Бяхме здрави, жизнени, щастливи. Но после мързелът надделя, и с него и проблемите започнаха да припълзяват обратно.

И все пак, да се върна на темата - и аз не поддържам изпадането в крайности. Миналия ден бях на родителска среща на първокласника, и в класа едната майка е някаква безумна, която окрещя срещата, загдето на Нова година сме им били купили за двата лева кроасан, и някакви други неща. Тя била искала да вземем мандарини и шоколад с някакъв процент какао, щото видиш ли, само туй било полезно. И за закуските в училище оплю всьо и вся, и директорката извикаха че да говори с нея ...

Е, аз търпях, търпях, пък накрая я насметох. То "здравословността" има различни измерения, и всеки по арзлично си го разбира. Но не може да се изпада в крайности, просто.

Мяуче, радвай се, че не ти се налага да готвиш, аз прекарвам толкова часове в кухнята, че понякога ми се реве, буквално!

Децата много обичат корнфлейкс, тези шоколадовите топчета. И т.к. взеха да прекаляват просто спрях да купувам. И ми е проблем пак закуската, аз ям трици, лен и т.н. с кисело мляко. Пробвах и им забърках овесени ядки, стафиди, сушен банан и всякакви полезности от магазина за семена, ядки и сушени плодове, ами никой от 4мата не го яде! Мъжа ми обича вълчите закуски - яйца и вариации. Децата - кисело мляко с бисквити, понякога прясно мляко с овесени ядки. А, и ги научих филия с тахан и сладко. Това са ми бързите закуски. Иначе обичат, особено децата макарони на фурна, но не правя често, май ваканциите предимно. И макарони със сирене варим, но то какво полезно има, освен сиренето? Та, закуската ми е най-трудна, иначе за манджите не са капризни, само да има мръвка. Всъщност, покрай децата и мъжа ми прояде разни манджи, например огретен не обича, но децата, да. Веднъж седмично леща готвя. Купуваме домашен мед, но освен в чай или аз да го сложа в някой по-диетичен (т.е. без захар) десерт, не се яде много. Пием кефир от години, всички, вместо айрян! Правя домашен сироп от бъз. Пием и много прясно мляко, с литри, плодове купувам почти промишлени количества.
Сега е на мода в къщи домашен протеинов шейк, нали сме спортисти, пък аз диетична - банан, извара и прясно мляко се пасира. Вкусно и нискокалорично!

това последното и аз много го обичам!

Ани, аз готвя почти непрекъснато (изброените неща). Просто приготвеното от мен децата не го ядат и страшно се уморявам да ги моля, убеждавам и принуждавам поне да опитат. А пък като добавим изражението и реакциите на лъв ми, когато се чуе поредното „не“, направо не издържам вече.

Майка ми пък е решила да праща манджа, за да не би внуците ѝ да умрат от глад. И така, в хладилника държим по 3-4 манджи (и др. неща за ядене), а децата в крайна избират км+бисквитки (или ме карат да им правя попара (!!!), макаронки, овесени ядки - техните си неща).

Принципно съм се примирила, че у нас нон-стоп ще се ядат „закуски“ и че няма да е моята, ама имам моменти, когато съм totally pissed off (поради съвсем други причини) и почвам да пикая газ, чертаейки апокалиптични картини, какво ще стане, ако продължават да се хранят така (най-вече атаката е с/у Н1).

Аз съм иначе доста умерена, но не мога да не сдавам багажа чат-пат, когато изядената захар или млечни продукти, силно натежат на везните.

А инак орторексични майки има във всеки един клас, за да развалят настроението на всички. Закъде сме без техните насоки?

Аз също съм за здравословното хранене,но колко се получава....Вкъщи се яде само домашно приготвена храна,на обяд и вечеря-готвено.Въпроса е, че децата са капризни и се ограничавам до 5-6 манджи,които вътря нон стоп.Но предпочитам това,отколкото полуфабрикати или намазани филии.Хляб ядат само сутрин,ако не съм приготвила нещо за закуска.Всъщност,точно с полезните закуски виждам проблем.Просто не мога да ги измисля.Овесени ядки,трици,мюсли не обичат.И тогава какво полезно да им дам сутрин?Поне да не е купешко с набухватели и консерванти...Приемам предложения.Иначе,сега, докато бременувам,майка ми се опита да им готви,изобщо не и одобряват манджите,та и тая временна помощ отпадна.Иначе се дразня,че губя време в готвене и пазаруване,ама какво да се прави

И аз бих се радвала на идеи за здравословни закуски. Засега вариант ми е само филия тахан и сладко, но в един момент им писва. Салами не купуваме и домашната лютеница не вървяла без салам. Аа, обичат варени яйца с някакви пресни зеленчуци, това и за закуска и за вечеря става в къщи.

Приятели ми казаха за домашно мюсли, от това хрупкавото (аз не го харесвам особено), но се чудя дали да не пробвам малка доза.

Да, готвенето...
За закуска моите ядат или пшеничена закуска (с прясно мляко) или пресни кроасани. После готвен, топъл обяд в училището. Доволна съм и е началното и в средното училище столовете много добре готвят. Няма лафка и т.н, само готвена манджа и десерт. Към 3.30 в къщи като се преберат обезателно ядат плодове, малко а едното дете и супа/манджа ако имам. Вечерята е пак готвено нещо, ако са по тренировки и не сме успяли да сготвим може пица/спагети.
Здравословно се хранят долу горе; много спортуват и големия почна големи количества да хапва 😜

За закуска моите ядат понякога кисело мляко с овесени ядки.
Палачинките също са на почит, при големите във варианта с домашна шунка и кашкавал, сгънати на две. Понякога разнообразяват с пенкейк.
Баща им прави и домашни бруските, също са почит, като ги натъркват с чесън, затова само уикенда става, или пък посипват със ситно нарязани домати.
Много обичат и двойно запечени сандвичи, с домашен хляб, посредата с лютеница, домашна, домат, кашкавал, масло и филе. Едната обича и филия с филаделфия и домат, напоследък често ядат и само лютеница със сирене. Яйца също може, най-често на очи, но може и просто варени или под формата на бъркани яйца или миш-маш. Това обаче по-често се прави на обяд, когато бързам, а не за закуска.

Виждам, че всички сте на мнение, че купешкия хляб не е хубав. Аз вече така съм свикнала, че си правим домашен хляб вкъщи, че съм пропуснала да го спомена. А толкова мрънкам, че не ядат хляб моите деца, защото дори и супите хапват без хляб. Ориза пък дори и аз го предпочитам без хляб.
Палачинки и ние обичаме да хапваме, но ги ядем с медец(нали сме пчелари). Само таткото си ги похапва със сиренце.
Сладко от магазини избягвам да купувам. Е, по рождените дни на децата поръчваме торти, но то това си е нормално. Аз им правя разни домашни сладки. Някои ги хапват, други не харесват.
Макарони пък спряхме да правим, защото нещо децата спряха да ги ядат.

Ах, Айла ме подсети, че и яйца не се ядат у нас (децата, възрастните обичаме). Единствено пъдпъдъчите представляват някакъв интерес, но и те омръзват бързо.

Иначе здравословната закуска за децата не може да отговаря на класическите представи за здравословно, мисля си (няма как да ядат само плодове или мюсли, макар че знае ли човек).

Според мен трябва да се балансира с млечен продукт (или друг вид белтъчини) и въглехидратен продукт, иначе няма засищане (и вече от там насетне може и плодове и зеленчуци да се добавят). Така че всякакви тестени+млечни са вариант, както и яйцата (ако всичко е домашно приготвено, значи супер). В краен случай шунка или филе (особено ако са домашни), но нашите деца не ядат такива неща. Също така не близват и никакъв зеленчук, най-малко пък домати, което е странно, защото и баща им, и аз, и въобще всички  в родата, умират за хубави, селски домати (но ядем и каквито има, ъф корц).

Ето, снощи у нас какво се случва на вечеря. Бях сготвила нещо, което знам, че няма да ядат, плюс салата, плюс на баба им супата (тя готви в събота, но цяла седмица я мъчим). Отделно, някакви други манджи се подвизават, кой знае откога, в хладилника. И на този фон поискаха попара, можете ли да си представите! Та, в допълнение към цялата патаклама, ходих да пазарувам сухари, пък то се оказа, че нямало бели, та взех пълнозърнести. И когато направих попарата, се почна една, ама какви са тези сухари, защо са толкова черни? Освен това, средното намерило сопол в попарата (нали пълнозърнести сухари, та някое зрънце или нещо се е мернало)...

Добре че като цяло бях на кеф, защото иначе, попарите и всички други отбрани ястия, щяха да заминат по направление в канализацията и за ужас на баба им, щяха да си легнат гладни.

П.П. Медът у нас върви със светкавична скорост, нали се слага във всичко. Майка ми и се е заела и с доставка на мед. Туй го прави, защото аз се зарекох, че няма да купувам, т.к. не може един буркан от кило да свършва за 3 дни (аз почти не ям), но майка ми купува и носи, да не би децата да останат без сладичко.

а, не, с бабите оправия няма, изобщо съм си го избила от главата, че има вариант да им надвия.
Ама и хлапетата ги слушат.

ей моят номер 2 казал на майка ми: че при свекърва ми било за него раят на земята, при условие, че номер 3 не е там.

Тя го храни с ... абе аз не ги ям нейните неща, и не ги харесвам. Обаче те милите, лапат като гладни