Много работодатели особено в момента се възползват от ситуацията и ти "посочват вратата", ако нещо не ти е ок и си потърсиш правата. Винаги е било така. Преди години точно затова ме "съкратиха". Искаха да работя на официален празник /без да се плаща, разбира се/, за което нямах против, но исках да се компенсира с друг ден, който да е почивен. Посочиха ми вратата и им се получи чудесно, понеже се опитваха да назначат племеницата на една шефка и тя искаше точно в този отдел.
- Публикувана: 27 ноем. 2020, 23:38 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2020, 15:05 ч.
Загуба на мотивация
А повишениие на заплатата? А овъртайм?
Това не върши работа при бърнаут. В такива случаи човекът има нужда от почивка, от време за себе си, за възстановяване на баланса. Парите не могат да компенсират този недостиг. Знам го и от опит, и от наблюдения.
Разбира се, овъртаймът задължително трябва да се заплаща, добре работещият служител трябва да получава адекватно заплащане. Но те не са лекарство срещу бърнаут. Друго е необходимо там.
И само сън и почивка не вършат работа, ако проектът ти виси на главата. Как да се отпуснеш тогава, освен ако не си пълно перде? Познавам такива пердета, де. Има ги немалко и виреят много добре в корпоративния свят. Истинската почивка е между проектите - като свършиш да ти оставят малко време да си отдъхнеш без отговорности и да се съвземеш. А ако ти застъпват проект върху проект накрая прегаряш.
Ако имаш проект за правене, работиш точно 8 часа. Ако трябва, и таймер с кукувица ще си сложиш.
Смело мога да кажа, че не съществува български работодател и българска заплата, които заслужават 12 часа работа.
Смело мога да кажа, че не съществува български работодател и българска заплата, които заслужават 12 часа работа.
Не е съвсем така, но по принцип си права. Трябва да е инцидентно. Иначе има и работодатели, и заплати, има го и моментът "ден година храни" и т.н.
Това не е предмет на спора, на много места има бонуси за проекта върху заплатата, другаде когато има работа се бачка по много, когато няма се чати в нета, ама голямата заплата си върви. Не може да се обобщава, но принципно сме на едно мнение, нали? А съвети се дават само по принцип.
По време на последния бърнаут, почти се разведох, вечно бях нервна и преуморена. В един момент ми падна пердето и подадох молба за напускане. Моментално. Не ми мина и след като ми обещаха повишаване, възможност да взема седмица отпуск да си почина и др. След две години пак ми предложиха работа. Всъщност работа беше чудесна, с прекрасни хора и огромен стрес и натоварване 3 плътни месеца в годината, когато се работеше по 12 часа, 6 дни в седмицата. В момента в който усетих, че отивам на работа по задължение и от уважение към шефовете ми, напуснах. Работа поне за мен трябва да носи удоволствие, иначе не мога.
След това заживях на село и още си лекувам нервната система.
След това заживях на село и още си лекувам нервната система.
Заплатата е задоволителна (въпреки, че оувъртаймът не се заплаща допълнително). Но в един момент се чувствам все едно да изляза с една табела на улицата "дайте ми 20 лв. и ми ударете шамар". Не е особено комфортно. Не знам дали други са на същото мнение, но за мен по-важно е как се чувствам на позицията (задачи, обстановка, отбор) отколкото какви пари ми дават за това да работя. Теб ако обстановката те предразположи да даваш най-доброто от себе си и да се развиваш, повишенията (и тези на заплатата) сами ще си дойдат.