Бременна съм, а не искам да живея тук

Мисля че това е един много добър вариант. 80 км не са съвсем малко, но не са и много - така изглежда всички ще си получат желаното.

Авторке, няма неразрешими проблеми.
Първо реши какво искаш. Искаш ли детето? Явно да.
Но помисли, ако се прибереш в Б-я ще можеш ли да се справиш? Ще можеш ли да разчиташ на близките?
Имаш ли къде да живееш?
Също така приятелят ти няма никакво право да ти казва да правиш аборт. Дори и да родиш, пак не си длъжна да живееш с него, камо ли да му оставяш детето.
Брак имаш ли с този човек?
Възможно е мизери да прави, ако останеш.
Ако останеш и родиш, ще водиш доста гаден живот. Явно не си щастлива там.
Моето мнение е да си събереш нещата докато си още само бременна и да се прибираш. Или в друг град.
Как така хем е добър, хем мизерии ще правел.
Добрите хора не правят мизерии.
Ти си решаваш дали вечно ще се съобразяваш с другите и само ти ще правиш компромиси или ще си живееш живота както искаш.

Ей затова трябва да се правят детайлни  планове за бъдещето, а не да се кара на принципа “ ако стане- добре дошло” . Сега ще трябва или да го отиграеш много,  много дипломатично или да си вземеш шапката и да запрашиш за  България ( или големия град) сама и бързо.
Какви са мотивите на гаджето ти да не иска в големия град? Ако е някой консервативен провинциалист, идеите ти за “ мулти култи “ ще го уплашат  доста.  
Твоите доводи трябва да са в посока на успокояване на неговите страхове и представяне на предимства, които импонират на неговата представа за живота. Примерно в големия град има работа за двама ви, по- добри възможности за него, по- добри ИСПАНСКИ училища, по- лесен достъп до любимите ви хобита и т.н. С тропане с крак няма да се наложиш, защото си в зависима позиция, а човекът не изглежда да се трогва от терзанията ти.
 
Моят съвет е да помислиш много внимателно и да решиш ти за себе си с какъв компромис ще съумееш да живееш идните 30 години ( аборт, испанско село, самотна майка…) и да действаш.
Имай предвид, че ако родиш в Испания и той припознае детето, можеш да се видиш в приказка с тоя неотстъпчив другар. На теория и за България би следвало да е така, ама някак не виждам селски домошар да се юрне на другия край на континента, в държава, в която не говори езика и не може да прочете табелите.

Това е като испанска версия на българският селянин, който тропа по масата и иска да се прибира на село в родната си порутена къща.

Нещата не изглеждат добре. Какво означава "не ми разрешава", "няма да се съгласи". Че и трябвало да е сигурен, че си направила аборт преди да те пусне?!

Имаш право да си събереш партакешите, да си родиш детето, да живееш където искаш, без изобщо неговото мнение да означава каквото и да е. Не искаш да си гадна, но подозирам, че ще ти се наложи много скоро, защото той не оставя място за друго.

Ако решиш да родиш детето и искаш да си спестиш много разправии, задължително роди детето в България, а не в Испания.

И аз да питам какъв е проблемът да пътуваш за работа след майчинството? 80 км на запад са нищо, много хора пътуват. Ако в това село или малък град, не плащате наем, той има сигурна работа, разбирам защо не иска да се мести. А и нека не се лъжем, не е като теб да те очаква бляскава кариера на ядрен специалист, вероятно доходите от маникюри ще са около или малко над минималните. Та обмисли вариант пътуване, детето ще израсне със самосъзнание на испанец и никой няма да се впечатли, че майка му е българка, дори и на село.

Аз не виждам какво му е доброто на мъжа ти. Не разбирам и твоят проблем какъв е. Ни работа имаш, ни нищо, цял ден се почесваш. Имаш спестявания - ами купи два-три големи кашона, опаковай си нещата и ги пращай за България по куриер - ще дойде до вратата да ги вземе , излиза 30-50-60 евро на кашон горе-долу. От Испания ГГБГ правят курсове на всеки две седмици за България, 5 лв беше на започнат килограм, но трябва да ги транспортираш някак до столицата. Билетът ти самата да се прибереш също не е златен.
Наистина не разбирам - същия дол дренки си като мъжа, ама той е виновен. По принцип в такива теми съм на страната на жената, защото ме вбесява мисълта някалъв селтак с кални крачета да дърпа интелигентни жени с бъдеще в калта и да ги лишава от това бъдеще, но в твоя случай ти конкретно какво бъдеще имаш без селянина?
Аборт на 31 не бих правила, това не е изобщо млада възраст.

Манипулира те, да знаеш. По всякакви възможни начини. Още веднъж помисли - искаш ли да останеш да живееш в испанското село напълно зависима от него Защото това те чака с малко дете и без професия. Направила си грешен избор и сега вече ще носиш последствията от това. Като не си била сигурна за детето, трябвало е много повече да се пазите. А сега ако кажеш и че “ той не се съгласяваше да се пазим” си бита карта, сори..
Василиса, защо така остро? Маникюрист може да бъде и много доходоносна професия, аз оценявам труда на всеки. А и авторката каза, че в големия град се е чувствала добре със средата и работата си.

Какво да се пази, тя сподели, че вече имала два аборта зад гърба си... Явно толкова й е чувството за отговорност - не стига за единия кондом...

Този мъж не е склонен на компромиси в името на общото или твоето щастие. Типичен егоист, каквито са повечето западноевропейци, обичащ сигурното.
Ако родиш детето, тепърва ще се сблъскаш челно с реалността. Колкото и да теглиш към българското, никой няма да го уважи, детето ти ще бъде испанче, а ти една нещастна домакиня, която цвл живот ще се обвинява. И да искаш да мръднеш с детето, ще ти създават проблеми.
Наистина за тези неща се мисли преди това, смесените бракове не са за всеки, познавам много жени, които съжаляват. Но станалото станало, сега трябва да си помислиш хубаво какво да правиш.
Аз на твое място бих направила аборт и бих си тръгнала. Жертвата, която се очаква от теб е много голяма, докато господинчото не ще да излезе от зоната си на комфорт. Такива връзки, в които единият влага всичко, а другият нищо накрая завършват зле за тоя, дето дава баницата. И най- вече за децата.

Да, сгрешила си. Съгласила си се на нещо, което не искаш, с мъж, който няма да промени мисленето си. Ти си нещастна в малкия град, той ще е нещастен в големия. И сега търсиш вариант, в когото хем вълкът да е сит, хем агнето цяло. Няма как. Очакваш той да направи компромиса, за ти да си доволна, но той изглежда безкомпромисен. Ти пък не изглежда да имаш избор - сама с детето не можеш, ама с него и детето не искаш, ама след два аборта трети не знаеш ще преживееш ли. Еми, патова ситуация. Ще трябва да жертваш нещо. Можеш единствено да се поучиш как да си правиш изборите оттук насетне, за да не се озовеш пак в същата ситуация. Нека изборът, който направиш сега, да ти послужи за урок.

Иначе аз бих му казала, че съм направила аборт, и бих се прибрала вкъщи с бебето. Но ти не искаш това. Искаш да го принудиш да живее така, както ти искаш и търсиш ние да ти кажем, че си права и ти дадем вариант. За съжаление, такъв вариант няма. Искате различни неща. Той много добре го осъзнава и няма да направи твоята грешка да се набута в ситуация, която не му е изгодна.

Аз не видях той да иска жената да е боса, бременна и зависима до печката - напротив, казал е, че не е достатъчно активна в търсенето на работа. Което явно е вярно - авторката иска да работи само това, което си е наумила, и още в първия пост отхвърля други варианти (преди дори да са предложени). Отделно, ако се върне в България за да отгледа детето си тук, как точно ще го издържа? Редовно майчинство няма да получи, а спестяванията за колко време ще ѝ стигнат? Щом и в Испания не работи в момента, значи няма да може да се възползва и от тамошния си стаж, за да се акумулира към евентуален тукашен. Не е ясно и какъв е здравноосигурителният ѝ статус. Ако ще трябва за всичко да плаща, нещата отиват към голяма мизерия. Каквото и да говорим, парите и сигурността СА фактор. От едната страна имаме неработеща майка  с малки спестявания от малък град в България, която няма да може да упражнява професията си там, и следва да мигрира към по-голям, с бебе. От друга страна имаме работещ баща, готов да издържа семейството, в малък град в Испания. Където обаче авторката също няма да може да упражнява професията си, а и няма да има "среда". От трета, имаме жена с градска професия и нагласа, която може да направи аборт, да се премести в  която точка на света си поиска, и да започне да гради своята независимост. Така че ако след време "стане бебчи", да може да му поеме сама памперсите. Според мен първият вариант не е добър за никого, освен за патриотизма на авторката. Вторият би бил добър за евентуалното дете, което ще расте волно и обградено от роднини. А третият е добър за авторката, стига да реши да порасне и да вземе животът си в ръце. Не виждам място за драми и сантименти.

Много безотговорно си постъпила. А не си вече малко дете, да те извини човек.
Едни глупави птичета да вземем – и те първо си свиват гнездо, а после снасят яйца. А ти гнездо нямаш, но снасяш. И сега какво?
Нямаш голям избор. Или си сядаш на задника в гнездото, в което те е поканил приятелят ти, и си гледаш детето, или го махаш и си хващаш пътя. Без никаква гаранция, че следващия път няма да се натресеш на още по-голям проблем.
Вариантът самотна майка е много рискован в твоето положение. Дом нямаш, доходи нямаш, подкрепа от близки най-вероятно също няма да получиш... По-добре роди, изчакай детето да поотрасне и тогава се разделяй с бащата. Ако все още искаш раздяла, де...

Не съм много съгласна, че не я бил искал боса, бременна и до печката. Тогава той би се съгласил на работа в големия град - което в момента не се случва.
Испания, България, Финландия - във всяка държава в малките градчета работата е предимно за хора с крака, не за такива с глава. Не че няма изключения, но са именно изключения.
От друга страна, авторката има доста варианти, но никой не ù допада. Това за мен е адски странно. От трета, може да съм се заблудила, но останах с впечатление, че тя не работи от доста време, значи е на издръжка на мъжа. Ами не звучи добре.

Ами ако абортира, ще е трети аборт.
Което показва, че  все се събира с неподходящи.
Досега е трябвало да реши какво иска от живота. Това с лакирането на нокти е несериозно.
И като я гледам, тя все е свикнала да се води по нечия свирка. Все тя да прави компромиси.
Затова и не успява много с връзките си. Накрая все се чувства неудоволетворена. От връзката, от работата, от какво ли не още.

В чужбина много маникюристки работят в домовете си и са фрашкани с клиенти, защото взимат по- малко, най- вече в провинцията. Рекламата става от уста на уста. Всеки иска качестерна услуга за по- малко пари и много чужденки правят точно това. От друга страна не може в близкия периметър да няма някакви центрове и молове, където също да можеш да работиш.