Имам 2 деца (на 8г и на 1г). Не сме от семействата, които баби и дядовци взимат детето в петък и го връщст в неделя. Мъжът ми е много активен участващ родител. Никога не съм искала деца с малка разлика. След като дъщеря ми стана на 4г осезателно си усетихме как "нашето" си време се завръща. До 6-тата й година бяхме вече много "мързеливи". Ангажиментите около детето се променят, то е доста самостоятелно. Малката ми дъщеря е вече на годинка. Все едно ми е първо дете. В смисъл, че имам достатъчно време за нея, защото с кака й отношенията са по-различни. Говорим си, гледаме филм малкото като заспи, излизаме заедно когато мъжа ми е с малката, трите се разхождаме често, например тя кара колело, докато съм с количката. Четиримата ходихме на почивка, даже си и починахме. Не сме се побъркали, не се оплаквам. На мен не ми пречи неспането около бебе и разните етапи и истерии около малко дете. Минават, заминават. Ако искате второ дете, имайте си. Ако не, то няма норматив.
- Публикувана: 25 авг. 2022, 16:00 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2022, 01:15 ч.
Как се решихте на второ дете?
Също не исках второ, някъде до към 4- тата година на първото, нямам никого, който да ми помага. То буквално ни стопи лагерите. Към четвъртата му година вече някак стана по- лесно.
Винаги сме искали две деца, просто чакахме подходящия момент, когато голямото да бъде достатъчно самостоятелно.
А и виждахме как копнее за детска компания, особено през ужасния период на пандемията. Това ни мотивира супер много и дори съжалявам, че не го направихме по- рано. Децата си правят компания, играят си, карат се, боричкат се, правят щуротии заедно. С две деца усещаме вече семейството си завършено и чувството е прекрасно.
Винаги сме искали две деца, просто чакахме подходящия момент, когато голямото да бъде достатъчно самостоятелно.
А и виждахме как копнее за детска компания, особено през ужасния период на пандемията. Това ни мотивира супер много и дори съжалявам, че не го направихме по- рано. Децата си правят компания, играят си, карат се, боричкат се, правят щуротии заедно. С две деца усещаме вече семейството си завършено и чувството е прекрасно.
След началото на пандемията ми се прииска много второ дете. Преди нея пътувахме доста, къде ли не ходехме и изведнъж почувствах как 2020 г ми се изплъзва, беше ми като изгубена и исках да направя нещо съществено. Забременях август, родих април 2021 г. Децата ми са с разлика 5 г и 9 дни. Каката е на 6 г, малкият на 1 г и 3 м. При каката бяха тежки коликите и това, че се побърквах сама в нас, но като цяло беше много послушно дете. На 1 г и 3 м оставихме количката. Даваше ръка, не пипаше нищо, където я оставиш там стои. Мале, брат и сега ми разказва играта- целият е в синини, рани, както каза някой ни стопява лагерите. Ако той ми беше първо дете, мисля, че нямаше да имам второ. 🤣 Сега пътуваме пак, особено това лято, но само из България. Обаче почивка като почивка няма как да има. Нямаме и ние помощ отникъде. Успяваме да отделим някакво време за всеки по отделно, но е сравнително рядко. Обичам си много децата, но така ми липсва да пътувам без да приготвям 5 куфара с багаж, да съм по-свободна, да правя, каквото си искам и т.н. Определено имам нужда и от почивка. Минават ми понякога мисли и за трето, ама ако е като второто ще се гръмна. 🤣
И хич да не ми се оплаквате от зодиите, че ММ е козирог, дъщеря ми е овен, синът телец и аз горката рибка. 🤣
И хич да не ми се оплаквате от зодиите, че ММ е козирог, дъщеря ми е овен, синът телец и аз горката рибка. 🤣
Реших се когато първото стана на 6 години (второ още не се е получило и съжалявам, че толкова го отлагах). При мен причините да не искам бяха други (страх от бременност и раждане).
Това, че няма да разполагам с време за себе си не ми е фактор. Ранните детски години са много кратки, детето не е залепено за мама нон стоп в продължение на 20 години.
Помня първия път когато оставих дъщеря ми в детската градина (не е ходила на ясла и не са я гладли баби освен за по 2-3 часа много рядко т.е. 3 години беше с мен 24/7) и влязох в един магазин за дрехи и се разходих след това. Чувствах се като излязла от затвора
Беше много странно да имам толкова свобода, да не се оглеждам за дете, да не внимавам постоянно и т.н. Но сега тези чувства са ми много далечни. Вече е на 7 почти и гледането ѝ въобще не ми тежи, хем сега пак е почти изцяло на мен. На градина за тези 4 години не ходи кой знае колко, повече време изкара вкъщи с мен заради болести, пандемия. Сега цяло лято пак е с мен. Но вече е съвсем различно с по-голямо и по-самостоятелно дете. Та, мисълта ми е второто дете също ще порасне, няма да е все бебе и пак ще имате време за себе си колкото искате 
Ако само това ви спира, избощо не се чудете.
Това, че няма да разполагам с време за себе си не ми е фактор. Ранните детски години са много кратки, детето не е залепено за мама нон стоп в продължение на 20 години.
Помня първия път когато оставих дъщеря ми в детската градина (не е ходила на ясла и не са я гладли баби освен за по 2-3 часа много рядко т.е. 3 години беше с мен 24/7) и влязох в един магазин за дрехи и се разходих след това. Чувствах се като излязла от затвора
Беше много странно да имам толкова свобода, да не се оглеждам за дете, да не внимавам постоянно и т.н. Но сега тези чувства са ми много далечни. Вече е на 7 почти и гледането ѝ въобще не ми тежи, хем сега пак е почти изцяло на мен. На градина за тези 4 години не ходи кой знае колко, повече време изкара вкъщи с мен заради болести, пандемия. Сега цяло лято пак е с мен. Но вече е съвсем различно с по-голямо и по-самостоятелно дете. Та, мисълта ми е второто дете също ще порасне, няма да е все бебе и пак ще имате време за себе си колкото искате Ако само това ви спира, избощо не се чудете. 
Имаме 2 деца- батко на 9 години и малчо на 1г.3м. Не исках второ дете, докато първото не стана на 5-6 години. След много месеци опити и една неуспешна бременност ,която приключи със спряла сърдечна дейност на плода, вторият ми син се роди 4 дни след 8 рожден ден на батко си. Макар и много изморена и без грам време за мен, бих казала- няма по- хубаво от това да са две.
Но това е моето усещане! Вие трябва сами да прецените! Но каквото и да изберете, то е най- правилното и вярно!
Но това е моето усещане! Вие трябва сами да прецените! Но каквото и да изберете, то е най- правилното и вярно!
Много хубава тема. И аз съм като теб, само че с момиче на 1.2г. Толкова ме е страх от децата вече, че...😀 Хората с по 2,3,5 деца са герои. Липсва ми ей така да си лежа и да се търкалям в леглото, да няма какво да правя 🤣🤣. Преди бебето мислех, че само спят и ядат. Никой не ми каза колко е трудно, капацитетът ми е за родител на едно. Нямам сили за повече, предпочитам да се радвам на чужди бебета в парка, вкъщи не искам.🤫
Ако второто не беше станало толкова лесно и бързо, сигурно никога нямаше да се реша, но вече са 5. 
Благодаря, Вики! Вчера младежът направи 2 седмици. Голям човек е вече.
Февър,честито и от мен!Две от най-близките ми приятелки са с 3 и 4 деца.Даже тази с 4-те като ми даваше миналата година разни неща за Росен(нейните момчета на 4 и 2 също са октомврийчета) я питах да ги пазя ли за бебе номер 5.Тя обаче ми каза,че са приключили вече с децата...
Аз също се причислявам към жените, пожелали второ дете когато първото е вече по-голямо. Имам син, който сега ще навърши 6 години. Октомври чакаме още едно момче.
За второ дете изобщо започнахме да мислим след 4 години, когато стана по-разумен и самостоятелен. На нас като родители и като личности ни беше необходимо да достигнем определена зрялост преди това. Трябваше да започнем да виждаме отглеждането на детето от един ъгъл и да създадем определена рутина. Личното ми усещане е, че децата трябва да са поне две. Иска ми се един ден като нас ни няма, децата да са си опора в живота, хубаво е винаги да имаш на кой да се обадиш.
Сега баткото се вълнува малко от появата на братче. Заглежда се по бебета, играе с по-малки деца, грижовен е. Радвам се, че се решихме. Нямам притеснения относно отглеждането на второто дете. Имам роднини, на които мога да разчитам понякога, но с времето и с мъжа ми се уверихме, че се справяме достатъчно добре и сами. Шегуваме се за трето, че не се получи момичето. Не го изключвам като вариант, но да видим първо с това как ще е.
За второ дете изобщо започнахме да мислим след 4 години, когато стана по-разумен и самостоятелен. На нас като родители и като личности ни беше необходимо да достигнем определена зрялост преди това. Трябваше да започнем да виждаме отглеждането на детето от един ъгъл и да създадем определена рутина. Личното ми усещане е, че децата трябва да са поне две. Иска ми се един ден като нас ни няма, децата да са си опора в живота, хубаво е винаги да имаш на кой да се обадиш.
Сега баткото се вълнува малко от появата на братче. Заглежда се по бебета, играе с по-малки деца, грижовен е. Радвам се, че се решихме. Нямам притеснения относно отглеждането на второто дете. Имам роднини, на които мога да разчитам понякога, но с времето и с мъжа ми се уверихме, че се справяме достатъчно добре и сами. Шегуваме се за трето, че не се получи момичето. Не го изключвам като вариант, но да видим първо с това как ще е.
Здравей, три години и малко не съм спала. Ама наистина не спах. Сами си гледаме детето, което също постоянно боледува плюс, че сме на работа и двамата. Когато е болно го гледаме от вкъщи докато сме на работа. Нямаме възможност да почиваме. Много е трудно, наистина е много трудно. Не спи през деня. НО въпреки това някак дойде момента и го усетихме за второ. Голямото започна да се буди само по 3-4 пъти на нощ и поотпочинахме. Мисълта ми е, ще го усетиш. Щом имаш колебания все още не ви е дошъл моментът. Успех