Рожден ден и свекърва - трябва ми страничен поглед

  • 10 593
  • 245
  •   2
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 35 276
Дорис, не се пени, а дай примери, как това семейство да е щастливо и жената да не се чувства изтривалка години наред. Мерси.

# 166
  • Мнения: 15 751
И кой е виновен в случая? Жената си е виновна. Мухльото ще си е мухльо цял живот, но жената е тази, която да каже "Край, отказвам да търпя повече!" и да си тръгне. Никой не я държи насила - като вижда, че нещата не се получават махва с ръка и затваря тази страница. Но повечето не го правят - стоят, търпят, че даже и второ, и трето дете раждат с надежда да закрепят семейството. Защо? Как се скрепява семейство с още едно дете? Ще ви кажа - никак. Даже нещата стават още по-зле.
Авторке, минала съм го този път да знаеш - постоянно ми се вменяваше как не ставам за нищо, как ако го зарежа ще си умра сама, как никой няма да ме вземе с това ремарке /сина ми/, след това следваха предложение да си направим второ. Ами не се вързах на тази въдица. Да не говорим, че и подкрепа от родителите си нямах. Баща ми постоянно ми повтаряше, че мястото ми е при мъжа ми, че всички мъже били еднакви, че нито съм най-хубавата, нито най-умната та да ме вземе някой мъж с това дете и т.н. и т.н. С години беше това. Е да, ама не. Сложих край и продължих напред. Това беше преди 10 години. А сега съм щастливо омъжена, имам още едно дете от най-прекрасния мъж на света и живея един чудесен, и пълноценен живот.
И ще ти кажа нещата, които ме накараха да вдигна глава и да реша, че искам друг живот:
1. Осъзнах, че за да променя живота си, първо трябва да променя себе си. И се промених - коренно!
2. Разбрах, че затваряйки една страница от живота си ще отворя нова - още по-хубава. Стига да внимавам и да си извадя правилните поуки от предишната
Да знам - това са клишета. Но са клишета, защото работят

# 167
  • София
  • Мнения: 2 438
Моя приятелка се разведе наскоро по подобни причини. Беше й трудно да вземе решението, изпитваше чувство на вина, неувереност ще се справи ли. Колебаеше се няколко години.
Днес ми звъня да ми каже, че е щастлива и че й идва да се ритне, че не го е направила по-рано, а е превивала гръб и его. И че се надява дъщеря й (на 9 г.) да не е попила от нейния лош опит и да не търпи подобно отношение.
Та на база този опит е моят съвет,
Иначе аз не съм по браковете и на никой около мен през ум не му минава да ми върти номера, заради “тежкия” ми характер. Затова и казах, че е за бой. Защото е допуснала да й се качат на върха на главата и да скачат там. Да беше някоя простодушна женица, разбирам. Но интелигентна като нея, яд ме е.

# 168
  • Мнения: 11 439
И в семейството и в живота не може да абдикираме като има трудности. Анализираме, борим се, променяме. Винаги има проблеми, несъгласия, разминавания. Това му е интересното на живота - да се борим и да променяме.

Ако при всеки проблем в семейството се развеждаме то аналогично при всеки проблем на работа - напускаме, в живота какво - ще се самоубиваме ли?

# 169
  • София
  • Мнения: 1 273
Понеже съм била в такава ситуация...
За какво мечтае детето - на тази възраст лунапарк, или други забавления - предложи й екскурзия по това време на друго място. Говори й от далече за това, покажи й снимки. Тя сама няма да иска да празнува с бабата.

# 170
  • Мнения: 15 751
Дорис - по принцип в 90 % от случаите съм съгласна с твоето мнение, но сега не. Жената го търпи това вече 10 години. И компромисите идват само и единствено от нея. Мислиш ли, че е редно само единия да свежда глава и да преглъща, а другия винаги да е прав и да налага своето? Честно ми кажи. За мен семейството се гради на компромиси и от двете страни. Днес ще отстъпи тя, утре ще отстъпи той. Разговорите и взимането на решенията трябва да стават от страна и на двамата. А тук имаме нагледен пример за мачкане и тъпчене на жената от страна на мъжа и това продължава с години. Не мисля, че това, което става в тяхното семейство е честно и правилно.

# 171
  • Мнения: 1 092
Кой абдикира от трудностите тук? Хората си патим точно от упоритост и инат, все уж можем да променим нещо, да го преборим, ще търпим, ще мине.
Сори, ама това са глупости. Като не върви, не върви. И ще платиш една цена, ама и децата ти ще я платят. Пък някой ще ти каже „Браво, булка, прибра го твоя”.  Когато светлата част на деня почне да не стига за графика на хапчетата, тонусът ти стане като на умряло куче, децата ти се бъгнат, ще си биеш изтръпналата глава защо се мъчи и защо упорства на очевидното. Със и без свекърва е все тая, това поведение си е в днк-то. Сработи ли някакъв инстинкт за самосъхранение или имаш ли едно такова чувство под лъжичката - бягай. Животът е кратък.

# 172
  • Мнения: 11 439
Lady Cassiopeia Duval, опитай да погледнеш живота на тази жена без емоции, а като сухи факти. Проблеми си имат, но определено не са само заради единия. Тя реагира прекалено емоционално и хаотично, той е мекушав. Реално голям процент от семействата са такива.
Хайде сега да видим какво се е случило до тук от споделеното: не е искала да живее под свекарите - вече не живее там. Имало е манипулация над голямото дете - прекратена е, мъжа и даже е обяснил, че баба е поизкукала /взел е нейната страна/. Реално тя ПОСТИГА каквото желае. Мъжа и я слуша и изпълнява. Греши като често избухва, сърди се дълго, напада и вероятно казва тежки думи. Съответно получава същото и тук споделя само какво е получила, а дали не е дала повече лошо отношение?

Какви са проблемите посочени от авторката:
- Мъжът и не помага - поправимо
- Свекърва и се меси - поправимо

За какво точно е мачкана и коя е основатената причина за разтрогването на брака?
Двама емоционални човека, които вероятно още се обичат и има искра между тях не могат да намерят баланса как да не се нараняват.  + Изморени от битовизми и скучен живот.

# 173
  • Мнения: 6 904
Никого не бих съветвала да се разведе или да остане в брак.
Но изнасянето след 15 години при сериозен разговор за развод не бих го нарекла “става, каквото тя иска”.

# 174
  • София
  • Мнения: 35 276
И в семейството и в живота не може да абдикираме като има трудности. Анализираме, борим се, променяме. Винаги има проблеми, несъгласия, разминавания. Това му е интересното на живота - да се борим и да променяме.

Ако при всеки проблем в семейството се развеждаме то аналогично при всеки проблем на работа - напускаме, в живота какво - ще се самоубиваме ли?
А, когато това семейство не върви 5-10-15 години и ти си истински, човешки и крайно унижен?

# 175
  • Варна
  • Мнения: 36 756
Аз не вярвам, че тя го обича още този. Според мен при него я държи само навикът, също и някакъв страх, че няма да се справи сама. Каква обич към човек, който позволява на мамичка да тормози жена му, отправя грозни реплики, пита я коя била тя, че и промива мозъка на собственото си дете!? Към подобен екземпляр не виждам какво друго да изпитва освен презрение.

Аз за много по-малки провинения посочих вратата. Ако бях чула подобна реплика към детето или пък баща й позволяваше на някоя вещица години наред да го манипулира, ей богу, щеше и боя да отнесе на излизане.

# 176
  • Варна
  • Мнения: 838
Дорис, жената  обмисля развод не от днес, нито пък заради темата. Изрично подчертах, че ние не сме фактор, който да й повлияе за вземане на толкова важно решение.
Ама, след като тя е говорила с адвокати (както и с мъжа си) и то съвсем конкретно за развод, не мисля, че става дума за "дребни камъчета" в брака. Или пък "можело да го обича още този мъж".
Те са я навряли в кучи гъз, от който тя не спира да пита, дали все пак не е Само тя лошата, а ти говориш за чувства?

Или трябва да запеем успокоителния рефрен: "щом не пие и не те бие - налягай си парцалите"?

(И не ми стана ясно, защо винаги се акцентира върху това, как после никой нямало да я вземе? Ще кажеш за това се развеждат жените - да си търсят друг. Аз пък мога да ти кажа, че липсата на скандали, спокойствието и възможността жената да надигне глава и да се почувства човек, а не изтривалка, струва много повече от "задължителния мъж в къщата". Да не говорим за психическото здраве на децата.)

# 177
  • Мнения: 15 751
Lady Cassiopeia Duval, опитай да погледнеш живота на тази жена без емоции, а като сухи факти. Проблеми си имат, но определено не са само заради единия. Тя реагира прекалено емоционално и хаотично, той е мекушав. Реално голям процент от семействата са такива.
Хайде сега да видим какво се е случило до тук от споделеното: не е искала да живее под свекарите - вече не живее там. Имало е манипулация над голямото дете - прекратена е, мъжа и даже е обяснил, че баба е поизкукала /взел е нейната страна/. Реално тя ПОСТИГА каквото желае. Мъжа и я слуша и изпълнява. Греши като често избухва, сърди се дълго, напада и вероятно казва тежки думи. Съответно получава същото и тук споделя само какво е получила, а дали не е дала повече лошо отношение?

Какви са проблемите посочени от авторката:
- Мъжът и не помага - поправимо
- Свекърва и се меси - поправимо

За какво точно е мачкана и коя е основатената причина за разтрогването на брака?
Двама емоционални човека, които вероятно още се обичат и има искра между тях не могат да намерят баланса как да не се нараняват.  + Изморени от битовизми и скучен живот.


Така поставени нещата разбирам, защо подкрепяш идеята да запазят брака си. Ако само това бяха проблемите аз също не бих дала подобен съвет. Аз всъщност така или иначе не съм дала съвет за развод де. Просто споделих при мен как са били нещата. Обаче има нещо друго - в началото проблемите изглеждат малки и незначителни. Все са неща, с които могат да се справят. Но с времето тези проблеми се натрупват и стават все по-тежки, и по-тежки. В един момент на единия започват да му изглеждат огромни и да му тежат, като камък на шията. Започва да се чувства зле. Започва опити за разговор, на в очите на другия проблемите все още изглеждат малки. Или пък не? Може и на другия да му се виждат големи. Започват опити да се преборят с тях, но не винаги успяват - в този случай явно не могат. И това става с години. И съжителството става все по-тягостно, трудно и натоварващо. Аз съм далече от мнението, че една жена трябва да се разведе само и единствено, ако има на лице физически тормоз, алкохол и комар /примерно/. Несъвместимостта на характеите се смята за нещо смешно, но то може да тежи много в един момент. Не казвам, че мъжа й е лош или че авторката е лоша. Просто явно с времето са се разминали и повече не са се намерили. Всеки си дърпа чергата към него, той вярва, че е прав - тя също. Ами понякога тези незначителни за някого неща са именно тези, които накланят везните в посока раздяла. А при тях темата за раздялата вече е поставена на масата - значи все пак на някого му тежи много. За дребни неща или за проблеми започнали отскоро никоя жена с две деца няма да скочи да се развежда нали?

# 178
  • Мнения: 11 439
Ясно е, че във всяка тема всеки проектира свои емоции, но аз не мисля, че млада жена би имала щастлив живот сама без мъж и без любов в живота. Това е мое мнение - ясно е, че всеки сам преценява и се нагажда.

Авторката сама си пише, че прекалява с емоциите и дори казва, че е лабилна. Не може да не се запита човек дали споделените думи и реакции на мъжа и не са отговор на нейно неприемливо поведение.

Говори се за разговори и ги приемаме кой както си ги представя, но дали не са крясъци и нападки? И кой е  този човек, който ще му кажат, че е говорено с адвокат за развод и няма да мине в атака, а ще почне да мечи?

Конкретната ситуация - говорено за детски РД - бабата променя мнението на детето и вместо мама да си извоюва своето се почва ВОЙНА и заплахи за развод, целодневно сърдене и бучене.

# 179
  • София
  • Мнения: 35 276
Мамата си воюва, но отсреща има кохорта гьонсурати.

Общи условия

Активация на акаунт