Авторката Lolitta315 се е оттеглила от бгмама. Вече говорим с буболече и емма1.
Буболече, при теб е съвсем прясно и болката е разбираема. Нормално е, трябва да се мине през всички етапи и болка и отричане, и търсене на вина в себе си, важно е да се стигне бързо до гнева и здраво да се държиш за него, той измъква от дупката, не позволява да се връщаш назад надянала розови очила.
Изисква време, но животът е кратък, не можеш да отделиш на миналото години, в крайна сметка се търси помощ от професионалист.
Емма1, страдайки и разхождайки се с увесен нос, вече 5 години причинявате болка и тревога и на хората около вас, които ви обичат (родители, брат/сестра, приятели...) Тези мисли, "Не можеш да забравиш човека, ако си го обичал..." са добри за романите, но показват сериозни проблеми. Самосъхранението е първично заложено у човека и е причина за оцеляването на вида. Де факто, вие подхранвате страданието си, като не вземате никакви мерки.
Не знам какъв ви е случаят, така че следващата част от изказването е на база наблюденията ми върху други хора. За жалост, има такива, които обичат ролята на страдалец и ореола на печал около тях. А затова не дават медали и никой не аплодира. Докарват си паническо разтройство както е казала Стрина Калина и все по-малко възможности за постоянни, смислени контакти. Така че, Емма1, за вас е време да се обърнете към специалист, убедена съм и го казвам с най-добро чувство.
Буболече, при теб е съвсем прясно и болката е разбираема. Нормално е, трябва да се мине през всички етапи и болка и отричане, и търсене на вина в себе си, важно е да се стигне бързо до гнева и здраво да се държиш за него, той измъква от дупката, не позволява да се връщаш назад надянала розови очила.
Изисква време, но животът е кратък, не можеш да отделиш на миналото години, в крайна сметка се търси помощ от професионалист.
Емма1, страдайки и разхождайки се с увесен нос, вече 5 години причинявате болка и тревога и на хората около вас, които ви обичат (родители, брат/сестра, приятели...) Тези мисли, "Не можеш да забравиш човека, ако си го обичал..." са добри за романите, но показват сериозни проблеми. Самосъхранението е първично заложено у човека и е причина за оцеляването на вида. Де факто, вие подхранвате страданието си, като не вземате никакви мерки.
Не знам какъв ви е случаят, така че следващата част от изказването е на база наблюденията ми върху други хора. За жалост, има такива, които обичат ролята на страдалец и ореола на печал около тях. А затова не дават медали и никой не аплодира. Докарват си паническо разтройство както е казала Стрина Калина и все по-малко възможности за постоянни, смислени контакти. Така че, Емма1, за вас е време да се обърнете към специалист, убедена съм и го казвам с най-добро чувство.
Трябва време. И на мен не ми се ходеше по срещи, вътрешно се съпротивлявах срещу друг мъж. Ама си харесах един и от там нещата се обърнаха в положителна посока много бързо. 