Да си с някой който не е голямата ти любов

Моята биохимия явно е объркана.Когато срещнах бъдещия си съпруг,първите две години беше само страст.Колкото повече го опознавах обаче...Но пък аз никога не съм се влюбвала сляпо..
И вярвай ми, много дълго време ме държаха пеперудите...
Това на след 10г брак,сърцето ти да бие като чуеш колата му вечер..Или асансьора да спира на етажа..
Да станеш сутрин да пиеш кафе..само за да си побъбрите...
Едни такива емоции,които никога не съм изпитвала с първите си любови..Даже и след толкова години съвместно съжителство..
Дано пак ми се случат

Мъжете са много прости понякога, ама пусто, кой знай колко е яко и за двете страни да си играят на жмичка.
Надявам се, не се чудиш откъде ти е дошло

Тъй, тъй. Може голямата любов да се окаже фарс, а някакъв флирт да стане голяма любов. Нещата се развиват, хората се променят. Понякога даже не се променят, а просто разкриват друга своя страна.
Ти решаваш и ти рискуваш с решението си.

Nevena, имам сигурно способност да "отварям" и предразполагам, ама ме изненада, не съм очаквал толкова лично и автобиографично-романно да ми отговориш, особено в чат в тема публично, касаещо личния ти живот, аз не бих. Изчетох го, де.
Като гледам има желаещи, доразкажи.

Рози, хубаво е да ни държат пеперудите по-дълго. Масово не са така, насочени любовно и чувствено, като теб.
Гледат други неща, и тогава "евентуално" би се появило нещо друго, ама няма гаранция. Сякаш повечето девойчета предпочитат "практични" връзки, а мъжете "удобни" такива.
Пожелавам ти да срещнеш отново.
Нали знаеш, животът в повечето случаи дава втори шанс, колкото и да казват, че птичето кацвало веднъж.

Фанатик,аз го пожелавам на теб! Има една наивност и чувственост в постовете ти..И дано я срещнеш отсреща!
Аз в момента откривам себе си..след толкова години:) А какво предстои..времето ще покаже:)
Но трябва и да отбележа
Наивността и романтиката бяха в детските години..някъде около 20:) На 40...е различно:)
Изградени личности с активи и пасиви...Когато си в хармония в себе си би трябвало да усетиш,какво даваш и получаваш..
И ако искаш...и знаеш какво,ще срещнеш.Ако не си забит в отрицанието

Fragrance, доразказвам:

Останахме в контакт с платоничния, всеки разказваше на другия новостите в живота си, за културите, в които живее. За него беше различно, защото там се заселиха и баба му и дядо му, двама чичовци с жените и децата, имаше и доста други роднини. Аз бях съвсем сама. Далече от семейството, което ме гледаше като в саксия, започнах да живея точно както искам, с 200 в час - дискотеки, танци, още дискотеки и танци. Той започваше да уляга и да се интересува от религия. По тази причина се отдели от семейството си, срещна момиче, заживяха заедно. Тогава започнах да излизам с мъже и аз, но ги избирах леко дистантни - женени, за малко в града, откровени плейбои. Някак си чаках да свирне, че е сам и да се метна на самолета. Веднъж неговата държава спечели Евровизия и се обадих, уж да честитя. Махна с ръка че това е глупаво и каза, че се е оженил. Все едно получих плесница по бузата, но странно защо се почувствах облекчена. След ден се срещнах с мъж, с когото се виждахме рядко и с когото се харесвахме. След месец заживяхме заедно и прекарах прекрасни, чудесни години щастие, секс, хаха и любов. Разделихме се, защото той искаше семейство и деца, но и заминаваше зад океана.

Тогава срещнах сегашния ми мъж. Любов от пръв поглед, от дистанция, заживяхме заедно. Успях да остана с него, защото го срещнах емоционално свободна.

С платоничния си останахме в контакт почти до смъртта му. Показахме си децата, радвахме се на живота, всеки в неговия си свят. Никога повече не изпитах към него копнеж, желание за връзка. Последно писа, че се развежда и повече никога не ми отговори. Тъкмо щях да му казвам, че се е родила дъщеря ми, но си замълчах за да не го наранявам и дразня.

След 4-5 години мълчание ми писа майка му. Той се е разболял от рак, развел се е и е починал. Не ми каза, че е болен. Беше мъж с главно М. Много плаках и цели 4-5 години изпитвах гняв, яд. Той никога не е пушил, а умря от рак на белия дроб. А аз пуша. Супер нечестно. Като че ли плати моя грях.

Майка му, която винаги много ме харесваше ми каза, че много ме е харесвал, но не е могъл да ми го каже. Преди смъртта си съжалявал, че не сме останали заедно и ме гледаш на снимка. Това не трябваше да ми го казва. Тя мразеше бившата си снаха. Обясних и, че ако бяхме останали заедно щеше да ме мрази мене, че с нищо не съм по-добра, просто не сме живяли заедно за да ми види рогата и аз нейните.

Останаха ми много хубави спомени от наистина качествен човек. И сега, като ходя в София, където се запознахме гледам местата, където ме е водил и които не са същите. Общите ни приятели отдавна не са там. Гледам да не контактувам често по интернет с тях, защото разговорите се въртят често около него, а ми е мъчно, че е починал.

За разлика от авторката ние не сме се карали никога, никога не сме се обидили или нагрубили, а и не сме имали по-напреднала връзка. Затова не разбирам защо и е мъчно за първия.

А времето наистина лекува.

Искам само да добавя - Авторката не е казала, че сегашният й приятел е скучен. Човек може да е спокоен, уравновесен, домошар, традиционалист и т.н. но същевременно да има супер много и разнородни интереси, забележително присъствие, широк мироглед, многобройни хобита и пр. без да е скучен.
Защо под скучен се разбира всеки, от когото не ти омекват колената? Всъщност само тая обаятелност ли ви е интересна в мъжете?

Всеки трябва да се научи да прави разлика между обич, любов, "пеперуди" и нужди.
Един вид трябва да си нареди приоритетите....до колкото е възможно.

Невена, адмирации за откровеноста!

Мерси, Рози. Живи и здрави да сме, всичко си идва, когато, тогава. Засега си се наслаждавам на емоционална свобода и мои си неща.
Естествено.

Nevena, мхм, това за саксията при много се получава така - после се "отприщват", като развързани кучета и кучки.
Да, за емоционалната необремененост е важно. Затова, като се разделят, си почива човек колкото е нужно - месец, 6 месеца, година, подрежда приоритети, и тогава нови любови. А не само скачане от клон на клон за запълване на дупки в психиката и липси. Но някои и го правят, за да забравят предишния, което както знаем не става от днес за утре.
Не знам, ама сякаш по-добре с предишни да не се поддържа контакт, или някакви приятелско-обяснителни отношения. Ако имате някакви делови обвързаности, всеки да си ги гледа и дотолкова.
"Лекува" времето, мхм, или забравяш, отмива. Но има неща си остават. Опитът сякаш, поуките от грешките, и разбира се хубавите моменти и преживявания.

Мда.

FragranceFanatic, проблемът беше, че се влюбихме от пръв поглед, дълго се виждахме редовно, но връзка реално нямаше. Неизживяна любов, а не просто изфирясала или недоизживяна. Нямах опит, чудех се защо излиза с прости грозници, а мене не ме ще. Е, следващата му приятелка беше безумно красива, но всичките му бройки бяха смотани, често по-стари от него.  През следващите 10 години не намерих мъж, който да може да му влезе в обувките. Той сложи летвата много високо.

Мисля, че нямаше да се чувствам така ако бяхме изживяли някаква връзка, било то и кратка. Не ни е било писано.

Когато ми разказваше живота с жена си знаех, че не искам да съм в нейните обувки. Сега осъзнавам, че никога не сме имали еднакви желания и намерения. Що не го чатнах тогава?

А, никога не ми подари парфюм, който да харесам. Беше ми подарил Anaïs Anaïs, Soir de Paris, Diorissimo, Chanel 5.  Носех един Poison на майка ми докато излизахме, ама май не му харесваше, хаха, защото веднага ми подари друг.

Върху него Old spice и Denim миришеха невероятно. Носеше и някакъв бразилски - остър, пронизващ лимон с кафе и зеления. Питах майка му, но не се сети кой е.

А за отприщването - поради саксията си опитах палтото на 90°, та ходих да купувам ново по жилетка. Не знаех нищичко, ни да се изпера, ни да си наготвя, мани! Срам, не срам, преди да замина не бях включвала фурна, пералня, миялна. Доста отрезвително ми подейства заминаването.

А за почивката след връзка - да, така е. Обаче при мене тогава нямаше връзка, а само желание за такава.

Пожелавам ти сладка и ухаеща почивка и да срещнеш истинска любов като си починеш.

Да,абсолютно. Дори е много радговорлив,има страхотно чувство за хумор. Просто не ми изтръпват колената и нямам тия пеперуди. Харесвам го заради отношението му към мен,а не страстно.

Nevena,
Това за "летвите" ми е познато. Винаги "съизмеряваш" с предишни, било заради негативен, положителн опит, или претенции, критерии, "изисвания".
Има един лаф, че като си имал и свикнеш с "хубавото", после не искаш друго.
Но това е много относително също.

Не си го "чатнала", защото си била млада и с пеперуди, влюбена.
Определено с помъдряването и житейския опит, си даваме сметка за много неща.
Не бих казал, обаче, че на 35-40-50 не може да ни се замае главата и да се влюбваме, но тогава сме по-практични, или си мислим, че сме, докато не ни тресне "мокрото парцалче".

Ха-ха, тия парфюми. Деним ползвах в тийн годините, както и Стрейт червения и Екшън Риплей.

Е, ти верно си живеела in the ivory tower.
Викаш едни яйца не си могла да си направиш.

Мерси, мерси. И за теб спокойствие и мир!

Авторката баш това казва.

Големи любови, малки любови, страстни, апатични... Какви са тия глупости? Каквото решиш, с това ще живееш. За това се иска себепознание, воля, кураж  и акъл. Да знаеш какво искаш, да вземаш решения и да си готова да живееш с последствията.
Локуми иначе много могат да се разпънат тука. От пусто в прзано ще преливат и нищо няма да ти донесат.

Тъй както я описваш голямата любов - радвай се, че си се спасила навреме. Каква голяма любов с човек, който те тъпче, отделя те от близките и на когото все се извиняваш?

Дали със сегашния ще ти се получат нещата не знам, но по-добре никога не се връщай назад.

Кой е голямата ни любов и дали има такава ще разберем чак като остареем...