Аз в такъв филм се бях вкарала, че ако знаех предварително сигурно щях да се самоубия. Пиша го буквално( дано не се уплашите от мен и спрете да ми отговаряте).
И случая беше такъв, че само четях и от страх едва ли не престанах да живея. Това вече е прекалено.
Всичките неща , с носенето на забрадка, пола, целуването на икони( тогава не го разбирах) и въобще православния начин на живот.
Трябваше да минат години, за да мога да дойда на себе си. Но това е прекалено.
Чувала съм от моят духовен отец,че и други хора бързат, но му се доверих, тогава и сега, че всичко ще се оправи и на Бога имам някакво доверие вече.
Може би някой ще ми каже как някакво доверие. Трябва да правиш това и това ( да ходиш всяка неделя на църква, да носиш винаги забрадка, да заставаш от ляво, да си знаеш мястото и да не пееш на клира и др.
Не можем да сме перфектни нестава.
2. Че все още ми е трудно да повярвам , че Бог не иска повече от това, което мога
3. Че това, което е написано в Библията е вярно и това , че ние сме самоуверени деца/ възрастни и искаме да знаем повече от Бога и Светиите ни довежда до...
Лошо е това от опит. Надявам се тук във форума да няма такива. Все пак сме вярващи.
Господ да ни помилва всички!
4. Има по-рационални хора.И аз съм така. Това е природа. Няма лошо да четем , ще намерим истината. Ама аз се и поругах с Бога някак си.
Катерица хареса ми това, което си написала искрено, намери смелост да го споделиш. Всичките тези неща, че и още съм правила, ама Бог е милостив и прощава.
Това стана като изповед. Както и да е.
Много се притеснявам, много се срамувам и съм " затворена", не се усещам винаги какво пиша, затова извинете , ако съм досадила или съм се бъркала в някой пост повече да давам съвети без да ги искате.
Притчата/ случката, която M I A разказа за рибарят ми прилича на Св Николай .
Простете, ако има нещо. Днес се надявам да взема причастие.