Как се решихте на второ дете?

Аз съм по същия начин ,само с тази разлика,че се реших ,но без планиране и намерение за второ ..Просто стана неочаквано,доста ни изненада и да си призная не бях подготвена и ми трябваше време да свикна с мисълта за бременност,гледане на бебе,всичко свързано с появата му-средства,преустройка на дома малко или много ,изобщо не е като да ми е било спокойно ,пък и съм на 39г ....

Обаче   Чувството и щастието отново да гушкаш бебе,да се вълнуваш около бременността,подготовката за малкия човек и всичко останало са несравними и с нищо не ги заменям .

С мм имаме момченце на почти 4г. Аз още преди раждането му бях сигурна, че искам поне 2 деца. След раждането му бях толкова щастлива, че желанието ми само се усили, въпреки неприятните моменти от бременността, проблемите покрай раждането и съответно трудностите след него. Минахме през всички екстри - труден старт на кърменето, гадни колики, трудно зъбоникнене, будене по 10 пъти на нощ и т.н. Малкия беше доста привързан към мен и изискващ голяма част от времето и вниманието ми. Затова исках да поотрасне и да стане по-самостоятелен. Мислех за второ дете с разлика около 3-4г., но явно ще го отложим. Проблемите ни почнаха, когато малкия беше на около 1,5г. - стана доста активен физически и почна да прави "бели", а аз бях много изненадана от бурните реакции на баща му. Оказа се, че имаме доста различни възгледи за възпитанието. С времето стана все по-трудно и даже почвам да се отказвам от идеята за второ дете. Освен ако първото рязко не стане кротко и послушно, което хич не ми се вярва.

А, страшни били - ела да видиш как се оправям със скорпион, с асцендент скорпион, луна, марс и венера в скорпион и то в пубертета. С чаша вино в края на деня и драскане на календара, в очакване да порасне най-накрая и да се кротне

Сега сериозно - ако трябва да съм честна, ако в момента имах едно дете, щях да си помисля дали точно сега е подходящия момент за второ. Предвид нестабилната икономическа, политическа и военна обстановка, постоянно нарастващите цени, инфлация и нестабилност, честно казано по-скоро бих изчакала някоя и друга година, докато нещата малко се успокоят и станат по-стабилни. Защото малките деца са малки разходи, но повечето тук знаем какво става, като тръгнат на училище. Курсове, тренировки, всякакви извънкласни занимания, летни езикови или спортни лагери и т.н., и т.н. - все неща, които всички искаме да дадем на децата си, а и в доста от случаите те самите си ги искат, гледайки от съучениците и приятелите си. Изобщо не става въпрос за неспане или изтощения, а за това, че всеки родител иска да даде на детето си това, което се дава и на останалите деца. В малките населени места не знам как е, но в големите градове, особено в София, децата постоянно посещават такива занимания, а това, освен сериозните разходи, си отнема и доста време, което при родители, ходещи на работа, си е доста изтощително. Да не говорим колко сериозно са скочили цените на всичко (цените на курсовете по АЕ примерно са се вдигнали почти двойно). Та и това е добре да се вземе под внимание при решение за второ дете точно сега. Пиша го специално към мамите с малки деца, които още не са се сблъскали с тези неща - хубаво е да имат поглед, тъй като това никак не е маловажно. Особено, ако децата са с малка разлика и всички тези неща автоматично стават х2

п.п. Дебело подчертавам, че нямам предвид отказване от второ дете, а просто изчакване, ако това е възможно от чисто биологична гледна точка.

Lady Cassiopea, във финансово отношение детето според мен е доста добър кариерен стимул за родителите. Пък и големите харчове са на по-късен етап реално. Мисля, че ако има средства за нормално съществуване с едно, би имало и за второ.
Виж, с татковците и синовете е кофти работа. Аз повече време губя в говорене с таткото, защото пред детето нсли трябва единен фронт да покажем, но като не съм съгласна.... Едва ме свърта.... особено с деца с по-силни характери.... Даже органиирах срвща с психолог в детската за подкрепа, в смисъл да разясни на таткото и тя кое е ок и кое не. Добре, че второто е момиче, там комуникацията върви съвсем различно, макар и тя да е страшен инат..... Тр

Според мен деца могат да се гледат и с много пари и с малко. Има страхотни скромни семейства, които въпреки всичко, живеят  щастливо и задружно. Средствата са фактор, но желанието според мен е по-голям фактор.

Ние се решихме на второ с малка разлика (под 2 години), защото бебешкия период ни дойде много труден и решихме, че по-добре да избутаме няколко по-трудно години, отколкото да чакаме да стане лесно и после пак наново. Странна логика, но и двамата изключително много искахме две деца (може би защото ние не сме били единствени деца) и просто скочихме в дълбокото без да знаем какво ни очаква.

По-големите разходи за дете идват на по-късен етап, според мен. Бебета и деца в градинска възраст могат спокойно да се гледат и по-скромно. Но занапред, когато започнат да се купуват ученически пособия, да ходят евентуално на някакви извънкласни занимания, да им се дават джобни и т.н., вече нещата се променят. Така че при малки деца се инвестират време и грижи най-вече, а при по-пораснали самостоятелни деца вече идва и финансовата тежест.

Jinx_, и аз съм била на принципа, че ако изначално искаме две деца, няма какво да чакаме и да отлагаме. Ние не сме го мислили задълбочено, а просто си действахме. Но проблемът е при тези, които по принцип не знаят дали искат едно или две. Много е натоварващо да го мислиш непрекъснато и да се колебаеш. За мен лично, по-добре е да взема някакво решение вместо да се тормозя с размисли. Така или иначе, и с второто дете е малко като с първото - никога няма да си напълно готов. Предполагам, че и с всяко следващо би било така.

За нас изобщо не беше проблем да се решим за второ, защото по принцип с мъжа ми винаги сме искали да имаме деца. Аз никога не съм си се представяла като майка на едно дете, някак си винаги съм искала повече от едно.
Моите са с разлика 3г3м, което за мен е хубаво разлика, хем каката помага, хем двете си играят заедно, поне все още. Горе долу 2 години ми трябваха за да се навия пак да родя, толкова ми трябваше за да забравя болката.

Но самото гледане на второто действително ми се струва по-лесно. Ние съм нямаме помощ, моите родители са в БГ, родителите на ММ са достатъчно далече за да не могат да помагат, а и аз не искам да им оставяме децата. Да, понякога ми идва леко нанагорно търчането сутрин за градина, за работа, следобед да ги взимам, да ги водя насам-натам, но не е нещо страшно, а и минава. Нямам време за себа си, едвам успявам два пъти в годината да отида на фризьор, лакирам си ноктите с безцветен лак за да не личи като почне да се лющи, почти никога не се гримирам, защото и за това нямам време…. Но децата са ми по-важни, това не го виждам като някаква голяма жертва.

Нашите са с 3г. и 1м разлика и също мисля, че е добра.
Въобще пък не смятам наличието на някой, впрегнат да помага с децата, за условие да ги имам. Абсурдно е. Не съм получавала помощ и за час, не съм и искала някой да ми виси на главата с новородено, да ми гледа детето, за да спя или да се развявам. Ние даже кучето си 9 години не сме давали на някого да го гледа.
Ние си ги правим децата, ние си ги гледаме, така че решението за появяването им е само и единствено на родителите.

Винаги съм искала две деца. Но исках да обърна внимание на първото - исках разлика от 5-6 год, за да може каката да бъде самостоятелна. Да, ама не. Откриха ми Хашимото и докато вкарам хормоните в норма, минаха години. Все години, в които не сме се пазили и така и не зачевах. Отказах се, смених работата и миналата година декември месец, взе че ми закъсня. Ама аз нали не вярвам и си викам "разбутали ми са се хормоните, затова ми закъснява". Ден преди Коледа направих тест по настояване на моя приятелка - не мога да опиша изумлението си като видях двете черти. Сега лъвчо мрънка и чака да го нахраня П.С. разликата с каката е 9 години

Винаги съм знаела, че искам деца, не съм си мислила, че искам само едно или никакви. Наясно съм, че има много трудни деца, които тотално разказват играта на родителите си още от раждането си и години наред след това и които буквално отказват родителите от следващо дете/деца. Не знам дали родителите на тези единствени деца някой ден си казват "Трябваше да се напънем за още едно въпреки трудностите", но допускам, че част от тях тайничко го правят. Допускам също така, че голяма част от тези деца, които са единствени в семейството, биха се радвали да имат братче/сестриче. И съм убедена, че на голяма част от тези едниствени деца появата на следващо дете в семейството би се отразило мното позитивно.
Моето лично мнение е, че семейството трябва да намери само своя баланс, своето състояние на щастие, завършеност, пълноценност - може да го е постигнало с едно дете, родителите да се чувстват щастливи, удовлетворени, да смятат, че не желаят повече деца, съпътвстащите ангажименти и т.н. - ако това е ситуацията, чудесно. При авторката обаче ми се струва, че не е постигнато това състояние на достатъчност на семейството, на чувството за пълно удовлетворение, допускам, че усеща липсата на още някого в семейството и тази липса може да се притъпи за известен период от удоволствието да разполагаш с повече свободно време, но вероятно желанието за още едно дете ще я човърка и занапред, ако се опита да го подтисне. Та щом човек усеща нужда и желание за още едно дете, ако може финансово да си го позволи, смятам, че ще успее да балансира и другите си ангажименти, да избута трудния период, когато децата имат нужда от повече време и внимание и от повече раздаване на всички фронтове от страна на родителя. Този труден период не е толкова дълъг, а щастието от имането на две деца е поне двойно повече в сравнение с имането на само едно. Ясно е, че гледането на деца не е лесно, особено ако нямаш помощ от никъде, но толкова много семейства имат повече от едно дете и се справят без чуждаа помощ, така че не е нещо непосилно.