Скъпи момичета, имам един сериозен проблем или поне аз така го определям, защото често не ми дава мира в отношението ми с една моя приятелка.
Проблемът е там, че тя е олицетворение на абсолютната материалистка - родителите й са богати, разглезили са я, не са я научили на общи човешки принципи. Сега ще кажете ,,Тогава какво правиш с нея, щом така мислиш?'' Ние сме приятелки от деца, тя е интересен човек за разговор, мотивира ме в живота някак, когато излизаме винаги ми е приятно, смеем се, дискутираме всевъзможни теми за разговор.
НО като личности сме коренно различни и все повече ме удря това при комуникацията ни - аз съм състрадателна, а на нея са й чужди човешките проблеми и трагедии, чак понякога се ядосвам как е възможно като разкажа за нещо тъжно, тя да се изсмее или просто безчувствено да повдигне вежди?! Също, аз обожавам кучета и съм наясно, че не всеки им е такъв фен, но при среща с улично такова, когато аз му се зарадвам или му купя храна, тя се погнусява и дори казва, че я дразни и не се впечатлява от животни. Често съм чувала, че по отношението към животните, бездомните и другите хора се съди дали един човек е добър или не. Именно този въпрос започвам да си задавам след тези нейни реакции. Наскоро купих скъпа картичка за моя близка приятелка и много ми стана мило, че ще я зарадвам. А тя не можа да повярва как мога да давам толкова пари за някаква си картичка, която ,,щяла да отида в кофата за боклук''. Когато я попитах кой нормален човек би си изхвърлил картичките, за които негови близки са дали пари и са си изляли душата с пожелания, тя ме потресе със следния отговор ,,Аз, не си пазя картичките, не ми трябват и ги изхвърлям почти веднага. Също не купувам подарък на никой, който със сигурност не ме е поканил на хубав ресторант, където знам, че ще ме почерпи.''
Другото, което също ми е правило много грозно впечатление, но някак си се опитвах да го забравя е фактът, че въпреки че е много по-богата от мен, когато съм й услужвала с ЕДРИ пари, никога не ми ги връща, а в редките случаи, когато ми е услужвала с монети, които не са ми достигали, никога не забравя да си ги поиска и напомня, въпреки че моето възпитание и приятелство никога не са ми позволявали да си искам парите, които аз съм й услужила и които са много по-едри! Когато излизаме, винаги има изисквания да не ходим в ,,квартални ужасни ресторанти или кафета'' и аз се съобразявам винаги. Всеки път иска да ходим в по-скъпи заведения и дори когато сме си вземали такси, иска от по-скъпите, без дори да каже нормална причина затова. Не се съобразява аз дали ще си дам последните пари за скъпо ядене и скъпо такси, никога не мога да я накарам да отидем на по-евтино кафене или заведение - винаги Starbucks, Happy и т.н.
Това е ... не ми се иска да прекратя и това приятелство, защото вече отстраних една изключително злобна, завистлива и клюкарска моя ,,приятелка'', която беше енергиен вампир. Не искам да остана само с 2-3 приятелки и да отстраня и нея. Държи ме това, че наистина е интересен събеседник, има много за какво да си говорим, мотивира ме в личностното развитие, но просто имаме доста големи различия - аз съм състрадателна, помагам без да ме моли някой, съобразявам се с хората, не поставям парите на 1во място, а тя е точно обратното... Какво е мнението ви и какво бихте ме посъветвали?
Проблемът е там, че тя е олицетворение на абсолютната материалистка - родителите й са богати, разглезили са я, не са я научили на общи човешки принципи. Сега ще кажете ,,Тогава какво правиш с нея, щом така мислиш?'' Ние сме приятелки от деца, тя е интересен човек за разговор, мотивира ме в живота някак, когато излизаме винаги ми е приятно, смеем се, дискутираме всевъзможни теми за разговор.
НО като личности сме коренно различни и все повече ме удря това при комуникацията ни - аз съм състрадателна, а на нея са й чужди човешките проблеми и трагедии, чак понякога се ядосвам как е възможно като разкажа за нещо тъжно, тя да се изсмее или просто безчувствено да повдигне вежди?! Също, аз обожавам кучета и съм наясно, че не всеки им е такъв фен, но при среща с улично такова, когато аз му се зарадвам или му купя храна, тя се погнусява и дори казва, че я дразни и не се впечатлява от животни. Често съм чувала, че по отношението към животните, бездомните и другите хора се съди дали един човек е добър или не. Именно този въпрос започвам да си задавам след тези нейни реакции. Наскоро купих скъпа картичка за моя близка приятелка и много ми стана мило, че ще я зарадвам. А тя не можа да повярва как мога да давам толкова пари за някаква си картичка, която ,,щяла да отида в кофата за боклук''. Когато я попитах кой нормален човек би си изхвърлил картичките, за които негови близки са дали пари и са си изляли душата с пожелания, тя ме потресе със следния отговор ,,Аз, не си пазя картичките, не ми трябват и ги изхвърлям почти веднага. Също не купувам подарък на никой, който със сигурност не ме е поканил на хубав ресторант, където знам, че ще ме почерпи.''
Другото, което също ми е правило много грозно впечатление, но някак си се опитвах да го забравя е фактът, че въпреки че е много по-богата от мен, когато съм й услужвала с ЕДРИ пари, никога не ми ги връща, а в редките случаи, когато ми е услужвала с монети, които не са ми достигали, никога не забравя да си ги поиска и напомня, въпреки че моето възпитание и приятелство никога не са ми позволявали да си искам парите, които аз съм й услужила и които са много по-едри! Когато излизаме, винаги има изисквания да не ходим в ,,квартални ужасни ресторанти или кафета'' и аз се съобразявам винаги. Всеки път иска да ходим в по-скъпи заведения и дори когато сме си вземали такси, иска от по-скъпите, без дори да каже нормална причина затова. Не се съобразява аз дали ще си дам последните пари за скъпо ядене и скъпо такси, никога не мога да я накарам да отидем на по-евтино кафене или заведение - винаги Starbucks, Happy и т.н.Това е ... не ми се иска да прекратя и това приятелство, защото вече отстраних една изключително злобна, завистлива и клюкарска моя ,,приятелка'', която беше енергиен вампир. Не искам да остана само с 2-3 приятелки и да отстраня и нея. Държи ме това, че наистина е интересен събеседник, има много за какво да си говорим, мотивира ме в личностното развитие, но просто имаме доста големи различия - аз съм състрадателна, помагам без да ме моли някой, съобразявам се с хората, не поставям парите на 1во място, а тя е точно обратното... Какво е мнението ви и какво бихте ме посъветвали?
