Справяне след раздялата

Точно щях да кажа, че тормозената жена няма нужда от още един тормоз - да й набиват канчето, че е боклук, защото търпи. И без това насилникът не пропуска да й напомня, че е боклук.

На някой им трябва едно по-силно разстърсване за да се осъзнаят и да действат, но има и такива, които съзнават, че са си изгубили достойнството, но въпреки това им е трудно да предприемат каквото й да било и така затъват все повече в своята нерешителност.

Оооо Боже всеки си интерпретира написаното по негов си начин !
Нали точно за това говорим, че силната жена няма да допусне цитирам:


Нали за това говорим, силните жени не могат да изпаднат в такова положение, те няма да го допуснат. Аз може да не съм жена, но много добре знам за какво става въпрос, защото майка ми е била в такова положение и съм научил доста неща, а и от много други случаи на други хора.

За това ми беше странно да прочета мненията ви. Много е важно всяка жена да има самоуважение и достойнство, когато има това и за жалост е попаднала на лош "мъж" боклук, тя ще може много по-лесно да сложи край още в самото начало, когато той започне да я тормози и опитва да смачка ! Все пак говоря и по принцип тези неща, а не само за конкретният случай в темата.

Ето това е абсолютно в противоречие с това за което говорим:

При силните жени няма стотен тормоз, при тях това го няма, те просто няма да допуснат да изпаднат в това положение, защото ще напуснат насилника, нали за това ги наричаме силни !

А това пък беше нелепо, направо не мога да повярвам като го прочетох"


Как можа да си измислиш това не мога да разбера, ние говорим за самоуважение и достойнство, а ти изпляска това !

Написах тези неща, за да помогна на момичето да осъзнае, че няма за какво да страда, че тя не е изгубила нещо, което си е струвало. Аз разбирам обаче, че когато човек има чувства той страда дори и за хора, които са били лоши и са ги карали да се чувстват зле. Сигурен съм, че и при нея е точно това причината, но времето ще и помогне и един ден, когато срещне мъж, който ще я уважава и ще я направи истински щастлива, тогава ще разбере, че не е трябвало да се чувства така и да страда.

Ако и е много тежко, моят съвет е да посети психолог и това много ще и помогне !

Моята връзка не е била свързана с физическо насилие, по-скоро тормозът беше психически. Винаги ми е обяснявано, че това било от любов, че аз съм виновна и т. Н. Знам че не съм виновна, знам, че не го заслужавам това отношение и реших да не се връщам там, въпреки че възможности имах и все още имам. Разбирам, че не трябва да се чувствам зле, но просто не мога. Нямам и капчица желание за живот и се чудех просто ще мине ли скоро или изобщо някога. Не мога да споделям със семейството си, не искам да им причинявам това да ме виждат така. Определено смятам да посетя психолог, когато намеря сили да изляза от вкъщи. Към момента седя, рева и се самосъжалявам, от 4 дни ме боли главата, но трябва да се опитам да се справя.

Защо бе момиче. Заслужава ли си. Заради един който те заряза ей така заради пропадналите си приятели. Заради един на който му беше нужно точно една вечер за да избере тях пред тебе и дългогодишната ви връзка. Задай си въпроса-това ли заслужаваш. Да бъдеш удобната женичка която стои в къщи и го чака, докато той запуснат и брадясал си прекарва времето навън.

стига де, неможе да е толкова плачевно положението, заповядай ще ти разкажа аз какви проблеми имам, за да сравниш и да придобиеш чувство, че твоят може би е по-лесно преодолим от очакванията ти и ще си въстановиш настроението ))

^^ Не е редно да се правят такива сравнение, кой бил по тежък, кой по лек случай. Момичето страда и това е най-важното. Искам само да ти кажа Lolitta, че ти си силна жена, щом си предприела това действие. Един ден ще си много доволна от решението ти. Имаш ли си на представа какво щеше да е ако беше изпаднала в същото положение с този човек, но чак след като сте сключили брак и имате деца и общ дом ?

Трябва да приемеш случая с облекчение, трябва да си доволна дори, че това се случва сега и живота е пред теб и аз ти пожелавам да срещнеш някой, който ще те оцени, ще те уважава и ще те прави щастлива. Моята майка нямаше такъв шанс и за жалост, тя в този живот никога няма да разбере какво е да бъде истински обичана и ценена. Моята майка не получава от мъжа си цветя за 8 март, нито мили думи и за който и да е празник, но това е по-малкият проблем дори.

Да не говоря, че истинските Мъже не правят тези неща за любимите си само за празници, те го правят и през останалото време ! Истинските мъже правят всичко по силите си, за да направят жената до тях щастлива, да виждат усмивката и, да и показват любовта си по всякакъв начин ! Те просто живеят за това 

Преди 4 години и аз приключих такава връзка и се чувствах точно като тебе започнах работа на 2 места за да нямам време да го мисля. Не можех и да спя лягах в 4/5 ставах 7 за работа пребирах се в 22 и пак до 4/5 не можех да заспя .. Радвай се,че и той е спрял да те търси, защото при мен тормоза продължаваше и след това понеже аз го напуснах . 1 ден ми обясняваше какк ме обича и ще се промени на другия ми обясняваше как аз съм виновна за всичко колко съм глупава, колко по красиви жени от мен има и всякви такива . Обичах го страшно много и едвам се сдържах въпреки всичко да му дам още 1 шанс,но знаех че ако се върна ще загубя напълно себеуважението и достойнството си . И колкото и да му обяснявах и молех да ме остави той продължаваше да ме търси. И тогава заминах за друга държава . Вече 4 години по късно имам страхотен мъж до себе си и  малко слънчице на 1 годинка ,което ни дарява с прекрасни мигове .
Като се замисля за  врвмето преди осъзнавам че още дълбоко в себе си имам някакви чувства към този човек и не знам времето дали ще ми помогне да го забравя напълно един ден ,но знам че направих най-доброто за себе си и сега съм щастлива. А преди бях просто глупаво влюбена 😁
И наистина когато някой ти е влязал под кожата е трудно да си тръгнеш дори и да си даваш сметка,че този човек не е за теб. Преди него не бях допускала мъж да ме обиди още повече пък да ми посегне не съм и вярвала,че някога ще го позволя,но любовтта наистина прави хората слаби и наивни.

Ами всичко е нормално, 5 години не са малко време. Нормално е да страдаш. Стисни зъби и чакай, ще мине!
Разбирам те, и аз много трудно понасях разделите, като бях по-млада. Сега не знам как е, скоро не ми се е случвало.
С психолога внимавай да не задълбаеш твърде много. Обсъди токсичността на връзката обаче, задължително, за да знаеш от какво да се предпазваш за в бъдеще. След като си допуснала такава връзка и изначалните симптоми, това означава може би/казвам може би/, че си твърде толерантна, въпроси за самочувствието и т.н. Само ще ти е от полза да разчепкаш тези неща, сега, овреме, за да не попаднеш нататък в живота си отново на токсична връзка.
Ех, да имаше кой да ми каже това навремето, и да имаше и кой да слуша...
Но никога не съм имала проблем да помня някого, да се сещам за него и да преживявам след много много време. Винаги след време осъзнавам, че не сме били подходящи един за друг. Не знам как е, ако след много години пак се сещаш за него с носталгия.

Мислех си преди време да пусна тема свързана с миналите връзки и дали има някой за когото се сещате и след дълги години и всякаш още изпитвате някакви чувства(носталгия) . Но при мен мисля че проблема е от многото неизказани неща,понеже всеки опит за нормален разговор се превръщаше в спор, викове и обиди.. За това е важно като приключваш връзка да си кажеш всичко, което чувстваш,мислиш и изпитваш . Ако има нещо,което искаш да му кажеш по-добре го направи сега според мен ще ти помогне по-лесно да продължиш напред

За нормален разговор не мога и да си мечтая, отсреща стои една стена, не слуша и не приема. Знам, че щеше да ми е доста по- леко ако си бяхме казали всичко, ако бяхме провели един последен нормален разговор, но всичко свърши много грозно само крещеше без да слуша, след това последва блокиране отвсякъде, нищо не можах да кажа,а имах доста за казване.

Разбирам те напълно. Личи си, че си го обичала безусловно все пак само истонската любов може да накара някой да остане 5 години в токсична връзка ,когато разбира и знае че е такава . Гледай да си запълниш времето и неусетно ще минат месеци и ще срещеш някой по-добър за теб, който ще те подкрепя,обича ще ти върне самоучувствието и ще те направи щастлива

Защо, бе, мили момичета, страдате, вместо да се ядосате - за пропилените чувства, за изгубеното време, за съсипаното самочувствие?! За какво ви са още разговори, ако за толкова време не ви е разбрал, мислите ли, че накрая ще схване? Само още нерви.
Някой не ви е оценил, голяма работа, друг ще го направи. Как изобщо ви хрумва да обичате мъчителите си, че и да страдате от липсата им?! Ядосайте се и изхвърлете на боклука всичко, дето ви напомня за тях - чувства, вещи... Там им е мястото.
Съсредоточете се върху себе си, направете разбор защо сте допуснали да се примирявате с такава токсична връзка, открийте причините да си причините това и променете себе си. Пак е болезнено, но тази болка е оздравителна. Успех!

Усмихни ми се, хубав пост, но бих променила "ядосайте се" на "благодарете му". Няма грешки, само уроци.

Присъединявам се към това мнение. Дистанцирането помага много да си възвърнеш самообладанието. Приеми, че няма бъдеще връзката и гледай да мислиш в тази посока, а не за евентуално събиране. Не се интересувай изобщо какво прави, това ще те нарани, защото повечето мъже в такива случаи хич не си губят времето, а се разнообразяват, къде с жени, къде с друго, докато ти страдаш. Моят бивш непрекъснато ме търсеше след раздялата, много е неприятно и натоварващо негативно, и наистина е добре, че твоят не го прави. Бях го блокирала отвсякъде за около 2 месеца, за да му светне, че така не може да продължава и накрая кротна.Повтарям, не се интересувай къде е и какво прави, гледай да се стабилизираш и успокоиш.