Хем сега дъщеря ми на 2.5 години вече започва да внимава с колите и т.н., но до скоро ходеше, в която посока си иска, беше невъзможно ако бутам количка с бебе да разчитам, че ще се държи за нея, а вероятността да изскочи на улицата срещу колите беше съвсем реална. И още й нямам на 100 % доверие, въпреки че вече, както казах уж го има предвид.
Имаме близко детенце, с което имат точно 1 година разлика. т.е. то е на 1.5 години. Няма да описвам в детайли какво точно се случва ако ми се наложи да ги гледам двете за 15 минути навън, но ставам буквално разногледа
Във всяка минута някое прави някаква глупост, при това потенциално опасна. И хайде докато малкото още е в количка може би все пак се намира начин, но пеша с двете не бих могла да изляза...
Това разбира се съм аз. Не казвам, че всички трябва да са така. Майките са различни, децата - също, ситуацията в семейството - също. Ако има кой да помага редовно и почти ежедневно - ок, но в противен случай е добре човек хубаво да си помисли дали е готов да гледа породени деца. И няма предвид таткото, за него е ясно, че трябва да участва в отглеждането на децата, но все пак ходи на работа и поне на мен 2 - 3 часа на денонощие включване не ми стигат...говоря за някоя СВОБОДНА И АДЕКВАТНА баба или детегледачка...
Иначе познавам 2 жени с близнаци и съм ги питала - и двете не можеха да излязат на разходка с децата докато бяха в количка без втори човек. За мен това си е огромно мъчение. На едната майка е безработна и е по цял ден с нея и децата, а другата излудя няколко месеца и накрая наеха детегледачка. И айде там ясно, че нямаш избор като са дошли 2 наведнъж.
Изобщо не агитирам авторката да прави аборт, тя май вече е взела решение, просто иска различни гледни точки и затова ми е странно, че нещата се представят само в розови краски колко прекрасно, забавно и сладко е да имаш породени деца без да се отчита каква огромна трудност е. Просто не е за всеки