Породени деца

  • 26 353
  • 198
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 468
Смятам, че абортът трябва да се прави само в крайни случаи и ситуации, а породени деца далеч не е такава ситуация. Ако бях на твое място, вариант за аборт изобщо нямаше да съществува за мен, нито за мъжа ми. Но всеки си преценява за себе си. Ако съображенията ти са само от здравословна гледна точка, консултирай се с лекаря си.

Аз съм много "за" малката разлика между децата, защото смятам, че е хубаво да си растат заедно и предпоставя близки отношения за вбъдеще. А и ми се струва практично да гледаш второ дете, докато още си на вълна' бебета и си набрал инерция. Докато, ако родиш по-късно, когато тъкмо се наслаждаваш на малко повече свобода, защото детето ти е вече самостоятелно, ще е по-трудно връщането към бебешките истории.

# 16
  • София
  • Мнения: 13 494
Консултирай се с лекар за здравословното ти състояние и със съпруга си относно възможността да посрещнете предизвикателството.
Първите ни две дъщери са породени. Не беше лесно, но следващата и по-следващата година ще са абитуриентки. Дори длед тях имаме още 1 дъщеря, направена умишлено с ин витро, а преди почти 4 г. съдбата ни изненада с един изтърсак. Накрая от страха да гледаме породени излезе едно шестчленно семейство с всички трудности и радости.
Късмет каквото и решение да вземете. Важното е да е най-доброто за вашето семейство, без да плащате данък обществено мнение.

# 17
  • Мнения: 9 460
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.

# 18
  • Мнения: 2 288
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.


Еднополови ли са?

# 19
  • Мнения: 9 460
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.


Еднополови ли са?

Не.

# 20
  • Мнения: 2 288
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.


Еднополови ли са?

Не.

Прекрасно, свършила си страхотна работа с тях.

# 21
  • Мнения: 9 460
Благодаря ти Kissing Heart

# 22
  • Мнения: 516
Здравейте имам малко необичаен въпрос към вас. Скоро родих и то вече е на 6 месеца.  Наскоро обаче разбрах, че съм бременна отново и незнам как да постъпя.  Вие как мислите,какво бихте направили вие и какво е най добре да напавя АБОРТ/РАЖДАНЕ?  

Раждане в никакъв случай аборт то си е убийство,вече е живот.

# 23
  • Мнения: 3 784
Ето защо е важна пунктуацията:

Цитат
Раждане в никакъв случай, аборт.

По темата - имам близка с породени, месеците й горе-долу съвпадат с твоите. Не й е лесно, но има много помощ и се справя.

# 24
  • Мнения: 1 336
Сега си объркана и изненадана, но постепенно ще се наредят нещата. Моите големите са с разлика 1ги 10 месеца, момчета, и беше приказно докато си ги гледах първите години, изобщо не ми е било трудно. Много се търсеха и играеха. И сега продължават да са много близки, помагат си в училище, споделят си преживявания.... Третия е 3 години след втория и като че ли остава малко встрани. Все още, де. Не може да се включва във всички игри, някои неща не разбира... Та така, мога само предимства да изтъкна на малката разлика. Имаме и приятелско семейство с породени второ и трето с разлика точно 12 месеца. Много кротки и спокойни дечица. Майката никога не се е оплакала.
Отделно ти се спестява цялото това планиране кога е време за второ, дали да не изчакаме, дали сега и т.н. Ами ако не стане, когато точно искаме. И не на последно място, зачеването си е Божа работа. Приеми го като подарък.

# 25
  • Мнения: X
Отглеждаме 3 породени. Първите години са си труднички, наистина. Здравословно близките бременности също се отразяват на майката. Но идва моментът, в който плюсовете на малката разлика стават повече от минусите.

# 26
  • Мнения: 9 460
Отглеждаме 3 породени. Първите години са си труднички, наистина. Здравословно близките бременности също се отразяват на майката. Но идва моментът, в който плюсовете на малката разлика стават повече от минусите.

Абсолютно същото е и моето мнение. В началото е трудно, но после нещата се нормализират.

# 27
  • Мнения: 4 518
Ето защо е важна пунктуацията:

Цитат
Раждане в никакъв случай, аборт.
Може и да е "раждане, в никакъв случай аборт."

По темата - аз бих родила, ако смятам, че мога да го гледам (финансово, физически, емоционално) без да страдат всички в семейството. Вече са казали останалите, че тази тема е за разговор с мъжа и АГ.

# 28
  • Мнения: 780
Благодаря https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/28379672_1021537 … c&oe=5B3DC6EBВи все пак за вашето мнение. Ще го обмисля доста добре.  В крайна сметка няма да съм нито първата  нито последната която ще е с породени деца. 

Точно Wink Ако на първото раждане бяха близнаци щеше ли да обмисляш изобщо аборт? Само фактът, че ще имаш две деца с малка разлика без допълнителни утежнения от финансов и здравословен характер не са причина за аборт. Моите са породени с разлика от точно 2 години, но са планирани така и след като минат първите няколко по-труднички бебешки години оценявам това си решение като особено добро. С брат ми имаме 1 години и 3 месеца разлика и никога нито аз, нито родителите ми сме видяли някакви негативи от това. 

# 29
  • Мнения: 2 291
Голямата беше на 5 месеца когато разбрах, че отново съм бременна Smile
Няма да коментирам през какви вътрешни терзания минах, но баща им в мига, в който разбра новината ме целуна и засия.Не е дълбоко вярващ,даже напротив, но тогава ми каза, че Бог давал толкова, колкото човек може да понесе. Родих детето и сега не мога да си представя живота без това слънчице. И за "каката" си има най-доверената приятелка, двете са неразделни, изпълват ме със щастие.
Първото раждане беше със секцио, второто,естествено, също.Проблеми никакви.
Прегледай тази тема

http://www.bg-mamma.com/?topic=983135.new#new

Общи условия

Активация на акаунт