Публикувана: 25 авг. 2022, 16:00 ч.
Последно мнение: 10 септ. 2022, 01:15 ч.

Как се решихте на второ дете?

3 672
54
1

25 авг. 2022, 16:00 ч.

Мнения: 478

Здравейте, момичета! Имам момченце на 3 г и половина, доста палаво, енергично, волево козирогче. Преди него с мъжа ми искаме да имаме няколко деца, но нямахме идея колко е трудно. Може да прозвучи егоистично, но страшно ми липсва да разполагам отново с времето си и себе си. Няма кой да ни помага с отглеждането. Мъжа ми работи, а аз все още не мога, защото детето е болно буквало през седмица, няма зиме, няма лете. И така, рационално си казвам, че нямам излишък за повече деца. Виждам колко е трудно на познати, които имат две и повече, нямат 2 минутки празно, само си ги въртят. Сега с едно поне успявам малко да отпочина, когато мъжа ми го гледа.
От известно време обаче не мога да си контролирам хормоните и не мога да спра да мисля, че ми се иска още едно бебе. Не знам какво ми става, сякаш природата се бори в мен с разума ми.
Вие имали ли сте подобни колебания? Кое оставихте да надделее? Съжалявахте ли после?

# 1 25 авг. 2022, 16:12 ч.

Мнения: 1 522

И аз искам 2-3-4 деца...но имаме едно. Ако беше само фъна - игри, празници, усмивки - щях да си направя детска градина. Но като знам колко усилия изисква, особено от страна на жена ми - не се наемам.

# 2 25 авг. 2022, 16:34 ч.

Мнения: 10 910

2 години тотално недоспиване, нерви и бели коси са ми напълно достатъчни да НЕ се реша на второ. Просто хормоните ми за желание за още едно дете са умрели някъде между коликите и никненето на зъби... Имаме съфорумка и с 5 деца, ама това си е тя, нейния живот, нейните решения. Ако мислиш, че можеш да се справиш с още едно дете, давай. Но да се оставяш само на някакви блянове, си е нож с две остриета. Да не плачеш после. Успех! Simple Smile

# 3 25 авг. 2022, 16:53 ч.

Мнения: 5 180

Въпрос на усещане. Познавам хора с 3 деца и трите през 2 години. Познавам с 3 деца, родени през 6 години. Познавам хора с 6 деца с 20 години разлика между най-голямото и най-малкото. Познавам и с 1 детенце. Всеки си е с причините, с нагласата, с характера на детето, което има в момента. Лотария е Simple Smile

има и друго - някои дечица се побъркват от ревност заради новия член на семейството (при познати ревността вече трае с години, ама с години! Малката е на 12, голямата на 16 и още я мрази), други се спогаждат чудесно и можеш да ги оставиш да се забавляват взаимно.
Проблемите се решават също различно - детегледачки вкъщи е най-често предпочитаната опция за хора с тази възможност, които искат да работят и да разполагат с времето си.
А и все някога твоето дете ще тръгне на градина, на училище Simple Smile

Може пък тогава да е твоя момент.

# 4 25 авг. 2022, 16:53 ч.

Мнения: 478

Четирите години вкъщи не са ми изпили съвсем мозъка 😀 Осъзнавам, че това са просто хормони (бая силни, не съм се чувствала така преди първото дете) и че идеята за още едно дете е много по-романтична от ежедневието, което ще последва. Същевременно се чудя дали това не са просто няколко години от живота ми, в които трябва да се примиря, че ще оставя себе си на по-заден план. Все пак децата са истинско чудо, растат бързо, а в голямото семейство има повече поводи за радост и подкрепа. Хъмм.. от друга страна имам опит само с едно малко дете, а все повече усещам, че има защо клишето "малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми" да е клише 😀 Може би с времето става все по-трудно и някой ден бих си благодарила, че имам свободата покрай само един син.
Но знам, че ако искаме друго дете сега е момента (вече съм на годинки, имам и здравословни проблеми), изпуснем ли го - това е. Страх ме е някой ден да не съжалявам 😕

# 5 25 авг. 2022, 16:56 ч.

Мнения: 1 522

Никой не може да ти каже кое е правилното за теб и за вас като семейство решение. Трябва заедно да прецените. Всичко си има и плюсове и минуси.

# 6 25 авг. 2022, 17:16 ч.

Мнения: 2 504

Разбирам опасенията, защото и аз ги имах, че и далеч по-обхватни. Независимо какво ще решите като семейство, то мога да гарантирам, че никой нормален човек няма да ти каже, че съжалява. Просто е немислимо. Когато вече го има новия човек, независимо как е станал, никой не може да си представи да го няма.

# 7 25 авг. 2022, 17:26 ч.

Мнения: 10 910

Имам чудесен пример пред себе си за майка, дето уж не съжалява, че го има детето, но го е оставила на тотален самотек и грижите на всички други, защото е уморена и иска време за себе си. И като ми заговори за второ и се чудя с какво се е надрусала... Децата са си отговорност и не бива да се водим от мотиви като "искам бебче", "часовника ми тиктака", "другите имат по две" и " да не е самичко първото".

# 8 25 авг. 2022, 18:20 ч.

Мнения: X

Миналата година родих дъщеря си на 41 след инсеминация. Пробвахме около година и половина и като видях, че не става реших, че нямам никакво време. Забременях от първия опит.
Изобщо не сме се пазили, защото нали се сещате. Всеки ти обяснява, че няма шанс вече, направо си престаряла и т.н. Та спокойно не се пазим и си мисля, че ако искам второ ще отскочим пак за инсеминация Grinning

Да, ама не. Тази година се оказах бременна...Та сега началото на октомври очакваме второто бебче.
Честно, никога нямаше да избера да раждам още на следващата година. Но пък ако искахме второ не виждам кога по-нататък. Така че вярвам, че всичко си идва когато трябва. Не съжалявам че така се е случило и си давам сметка, че ще ни е трудно. Но то и с едно е трудно, като са две поне ще са си другарчета.
Живот и здраве това което много ме тревожи е как да се предпазвам в малкото години, които ми остават възможни за забременяване. Не искам спирала да слагам, противозачатъчни абсурд, с презервативи ще е тегаво. Абе, не е лесно Grinning

# 9 25 авг. 2022, 19:04 ч.

Мнения: 46 565

Много ти е прясно, затова се притесняваш. От гледната точка на майка на 18-годишно дете, първите години са само един миг. Колкото и да е трудно, минава и заминава.
Щом искаш и ако таткото е на същото мнение, действайте Simple Smile

Мен лично бременността и раждането ме плашат до смърт. Затова така и не се появи истинско желание за втрото дете. Ако не раждам аз и 3 бих отгледала Laughing

разумът ми казва, че децата са богатство, че носят хубави емоции и т.н., но дали съжалявам, че останах с едно? Не. Минималист съм по природа, чувствам се напълно удовлетворена.

# 10 25 авг. 2022, 19:38 ч.

Мнения: 1 591

Покрай нас всички са с две или повече деца, като се съберем си казвам на ум “Боже, добре, че имаме само едно”.
Не мога да отрека, че идеята за второ дете ни е занимавала, особено мъжът ми още е много, много За.
Аз чувствам семейството ни завършено с едно дете, ако при вас не е така - действайте Simple Smile

# 11 25 авг. 2022, 19:44 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 056

Още като родих първото дете исках и второ (много исках близнаци).А като разбрах,че големият ми син е от спектъра на аутизмът желанието ми стана още по-голямо.Да,ама не било толкова лесно.Големият стана като по чудо по естествен начин след около 3 години опити,малкият го чаках 9 години и 9 месеца.Минах през няколко инвитро процедури,през няколко спонтанни аборти и никак не лека бременност.И сега искам още едно дете.Догодина ще направя последен трансфер и ако не стане почвам да убеждавам ММ да осиновим.Но повече на стимулации не се подлагам.Цяло чудо е,че съм в отлично състояние след всичко,през което минах.

# 12 25 авг. 2022, 20:55 ч.

Мнения: 478

Нямам идея защо, очаквах много повече отговори в темата да са 'за' повечето деца в семейството. Някакси винаги съм имала чувството, че това е една от най-големите ценности в обществото ни. Може би то се променя и вече е нормално да поставяме себе си на първо място. Не го казвам като нещо лошо. Съгласна съм, че децата са щастливи, когато имат щастливи родители и обратното, едни изморени и изнервени хора не отглеждат свободни и спокойни деца.
Не зная защо повдигнах темата, може би защото съм истински очудена как се държи тялото ми и колко е далече от главата. Не съм го очаквала. Синът ни си беше съвсем рационален и съзнателен избор след 5 годишен брак. Нито часовник ми е тиктакъл, нито съм се чувствала притисната. И сега се изненадвам какво нещо е природата. Разбира се, хора сме, а не животни, можем да избираме разумно въпреки емоциите. И все пак е любопитно какво и защо ни подсказват първичните инстинкти.

# 13 25 авг. 2022, 21:11 ч.

София
Мнения: 38 704

Ами моята голяма дъщеря е Козирог и изчакахме 6 г със второто. Не си давай зор. Когато почувстваш че си готова за второ - тогава. А дори и то може да те изненада неприятно, в смисъл да е по-трудно за гледане от първото.

# 14 25 авг. 2022, 21:15 ч.

Мнения: 1 297

При мен се получи случайно, с девет години разлика. Пазехме се, но ето, че се случи, пък и не бях в първа младост - на 36 г. Да са ми живи здрави и двамата, другото се изтърпява. И безсънните нощи и глезотиите, и умората се забравят. Каката завършва тази година, той ще е в 3 клас, ние с мъжо остаряваме, пак ще е зор, ма какво от това - да са живи и здрави, пак това ще кажа! Трето не бих се навила, даже и да бях по-млада.

Препоръчани теми

Бъдещи майки. Най-важните неща в една тема

АПРИЛски бебета 2024 - тема 1

61
Родени 2024 г.

Влезте във форма със съветите на фитнес инструктора Владислав Хаджиперев

Майски бебета 2024г. - Тема 15

774
С термин май

Причина:

Причина: