Не е само до собствената емоционалност, масово хората избират емоционално несъответстващ им тип човек, когото се опитват са променят и контролират със сръдни, битки и войни. Същото е и с децата.
- Публикувана: 24 март 2019, 07:43 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 15:23 ч.
Защо избираме да сме сърдити?
Тук съм напълно съгласна.
Не мисля, че емоциите са "енергии" и по принцип не мисля, че всичко е плод на някакви безлични флуиди, които ни влияят. Не е от луната, нито от ретрограден Меркурий - емоциите са си част от нас. Те са алармена система, също така имат когнитивен елемент и са важни за оцеляването в широкия смисъл.
Така че ако изпитвам негативна емоция, не се "чистя" от нея, а се опитвам да разбера какво се опитва да ми каже. ОК съм да си живея с някаква доза негативност. Разбира се, след време емоцията води до някакво действие или решение, или осъзнаване. Та явно има причина да изпитвам такова нещо и няма нужда да го цензурирам. Както казах - не ме интересува дали съм извисена, балансирана или някакви други ню ейдж бози. Интересувам ме само "да видя враговете си оковани пред себе си и да чуя плача на жените им".
Така че ако изпитвам негативна емоция, не се "чистя" от нея, а се опитвам да разбера какво се опитва да ми каже. ОК съм да си живея с някаква доза негативност. Разбира се, след време емоцията води до някакво действие или решение, или осъзнаване. Та явно има причина да изпитвам такова нещо и няма нужда да го цензурирам. Както казах - не ме интересува дали съм извисена, балансирана или някакви други ню ейдж бози. Интересувам ме само "да видя враговете си оковани пред себе си и да чуя плача на жените им".
Емоциите нещо материално ли са?
Ако не,то защо при жените се наблюдават промени в емоциите при промени в хормоните(хормоните са материя)?
Изобщо,какво е емоцията?
Емоциите имат материален аспект, да. Физически ако щеш. Емоцията е "език", на който говори тялото, или по-точно начинът, по който съзнанието ни интерпретира някои послания. Може от физически стимули да изпиташ някои емоции, приятни или не - дори от тривиални физически стимули, като аромат или температура на помещението.
А може да изпиташ физически ефект и от нематериално възникнали емоции - от нечия гледна точка, от нечия история или просто от думи.
Но по-скоро мисля, че емоцията е в голям процент материален феномен, биологичен, независимо от начина на възникване. А това е важно, щото може да си подобриш или скапеш здравето покрай емоционалната обработка на света.
А може да изпиташ физически ефект и от нематериално възникнали емоции - от нечия гледна точка, от нечия история или просто от думи.
Но по-скоро мисля, че емоцията е в голям процент материален феномен, биологичен, независимо от начина на възникване. А това е важно, щото може да си подобриш или скапеш здравето покрай емоционалната обработка на света.
Емоциите имат материален аспект, да. Физически ако щеш. Емоцията е "език", на който говори тялото, или по-точно начинът, по който съзнанието ни интерпретира някои послания. Може от физически стимули да изпиташ някои емоции, приятни или не - дори от тривиални физически стимули, като аромат или температура на помещението.
А може да изпиташ физически ефект и от нематериално възникнали емоции - от нечия гледна точка, от нечия история или просто от думи.
Но по-скоро мисля, че емоцията е в голям процент материален феномен, биологичен, независимо от начина на възникване. А това е важно, щото може да си подобриш или скапеш здравето покрай емоционалната обработка на света.
А може да изпиташ физически ефект и от нематериално възникнали емоции - от нечия гледна точка, от нечия история или просто от думи.
Но по-скоро мисля, че емоцията е в голям процент материален феномен, биологичен, независимо от начина на възникване. А това е важно, щото може да си подобриш или скапеш здравето покрай емоционалната обработка на света.
Да,така е..
Но именно поради материалния им аспект се питам кое ги поражда?
Щото ако приемем,че са само физиология,то тогава никой дебил не би трябвало да носи отговорност за дебилността която сее из обществото,понеже..Физиология,кво да правиш?
Но не мисля,че са точно така нещата..
За мен емоциите са съществуващ фон(както казах,енергии,и не,не от"ретроградния Меркурии"
),и когато едно същество се ражда,в зависимост от физиологичните и психичните му дадености,то се влияе от тези енергии,понеже те протичат през нас както поемаме въздух и кислорода циркулира в тялото ни.И от тук насетне идва ролята на индивидуалността/индивида.
Как той реагира и действа под влиянието на въпросните "енергии/емоции"?
Примерно..Мисля,че няма срамно да изпиташ омраза,т.е.да я почувстваш как протича в теб и те изпълва.Та това си е просто багра от палитрата.Срамно е да останеш неосъзнат за случващото се и да позволиш на дадената енергия да те завладее и контролира.
Същото нещо е и с любовта и всяка друга емоция..Не ги ли контролираш,те теб почват да контролират.
Единственото изключение би било алтруистичната обич,но..За сега май е утопия..
Ние не сме "само" физиология. Но при някои хора емоцията контролира повече физиологията. Други или от опит, или с трикове, владеят емоцията.
Не мога да говоря общо, всичко е до ситуация. Понякога може да си отработиш емоцията и да не те засяга, но ситуацията си остава конфликтна и проблемът - нерешен.
А понякога човек може да избере да действа за някои неща под влиянието на емоция. Ей така нарочно, защото емоциите дават енергия. И мисля, че емоциите ни са доста по-близки до нас, не са някакви чужди и безлични енергии, които може да сърфираме чрез съзнанието си.
Не мога да говоря общо, всичко е до ситуация. Понякога може да си отработиш емоцията и да не те засяга, но ситуацията си остава конфликтна и проблемът - нерешен.
А понякога човек може да избере да действа за някои неща под влиянието на емоция. Ей така нарочно, защото емоциите дават енергия. И мисля, че емоциите ни са доста по-близки до нас, не са някакви чужди и безлични енергии, които може да сърфираме чрез съзнанието си.
Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после. Естествено, човек си позволява такова поведение единствено спрямо хората, спрямо които може да си го позволи / най- близките и обичани/. Иначе, в социума, сме си ролеви играчи, няма как. Нарича се етикет.
Колкото до мълчанието- не съм съгласна, че във всички случаи е манипулация. При мен е знак на несъгласие с отсрещно поведение, отсрещно действие, или неправилна вербализация / по същество обидна/, спрямо мен. Мълча. Вместо да крещя. Вместо да изяснявам. Обикновено наистина няма какво да се изяснява. Мълча , когато има системност в отсрещно поведение и вече е коментирано. Какво ми остава друго ? Пак да изяснявам, да напомням, да се тръшкам и да чупя нерви. Еми не, благодаря. Ще си мълча. Поне си спестявам скандал, негативи и пр.
Не че мълчанието нещо решава. Но то е моята дистанция и защита от периодично повтарящи се нелепи ситуации. Като няма чуваемост, изграждам стена.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после. Естествено, човек си позволява такова поведение единствено спрямо хората, спрямо които може да си го позволи / най- близките и обичани/. Иначе, в социума, сме си ролеви играчи, няма как. Нарича се етикет.
Колкото до мълчанието- не съм съгласна, че във всички случаи е манипулация. При мен е знак на несъгласие с отсрещно поведение, отсрещно действие, или неправилна вербализация / по същество обидна/, спрямо мен. Мълча. Вместо да крещя. Вместо да изяснявам. Обикновено наистина няма какво да се изяснява. Мълча , когато има системност в отсрещно поведение и вече е коментирано. Какво ми остава друго ? Пак да изяснявам, да напомням, да се тръшкам и да чупя нерви. Еми не, благодаря. Ще си мълча. Поне си спестявам скандал, негативи и пр.
Не че мълчанието нещо решава. Но то е моята дистанция и защита от периодично повтарящи се нелепи ситуации. Като няма чуваемост, изграждам стена.
Избухването на емоциите и насрещните реакции култивират качества, които не са съвсем доразвити и у теб, и у другия. Не ми пречат емоциите ми. Излизат на повърхността, когато ми е нужно. Обичам да забивам ясни знаци на граничната стена, ако някой не спазва указанията и не ми носи никакви емоционални негативи, демек не оставам с вътрешни драми, след като съм изявила себе си. Който иска, да се сърди.
Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Т.е.не искаш да се опиташ:)
Повечето хора са така.И възприемат емоционалността си като непроменлива константа.Или им е удобно и нехаят за емоциите си,или ги мързи да работят със себе си.
То и не е най-приятното нещо,де..Контрола над емоционалността..
Мисля,че човек трябва да започне да работи със себе си,тогава когато започне да се чувства дискомфортно в собствената си компания:)
Емоционална интелигентност
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82
Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Т.е.не искаш да се опиташ:)
Повечето хора са така.И възприемат емоционалността си като непроменлива константа.Или им е удобно и нехаят за емоциите си,или ги мързи да работят със себе си.
То и не е най-приятното нещо,де..Контрола над емоционалността..
Мисля,че човек трябва да започне да работи със себе си,тогава когато започне да се чувства дискомфортно в собствената си компания:)
Емоционална интелигентност
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82
Аз пиша за мълчанието като крайна мярка. Преди това съм изчерпала всички способи - от кротката убедителност, през бурното изразяване на позиция. И насреща- нищо. Мълчанието ми не е сърдене, а обвинителна реакция. Крайна мярка. Млъквам , защото съм изчерпана.
А , и се чувствам прекрасно . Пуснала съм щорите вече.
Скрит текст:
Т.е.не искаш да се опиташ:)
Повечето хора са така.И възприемат емоционалността си като непроменлива константа.Или им е удобно и нехаят за емоциите си,или ги мързи да работят със себе си.
То и не е най-приятното нещо,де..Контрола над емоционалността..
Мисля,че човек трябва да започне да работи със себе си,тогава когато започне да се чувства дискомфортно в собствената си компания:)Ей, много хора, възпитали насрещните си реакции, в случай на конфликт, браво.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Аз и на сто години да стана, няма да успея да култивирам експанзията си. Реагирам бурно, първосигнално, паля и бързо ми минава после.
Т.е.не искаш да се опиташ:)
Повечето хора са така.И възприемат емоционалността си като непроменлива константа.Или им е удобно и нехаят за емоциите си,или ги мързи да работят със себе си.
То и не е най-приятното нещо,де..Контрола над емоционалността..
Скрит текст:
Емоционална интелигентност
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0% … D0%BE%D1%81%D1%82
Обвинителната реакция поднесена като наказателно отношение,си е живо осъждане,Таис.Т.е.сърдене:)
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Обвинителната реакция поднесена като наказателно отношение,си е живо осъждане,Таис.Т.е.сърдене:)
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Свързано е с очакване за подобряване на комуникацията, като отсреща да се "светнат" за грешката, примерно.Моето мълчание съдържа и осъждане, и разочарование.
Като мога много да мълча, но без очаквания отсреща.
Мълчанието ми е повече от скандал.
Самото то крещи.Луна вече го е написала, макар и с други думи.
Дренке, ти поне трябва да си наясно с характеропатиите.
Човек си се ражда и умира с тях. Култивирането е насилие над личността. Води до болести.
Хехе , какво се сетих- едно старо плакатче съм виждала със следния текст "Болестите идват от ядовете, а ядовете идват от гадовете".
Та ако ще се самонасилвам да се сдържам и да се правя, че съм над нещата, това обслужва отсрещните, но не и мен.
Ми не съм над нещата , щом пряко съм засегната.
Човек си се ражда и умира с тях. Култивирането е насилие над личността. Води до болести.
Хехе , какво се сетих- едно старо плакатче съм виждала със следния текст "Болестите идват от ядовете, а ядовете идват от гадовете".
Та ако ще се самонасилвам да се сдържам и да се правя, че съм над нещата, това обслужва отсрещните, но не и мен.
Ми не съм над нещата , щом пряко съм засегната.