The Дорис, напълно подкрепям! Това е истината в омекотен вариант.
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2022, 19:36 ч.
Загубихте ли близък от Ковид-19?
Загубих баща си, в голяма столична частна болница. Постъпи с леки симпоми, после за около седмица се влоши, интубираха го, отказаха бърбеците и вместо да го изпишат, както ни казаха, той почина. Много ми е трудно, една година след това още го преживявам. Сънувам го, мъчно ми е, бях качила кг.от стреса. Опитвам се да се държа и да намеря начин да продължа, да живея, пътуваме често и това ми помага донякъде. Но, истината е че, много често мисля за него и ме боли.Чудя се, дали трябваше да остава в болницата, или не. Дали нещо беше объркано от лекарите и т.н. Иска ми се да вярвам че, лекарите направиха всичко по силите си, че за татко е било по-добре, да е в болница, отколкото вкъщи, ако се влоши.
Загубих съпруга си.
Влезе в болница с отрицателен тест, но там са го заразили.
Направих аутопсия и... Ковид.
Не мога да се съвзема още и не знам дали някога и ще успея.
За Александровска болница става въпрос.
Консултирах се с адвокат и каза, че нищо не може да се направи по въпроса.
Влезе в болница с отрицателен тест, но там са го заразили.
Направих аутопсия и... Ковид.
Не мога да се съвзема още и не знам дали някога и ще успея.
За Александровска болница става въпрос.
Консултирах се с адвокат и каза, че нищо не може да се направи по въпроса.
Загубих съпруга си.
Влезе в болница с отрицателен тест, но там са го заразили.
Направих аутопсия и... Ковид.
Не мога да се съвзема още и не знам дали някога и ще успея.
За Александровска болница става въпрос.
Консултирах се с адвокат и каза, че нищо не може да се направи по въпроса.
Влезе в болница с отрицателен тест, но там са го заразили.
Направих аутопсия и... Ковид.
Не мога да се съвзема още и не знам дали някога и ще успея.
За Александровска болница става въпрос.
Консултирах се с адвокат и каза, че нищо не може да се направи по въпроса.
Колко много хора са загубили близки и приятели заради Коронавируса. И аз загубих баща си, но не беше в болница. Той твърдо отказа да влезе в болница, като знаеше какви са условията, каква е храната, какво е отношението на персонала на болницата към пациента. Отгоре на това има всякакви твари там-хлебарки,дървеници и т.н. Лежах в болница с бронхопневмония преди 5-6 години и той видя какво е положението в нашите "мили болници".
Минаха се почти 6 месеца, но загубата от неговата смърт не мога да я преодолея.
Минаха се почти 6 месеца, но загубата от неговата смърт не мога да я преодолея.
На сестра ми и беше направена операция и лежа в Токуда близо 20 дни, и много добре се грижеха за нея. Моя приятелка беше оперирана в чужбина и на вторият ден я изписаха, тя отиде на хотел, за да е близо до болницата, ужасно скъпо е да се лежи в болница в чужбина. Мисля, че ние българите сме с нагласата, че в чужбина , всичко е по- добре организирано, докторите са по- квалифицирани, болниците са чисти и персоналът е грижовен, няма вътрешноболнични инфекции и т. н. Не е така!
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
Загубих две лели - сестри на татко - едната на 68, другата на 72.
Съответно в първомайската и петричката болници.
Чичо ми и братовчед ми, с тежко протичане бяха спасени в петричката болница. Чичо ми е заел освободеното от леля (жена си) легло
Всеки по-запознат с картинката в подобни общински болници е наясно в какви условия работят и преживявавт лекари и пациенти там.
Изгубихме майка на моя приятелка (за мен беше сродна душа, много я обичах), в Окръжна болница, София. Отиде си за една седмица, а съпругът ѝ, болен от рак, пребори коронавируса и си отиде 42 дни след нея, защото гаснеше от другото.
Изгубихме близък съсед, а съпругата му спасиха на същото място - Александровска болница - а на пръв поглед тя изглеждаше по-рискова.
Изгубихме приятели на 46 и 25 години.
Във всичките тези болници и под грижите на същите лекари,
слава Богу са излекувани много други хора.
Не отричам проблемите в сферата.
Просто ковид... абе само той ни липсваше, за да ни дооклепа съвсем с хилядите нелогичности, въпроси без отговори и цялата каша около него.
Съответно в първомайската и петричката болници.
Чичо ми и братовчед ми, с тежко протичане бяха спасени в петричката болница. Чичо ми е заел освободеното от леля (жена си) легло
Всеки по-запознат с картинката в подобни общински болници е наясно в какви условия работят и преживявавт лекари и пациенти там. Изгубихме майка на моя приятелка (за мен беше сродна душа, много я обичах), в Окръжна болница, София. Отиде си за една седмица, а съпругът ѝ, болен от рак, пребори коронавируса и си отиде 42 дни след нея, защото гаснеше от другото.
Изгубихме близък съсед, а съпругата му спасиха на същото място - Александровска болница - а на пръв поглед тя изглеждаше по-рискова.
Изгубихме приятели на 46 и 25 години.
Във всичките тези болници и под грижите на същите лекари,
слава Богу са излекувани много други хора.
Не отричам проблемите в сферата.
Просто ковид... абе само той ни липсваше, за да ни дооклепа съвсем с хилядите нелогичности, въпроси без отговори и цялата каша около него.
Здравейте,
Благодаря Ви за споделеното, и съжалявам за загубата на съпруга Ви. Съвсем не става въпрос за пари, това няма да върне човека. Но си задавам въпроса дали е направено всичко възможно, и дали други специалисти в друго лечебно заведение биха се справили по-добре. Бих искала хората, които тепърва ще трябва да избират, да направят избор, за който няма да съжаляват.
Благодаря Ви за споделеното, и съжалявам за загубата на съпруга Ви. Съвсем не става въпрос за пари, това няма да върне човека. Но си задавам въпроса дали е направено всичко възможно, и дали други специалисти в друго лечебно заведение биха се справили по-добре. Бих искала хората, които тепърва ще трябва да избират, да направят избор, за който няма да съжаляват.
На сестра ми и беше направена операция и лежа в Токуда близо 20 дни, и много добре се грижеха за нея. Моя приятелка беше оперирана в чужбина и на вторият ден я изписаха, тя отиде на хотел, за да е близо до болницата, ужасно скъпо е да се лежи в болница в чужбина. Мисля, че ние българите сме с нагласата, че в чужбина , всичко е по- добре организирано, докторите са по- квалифицирани, болниците са чисти и персоналът е грижовен, няма вътрешноболнични инфекции и т. н. Не е така!
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
На сестра ми и беше направена операция и лежа в Токуда близо 20 дни, и много добре се грижеха за нея. Моя приятелка беше оперирана в чужбина и на вторият ден я изписаха, тя отиде на хотел, за да е близо до болницата, ужасно скъпо е да се лежи в болница в чужбина. Мисля, че ние българите сме с нагласата, че в чужбина , всичко е по- добре организирано, докторите са по- квалифицирани, болниците са чисти и персоналът е грижовен, няма вътрешноболнични инфекции и т. н. Не е така!
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
И, за да не е спам, съпругът ми загуби най- добрият си приятел от Ковид. Болно му е и често го споменава, като незапълнена дупка остана. Семейството му не е търсило вина у лекарите. Какъв е смисълът? Нима можеш да върнеш някого обратно в живота. Търсенето на виновни за пари е грозно. така мисля аз.
Аз като човек, изгубил двамата си родители, които беше редно да изпратя с почит, не ми е много смислено да чета някой друг в тази тема (темата е за загубили близки от ковид), как ме учи за живота в тази тема и да обяснява кое е грозно и красиво.
Моите искрени съболезнования към всички, които са загубили своите близки. Болката е ужасна и разкъсваща. Дано намерим всички ние сили, за да преодолеем тези загуби и да продължим да живеем. В момента аз се чувствам много изгубена. Много близки приятели също се смятат за близки. И от тяхната загуба също много боли.
Аз лично неможах да загубя, себе си. Спасих се, нямам представа как. Божа работа. Разболях се в началото на март 2020г, когато тъкмо беше навлязъл вируса. Ние сме от малко градче, наложи се свекърва ми да ме заведе до най-близкият град Харманли, хвана шофиор и тръгнахме. Бях изключително зле 40° температура, задух, болки в цялото тяло ни жива-ни мъртва. Когато в болницата чуха 40° се заключиха, буквално. Имаше съвестен лекар, който се свърза с министъра и благодарение на това ме закараха с линейка до Хасково, тъй като тогава се изискваше разрешение да излизаш. Когато все пак се отключиха "лекарите" ми направиха страшно грозно впечатление, коментираха човека, който ме беше закарал (той е от малцинствата). И дори за мен коментираха, че съм "циганка от белите". Останах потресена. Човека беше тръгнал да ми спасява живота, с риск да отнесе глоба тъй като е забранено излизането, а въпросните "лекари", вместо да помогнат- бягат и се подиграват. Казала съм си, че от тук нататък от каквото и да се разболея специално аз, лекар не искам, болница също. Ако умирам, искам даа е вкъщи на сигурно и да знам, че няма кой да ме подритва.
Не го видях моя съпруг. Черен чувал и толкова. После ковчега, а дали е той вътре, дали не е... Колко ли се е мъчил, докато аз се радвах на сведенията, че е добре.
Препоръчани теми