Поредната тема за раздяла

Ами добре че не сте имали деца и си се освободила, сега ще ти е мъчно, но ще мине. Аз съм общо взето в същата ситуация само, че имаме и детенце на 9 месеца вече....заедно сме от почти 5 години, в началото беше прекрасно, беше грижовен, мил, много бях щастлива, само че тогава аз си бях егоист и не давах толкова колкото той ми даваше, след като се роди детето ни стана страшно, само скандали и викове, все едно че е друг човек. Нервите са ми изпънати и постоянно се чувствам зле и съм в дилема дали да не отидем с детето ми за известно време при родителите ми като остане малко без нас да се осъзнае, на това поне се надявам, не искам да се разделяме, но не мога и да продължавам да търпя това отношение...

Твоят случай е много различен от този на авторката. Не пишеш кое точно го ядосва, веднага след раждането ли започна, как сте финансово и в чие жилище живеете. Зависи и бебето ревливо ли е, има ли здравословни проблеми. Ако работи от къщи, а бебето реве и издава звуци, може да е заради карантината. Ние се избиваме почти у дома, но сме четиримата и никой не може да мръдне засега. Не е причината в конкретен човек, а в това, че всичките, непрекъснато сме си на главите и във всяко помещение има човек. Няма час, в който някой да не учи или работи дистантно на компа. Ако е заради карантината, стискате зъби и чакате да мине или някой от вас да може да замине.

Излизане от общото жилище може да успокои топката временно, но ако на мъжа му е липсвало спокойствие заради ревовете на бебето, може и да не ви допусне обратно.

И ние сме имали много тежки моменти след раждането на второто дете, а първото се роди недоносено. С времето, като пораснат децата, дразнителите намаляват, обаче да се дразни още от раждането не е на добро.

Едно деветмесечно яде, суче, пълзи, ака, пИка и спи. Не знам какво толкова го дразни.

Да е издразнен от липса на секс????? Излизане по заведения да му липсва?

Преди да идеш у родителите ти трябва да си готова да е завинаги и да си подплатена финансово.

Отвори друга тема и опиши по-подробно обстоятелствата.

Здравейте,
не се обръщам с конкретен въпрос, а с молба за съвети. Историята е дълга, но ще я съкратя. Няколкогодишна връзка, с една по-дълга раздяла. Последващо събиране, уж с променен начин на мислене и от двете страни, но стигнахме отново до раздяла. Имаме много хубави спомени, емоции, но се карахме страшно много. Заживяхме заедно едва след 6-тата година заедно и се надявах, че ще улегнат нещата като сме под един покрив. До 30 години той живя с техните и това оказа голямо влияние. Опитах се да променя отношението му, което се изразяваше в постоянно командване вкъщи, проверки кое как е свършено всичко, да искам одобрения, ако искам да взема нещо за дома. Противопоставях се на това и всеки разговор завършваше с караници. Имало е случаи да се ядоса много и да ме обиди грубо, аз също не успявах да премълчавам. С времето освен за битовизми и за работа не сме водили разговори за друго. Сексът преди 2-3 години може би беше добре, с времето намаля, а след като заживяхме заедно стана трагедия. Опитах няколко пъти да говоря с него, опитах да му възвърна интереса, но не се получи. Просто спря да ме забелязва. В един момент станахме просто съквартиранти, спря да се интересува изобщо какво се случва в живота ми. Аз също престанах, защото се изморих от безкрайни монолози, може би съм дуднала прекалено. Много са случките, които са ме наранявали, предполагам, че и при него е така. Наскоро си дадох сметка, че не искам да водя такъв живот и реших да прекратя нещата. Последва сериозна офанзива от семейството му с реплики от рода на "просто свикни" и т.н. Не исках да свиквам и се разделихме. Изнесох се и си наех жилище, но се чувствам отвратително. Постоянно ми се плаче. Осъзнавам, че може би е грешка след като се събрахме, но имах илюзия, че ако заживеем заедно ще се издялкат нещата. Искрено се надявам, че ако се затрупам с работа, ще ми мине по-бързо. В същото време си мисля как мои приятелки са с деца, семейства и т.н. и се чувствам все едно изоставам (на 27 съм).




На такива хора евала не можеш да правиш! Той си е свикнал с живота с мама и тате ама мама и тате са до едно време след това почва да се гради семейство аз лично мразя родители да се месят в отношенията на двама души, с бившият ми приятел голяма ''любов" каквато той е описваше че аз съм "неговото бъдеще и неговата годеница" а това са доста силни думи за да го кажеш и трябва да знаеш че го искаш! и в един момент просто всичко се обърна започнаха караниците скандалите и т.н...млада си още но недей си мисли че си грешка така е трябвало да става

Тъжна си заради изгубените илюзии и това, че си опитала да дадеш всичко от себе си.
Повтаряй си по-често, защо си избрала да продължиш сама.. Не искаш мъж, който да те действа като дете и не те докосва и интересува от теб. 

От 17 до 28 годишна възраст бях с бившия. Беше съгласен да живеем заедно ама при мама 😁
Разделихме се, след 2 месеца срещнах бъдещия, след още 6 месеца бяхме женени и чак на 34 родих. Горе главата, не съжалявай за миналото, гледай напред

То колко такива теми има... Капка в морето е е твоята.
А защо седиш там?