Да си с някой който не е голямата ти любов

За последно те адресирам и коментирам, отговарям ти, че нямам време, припознаваш се коя.
Достатъчно дълго. Поради обстоятелства и обструкции, житейски и личностни. Страстта си я имаше нон-стоп, което изтъквам, че при мен е задълже във връзка, но не е достатъчна.
Чудесно, обсъждайте, въпросът е аз какво "давам" за "обсъждане", това казвам. В повечето случаи са "общи представи", някаква "брънка" от макро картинката.
Естествено, че много други неща правят и са нужни за дългосрочна връзка, не споря тук, потвърждавам.
И първия път го написах. Не обичам да повтарям много, но трети път няма да има.

Тва за първата любов е много подвеждащо. Да наистина е много силна, наистина си мислиш, че втора такава няма да има. НО не е така. Навремето моята първа любов когато ме заряза първия път, мислих си че умирам, усещах че не мога да дишам без нея. Историята ни имаше и продължение, сега обаче като я срещна или я видя на снимка се питам какво толкова намирах в нея онова време. Не изпитвам абсолютно нищо, все едно някой друг е бил тогава вместо мен.
Изглежда авторката не може да преодолее влечението към лошото момче, но всички знаем подобни връзки какво развитие имат занапред. Сегашния е много различен и вероятно скучен, но пък излъчва сигурност. Според мен нека остави нещата да се развиват сами, пък времето ще си покаже. Без големи очаквания и празни обещания към мъжа до нея.

S.Georgieva96, това, което правиш не е добре за теб.
Никога не си отавала "сама", нямаш себепознание.
Без да усетиш вътрешните си потребности и страсти, няма как да откликнеш адекватно на партньорите си за в бъдеще.
Още повече, че ти казваш какво получаваш, не какво даваш.
Не те отглеждат, все пак.

S.Georgieva, ясно, с първата ти любов си имала дива, бурна и страстна връзка. Голямата любов на живота ти? Едва ли, много ще ме е яд, ако е така. Този мъж не те е заслужавал, държал се е зле, подтискал те е, искал е да те манипулира, а ти да си кукла на конци. Голяма любов? Това е страст, комбинирана с измъчване, а мъжът е доста близък до описанието за нарцист и психопат, който не е в състояние да усети емпатия.

Сигурна ли си, че това търсиш в една връзка? Добре, намери си друг психопат. Те са хищници и усещат вътрешно коя жена е подходяща жертва и коя би се извинявала, без да е виновна и би се подчинила на волята им. И да не го търсиш, такъв човек сам ще те намери, стига да си запазиш тази склоннност да си жертва.

От друга страна, сегашната връзка не е така възпламеняваща, по-спокойна е. Получаваш обич и уважение.
Искам да ти споделя нещо много лично. Когато се запознахме с мъжа ми, той ме гонеше, аз не го харесвах твърде. Станахме гаджета, но само благодарение на неговата любов, моята още я нямаше. Аз напълно осъзнавах, че ако той охладнее, това няма да ми е проблем и мога да се разделя с него на мига. Е, нещата се развиха в страстна и силна връзка, в която има и огън, и уважение, обич, привличане, споделени цели и стремежи, каквото ти дойде на ума. И сега сме си сродни души и абсолютно незаменими един за друг, след толкова много години, колкото ти не си живяла още.

Искам да кажа, че нещата се развиват. Връзките не са статични. Може с някого много да се обичате, после той да се пропие, а ти да се развиваш, да имаш нови интереси, да учиш, да се срещаш с интересни хора и да правиш интересни неща, и тогава няма да има за какво да си говорите, пази боже ако имате деца.
А може и двамата да се развивате за добро и връзката да стане нещо голямо и даже всеобхватно.

Никой не може да предскаже какво ще стане, ти правиш избори само на основа на сегашната информация.

Едно към едно се случи и при мен С единствената разлика, че и аз не съм живяла толкова, колкото е твоята връзка. Пожелавам си всичко, което имам сега, да се запази. Повече не ми трябва.

Да изпитвам абсолютно същото като Вас. Също донякъде съжалявам за пропуснатите студентски години,но пък наистина изсраснах с тази връзка,научих много,най-вече за себе си.

Чувала съм подобни истории и все съм се надявала наистина да е така. И май наистина е вярно че нещата между двама души се изграждат и такава връзка може да се окаже много по-успешна и хармонична.

Често се случва да се обърнат нещата и след известно време ти да гориш в страст.

Когато бях на 17 си мислих , че първата ми любов е голямата и единствената. Момчето ме обичаше и даже пет години след раздялата ни искаше да пробваме отново, но никога не се върнах назад.. тъпрях драми, комплекси и какво ли не , в един момент рязко се осъзнах, той се промени тотално, но на мен ми беше писнало.
Според мен на 24 си трърде млада , за да живееш без страст и тръпка , ако просто ти е “добре” със сегашния ти приятел се раздели и си живей живота .

И аз мога да ти кажа, че първото гадже нямаше да е добре за теб, в дългосрочен план. На никоя жена не бих препоръчала да с вид емоционален манипулатор и диктатор.
Много е кофти, че стабилния мъж е скучен. Ама, след бурна връзка, е разбираемо че е така. Доверявай се на вътрешното ти усещане и интуиция и ако ти е тъпо и не си ок в новата ти връзка, бъди честна и слагай край. Млада си и любовта е пред теб! Не прави компромис в интимния си план, никога!

За мен това е много вярно, бях споменал за същото но с други думи и ще се аргументирам дори, защо смятам, че е важно. Има голяма разлика ако се срещнат хора на 40+ били разведени или някой от тях вдовец, за хората на този по късен етап от живота не от такова значение да имат  силни любовни чувства.

Обаче когато говорим за млади хора, ако го няма силното привличане, тръпката, страстта тази връзка ще забуксува много бързо. Представете си щом тя сега е на 24г. в самото начало на връзката в която няма никакъв пламък, какво ще е след 10 години, когато тя пак ще е още много млада ?

И това го казвам и по-принцип, защото все пак от описанието не мога да съм на 100% сигурен какво изпитва тя. Проблема е, че веднага е влезнала във друга връзка, преди да се е отърсила изцяло от предната и това много влияе. Има и варианта примерно, същият този мъж, ако го е била срещнала по-късно, след като е избистрила съзнанието си от първата връзка, можеше тогава да изпита и по-силни чувства към него и да има страст.

Това е само предположение, но със сигурност тези неща влияят. Няма как ако човек има в себе чувства към някой с който се е разделил и в това време да срещне друг и веднага да се влюби в него.

Първата ми любов беше платоническа и даже не сме се целунали. Запознахме се когато учехме и двамата в гимназия, в тийн възраст, бяхме непрекъснато заедно, но нищо по-сериозно не се случи. Само се гледахме. Той беше купонджия, добър танцьор, излизаше непрекъснато, а мене майка ми ме караше да се прибирам рано. След около 2 години спря да ме търси и започна истинска връзка с друго момиче, но си останахме в добри отношения. С нея даже живееха заедно, той преспиваше у тях. Мечтаех си за него, но приех, че връзка не може да се получи. Завърших гимназия и заминах за Франция. От тук се обадих на майка му, която ми каза, че е бил при нея, в близкия изток, където тя живееше, но се е прибрал да следва в България (където и тя е завършила и където е правила докторантура). Каза ми, че се е разделил с приятелката си. Бинго. Тогава имах приятел, но си събрах багажа на момента и се върнах в България, точно на рождения ми ден, в прекрасната 1990 година. Още на гарата разбрах каква грешка съм направила, ама нейсе.

Започнахме да се виждаме, но той имаше връзка с една руса, опертушинена, грозница с голям нос. Спрях да го търся. След 5-6 месеца ме потърси той. Пак започнахме да излизаме, носеше ме на ръце в буквалния смисъл, по цели нощи ми четеше религиозни текстове, обясняваше ми ги, философски писания. Не ме пипна. По едно време ми съобщи, че е решил да се изсели при майка си и да продължи образованието си там. Учеше електроника, а един от топ 10 университетите беше в държавата, в която майка му живееше. Помагах му с документи, с багажа. Веднъж ме пита бих ли отишла с него да живея там и казах, че не. Не знам какво ме прихвана.

Тръгна за летището от апартамента на майка ми. Отидох с него и си казахме довиждане.

Както сам виждаш, реално връзка не е имало.

След 6 месеца депресия, но и стачки, липса на продукти, спиране на ток си напуснах работата, която беше платена в твърда валута и заминах за Англия.

Както виждаш реална връзка не е имало, което е направило копнежа още по-силен.  Мъжът беше всичко, за което съм мечтала - висок, елегантен, атлетичен, кавалер, мил, владееше 5-6 езика перфектно, ако не и повече, не сме се скарали никога.

При тези обстоятелства е нормално да съм излизала с мъже. Просто седях с единия крак навън. Най-голямото перо в бюджета ми тогава беше телефона. Нямаше интернет и скайп и харчех по 500-600£ месечно да му се обаждам и да звъня и на майка му. Седях на едната работа само, защото имах безплатен телефон до цял свят.

Ако ти е интересно мога да ти разкажа и продължението.

Невена, този ми прилича на Ралф де Брикасар от "Птиците умират сами".😳

Невена, ти си нашата Шехеразада Продължи историята, моля те!

Не че нещо, но просто така да споделя и друго възможно развитие.
Историята с моят бивш започна по описаният от Uncommon начин. Дълго време нещата бяха ОК, после - обрат, и настъпи описаното положение като с психопата на авторката