От повече от 2 години работя в една фирма (офис работа), напредвайки в йерархията. По отношението към мен усещах, че си върша работата добре. И изглеждаше наистина да ми пука, за това, което правя. До преди 3 седмици, когато (въпреки работа до ранните часове на утрото) не успях да предам един проект навреме. Предадох го по-късно и заради целия зор около него, меко казано не беше добре свършена работа. Изядох жестоко конско от началството, въпреки нечовешкия труд, който беше положен, и някак си тоя разговор ми отвори очите...или ги затвори по-скоро...Защото след него мотивацията ми за работа тотално се срина - съвсем спряха да ме притесняват крайни срокове, не ме вълнува особено дали клиентите са доволни или не, правя грешка след грешка и не се впечатлявам особено от реакцията на началниците. Абе карам я ден да мине, друг да дойде и вече пускам СВ-та на други места. Но не мога да си обясня как е възможно в рамките на седмици човек, който доскоро се е старал и е работел с огромно желание, да се превърне в такъв плазмодии, без грам желание за ефикасност или развитие. Страх ме е, че и да сменя работата, пак може да се случи същото. Мисля си дали не съм бърнаут-нала (работата ми е такава, че работният ден лесно стига 12-13 часа)
И не искам да звучи сякаш началството са ми виновни - не, осъзнавам, че аз съм виновна, че не съм помолила за повече време...