В една друга тема бях споменала, че имам двама много добри приятели от детинство – жена и мъж. Ще спомена за жената. С нея сме изключително различни. Аз съм пълен атеист, тя е вярваща православна. Това води до много различия в разбиранията. Тя остава един от двата ми най-добри приятели. И двете сме приели различията си, не ги смятаме, и в никакъв случай не ми е хрумвало да се потупвам по рамото колко съм по-добра и възвишена от нея.
Не съм съгласна изобщо. Какво значи пресмятане на минуси и плюсове? Наясно съм, че всеки един от нас има недостатъци и това е напълно нормално, приемаме го, така както и те нашите. Но при нея не става въпрос за някакви елементарни, а общочовешка инвалидност, която светла лампичката ти дали тя изобщо е добър човек и се интересува от теб. Сигурна съм, че всеки човек иска да бъде обкръжен най-вече от добри хора, това е най-важното, нали? Това не са обикновени недостатъци на характера, а изключително важна основа, без която няма истинско приятелство. Разбираш ли, при теб и твоята близка е различно - тя е религиозна, което се очаква да я направи по-добър човек, докато тук става въпрос за човек, който ако му кажеш, че си си отрязал ръката, ще каже само ,,кофти''.