Аз, слава богу, смятам, че не сме си същите като в пещерите.
- Публикувана: 22 дек. 2019, 09:19 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2020, 17:13 ч.
За децата, отговорностите и още нещо
За какво щадене на онзи пол говориш, La Sombra? Я, гледай - що думи в българския език нямат женски род вече. Не е редно, жените се обиждат.
Погледни съседната тема, да видиш ти съвети към жена, как да роди без мъж. На чуждия (женски) гъз пак акъл да дадем.
Ако питаш мен, ако мое, да ги смачкаме тия говеда, мъжете. Ама, оцеляват, бе.
Погледни съседната тема, да видиш ти съвети към жена, как да роди без мъж. На чуждия (женски) гъз пак акъл да дадем.
Ако питаш мен, ако мое, да ги смачкаме тия говеда, мъжете. Ама, оцеляват, бе.
Хората не. Обществото. Общоприетото. Преди няколко години беше срамно жена да ти плаща сметката, сега е проституция да очакваш мъжът да плати. Преди няколко години никоя майка не се оплакваше, че бебето я буди нощем и е изтощена, сега е модерно да го правим.
Скрит текст:
Някои сметнаха, че еманципацията значи повече товар за жените и по-малко за мъжете. Тоест, разбират еманципацията, като сложат върху едновремешните изисквания към жените относно дом и деца и това да работят, като едновременно не изоставят и първите. Немалко жени се връзваха и се връзват, че и се съревновават коя ще вземе тиквения медал. А еманципацията е чисто и просто освобождаване от зависимост и предоставяне на чисто човешки права. Благодаря на всички за споделените размисли. Mssad, принципно смятам, че с еманципацията се справяме както навремето с комунизма- не е лоша идеята, ама в какви посоки зави..
Скрит текст:
И ще продължава да завива в грешните посоки, докато много жени имат разбирания като горните и се чудят как да щадят онзи, който се води от силния пол, щото това или онова не било негова работа. От това се разлигавиха мъжете, не от еманципацията.
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.
Аз като по-назадничава си разбирам еманципацията по мой си начин и се ползвам от всичко, което тя ми предоставя.
Жените хем да внасят доходи в семейния бюджет, хем да СИ гледат ежедневните задължение в дома (защото той е техен, мъжете са на гости и са за малко), хем да СИ гледат децата (защото са си ги донесли като зестра). Това не е еманципация. След като имаме бебе, то значи и двамата СИ го гледаме и обгрижваме според нуждите му – ставане нощем, разходки, къпане, хранене... След като имаме дом, то значи и двамата се грижим за него, според ежедневните нужди – ако днес трябва да се готви и да се мие баня, то единият ще сготви, а другият ще измие банята. Примерно.
Жените имаме доста голяма вина, да.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
"Нека да СИ гушна детето",
"Нека да СИ преобуя детето",
"... да СИ го изведа"...
Обсебват грижите около детето, без да отчитат факта, че това дете не е "СИ", а е "НИ" и другият родител има точно толкова право и задължение да си гледа детето.
За какво щадене на онзи пол говориш, La Sombra?
Най-общо говоря за това, което Миленака е написала - съгласна съм с всяка една дума от нейния пост.
А когато някоя жена или мъж иска дете без партньор, то се разбира от самосебе си, че този човек поема всичко сам и няма какво да очаква от никого - въпрос на избор. Не така обаче стоят нещата в двойката.
Кой да ги научи? Ми някои се учат, други не. Всяка жена иска научен, ама пусто не ги огрява всички. По-важно ако има син - него на какво учи. Ако имаш предвид, че жена щади мъжа си, дали е пощада или е убедена, че ше я свърши по-добре от него, пак не е много сигурно.
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
Не съм съгласна, че женският пол не е пощаден, а е ощетен
В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-сама си си виновна.
Кои какви ги възпитаваме?
Аз възрастен индивид няма как да превъзпитам. Сиреч-взела съм готов продукт (дали не е продукт на отсъстващ тялом, духом или и двете баща? оставен на една жена, която трябва сама да взима решения и отговорности и е ясно, че по този така тежък път се случва да греши; друго си е две глави да мислят и да се вземат и двата модела-и мъжки и женски).
Ако пък имаме семеен модел, където бащата само съществува-пак е твърде зле. Как жената да преобърне този модел и тази представа, че мъжете си абдикират ей така по подразбиране и това е положението? Раздяла, ще кажете. Раздялата поражда същото-пак сама продължава да взима решения за съдбините на децата, за образование, за здравни проблеми, за поведение, за всичко от-до. Това няма как да не породи изкривявания и е много трудно да се излезе от порочния кръг.
Аз възрастен индивид няма как да превъзпитам. Сиреч-взела съм готов продукт (дали не е продукт на отсъстващ тялом, духом или и двете баща? оставен на една жена, която трябва сама да взима решения и отговорности и е ясно, че по този така тежък път се случва да греши; друго си е две глави да мислят и да се вземат и двата модела-и мъжки и женски).
Ако пък имаме семеен модел, където бащата само съществува-пак е твърде зле. Как жената да преобърне този модел и тази представа, че мъжете си абдикират ей така по подразбиране и това е положението? Раздяла, ще кажете. Раздялата поражда същото-пак сама продължава да взима решения за съдбините на децата, за образование, за здравни проблеми, за поведение, за всичко от-до. Това няма как да не породи изкривявания и е много трудно да се излезе от порочния кръг.
Скрит текст:
сама си си виновна.В различните епохи двата пола са различно поставяни. Ние имаме щастието или пък не, да живеем в някакви времена, които по ред причини ни (нас, жените) позиционират в по-голямата ни част по такъв начин.
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-
Да попаднеш на вече възпитан в отговорности и с чест мъж си е лотария. Но и да играеш вечно на тото и все да не печелиш също не си е работа.
Като цяло да, има мъже, които поемат отговорността, дори и при разпаднал се брачен съюз. Не са кой знае колко много обаче. Също е голям и процента съществуващи си в съюз нищоправещи мъже. Една жена, дори да е най-голямата никаквица (изключвам крайните случаи) си носи като цяло кръста на отглеждане и възпитание на детето. Колкото успее-толкова. Докато мъжката/бащината част от родителството и в брак и при разпада му липсват. Излиза, че възпитание на поколението в по-голямата му част се случва в модел при отсъстващ тяло или духом или или и двете баща. Този модел не е добър.
Защо е така?
Няма еднозначен отговор. Това си е тема за цял труд, дисертация
Но съм категорично против да се носи бремето и вината за това от жените общо. Прави впечатление тук как честичко при ситуации се сочи жената в стил-
Мъжът/бащата, не се падат на лотария, ние си ги избираме.
Не е съвсем така.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Избираш по любов, която на ниво вземане не показва какъв баща би бил много често. Да, има случаи с ярко червена лампа, че не е читав човека, но в повечето случаи всичко си е ок, до момента на появата на деца в картинката и то даже не веднага, а след първата година-две.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Избираш по любов, която на ниво вземане не показва какъв баща би бил много често. Да, има случаи с ярко червена лампа, че не е читав човека, но в повечето случаи всичко си е ок, до момента на появата на деца в картинката и то даже не веднага, а след първата година-две.
Не е съвсем така.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Ако тръгнеш да избираш по такъв критерий, следва да избираш само сред мъже с деца, да са показали същината си.
В 95% нещата лъсват доста след взимането, че дори година-две след появата на дете.
Баш си е лотария.
Отговорния човек си личи от ден първи.А както е отговорен към теб, към родителите си, към работата си, така ще е отговорен и към детето си.
Човек не е избирателно отговорен/съвестен.Той или е такъв, или не е.Към всеки/всичко.
Писах, но ми се изтри.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.
Точно лотария е.
И отговорността е точно избирателна много често.
Един е отговорен към родители. До толкова, че не откъсва и частица отговорност към личното му семейство-жена и дете. Аз имам такъв в родата-всяка събота и неделя при мама (мъж на 50 години вече).
Друг е отговорен към работата си. Не се прибира, вечно е изморен, все работи "да ви издържа" с натякване, не са една и две темите и тук по темата.
Трети е много отговорен, към риболова си, към компютъра. То тези неща не личат преди децата така фрапантно, често се задълбочават с децата, вместо да се тушират.