Да си с някой който не е голямата ти любов

Предишната ти връзка не е била голямата ти любов, а първата. Коя е голямата ти любов ще можеш да кажеш като станеш на поне 40-50г, а тогава за повечето жени големите любови са децата ни.

Колкото и да харесваш първия мъж, с него не сте подходящи един за друг, връзката ви е била конфликтна, натоварваща и не хармонична. Изживели сте я.

На твоята възраст и аз имах една изпепеляваща любов и от копнежи по него не развих връзки със съвсем прилични, приятни и всеотдайни мъже, които бяха и красиви и млади и ме задоволяваха във всякакъв план. Не съжалявам, че стоях сама през по-голямата част на 20те ми години, но сега осъзнавам, че с първия нямаше да бъда щастлива. При мене усложнението беше това, че връзката ни беше само платонична и имах някакви мечти и фантазии и това ме държа почти 10 години, през които не се видяхме, защото живеехме на различни континенти.

Ако във връзката с новия, 30г, няма тръпка можеш да се разделиш с него и да останеш малко сама. Той дава всичко от себе си, но ти не си емоционално свободна. От тази връзка би могло да излезе нещо хубаво ако ти наистина искаше да си с този мъж, а не с предишния.

Според мене не си готова за нова връзка, млада си, животът е пред тебе и няма смисъл да се мъчиш и да си губите времето с новия.

Успех и много любов ти желая.

Много благодаря за включването и съветите по темата. Разбирате ме напълно.

Слушай кака си, подкрепям мнението, още си много младичка, още трябва да попиeш от живота и ще разбереш, защо това не е била голямата ти любов, а и тея неща не се определят по пеперудите в стомаха.

Относно вторият, доколкото разбирам от хронологията на събитията си нарушила едно от неписаните златни правила. Никога не влизай в нова връзка преди да си се отърсила изцяло от предната, да избистриш съзнанието си и да виждаш трезво на нещата. Просто си срещнала мъж в момент, в който си имала нужда да не си сама. Реално погледнато ти няма как да изпиташ силни чувства към който и да беше срещнала в този момент, защото ти още не си преодоляла раздялата, разбираш ли ?

"Пеперудите" не трябва да са ти фактор, а по-скоро химията, това е най-важното да усещаш силното привличане, да "вибрирате на една честота" както се казва. Така както обясняваш обаче и дори да ти е допаднал визуално явно няма химия между вас, поне не и от твоя страна. Млада си още и трябва да ти "трепва" от мъжа до теб, иначе той може да си е добър, но ако я няма тръпката в един момент ще се "събудиш" и ще се чудиш какво правиш в тази връзка.

Надявам се разбираш какво искам да ти кажа !

Не разбирам какъв е проблема с това.
Първата ти любов хич не е най-силната. А при такава връзка като вашата, един ден ще осъзнаеш и колко безмислена е била. Всяка любов е различна, и осъзната не означава спокойна, слаба, или подобно. Точна както бушуващи страсти хич не означават непременно любов, или че си ценена. Голямото важно че не можете да излезете от леглото, или колко е забавен и чаровен, ако в сериозна ситуация този човек няма да застане до теб и да плати с живо месо за твоето добруване.
Ако настоящия не ти пасва, остави го. Не е честно да държиш човек във връзка, която не значи нищо за теб, и да не му кажеш. А ти самата не е нужно да имаш мъж до теб, за да ти е наред живота. Дай си време, защото каквато и да е била предишната връзка, повечето хора имат нужда да намерят себе си отново, и да излязат от "навика" да са с бившия.

Не си и няма да си ни първата, ни последната, която във всяко настояще живее n брой бивши назад, с копнежи по сценарии, разгърнати в собствената глава единствено 
Дерзай.

Много позната за мен история, но предполагам, че е масово жените да си мислят, че първата любов е най-силната. Като бях на 16 срещнах моята първа любов - голяма, бурна, дива. За моя изненада го хванах в едно заведение с друга и всичко приключи на момента между нас. Доста дълго време страдах, но след време продължих напред. Той продължи да ме търси в продължение на следващите 12 години... Луда работа. От тогава съм имала три връзки, две от които приключиха точно поради липса на емоция и чувства в мен. Третата ми връзка е мъжа ми, с който имаме едно прекрасно дете. Сега не мога и да си представя, да съм с първата си "любов". Виждам разликата, може би натрупания опит и мъдрост с годините спомогнаха за това. Сега се чувствам обичана и обичам, уважавана и разбирана. С времето всичко друго остава на заден план.

Прочети "Отнесени от вихъра". Това по отношение на любовта, влюбването...
Иначе за първия - отвори си отново очите! Не харесва майка ти и за нероден Петко нареждания ще дава, а пък ти ще се извиняваш, че дишаш.

Сега се обърни към човека, с когото си. Какво виждаш, какво чувстваш, доколко го допускаш до себе си, за да може се отпуснете и да се насладите на връзката ви.
Аз лично не разбирам (защото не е моят начин) защо трябва да отблъсна някого, с когото сега ме е срещнала съдбата с единствен мотив - чакай да изляза от предишната връзка, пък да остана малко сама... Това е отхвърляне.

Мисли и чувствай!

Хм, Отнесени от вихъра няма много общо с реалния живот. Главният герой постоянно я иронизираше и й се присмиваше равнодушно, да не говорим, че имаше и изпълнения с физическо и сексуално насилие като пиян, пък накрая се оказа, че то било щот я обичал. Колкото и прекрасно да е написана, хич не е пример за реални, зрели взаимоотношения.
 И да, някой, дето ще си позволява да се разпорежда дали майка ти ще може да види бъдещото ти дете и кога и дали ще се виждаш с приятелките си е всичко друго, ма не и ,,голяма любов,,

Няма две еднакви любови. Не очаквай някога да изпиташ същите емоции с друг. Но това не означава, че няма да изпиташ по-добри!
С времето хората ставаме по-практични и стабилността в една връзка е по-важна от пеперудите. Сама казваш, че сегашната любов е разумна и осъзната и по-добре така. Представи си любовта като една крива. По-добре да започне постепено да се изкачва и да устане горе долу успоредна до края, от колкото да изхвърчи в небесата още в началото, и не след дълго да се закопае в земята точно така, както е започнала.
Моята първа любов също продължи 5 години - от 18 до 22-3 годишна. И аз съм чувала абсурни думи от първия ми приятел, не същите, но от подобно естество. Но като цяло тая предимно добри спомени. Малко или много пораснах с тази връзка. И въпреки че за мен този човек завинаги ще означава обич, в един момент осъзнах, че не притежава нужните качества, за да създам семейство с него и поех по друг път.
Понякога леко ме е яд, че в студентските си години вместо да ходя по купони и да се забавлявам с колегите си, аз си играх на семейство вкъщи, но пък от друга страна съм благодарна за всичко, което съм научила за себе си през годините.
Сега съм на 27, приятелят ми е на 31. И чувствам точно тази осъзната и разумна любов, за която ти говориш. Сърцето ми не бие лудо всеки път, когато го видя, но всяка секунда, в която съм с него, усещам сигурност, закрила, обич и бъдеще.

Всичко е чудесно, "намбър уан" си, знаеш.
Обаче, да разбирам, че си била с "най-голямата" си емоционално-обвързана любов, и в същото време си излизала и си се знаеш какво и с други през "това време"? Или аз нещо не разбрах, и това е било, защото сте били от различни континенти? Нещо ново научих за теб.

Чудесно. Това важи и за мъжете също.

Аз пък искам "пълна програма", двупосочно "да бие", да виждам блясъка в очите й, и само като я погледна да присвива очи, изчервява бузи, и виждам, че "там долу" всичко почва да бошува, присвивайки крачета. Така че "практични" връзки, мерси, не е за мен. Човек си е отговорен, сериозен, и "даващ сигурност" с поведението, отношението и с визията си за бъдещето по начало. Или го има, или не.

Любовта трае 3 години. Това не е клише, а био-химични процеси, за които има достатъчно доказани научни изследвания. След това няма жена, която да присвива очи и да си подмокря котето всеки път, щом те види. Много високо в облаците витаеш.
Няма лошо да си търсиш такава, разбира се, но намери я, поживейте заедно  5 - 10 - 15 години и се върни да разкажеш как е.

Няма голяма любов, има различни любови, като усещане за сигурност, разбиране, споделяне, отдаване.
Първата любов е по-специална и запомняща се, но почти никога не е последна.

Имал съм подобна, може би "късмет". Наслушал съм се на "теории", и списани, и коментирани.
Изобщо няма да се връщам. Личен живот не коментирам, особено на анонимни "из форуми", и нет пространство. Затова е "личен".
И второ, тогава ич няма да ми е до чатове, ако ме разбираш, нито пък ще имам време и желание, с който и да било. Така ще е "дресирана и научена", и тя. Просто много ангажименти ще има. Летя, мхм, нивото е хай.

И колко време си я имал тази подобната? Защо вече е бивша?
Както ти си ми казвал, щом пишеш "из форуми", значи имаме право да те обсъждаме.
За мен "хай ниво" не означава някой да припада по мен. Мааалко по-други неща, различни от първични и плътски, правят една връзка качествена в дългогодишен план.

За последно те адресирам и коментирам, отговарям ти, че нямам време, припознаваш се коя.
Достатъчно дълго. Поради обстоятелства и обструкции, житейски и личностни. Страстта си я имаше нон-стоп, което изтъквам, че при мен е задълже във връзка, но не е достатъчна.
Чудесно, обсъждайте, въпросът е аз какво "давам" за "обсъждане", това казвам. В повечето случаи са "общи представи", някаква "брънка" от макро картинката.
Естествено, че много други неща правят и са нужни за дългосрочна връзка, не споря тук, потвърждавам.
И първия път го написах. Не обичам да повтарям много, но трети път няма да има.

Тва за първата любов е много подвеждащо. Да наистина е много силна, наистина си мислиш, че втора такава няма да има. НО не е така. Навремето моята първа любов когато ме заряза първия път, мислих си че умирам, усещах че не мога да дишам без нея. Историята ни имаше и продължение, сега обаче като я срещна или я видя на снимка се питам какво толкова намирах в нея онова време. Не изпитвам абсолютно нищо, все едно някой друг е бил тогава вместо мен.
Изглежда авторката не може да преодолее влечението към лошото момче, но всички знаем подобни връзки какво развитие имат занапред. Сегашния е много различен и вероятно скучен, но пък излъчва сигурност. Според мен нека остави нещата да се развиват сами, пък времето ще си покаже. Без големи очаквания и празни обещания към мъжа до нея.

S.Georgieva96, това, което правиш не е добре за теб.
Никога не си отавала "сама", нямаш себепознание.
Без да усетиш вътрешните си потребности и страсти, няма как да откликнеш адекватно на партньорите си за в бъдеще.
Още повече, че ти казваш какво получаваш, не какво даваш.
Не те отглеждат, все пак.

S.Georgieva, ясно, с първата ти любов си имала дива, бурна и страстна връзка. Голямата любов на живота ти? Едва ли, много ще ме е яд, ако е така. Този мъж не те е заслужавал, държал се е зле, подтискал те е, искал е да те манипулира, а ти да си кукла на конци. Голяма любов? Това е страст, комбинирана с измъчване, а мъжът е доста близък до описанието за нарцист и психопат, който не е в състояние да усети емпатия.

Сигурна ли си, че това търсиш в една връзка? Добре, намери си друг психопат. Те са хищници и усещат вътрешно коя жена е подходяща жертва и коя би се извинявала, без да е виновна и би се подчинила на волята им. И да не го търсиш, такъв човек сам ще те намери, стига да си запазиш тази склоннност да си жертва.

От друга страна, сегашната връзка не е така възпламеняваща, по-спокойна е. Получаваш обич и уважение.
Искам да ти споделя нещо много лично. Когато се запознахме с мъжа ми, той ме гонеше, аз не го харесвах твърде. Станахме гаджета, но само благодарение на неговата любов, моята още я нямаше. Аз напълно осъзнавах, че ако той охладнее, това няма да ми е проблем и мога да се разделя с него на мига. Е, нещата се развиха в страстна и силна връзка, в която има и огън, и уважение, обич, привличане, споделени цели и стремежи, каквото ти дойде на ума. И сега сме си сродни души и абсолютно незаменими един за друг, след толкова много години, колкото ти не си живяла още.

Искам да кажа, че нещата се развиват. Връзките не са статични. Може с някого много да се обичате, после той да се пропие, а ти да се развиваш, да имаш нови интереси, да учиш, да се срещаш с интересни хора и да правиш интересни неща, и тогава няма да има за какво да си говорите, пази боже ако имате деца.
А може и двамата да се развивате за добро и връзката да стане нещо голямо и даже всеобхватно.

Никой не може да предскаже какво ще стане, ти правиш избори само на основа на сегашната информация.

Едно към едно се случи и при мен С единствената разлика, че и аз не съм живяла толкова, колкото е твоята връзка. Пожелавам си всичко, което имам сега, да се запази. Повече не ми трябва.

Да изпитвам абсолютно същото като Вас. Също донякъде съжалявам за пропуснатите студентски години,но пък наистина изсраснах с тази връзка,научих много,най-вече за себе си.

Чувала съм подобни истории и все съм се надявала наистина да е така. И май наистина е вярно че нещата между двама души се изграждат и такава връзка може да се окаже много по-успешна и хармонична.

Често се случва да се обърнат нещата и след известно време ти да гориш в страст.

Когато бях на 17 си мислих , че първата ми любов е голямата и единствената. Момчето ме обичаше и даже пет години след раздялата ни искаше да пробваме отново, но никога не се върнах назад.. тъпрях драми, комплекси и какво ли не , в един момент рязко се осъзнах, той се промени тотално, но на мен ми беше писнало.
Според мен на 24 си трърде млада , за да живееш без страст и тръпка , ако просто ти е “добре” със сегашния ти приятел се раздели и си живей живота .

И аз мога да ти кажа, че първото гадже нямаше да е добре за теб, в дългосрочен план. На никоя жена не бих препоръчала да с вид емоционален манипулатор и диктатор.
Много е кофти, че стабилния мъж е скучен. Ама, след бурна връзка, е разбираемо че е така. Доверявай се на вътрешното ти усещане и интуиция и ако ти е тъпо и не си ок в новата ти връзка, бъди честна и слагай край. Млада си и любовта е пред теб! Не прави компромис в интимния си план, никога!

За мен това е много вярно, бях споменал за същото но с други думи и ще се аргументирам дори, защо смятам, че е важно. Има голяма разлика ако се срещнат хора на 40+ били разведени или някой от тях вдовец, за хората на този по късен етап от живота не от такова значение да имат  силни любовни чувства.

Обаче когато говорим за млади хора, ако го няма силното привличане, тръпката, страстта тази връзка ще забуксува много бързо. Представете си щом тя сега е на 24г. в самото начало на връзката в която няма никакъв пламък, какво ще е след 10 години, когато тя пак ще е още много млада ?

И това го казвам и по-принцип, защото все пак от описанието не мога да съм на 100% сигурен какво изпитва тя. Проблема е, че веднага е влезнала във друга връзка, преди да се е отърсила изцяло от предната и това много влияе. Има и варианта примерно, същият този мъж, ако го е била срещнала по-късно, след като е избистрила съзнанието си от първата връзка, можеше тогава да изпита и по-силни чувства към него и да има страст.

Това е само предположение, но със сигурност тези неща влияят. Няма как ако човек има в себе чувства към някой с който се е разделил и в това време да срещне друг и веднага да се влюби в него.

Първата ми любов беше платоническа и даже не сме се целунали. Запознахме се когато учехме и двамата в гимназия, в тийн възраст, бяхме непрекъснато заедно, но нищо по-сериозно не се случи. Само се гледахме. Той беше купонджия, добър танцьор, излизаше непрекъснато, а мене майка ми ме караше да се прибирам рано. След около 2 години спря да ме търси и започна истинска връзка с друго момиче, но си останахме в добри отношения. С нея даже живееха заедно, той преспиваше у тях. Мечтаех си за него, но приех, че връзка не може да се получи. Завърших гимназия и заминах за Франция. От тук се обадих на майка му, която ми каза, че е бил при нея, в близкия изток, където тя живееше, но се е прибрал да следва в България (където и тя е завършила и където е правила докторантура). Каза ми, че се е разделил с приятелката си. Бинго. Тогава имах приятел, но си събрах багажа на момента и се върнах в България, точно на рождения ми ден, в прекрасната 1990 година. Още на гарата разбрах каква грешка съм направила, ама нейсе.

Започнахме да се виждаме, но той имаше връзка с една руса, опертушинена, грозница с голям нос. Спрях да го търся. След 5-6 месеца ме потърси той. Пак започнахме да излизаме, носеше ме на ръце в буквалния смисъл, по цели нощи ми четеше религиозни текстове, обясняваше ми ги, философски писания. Не ме пипна. По едно време ми съобщи, че е решил да се изсели при майка си и да продължи образованието си там. Учеше електроника, а един от топ 10 университетите беше в държавата, в която майка му живееше. Помагах му с документи, с багажа. Веднъж ме пита бих ли отишла с него да живея там и казах, че не. Не знам какво ме прихвана.

Тръгна за летището от апартамента на майка ми. Отидох с него и си казахме довиждане.

Както сам виждаш, реално връзка не е имало.

След 6 месеца депресия, но и стачки, липса на продукти, спиране на ток си напуснах работата, която беше платена в твърда валута и заминах за Англия.

Както виждаш реална връзка не е имало, което е направило копнежа още по-силен.  Мъжът беше всичко, за което съм мечтала - висок, елегантен, атлетичен, кавалер, мил, владееше 5-6 езика перфектно, ако не и повече, не сме се скарали никога.

При тези обстоятелства е нормално да съм излизала с мъже. Просто седях с единия крак навън. Най-голямото перо в бюджета ми тогава беше телефона. Нямаше интернет и скайп и харчех по 500-600£ месечно да му се обаждам и да звъня и на майка му. Седях на едната работа само, защото имах безплатен телефон до цял свят.

Ако ти е интересно мога да ти разкажа и продължението.

Невена, този ми прилича на Ралф де Брикасар от "Птиците умират сами".😳

Невена, ти си нашата Шехеразада Продължи историята, моля те!

Не че нещо, но просто така да споделя и друго възможно развитие.
Историята с моят бивш започна по описаният от Uncommon начин. Дълго време нещата бяха ОК, после - обрат, и настъпи описаното положение като с психопата на авторката

Моята биохимия явно е объркана.Когато срещнах бъдещия си съпруг,първите две години беше само страст.Колкото повече го опознавах обаче...Но пък аз никога не съм се влюбвала сляпо..
И вярвай ми, много дълго време ме държаха пеперудите...
Това на след 10г брак,сърцето ти да бие като чуеш колата му вечер..Или асансьора да спира на етажа..
Да станеш сутрин да пиеш кафе..само за да си побъбрите...
Едни такива емоции,които никога не съм изпитвала с първите си любови..Даже и след толкова години съвместно съжителство..
Дано пак ми се случат

Мъжете са много прости понякога, ама пусто, кой знай колко е яко и за двете страни да си играят на жмичка.
Надявам се, не се чудиш откъде ти е дошло

Тъй, тъй. Може голямата любов да се окаже фарс, а някакъв флирт да стане голяма любов. Нещата се развиват, хората се променят. Понякога даже не се променят, а просто разкриват друга своя страна.
Ти решаваш и ти рискуваш с решението си.

Nevena, имам сигурно способност да "отварям" и предразполагам, ама ме изненада, не съм очаквал толкова лично и автобиографично-романно да ми отговориш, особено в чат в тема публично, касаещо личния ти живот, аз не бих. Изчетох го, де.
Като гледам има желаещи, доразкажи.

Рози, хубаво е да ни държат пеперудите по-дълго. Масово не са така, насочени любовно и чувствено, като теб.
Гледат други неща, и тогава "евентуално" би се появило нещо друго, ама няма гаранция. Сякаш повечето девойчета предпочитат "практични" връзки, а мъжете "удобни" такива.
Пожелавам ти да срещнеш отново.
Нали знаеш, животът в повечето случаи дава втори шанс, колкото и да казват, че птичето кацвало веднъж.

Фанатик,аз го пожелавам на теб! Има една наивност и чувственост в постовете ти..И дано я срещнеш отсреща!
Аз в момента откривам себе си..след толкова години:) А какво предстои..времето ще покаже:)
Но трябва и да отбележа
Наивността и романтиката бяха в детските години..някъде около 20:) На 40...е различно:)
Изградени личности с активи и пасиви...Когато си в хармония в себе си би трябвало да усетиш,какво даваш и получаваш..
И ако искаш...и знаеш какво,ще срещнеш.Ако не си забит в отрицанието

Fragrance, доразказвам:

Останахме в контакт с платоничния, всеки разказваше на другия новостите в живота си, за културите, в които живее. За него беше различно, защото там се заселиха и баба му и дядо му, двама чичовци с жените и децата, имаше и доста други роднини. Аз бях съвсем сама. Далече от семейството, което ме гледаше като в саксия, започнах да живея точно както искам, с 200 в час - дискотеки, танци, още дискотеки и танци. Той започваше да уляга и да се интересува от религия. По тази причина се отдели от семейството си, срещна момиче, заживяха заедно. Тогава започнах да излизам с мъже и аз, но ги избирах леко дистантни - женени, за малко в града, откровени плейбои. Някак си чаках да свирне, че е сам и да се метна на самолета. Веднъж неговата държава спечели Евровизия и се обадих, уж да честитя. Махна с ръка че това е глупаво и каза, че се е оженил. Все едно получих плесница по бузата, но странно защо се почувствах облекчена. След ден се срещнах с мъж, с когото се виждахме рядко и с когото се харесвахме. След месец заживяхме заедно и прекарах прекрасни, чудесни години щастие, секс, хаха и любов. Разделихме се, защото той искаше семейство и деца, но и заминаваше зад океана.

Тогава срещнах сегашния ми мъж. Любов от пръв поглед, от дистанция, заживяхме заедно. Успях да остана с него, защото го срещнах емоционално свободна.

С платоничния си останахме в контакт почти до смъртта му. Показахме си децата, радвахме се на живота, всеки в неговия си свят. Никога повече не изпитах към него копнеж, желание за връзка. Последно писа, че се развежда и повече никога не ми отговори. Тъкмо щях да му казвам, че се е родила дъщеря ми, но си замълчах за да не го наранявам и дразня.

След 4-5 години мълчание ми писа майка му. Той се е разболял от рак, развел се е и е починал. Не ми каза, че е болен. Беше мъж с главно М. Много плаках и цели 4-5 години изпитвах гняв, яд. Той никога не е пушил, а умря от рак на белия дроб. А аз пуша. Супер нечестно. Като че ли плати моя грях.

Майка му, която винаги много ме харесваше ми каза, че много ме е харесвал, но не е могъл да ми го каже. Преди смъртта си съжалявал, че не сме останали заедно и ме гледаш на снимка. Това не трябваше да ми го казва. Тя мразеше бившата си снаха. Обясних и, че ако бяхме останали заедно щеше да ме мрази мене, че с нищо не съм по-добра, просто не сме живяли заедно за да ми види рогата и аз нейните.

Останаха ми много хубави спомени от наистина качествен човек. И сега, като ходя в София, където се запознахме гледам местата, където ме е водил и които не са същите. Общите ни приятели отдавна не са там. Гледам да не контактувам често по интернет с тях, защото разговорите се въртят често около него, а ми е мъчно, че е починал.

За разлика от авторката ние не сме се карали никога, никога не сме се обидили или нагрубили, а и не сме имали по-напреднала връзка. Затова не разбирам защо и е мъчно за първия.

А времето наистина лекува.

Искам само да добавя - Авторката не е казала, че сегашният й приятел е скучен. Човек може да е спокоен, уравновесен, домошар, традиционалист и т.н. но същевременно да има супер много и разнородни интереси, забележително присъствие, широк мироглед, многобройни хобита и пр. без да е скучен.
Защо под скучен се разбира всеки, от когото не ти омекват колената? Всъщност само тая обаятелност ли ви е интересна в мъжете?

Всеки трябва да се научи да прави разлика между обич, любов, "пеперуди" и нужди.
Един вид трябва да си нареди приоритетите....до колкото е възможно.

Невена, адмирации за откровеноста!

Мерси, Рози. Живи и здрави да сме, всичко си идва, когато, тогава. Засега си се наслаждавам на емоционална свобода и мои си неща.
Естествено.

Nevena, мхм, това за саксията при много се получава така - после се "отприщват", като развързани кучета и кучки.
Да, за емоционалната необремененост е важно. Затова, като се разделят, си почива човек колкото е нужно - месец, 6 месеца, година, подрежда приоритети, и тогава нови любови. А не само скачане от клон на клон за запълване на дупки в психиката и липси. Но някои и го правят, за да забравят предишния, което както знаем не става от днес за утре.
Не знам, ама сякаш по-добре с предишни да не се поддържа контакт, или някакви приятелско-обяснителни отношения. Ако имате някакви делови обвързаности, всеки да си ги гледа и дотолкова.
"Лекува" времето, мхм, или забравяш, отмива. Но има неща си остават. Опитът сякаш, поуките от грешките, и разбира се хубавите моменти и преживявания.

Мда.

FragranceFanatic, проблемът беше, че се влюбихме от пръв поглед, дълго се виждахме редовно, но връзка реално нямаше. Неизживяна любов, а не просто изфирясала или недоизживяна. Нямах опит, чудех се защо излиза с прости грозници, а мене не ме ще. Е, следващата му приятелка беше безумно красива, но всичките му бройки бяха смотани, често по-стари от него.  През следващите 10 години не намерих мъж, който да може да му влезе в обувките. Той сложи летвата много високо.

Мисля, че нямаше да се чувствам така ако бяхме изживяли някаква връзка, било то и кратка. Не ни е било писано.

Когато ми разказваше живота с жена си знаех, че не искам да съм в нейните обувки. Сега осъзнавам, че никога не сме имали еднакви желания и намерения. Що не го чатнах тогава?

А, никога не ми подари парфюм, който да харесам. Беше ми подарил Anaïs Anaïs, Soir de Paris, Diorissimo, Chanel 5.  Носех един Poison на майка ми докато излизахме, ама май не му харесваше, хаха, защото веднага ми подари друг.

Върху него Old spice и Denim миришеха невероятно. Носеше и някакъв бразилски - остър, пронизващ лимон с кафе и зеления. Питах майка му, но не се сети кой е.

А за отприщването - поради саксията си опитах палтото на 90°, та ходих да купувам ново по жилетка. Не знаех нищичко, ни да се изпера, ни да си наготвя, мани! Срам, не срам, преди да замина не бях включвала фурна, пералня, миялна. Доста отрезвително ми подейства заминаването.

А за почивката след връзка - да, така е. Обаче при мене тогава нямаше връзка, а само желание за такава.

Пожелавам ти сладка и ухаеща почивка и да срещнеш истинска любов като си починеш.

Да,абсолютно. Дори е много радговорлив,има страхотно чувство за хумор. Просто не ми изтръпват колената и нямам тия пеперуди. Харесвам го заради отношението му към мен,а не страстно.

Nevena,
Това за "летвите" ми е познато. Винаги "съизмеряваш" с предишни, било заради негативен, положителн опит, или претенции, критерии, "изисвания".
Има един лаф, че като си имал и свикнеш с "хубавото", после не искаш друго.
Но това е много относително също.

Не си го "чатнала", защото си била млада и с пеперуди, влюбена.
Определено с помъдряването и житейския опит, си даваме сметка за много неща.
Не бих казал, обаче, че на 35-40-50 не може да ни се замае главата и да се влюбваме, но тогава сме по-практични, или си мислим, че сме, докато не ни тресне "мокрото парцалче".

Ха-ха, тия парфюми. Деним ползвах в тийн годините, както и Стрейт червения и Екшън Риплей.

Е, ти верно си живеела in the ivory tower.
Викаш едни яйца не си могла да си направиш.

Мерси, мерси. И за теб спокойствие и мир!

Авторката баш това казва.

Големи любови, малки любови, страстни, апатични... Какви са тия глупости? Каквото решиш, с това ще живееш. За това се иска себепознание, воля, кураж  и акъл. Да знаеш какво искаш, да вземаш решения и да си готова да живееш с последствията.
Локуми иначе много могат да се разпънат тука. От пусто в прзано ще преливат и нищо няма да ти донесат.

Тъй както я описваш голямата любов - радвай се, че си се спасила навреме. Каква голяма любов с човек, който те тъпче, отделя те от близките и на когото все се извиняваш?

Дали със сегашния ще ти се получат нещата не знам, но по-добре никога не се връщай назад.

Кой е голямата ни любов и дали има такава ще разберем чак като остареем...

Няма как да знаеш дали някой е голямата ти любов. Никъде не им го пише на челата.

От моя скромен опит, има два вида любов - тази, която е ОГЪН и изгаря до основи бързо, и тази, която ТОПЛИ - не започва като пожар, по-скоро е нещо, което разпалваш сама, но те грее дългосрочно и без да те унищожава.

Първия тип обикновено е на хормонално ниво и човекът отсреща може да е доста смотан, но ти това няма да го виждаш известно време, защото гениталиите говорят. Втория тип може да започне бавно, дори да се случи с човек, за когото дори не си подозирала, че може да те привлече. Обаче те третира по-добре, грижи се за теб, уважава те, интересува се от теб... задоволява и други потребности, не само сексуалните.

Първите любови много рядко са точните любови. Мноооооооого рядко. За да прецениш с кого да прекараш огромна порция от живота си, трябва да имаш и някакъв житейски опит, защото непрекъснато преоткриваш себе си.

Свикнала си с предишният. Той ти е все още болката на душата ти.
Опитай се да го намериш в онлайн пространството. Проведи един-два разговора с него. Опитай се да го анализираш, а не да трепкаш радостно с мигли като пеперуда на пламък... Ще видиш най-вероятно че ти с него си нямала общо бъдеще. И ще благодариш, че не сте заедно.
Във всеки случай се излекувай от мисленето за бившият. Това ще отрови връзката ти.  Какъвто и Ангел да имаш до себе си, все ще искаш онзи, идиота.
Справи се с носталгията, романтиката и чувствата от първата ти връзка за да имаш пълноценно настояще и бъдеще.