Здравейте група! Искам да споделя с вас всичко което ми е на сърце,а тези които са преминали през подобно нещо или могат да ми дадът съвет бих се радвала.
Аз съм жена на 24години. На 17г срещнах истинската си,най-голяма любов,обичах го наисткна с цялата си душа,както и той мен. Разбирахме се в началото,но винаги сме били доста различни като характер и енергия. Живяхме заедно 5години. С времето се променихме,пораснахме явно. Той обвиняваше мен за промените,аз него. Не беше осъзната любов,а по първична,казвахме си грозни думи (той е с доста голямо его,аз се извинявах за всяко нещо). Не харесваше приятелките ми,настрои се срешу майка ми,общо взето дразнеше се от всеки,искаше цалото внимание за себе си. Когато сме говорили за бъдещо дете той от сега завяваше как той ще каже как да се възпитава,ще прецени майка ми дали и до колко да го вижда и такива абсурдни неща. Таа в последствие на всички неща се разделихме. Не казвам че е само заради него и двамата имахме вина. През периода на раздяла си бях казала че няма да го търся и ще чакам той да преодолее веснъж егото си и да седнем да оправим нещата,той обаче не го направи,търсеше ме но с други поводи.
В това време докато бяхме разделени срещанх друг човек. Той е по-голям на 30 (предния ми и единствен приятел преди този мъж,беше година по-голям). Тук нещата са по-различни - няма я силната любов от моя страна,по-скоро се влюбих от отношението. Нама его,няма обиди към мен и обвинения,увжава приятелитр ми,родителите ми,грижи се за мен и общо взето аз съм неговата голяма любов. Всеотдаен е и наистина е добър човек. Нооо знам че никога няма да изпитам тази силна любов към него,а по-скоро тази осъзнатата,разумна...
Аз съм жена на 24години. На 17г срещнах истинската си,най-голяма любов,обичах го наисткна с цялата си душа,както и той мен. Разбирахме се в началото,но винаги сме били доста различни като характер и енергия. Живяхме заедно 5години. С времето се променихме,пораснахме явно. Той обвиняваше мен за промените,аз него. Не беше осъзната любов,а по първична,казвахме си грозни думи (той е с доста голямо его,аз се извинявах за всяко нещо). Не харесваше приятелките ми,настрои се срешу майка ми,общо взето дразнеше се от всеки,искаше цалото внимание за себе си. Когато сме говорили за бъдещо дете той от сега завяваше как той ще каже как да се възпитава,ще прецени майка ми дали и до колко да го вижда и такива абсурдни неща. Таа в последствие на всички неща се разделихме. Не казвам че е само заради него и двамата имахме вина. През периода на раздяла си бях казала че няма да го търся и ще чакам той да преодолее веснъж егото си и да седнем да оправим нещата,той обаче не го направи,търсеше ме но с други поводи.
В това време докато бяхме разделени срещанх друг човек. Той е по-голям на 30 (предния ми и единствен приятел преди този мъж,беше година по-голям). Тук нещата са по-различни - няма я силната любов от моя страна,по-скоро се влюбих от отношението. Нама его,няма обиди към мен и обвинения,увжава приятелитр ми,родителите ми,грижи се за мен и общо взето аз съм неговата голяма любов. Всеотдаен е и наистина е добър човек. Нооо знам че никога няма да изпитам тази силна любов към него,а по-скоро тази осъзнатата,разумна...
Или аз нещо не разбрах, и това е било, защото сте били от различни континенти? 
Нещо ново научих за теб. 
