За мен един приятел като вижда, че сте с различни финансови възможности ще се съобрази с теб и ще отиде с усмивка в "кварталното кафене", за да си поговорите, ще плати таксито без да те кара да се чувстваш неудобно от това (примерно казвайки ти, че другия път ще си ти) и ще ти каже, че си мил човек като храниш бездомно куче. Това момиче не е приятел, а според описанието ти е повърхностна, доста куха откъм възпитание и ценности и доста празна откъм емоции и съпричастност кифла. Какво ти дава такъв човек, та ти си класи над нея? Не ти ли е смешно и жалко поведението й? Какво е тя без парите на родителите си? Нито ги е изкарала, нито пък са й дали елементарно възпитание. Такива хора са използвачи и те ограбват емоционално (а при теб и реално). Моят съвет е да прекратиш отношенията ви. Ти си ценната, не тя, светът е пълен с такива като нея и с малко като теб. И, ако съхрани себе си, ще срещнеш много истински приятели. Това, че се познавате от деца, не ви прави приятели, а хора, израснали заедно.
- Публикувана: 20 май 2018, 17:46 ч.
- Последно мнение: 21 май 2018, 16:54 ч.
Приятелка материалистка - струва ли си?
milenaka, това за съдничеството е 100 процента вярно. Казваш ,,Не съм приятелка с нея, защото е добър човек, а защото е човек, който е мой приятел.''
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти
'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха?
Сега можеш да кажеш, че аз съм направила съзнателния избор да дружа с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти
'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха? Сега можеш да кажеш, че аз съм направила съзнателния избор да дружа с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Елора, добре де, миналото не си ли е съществена бариера? Все пак като отраснеш с някого от мъничък, имате хиляди забавни истории, на които и до днес се смеете, и някак пустото му минало и спомените ти пречат да зачеркнеш някого от приятелите си.
....................
А и страхът от това да не останеш сам...
В такива случаи, приемаш човека какъвто е, като отрицателните му черти просто отчиташ, без да го разнасяш по форуми и да правиш аналогия със себе си, показвайки така колко си по- по- най от него.
Това важи за истинските приятелства, обаче.
При теб, явно е валидно последното ти признание.
Скрит текст:
milenaka, това за съдничеството е 100 процента вярно. Казваш ,,Не съм приятелка с нея, защото е добър човек, а защото е човек, който е мой приятел.''
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха?
Сега можеш да кажеш ти си направила съзнателния избор да дружиш с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти
'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха? Сега можеш да кажеш ти си направила съзнателния избор да дружиш с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Ами ако нямаш финансова възможност да отидеш там където тя иска и госпожица Кифла откаже, просто и ти отказваш.
Не съм milenaka, ама не, не бих имала такава приятелка.
Това си е енергиен кифленски вампир.
Ти май в първия пост писа, че си имала една такава.
Ха честито, имаш си още едно вампирче дето суче от теб.
Стига де, ако има човек с най-ниско самочувствие, то бъдете сигурни, че това съм аз.. така че що се отнася до самохвалство, няма как да се случи при мен. Съвсем сериозно питам себе си и вас също дали повечето хора не се радват вече на малките неща в живота и са ей така егоисти сами за себе си, без да се съобразяват с желанията и възможностите на другите?
Относно парите, че ме зачепкнахте - не си мислете, че си ги хвърлям по който ми поиска, просто е имало около 4-5 пъти специално при излизания с нея, при които все нещо си ги губи, забравя, не ги намира и примерно не можем да се качим в такси да се приберем или да отидем на кино. И услужвам, но вече просто няма ни никого да давам, защото очевидно не мога да си ги поискам обратно (което е тъпо за мен самата, но съм такава).
Елора, добре де, миналото не си ли е съществена бариера? Все пак като отраснеш с някого от мъничък, имате хиляди забавни истории, на които и до днес се смеете, и някак пустото му минало и спомените ти пречат да зачеркнеш някого от приятелите си. А и страхът от това да не останеш сам...
Относно парите, че ме зачепкнахте - не си мислете, че си ги хвърлям по който ми поиска, просто е имало около 4-5 пъти специално при излизания с нея, при които все нещо си ги губи, забравя, не ги намира и примерно не можем да се качим в такси да се приберем или да отидем на кино. И услужвам, но вече просто няма ни никого да давам, защото очевидно не мога да си ги поискам обратно (което е тъпо за мен самата, но съм такава).
Елора, добре де, миналото не си ли е съществена бариера? Все пак като отраснеш с някого от мъничък, имате хиляди забавни истории, на които и до днес се смеете, и някак пустото му минало и спомените ти пречат да зачеркнеш някого от приятелите си. А и страхът от това да не останеш сам...
Ми хубаво де, живей си в миналото
А за парите, а и за други неща. Научи се да държиш на своето. Научи се да казваш не.
Въпросът не е да не даваш назаем на приятели. Важното е да се научиш да казваш - "Марче, ще те помоля да ми върнеш парите".
Прочети три пъти бавно коментара на Wonder woman.
И какво като останеш сама. Хора бол.
По-добре временно сама, отколкото зле придружена.
Така както търпиш тази кифла, така утре ще намериш някой мъж, който може да е абсолютен боклук, но ще търпиш де, да не си сама
Идва един период в живота, в който "автоматичните" приятели от детство, училище, квартал, подлежат на преоценка и преразпределяне. Никой не е длъжен да поддържа приятелства, на които е минало времето.
Приеми, че сте в различни светове в момента. Намери своя свят и хора, които харесват твоите неща.
Човек преминава една граница, трансформира се и си има нов свят - и понякога в него старите приятелства нямат място.
Има и още нещо - материалното положение наистина определя как възприемаш света. За нея някои от твоите проблеми може да не са проблеми. И аз за някой мога да изляза нахакана кифла, защото мразя помияри и ако трябва да седна някъде, сядам в Хепи, щото поне знам, че е чисто и храната е с постоянно качество.
Обаче не си натрапвам света на други, съответно и аз разчиствам приятели, които са от друго време и свят.
Приеми, че сте в различни светове в момента. Намери своя свят и хора, които харесват твоите неща.
Човек преминава една граница, трансформира се и си има нов свят - и понякога в него старите приятелства нямат място.
Има и още нещо - материалното положение наистина определя как възприемаш света. За нея някои от твоите проблеми може да не са проблеми. И аз за някой мога да изляза нахакана кифла, защото мразя помияри и ако трябва да седна някъде, сядам в Хепи, щото поне знам, че е чисто и храната е с постоянно качество.
Обаче не си натрапвам света на други, съответно и аз разчиствам приятели, които са от друго време и свят.
Не съм чела всички постове, само първият. Това момиче е наистина “празно” отвътре. Аз с такъв човек не бих общувала. Гледам да общувам с хора, с които имам общи възгледи. А най-мразя студени и несъстрадателни хора. Виждам, че и ти си доста по-различна от нея. “Здравей, как си” и до там.
Поправям: прочетох и останалите постове. Аз бих била страшно отегчена и дори отвратена от такъв човек. Ти си преценяваш имаш ли нужда от общуване с такава приятелка. Аз също имам приятелка от доста богато семейство, но е много мило и скромно момиче. При твоята липсва възпитание, липсват и човешки ценности, много неща липсват.
Поправям: прочетох и останалите постове. Аз бих била страшно отегчена и дори отвратена от такъв човек. Ти си преценяваш имаш ли нужда от общуване с такава приятелка. Аз също имам приятелка от доста богато семейство, но е много мило и скромно момиче. При твоята липсва възпитание, липсват и човешки ценности, много неща липсват.
1. Изобщо не бих запомнила даже, ако някога съм платила таксито или киното. Нито пък ако, обратно, аз съм без пари и някой, който има желание въпреки това да излезе с мен поеме разходите в този ден. Това не са пари назаем.
2. Хепи е крайпътно заведение за бързо хранене, не "скъпо тежкарско заведение". Т.е. може и да е скъпо, ама пак няма ниво.
3. Когато някой настоява да се види с приятел, но да посетят място, което не е в ценовия диапазон на втория, редно е да плати сметката изцяло.
4. Дали тази жена ти е приятел не знам, но ти със сигурност не си й приятел. Приятелите не говорят по този начин за приятели, нито мислят така за тях.
5. Аз също изхвърлям картичките. не мога да си позволя да купя / наема склад специално за тях.Няма никаква логика в купуването на скъпи картички. По-добре купи скъп шоколад, излей душата си на обикновен бял лист и го свържи с панделка.
Изключително много се радвам, че нямам приятелки, а само добри познати. Ако имах, сигурно щяха да ме наричат също емоционален инвалид, но някъде след 30+ г. установих колко са ми важни личните проблеми и отдавна не изпитвам псевдо (понеже не мога да помогна на целив свят) съчувствие. Пазя собствената си психика и не охкам и плача за просяци, неамбициозни хора (не схванах как смърта на майката на познатата я накарало да стане продавачка, освен ако преди това не е чакала майка й да я издържа), разни случки с познати (достатъчно ми е да се грижа за най-близките си, а другото само с емпатия не се променя) и още по-малко с непознати. Бездомните животни ме трогват, но какво се предполага да прави човек, когато ги види? Не мога да ги прибера у дома. Всъщност, чувствата ми си ги пазя за себе си и всяко излишно истерично изразяване на емоции ми е нормално за тийнейджърската възраст.
Картички също не пазя. Само няколко от децата ми, които те сами са правили. За другите нямам излишно място и всеки получен подарък е моментна емоция, за получаването на който не ми трябват доказателства след години. Изобщо картичките не ми допадат за подарък, ако подаряващият е минал детската възраст или подаръкът не е протоколен. Да знам, че някой си е дал последните пари за скъпа картичка, би ме накарало да се чувствам зле. По-добре да ми се обади само по телефона или да ми купи шоколад за 2 лв
В Хепи няма сила, която да ме накара да вляза. На 18 г.ми изглеждаше лъскаво. После разбрах, че е просто чисто крайпътно заведение за малко по-добро хранене от Макдоналдс, примерно. Но пък много държа да сядам в прилични заведения, защото съм гнуслива. Когато не намирам такова, предпочитам да седна с бутилка вода в някоя градинка.
Четейки, имам усещане, че авторката е съвсем млада и не се е сблъсквала много с живота и затова идв неразбирането й, а другото момиче или има повече житейски опит и нещо я е накарало да порасне бързо, или наистина е разглезена и е свикнала да се интересува основно от себе си.
След 40+ разбрах, че това е най-ценното за човек. Собственото спокойствие и непукизъм.
И е видно, че авторката не изпитва приятелски чувства.
Различията не са пречка за приятелски отношения, но ключът е приемането на другия какъвто е. Една от най-близките ми познати е мой антипод всякак - и физически, и житейски, и емоционално, и като начин на живот, и като разбирамия, всичко. Но съм я приела с всяка една разлика и ни е проятно да общуваме, без да виждаме тези фрапиращи разлики и да откриваме само плюсовете от комуникацията ни.
Картички също не пазя. Само няколко от децата ми, които те сами са правили. За другите нямам излишно място и всеки получен подарък е моментна емоция, за получаването на който не ми трябват доказателства след години. Изобщо картичките не ми допадат за подарък, ако подаряващият е минал детската възраст или подаръкът не е протоколен. Да знам, че някой си е дал последните пари за скъпа картичка, би ме накарало да се чувствам зле. По-добре да ми се обади само по телефона или да ми купи шоколад за 2 лв
В Хепи няма сила, която да ме накара да вляза. На 18 г.ми изглеждаше лъскаво. После разбрах, че е просто чисто крайпътно заведение за малко по-добро хранене от Макдоналдс, примерно. Но пък много държа да сядам в прилични заведения, защото съм гнуслива. Когато не намирам такова, предпочитам да седна с бутилка вода в някоя градинка.
Четейки, имам усещане, че авторката е съвсем млада и не се е сблъсквала много с живота и затова идв неразбирането й, а другото момиче или има повече житейски опит и нещо я е накарало да порасне бързо, или наистина е разглезена и е свикнала да се интересува основно от себе си.
След 40+ разбрах, че това е най-ценното за човек. Собственото спокойствие и непукизъм.
И е видно, че авторката не изпитва приятелски чувства.
Различията не са пречка за приятелски отношения, но ключът е приемането на другия какъвто е. Една от най-близките ми познати е мой антипод всякак - и физически, и житейски, и емоционално, и като начин на живот, и като разбирамия, всичко. Но съм я приела с всяка една разлика и ни е проятно да общуваме, без да виждаме тези фрапиращи разлики и да откриваме само плюсовете от комуникацията ни.
Авторке, хубаво си седнала да преразглеждаш приятелствата от детинство. Това конкретно приятелство изглежда малко сбъркано.
Принцесата и придворната дама, която да четка самочувствието на принцесата и да понася негативите на темпераментната синя кръв.
Млада си, в живота ще срещнеш много принцеси със свита от придворни дами, но там вече "приятелствата" се градят на база взаимен интерес, кариерно израстване и куп други причини.
Разбирам носталгията ти по общото минало с тази приятелка, но вече сте пораснали и щом се чувстваш така с нея, явно е време да я изключиш от живота си и всяка да си поеме по пътя.
Принцесата и придворната дама, която да четка самочувствието на принцесата и да понася негативите на темпераментната синя кръв.
Млада си, в живота ще срещнеш много принцеси със свита от придворни дами, но там вече "приятелствата" се градят на база взаимен интерес, кариерно израстване и куп други причини.
Разбирам носталгията ти по общото минало с тази приятелка, но вече сте пораснали и щом се чувстваш така с нея, явно е време да я изключиш от живота си и всяка да си поеме по пътя.
И ти, и тя сте някакви крайни хора, които не могат да намерят средата. Просто излизайте по-рядко заедно.
Ти нея и да искаш, не можеш да я накараш да ходи по кварталните заведения, нито пък останалите изброени неща. Намери си някой от твоята среда, пък от дъжд на вятър може да си поддържате и с нея връзката, не е задължително да я късате.
Ти нея и да искаш, не можеш да я накараш да ходи по кварталните заведения, нито пък останалите изброени неща. Намери си някой от твоята среда, пък от дъжд на вятър може да си поддържате и с нея връзката, не е задължително да я късате.
На мен концепцията "излизане" ми е много смешна (и не само от поста на авторката). Ако искаш да си побъбриш с приятелка от детинство, не е задължително да е в "заведение", освен ако не държиш особено да бъдеш забелязан. Подобен тип суета е присъща на малкото населено място.
Най-бившата ми приятелка, която непрекъснато взима пари назаем и не връща (говорим в черитицифрени суми) обожава кучета, има си нейно, храни и бездомни. Освен това е нарцисист. Та последното нещо, което определя един човек като добър, е отношението му към кучетата. Пак прочетох заглавието на темата.. всъщност тази ми кучелюбка-"приятелка" е нак-върлия материалист, който познавам.
Най-бившата ми приятелка, която непрекъснато взима пари назаем и не връща (говорим в черитицифрени суми) обожава кучета, има си нейно, храни и бездомни. Освен това е нарцисист. Та последното нещо, което определя един човек като добър, е отношението му към кучетата. Пак прочетох заглавието на темата.. всъщност тази ми кучелюбка-"приятелка" е нак-върлия материалист, който познавам.
milenaka, това за съдничеството е 100 процента вярно. Казваш ,,Не съм приятелка с нея, защото е добър човек, а защото е човек, който е мой приятел.''
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха?
Сега можеш да кажеш, че аз съм направила съзнателния избор да дружа с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Окей, но ще продължиш ли да си приятел с някого, ако когато разбере, че си зле или със застрашен живот, отговаря буквално с ,,Кофти
'', вместо да се поинтересува поне малко от теб? Ако когато му предложиш да се видите на някое по-изгодно местенце, той задължително отказва, сякаш го водиш в бардак, като си измисля причини, че навсякъде е посетил и е чул, че е ужасно и гнусно? А после ще събираш ли всевъзможни пари, за да му угодиш, защото просто ти се излиза с него, но той не прави компромиси с теб? Ще продължиш ли контакт с човек, който ти се обажда, за да си изкаже мъката, ти да го изслушваш и даваш съвети, а когато се наложи ти да звъннеш, той през цялото време мълчи и се държи сякаш му е все тази, като накрая просто се принудиш да кажеш ,,Няма значение, по-добре съм...'', защото виждаш, че нито те слуша, нито дава съвет или поне утеха? Сега можеш да кажеш, че аз съм направила съзнателния избор да дружа с нея, да, окей, така е, но ти би ли дружала с такъв човек, понеже казваш, че не съдиш и не си с хората, защото са добри?
Не, не бих.
Това, което бих направила, е да прекъсна контакт, без да го разнасям по форуми наистина.
Познавам хора като теб - знаете, че някой във вътрешното ви обкръжение е паразит и умишлено го държите под предлог, че о, колко сте бели и добри и как не можете да посочите вратата на някого, а всъщност просто искате признание, за да си нахраните егото.
Виждам, че не си заблудила и повечето потребители.
Ако тази приятелка те мотивира за някои неща, но честата комуникация с нея те натоварва, аз бих препоръчала да я преместиш в графа добри познати и да се виждате по-рядко, само за лайф ъпдейт, дето се вика. Давате си друга гледна точка, съвет, посока, но няма да има възможност да ти характеризира ежедневни действия.
Обаче не мога да не засегна темата - много е ограничаващо да хвърляш кал по хора, които външно си позволяват повече материални неща. Знам, защото и аз съм го правила. Обаче - стягаш се и си намираш стандарта. Предполагам, че става въпрос или за студентки, или за млади момичета, където е нормално да се живее и с по-малко пари. Обаче няма нужда някой да ти става враг, защото има повече. Ми утре и ти ще имаш, дано така стане всъщност. По-скоро работи в тази насока. Не се вбивай в ролята на хипи-кучкарка, ами се ориентирай и си изкарай парите.
По отношение на излизане на заведение - не знам, може да искат да се изживяват като в Сексът и Градът и да се срещат и приказват. Иначе за ъпдейт стигат и социалните мрежи или някой чат.
По отношение на излизане на заведение - не знам, може да искат да се изживяват като в Сексът и Градът и да се срещат и приказват. Иначе за ъпдейт стигат и социалните мрежи или някой чат.
Но при нея не става въпрос за някакви елементарни, а общочовешка инвалидност, която светла лампичката ти дали тя изобщо е добър човек и се интересува от теб. Сигурна съм, че всеки човек иска да бъде обкръжен най-вече от добри хора, това е най-важното, нали?
Защо? Защото си й дала пари назаем и й ходиш след задника?
Ако някой пише за мен, че съм "общочовешки инвалид" не виждам как бих го нарекла приятел.
Ти я изкара някакво разглезено чудовище. Очевидно е, че изобщо не я харесваш.
Аз въобще не бих вадила изводи за този казус на базата на такова крайно описания. Нещо са ми съмнителни деви марии, състрадателни, раздаващи последните си пари по заможните си "приятелки", а после хубаво ги насоляват на общочовешки инвалиди, лоши, меркантилни, студенокръвни и тн. Тя може да не е супер емпатична и свястна, но ти си двулична и бас държа, че същите неща ги говориш и зад гърба й, а не само във форума. Това, че обичаш бездомни кучета и даваш пари на бездомни хора не те прави автоматично добър човек. Немалко хора правят такива жестове от чист егоцентризъм, създават си красив образ на самаряни в главата си и това ги кара да се чувстват по-добре за себе си, да гледат другите отгоре. Предвид ангелския образ, който се опитваш да си изградиш, че и го болдваш още в първия пост, засилен от отрицателното сравнение с "лошата приятелка" ми изглеждаш точно като такъв човек.