Загуба на мотивация

  • 2 613
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 176
Много ми е смешно това "повишенията сами ще дойдат". Идват, ама друг път. Важното е при назначението да се споразумееш за максимално добра заплата.
Не е смешно, случва се, но да кажем, че е рядко и не е здравословно да разчиташ на него, ако нямаш надеждни индикации, че фирмата е читава.
В нашата винаги ръководството ме е викало да ми съобщи, че ще ми е по-висока заплатата от другия месец. Веднъж получих смс за 4-цифрено постъпление в сметката между заплатите. Писах на счетоводството да питам какво става. Забравили били да ми кажат за бонуса.
Вярно е обаче, че трябваше да целуна 3 жаби преди това, които ме бяха смляли толкова, че нямаше сума на света, за която бих останала.

# 31
  • Мнения: 41 368
Много ми е смешно това "повишенията сами ще дойдат". Идват, ама друг път. Важното е при назначението да се споразумееш за максимално добра заплата.

+1. Повишенията не идват сами, а отиват при тези, които си ги искат, продават се добре, правят впечатление и прочее. А тези, които работят много и кротко, си ги държат да копат там, където са си, и са толкова доволни от тях, че не си и помислят да ги преместят на по-висока позиция.

# 32
  • Мнения: 29 761
Много ми е смешно това "повишенията сами ще дойдат". Идват, ама друг път. Важното е при назначението да се споразумееш за максимално добра заплата.

+1. Повишенията не идват сами, а отиват при тези, които си ги искат, продават се добре, правят впечатление и прочее. А тези, които работят много и кротко, си ги държат да копат там, където са си, и са толкова доволни от тях, че не си и помислят да ги преместят на по-висока позиция.

Точно.

Има едни хора, които създават суматоха около себе  си и, ако имат малко повече работа, опищяват света колко много работят. Те са си най-добре.
А тези, които си работят без разправии и пазарлъци, първо, натоварват ги най-много, щото носят и не се оплакват, второ, не ги повишават нито на заплата, нито на позиция и трето, първи си заминават - не са били достатъчно заети, никога не са се оплаквали, а са си вършили работата тихо и кротко, значи не им е било запълнено времето.....

# 33
  • Мнения: 3 443
Работи си и да не ти дреме. Като ти писне си вземаш болничен и си виркаш краката една-две седмици у дома.
Имам 9 годишен трудов стаж и нахокванията и оплакванията са били винаги повече от добрите думи. Като напуснеш обаче всички са като посрани защо сменяш фирмата. Те нали така добре са се отнасяли с теб? И един съвет от човек, който много се вживяваше и преживяваше - това не е твоята фирма! Ти си там подчинена на заплата и нервите никой няма да ти върне. Заменима си - ако утре паднеш ще те заменят моментално. Така че си гледай здравето и собствения интерес.

# 34
  • Мнения: 29 761
Работи си и да не ти дреме. Като ти писне си вземаш болничен и си виркаш краката една-две седмици у дома.
Имам 9 годишен трудов стаж и нахокванията и оплакванията са били винаги повече от добрите думи. Като напуснеш обаче всички са като посрани защо сменяш фирмата. Те нали така добре са се отнасяли с теб? И един съвет от човек, който много се вживяваше и преживяваше - това не е твоята фирма! Ти си там подчинена на заплата и нервите никой няма да ти върне. Заменима си - ако утре паднеш ще те заменят моментално. Така че си гледай здравето и собствения интерес.

Мисля, че това е чудесен съвет и наистина трябва да се спазва. Още не съм стигнала до пречупването и пускането на всички към "м*йната им", обаче леко съм и аз в тази посока. Особено като виждам как наистина на никой не му пука за никого и си гледа само собствената изгода.

# 35
  • Мнения: 3 443
Скрит текст:
quote author=Soul Free link=topic=1274721.msg41906529#msg41906529 date=1607451788]
Работи си и да не ти дреме. Като ти писне си вземаш болничен и си виркаш краката една-две седмици у дома.
Имам 9 годишен трудов стаж и нахокванията и оплакванията са били винаги повече от добрите думи. Като напуснеш обаче всички са като посрани защо сменяш фирмата. Те нали така добре са се отнасяли с теб? И един съвет от човек, който много се вживяваше и преживяваше - това не е твоята фирма! Ти си там подчинена на заплата и нервите никой няма да ти върне. Заменима си - ако утре паднеш ще те заменят моментално. Така че си гледай здравето и собствения интерес.

Мисля, че това е чудесен съвет и наистина трябва да се спазва. Още не съм стигнала до пречупването и пускането на всички към "м*йната им", обаче леко съм и аз в тази посока. Особено като виждам как наистина на никой не му пука за никого и си гледа само собствената изгода.
[/quote]

Навсякъде само ме заплашваха с това, че ще ме гонят - все нещо не правех както трябва и накрая все сама напусках. Докато работодателите не се научат да си уважават работниците напусканията ще са главоломни. Само се сещам за повишаване на погрешните хора (които са с роднински връзки), получаване на отпуски и почивни дни когато те си решат - пък ти... майната ти на теб. Иначе всички султан-шефове реват, че нямало работници - ами какво правиш, за да ги има?

# 36
  • Мнения: 12 865
...мотивацията ми за работа тотално се срина - съвсем спряха да ме притесняват крайни срокове, не ме вълнува особено дали клиентите са доволни или не, правя грешка след грешка и не се впечатлявам особено от реакцията на началниците. Абе карам я ден да мине, друг да дойде и вече пускам СВ-та на други места.
... работният ден лесно стига 12-13 часа)
И не искам да звучи сякаш началството са ми виновни - не, осъзнавам, че аз съм виновна, че не съм помолила за повече време...
Всъщност твоята реакция е перфектна според мен. Започнала си да гледаш на работата като на "просто работа", каквато си е. Не си женена за нея, не ти е дете, а са неща, които правиш за пари.
Не бих те посъветвала да напускаш, преди да си си намерила друга работа. И не е лошо към новата работа, ако си намериш, да си запазиш сегашния прагматичен подход.
Само това "грешка след грешка" не ми се вижда о.к. дългосрочно. Работи си добре, само че по-бавно и без юруш. Все пак в момента е по-добре "грешка след грешка", отколкото да изпаднеш в някоя депресия и да ходиш по лекари с години.

П.П. Мога да дам за пример как работят германците. А именно - добросъвестно, в рамките на установеното работно време и после - чао. Тоест ауфвидерзеен. Извънредният труд е уреден, било с ползване на допълнителни почивки - когато сумарно изчисляват работното време, било срещу заплащане. Е, знам една жена, на много отговорен пост, която работи извънредно без допълнително заплащане, но тя е - познайте! - българка. Въобще в тия по-северни народи го няма този ентусиазъм и отдаване. Има прагматичност и стриктно спазване на правилата. Честно казано, това много ми харесва.

Последна редакция: пт, 11 дек 2020, 11:05 от Uncommon

# 37
  • София
  • Мнения: 38 704
На мен много отдавна ми писна с това "гонене". Затова си направих нещата така, че работим като изпълнител и клиент, а не като работодател и работник.

# 38
  • Мнения: X
Досега си работила за слава, вече е време да поработиш за пари. Единствено внимавай да не се окажеш заради ситуацията трайно безработна.
Някакво си задоволително заплащане, критики от шефовете и скъсване от работа и стрес са гадна комбинация.
Нито фирмата е твоя, нито колегите ти са семейство. В момента, в който изникне нещо по-добро в поне един от параграфите заплащане/отношение/натоварване - им казваш адио.

# 39
  • Мнения: 29 761
За съжаление от трите единствено заплащане може да се договори предварително. Отношение, колеги и натоварване се разбират в последствие, когато вече работиш.

Общи условия

Активация на акаунт