Образователен Говорилник_тема 11_празнична_:)

Какво е това СДВХ?

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Много модерно в последно време.

А за диагностициране извън утвърденото обследване в екип, за което споменах, изобщо не искам да споменавам. В най-добрия случай може да се види в кои области как са нещата, а не да се заключава от обикновен психолог, че детето имало това или онова. За тази работа си има невролог и психиатър - само те слагат диагнози, защото са лекари. Аз също не си позволявам да слагам диагнози, защото нямам право. Дали е хиперактивно едно дете може да го каже само лекар.

Все неща, които могат да се разпознаят и от учителите. Задачите, които бяха давани от психоложката изобщо не тестваха агресия, дисциплина или нещо подобно. И по отношение на формирането на класовете имам забележки също. Но да кажем, че това са изключения и не сме имали късмет. В интерес на истината негативният ми опит не е с психоложката с която имат часове. Всъщност тя помогна много за аклиматизацията.
Много съм за наличието на психолог в училище, но смятам, че 1-2 часа(вероятно значително по-малко време) при приема изобщо не дава реална представа за никакви качества на децата. Моето от екстраверт го изкараха пълен интроверт. Дисциплина и т.н. учителите ги виждат за също много краткото време на изпита при тях.

Откакто интернетът стана общодостъпен, много хора си въобразиха, че разбират от всичко. Само защото в нета могат да прочетат даден протокол, тест, скала или да си изтеглят среда за девелопване или готов софтуер. И им се струват безполезни психолозите, ИТ-тата, интериорните дизайнери, та даже и докторите. По-лошото е, че още повече народ им се връзва на повърхностните анализи и заключения. Слава Богу, не всички де 🙂

Да свикваме, с навлизането на АИ ще става официално. Само че и да спориш няма да можеш.

Ох, Анди...Добре, ще чета на специалиста с 30 годишен опит именно в диагностиката твоите мнения, да се научи. Сигурно е правила всичко, което казваш, аз все пак не присъствам. Казвам само, че не говоря за учлищен тест, а именно "по правилата", които не се налага да ги знам в подробности. А екип от невролог и тн се добавя по преценка след обследването, при нас за момента не се е наложило. Исках само да разбера нормално ли е това поведение на свръх активност още от раждането и доколко ще пречи при адаптацията в първи клас. Накратко- няма да пречи съществено, защото детето се представя добре в структурирана среда. Опростявам нарочно, нали не мислиш, че тук ще пиша подробности. Просто беше по темата за междинното между дефицит/диагноза и "отличник".

Може ли дислексията да се проявява при четене на български, но не и на английски?

Аха, при това в образованието приоритетно, че до 2030-та няма да са успели да ваксинират децата 😉 не съм изгубила надежда, че светът ще се справи със сценаристите.

Уор, няма да се справи...
Единствен шанс е да останем встрани...

Пипи, то си е твоя работа - ако искаш му ги чети, на мен ми е все тая.  Харесали сте си го , работите си с него - ваша си работа. Защо питаш мен като  той вече ти е казал всичко? Аз няма да оспорвам това, което ти е казал, защото не съм виждала детето, нито зная какво е правил и как е правил. Не знам защо говориш за училищен тест като съм достатъчно ясна за какво тестване става въпрос. Има си протокол, по който се работи и този протокол не съм го измислила аз, а е утвърден. Психолог, ако ще какъвто ще да е, няма право да поставя диагнози. Той може да си изработи само хипотеза, но не и диагноза. Нито казвам да се обследвате, нито нищо, а маркирам какви са границите на отделните специалисти в диагностиката.

Как да ти кажа, между дефицит и отличник има 50 нюанса, които на обикновен език имат всякакви думи, които не са свързани с диагнози, а с възпитание.

сега видях на Тинкърбел въпроса. Ако говорим за диагноза разстройство в четенето и писането и т.н., тогава има определени критерии. Но дислексията е малко обобщено понятие, доста мъгляво като определение и на практика засяга всякакви нарушения. Но като цяло е малко вероятно да може да чете на английски, а да не може на български. Нюанси има относно типа на езиковите системи - българският е от фонетично прозрачните езици - каквото чуваш повече съотвества на това, което пишеш и съответно каквото прочетеш, това ще изговориш. Имаме малко изключения за несъответствие брой звукове-брой букви или промяна при фонетиката на написана дума - ю, я, щ, дз, дж, ч, ц. Английският е фонетично непрозрачен - често клъстъри от букви съответстват на един звук и затова на тях им е толкова важно спелуването. При френския имат поне два-три вида Е-та и О-та, които зависят от това какви буквосъчетания в какъв контекст са. Но като цяло има ли проблем в един език, ще има проблем и във всеки друг. Ако детето има трудности в усвояването на фонологията на родния си език, то ще е същото и при втори и трети език, защото "процесорът" е един и същ.

Ако не се справи и аз и ти ще останем буквално встрани. 😉

без такива. И аз идвам.

Ако професията ти ще е от "безполезните", вземаме те 🙂

Аз имах предвид като държава
Иначе никой не може да избяга от времето. Ще има излишни хора и професии, ако сме от тях, ще трябва да мислим друго.
Аз като ди казвам за агрономство