И аз изгубих двамата си родители през три дни, на 63 и 68 години, през вълната през октомври 2021. Майка си отиде в болницата , а татко в къщи , не го взеха заради придружаващото заболяване, отиде си пред очите ми, никой не дойде да констатира смърт, никой не ни каза какво да даваме и как , след него и майка , в провинцията сме едва намерихме място в болница за майка, с линейката обиколиха и искаха да я върнат, взеха я в болница извън града, после я преместиха в окръжната и я интубираха, всичко беше оцеляване на късмет, в същия момент бях болна и аз, но в къщи, всичко ми е като на съм още, година след кошмара
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2022, 19:36 ч.
Загубихте ли близък от Ковид-19?
И аз изгубих двамата си родители през три дни, на 63 и 68 години, през вълната през октомври 2021. Майка си отиде в болницата , а татко в къщи , не го взеха заради придружаващото заболяване, отиде си пред очите ми, никой не дойде да констатира смърт, никой не ни каза какво да даваме и как , след него и майка , в провинцията сме едва намерихме място в болница за майка, с линейката обиколиха и искаха да я върнат, взеха я в болница извън града, после я преместиха в окръжната и я интубираха, всичко беше оцеляване на късмет, в същия момент бях болна и аз, но в къщи, всичко ми е като на съм още, година след кошмара
Съчувствам ви! Точно такава беше и моята трагедия. Абсолютни същите обстоятелства, март 2021 година. Дните от тогава нататък са ми кошмарни, а нощем заспивам със сълзи по тях. Дъщеря ми е 12 клас, предстои и абитуриентска, вълненията около това ми носят утеха поне за малко, стискам зъби пред децата, усмихвам се, но..........Само човек загубил изведнъж и двамата си родители може да разбере.
Някой може ли да сподели личен опит с успешно лечение в болница? Какво лечение беше приложено? Какви изследвания/прегледи бяха направени преди това? На кой ден от заболяването влязохте Вие или Вашите близки в болница и кога бяхте изписани?
Баща ми и брат ми бяха спасени, благодарение на болнично лечение. И двамата бяха изключително зле. Двустранни пневмонии, ниска сатурация. Баща ми беше със сатурация 70, твърдо отказваше да влезе в болница и буквално си отиваше. Още на втория ден след постъпването му в пловдивска болница и кислород, живна. Беше в болница 10 дни. За седмица преди това и 3 антибиотика, нищо, нищо и нищо. На 69 години е, с един куп придружаващи заболявания. Оправи се напълно. Беше болен през ноември 2020 г. Брат ми се разболя през ноември 2021. Точно толкова тежко, колкото баща ми и точно след седмица и 2 антибиотика започна да се задушава. След престой от 10 дни в болница и той се оправи.
Приятелка, обаче, не успя. Във ВМА, интубираха я, екстубираха я, преливаха й кръв и след седмица почина.
С някои от вас си пишем на лични, но искам да изкажа моите съболезнования към mimilota и sunrise. Съжалявам за случилото се при Вас, и благодаря за силите да го споделите. Благодаря и на Orchid за споделения положителен опит. Това ми дава някакво минимално успокоение, че болничното лечение не винаги е грешка.
Благодаря ви за съболезнованията и съпричастността. Да, така е иска се смелост да пишеш за мъката. Болката е огромна. Идват светли празници, които ще бъдат отново изпитание за мен. Пожелавам на всички, пишещи в темата да сте здрави, светли и спокойни рождественски празници.
Днес говорих с позната, която изгуби майка си от Ковид. Майка й беше на 92 години, тя също като мен мисли, че тази болест ни отне раздялата с близките. Нещо не беше наред във всичко това. Приемам, че бяха възрастни хора, даже надживяха по години своите родители. Но не такава унизителна смърт. Цял живот си се грижил за внуците си, дал си сърцето си за децата, а накрая - кошмар. Мама се мъчи седмици, преди да издъхне. През цялото време говореше за сина ми. Затворена в къщи, сама, не знаех и при мен как ще се случат нещата. Мама ме изчака. Беше хубаво, че ме пускаха при нея, че татко беше с нея. Но татко плачеше за раните й. Веднъж той ме попита - нали поне аз ще оцелея? Мама го чу. Толкова плаках.
Препоръчани теми