Опитах се да променя отношението му, което се изразяваше в постоянно командване вкъщи, проверки кое как е свършено всичко, да искам одобрения, ако искам да взема нещо за дома. Противопоставях се на това и всеки разговор завършваше с караници. Имало е случаи да се ядоса много и да ме обиди грубо, аз също не успявах да премълчавам. С времето освен за битовизми и за работа не сме водили разговори за друго. Сексът преди 2-3 години може би беше добре, с времето намаля, а след като заживяхме заедно стана трагедия. Опитах няколко пъти да говоря с него, опитах да му възвърна интереса, но не се получи. Просто спря да ме забелязва. В един момент станахме просто съквартиранти, спря да се интересува изобщо какво се случва в живота ми. Аз също престанах, защото се изморих от безкрайни монолози, може би съм дуднала прекалено. Много са случките, които са ме наранявали, предполагам, че и при него е така. Наскоро си дадох сметка, че не искам да водя такъв живот и реших да прекратя нещата.
Заради това, което описваш, хората се развеждат след дългогодишен брак и няколко деца. А ти искаш да си го причиниш още от самото начало???
И как си представяш такова семейство след 5, 10 или 20 години?
