Shatzi, прегръщам те! Премахнах писанията си, защото ще причиня повече мъка... Не сдържам сълзите си...
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2022, 19:36 ч.
Загубихте ли близък от Ковид-19?
На баща ми искаха да му направят аутопсия, но ние не дадохме
Един мой познат ми разказа една история, но не знам дали е вярна. Баба му почива от естествена смърт по време на началото и най-големия пик на Коронавирус. Той ми разказа, че не са могли да я погребат дълго време и доста дни е стояла в камерата. Тогава са решили - той и майка му, да я кремират. Чакали са дата за погребение цели 6 месеца и затова решават да я кремират, че иначе за 6 месеца им непосилно да плащат да стои в камера. Мисля, че доста е преувеличил с тези 6 месеца да погребат жената. Става дума за София.
За българските болници и отношението на целия персонал в тях, като санитарките си мислят, че са Богове, е под всякаква критика. Подмятат те там като пълен боклук. Нито храна, не е храна. Когато по време на пандемията, стана на въпрос за условията в болниците и храната. Хора от високите етажи на властта, се изразиха, че болните не са дошли да ядат и да се угояват. Те са дошли да се лекуват.
Един мой познат ми разказа една история, но не знам дали е вярна. Баба му почива от естествена смърт по време на началото и най-големия пик на Коронавирус. Той ми разказа, че не са могли да я погребат дълго време и доста дни е стояла в камерата. Тогава са решили - той и майка му, да я кремират. Чакали са дата за погребение цели 6 месеца и затова решават да я кремират, че иначе за 6 месеца им непосилно да плащат да стои в камера. Мисля, че доста е преувеличил с тези 6 месеца да погребат жената. Става дума за София.
За българските болници и отношението на целия персонал в тях, като санитарките си мислят, че са Богове, е под всякаква критика. Подмятат те там като пълен боклук. Нито храна, не е храна. Когато по време на пандемията, стана на въпрос за условията в болниците и храната. Хора от високите етажи на властта, се изразиха, че болните не са дошли да ядат и да се угояват. Те са дошли да се лекуват.
Аз носих храна и ги хранех, водичката им я оставях да им е удобно. Тате се справяше по-добре, но мама беше много зле. Влезе зле, успяха да я закрепят за седмица, но получи страшен диабет от лекарствата, татко също. Трябваше да я оставя и съдбата да реши дали да живее или не.
Медицински сестри нямаме. Все си мисля, защо не се организират някакви курсове, обучения за извършване на манипулации. От петнадесетина години там имаме голям проблем - не могат да слагат абокат, не намират вените, дори на хора без проблеми, превръзките им са трагедия, за малко да направят голяма беля със силно стегнат бинт, да се научим как се слага катетър. Мама ме научи да бия инжекции. Превръзки също се научих. Честно казано, мисля, че ще бъде жизнено важно това за повечето хора. Аз нямам против да помагам безплатно в болниците, но да се науча да правя тези неща. Не виждам никакъв лъч надежда...
Медицински сестри нямаме. Все си мисля, защо не се организират някакви курсове, обучения за извършване на манипулации. От петнадесетина години там имаме голям проблем - не могат да слагат абокат, не намират вените, дори на хора без проблеми, превръзките им са трагедия, за малко да направят голяма беля със силно стегнат бинт, да се научим как се слага катетър. Мама ме научи да бия инжекции. Превръзки също се научих. Честно казано, мисля, че ще бъде жизнено важно това за повечето хора. Аз нямам против да помагам безплатно в болниците, но да се науча да правя тези неща. Не виждам никакъв лъч надежда...
И аз загубих майка си на последната вълна миналата година.Тогава беше истинско мазало по болниците.
Тя работеше в същата болница и твърдеше,че се грижат добре за нея.Не ни позволяваше да звъним извън позволените часове или да се молим за по-специални грижи.
И тук историята е може би като при повечето хора- дни на много голямо подобрение,планове за изписване,после рязко влошаване,интубиране и край!
Казаха ни,че органите са отказали.
В последствие и баща ми влезе в съседната стая,но беше адекватен през цялото време.Така и никога не ни разказа с подробности какво е видял и чул..
И така от едната стая,отиват в другата да му кажат,че е починала.
Като грешки отчитам,че питахме за преливане на плазма още в началото и ни казаха,че не е момента.После вече било късно за това.
Не мисля,че лекарите умишлено убиват и не обвинявам.Проблемът е може би в самото лечение,за което никой не е сигурен.Всички лекарства,които им вкарват ударно без да е ясно как и защо. Персонала се разболяваше или редуваше постоянно и не знам до колко се е следил конкретния случай на някой.
В моргата ми дадоха да се подпиша,че не искам аутопсия.
Стана дълго,но в крайна сметка няма да предприемаме действия.Живеем си с болката и това е..
Тя работеше в същата болница и твърдеше,че се грижат добре за нея.Не ни позволяваше да звъним извън позволените часове или да се молим за по-специални грижи.
И тук историята е може би като при повечето хора- дни на много голямо подобрение,планове за изписване,после рязко влошаване,интубиране и край!
Казаха ни,че органите са отказали.
В последствие и баща ми влезе в съседната стая,но беше адекватен през цялото време.Така и никога не ни разказа с подробности какво е видял и чул..
И така от едната стая,отиват в другата да му кажат,че е починала.
Като грешки отчитам,че питахме за преливане на плазма още в началото и ни казаха,че не е момента.После вече било късно за това.
Не мисля,че лекарите умишлено убиват и не обвинявам.Проблемът е може би в самото лечение,за което никой не е сигурен.Всички лекарства,които им вкарват ударно без да е ясно как и защо. Персонала се разболяваше или редуваше постоянно и не знам до колко се е следил конкретния случай на някой.
В моргата ми дадоха да се подпиша,че не искам аутопсия.
Стана дълго,но в крайна сметка няма да предприемаме действия.Живеем си с болката и това е..
Поне там, където беше мама - лекарите бяха невероятни, всеотдайни. Убедена съм, че протоколът не беше удачен за възрастни и немощни хора, както и за други. На санитарите им е много трудна работата, много, но там има подбор, желаещи, но при сестрите е критично. Много критично и нищо не се прави.
Трябва сериозно да се помисли, какво ще се прави по този въпрос. Качествените сестри търсят по-спокойна и добре платена работа, чудо е, че има макар и рядко добри сестри. Повечето, които познавам имат такова поведение, че се чудя как живеят в собствената си отрова.
Имаме много лекари, повечето се връщат по родните места, млади са, стараят се. В окръжните болници има доста млади хора.
Трябва сериозно да се помисли, какво ще се прави по този въпрос. Качествените сестри търсят по-спокойна и добре платена работа, чудо е, че има макар и рядко добри сестри. Повечето, които познавам имат такова поведение, че се чудя как живеят в собствената си отрова.
Имаме много лекари, повечето се връщат по родните места, млади са, стараят се. В окръжните болници има доста млади хора.
На баща ми искаха да му направят аутопсия, но ние не дадохме
Един мой познат ми разказа една история, но не знам дали е вярна. Баба му почива от естествена смърт по време на началото и най-големия пик на Коронавирус. Той ми разказа, че не са могли да я погребат дълго време и доста дни е стояла в камерата. Тогава са решили - той и майка му, да я кремират. Чакали са дата за погребение цели 6 месеца и затова решават да я кремират, че иначе за 6 месеца им непосилно да плащат да стои в камера. Мисля, че доста е преувеличил с тези 6 месеца да погребат жената. Става дума за София.
За българските болници и отношението на целия персонал в тях, като санитарките си мислят, че са Богове, е под всякаква критика. Подмятат те там като пълен боклук. Нито храна, не е храна. Когато по време на пандемията, стана на въпрос за условията в болниците и храната. Хора от високите етажи на властта, се изразиха, че болните не са дошли да ядат и да се угояват. Те са дошли да се лекуват.
Един мой познат ми разказа една история, но не знам дали е вярна. Баба му почива от естествена смърт по време на началото и най-големия пик на Коронавирус. Той ми разказа, че не са могли да я погребат дълго време и доста дни е стояла в камерата. Тогава са решили - той и майка му, да я кремират. Чакали са дата за погребение цели 6 месеца и затова решават да я кремират, че иначе за 6 месеца им непосилно да плащат да стои в камера. Мисля, че доста е преувеличил с тези 6 месеца да погребат жената. Става дума за София.
За българските болници и отношението на целия персонал в тях, като санитарките си мислят, че са Богове, е под всякаква критика. Подмятат те там като пълен боклук. Нито храна, не е храна. Когато по време на пандемията, стана на въпрос за условията в болниците и храната. Хора от високите етажи на властта, се изразиха, че болните не са дошли да ядат и да се угояват. Те са дошли да се лекуват.
Защо да не са можели да я погребат? Нямало е гробари ли? Много се съмнявам. Няма как да се остави труп за 6 месеца.
Имаше такива случаи в началото на епидемията. И аз си спомням, че се коментираше в медиите. Между другото имаше едно предаване, което разказваше за такива починали, които не се погребват от живи роднини. Погребват се от общината само, ако нямат роднини. Иначе тази работа трябва да се свърши от близък. В една морга имаше много такива починали с години. Бях шокирана.
Близък, около 50, здрав ,прав активен човек. В началото на вълната. Сигурна съм ,че са положени грижи за него, защото не беше случаен. Но не съм сигурна колко адекватна беше цялата болнична помощ през пандемията. Бяхме начело по смъртност от кв все пак.
Иначе баба ми почина неочаквано и мъчително преди години при рутинна уж операция в Пловдив. Много дълго се обвинявахме с майка, че не сме я взели в София. Сега , дали са сбъркали , дали ако ..няма смисъл ,човека го няма. Но ми трябваха години да го преодолея.
За кв , моя близка стигна до болница. Беше в стая с няколко възрастни жени. Да, лекуват ги, но никакво отношение. Някои си заминаха . Тя ставаше да ги погали , да даде вода на свой риск, защото сестрата казала,че няма нужда или ще се задави. Беше отвратена от грижите , но не смогваха лекари и персонал. Дали са разбирали самите болни какво се случва , не знам , дано не. Вече за към края говоря.А иначе за сведенията към близки ..добре е , на другия ден го няма човека ... А тя казва, за престой 2 седмици се научила да познава кой ще го бъде и кой не. Казва,че се е грижила колкото може, но нощем е бил нечовешки ужас, защото има някои хора викат и т.н. , не са на себе си от липсата на кислород към мозъка примерно. Също не всички са в реанимация естествено, няма място.
Като цяло мисля можеше по- добре да се справят всичката болнична помощ по веригата. Няма смисъл да разказвам още случки , тъжно е. И това в Сф, представям си по провинцията ...липса на кадри ,условия и тн.
Бог да ги прости мъртвите!
Иначе баба ми почина неочаквано и мъчително преди години при рутинна уж операция в Пловдив. Много дълго се обвинявахме с майка, че не сме я взели в София. Сега , дали са сбъркали , дали ако ..няма смисъл ,човека го няма. Но ми трябваха години да го преодолея.
За кв , моя близка стигна до болница. Беше в стая с няколко възрастни жени. Да, лекуват ги, но никакво отношение. Някои си заминаха . Тя ставаше да ги погали , да даде вода на свой риск, защото сестрата казала,че няма нужда или ще се задави. Беше отвратена от грижите , но не смогваха лекари и персонал. Дали са разбирали самите болни какво се случва , не знам , дано не. Вече за към края говоря.А иначе за сведенията към близки ..добре е , на другия ден го няма човека ... А тя казва, за престой 2 седмици се научила да познава кой ще го бъде и кой не. Казва,че се е грижила колкото може, но нощем е бил нечовешки ужас, защото има някои хора викат и т.н. , не са на себе си от липсата на кислород към мозъка примерно. Също не всички са в реанимация естествено, няма място.
Като цяло мисля можеше по- добре да се справят всичката болнична помощ по веригата. Няма смисъл да разказвам още случки , тъжно е. И това в Сф, представям си по провинцията ...липса на кадри ,условия и тн.
Бог да ги прости мъртвите!
Около нас има много случаи, които са много тежки - загуба на деца, съпруг, родители. Страшното идва, когато това се случи в дома ти. Страничните хора не могат да доловят и една хилядна от истинските преживявания. Не съм си представяла и за миг, че така ще изпратя мама и още хиляди неща, които остават скрити за другите.
Най-боли, че хората, макар и с право, в най-трудните моменти се дистанцираха. Всеки има близки, всеки се бои да не е следващият, всеки има свои основания. И оставаш сам в тези тежки моменти, а другите само те говорят като пример, цъкат и те съжаляват.
Най-боли, че хората, макар и с право, в най-трудните моменти се дистанцираха. Всеки има близки, всеки се бои да не е следващият, всеки има свои основания. И оставаш сам в тези тежки моменти, а другите само те говорят като пример, цъкат и те съжаляват.
Препоръчани теми