Бременна съм, а не искам да живея тук

Обаче с единият гол патриотизъм не се живее. И за какво ще му е на това дете български език и българска (уж) култура ако ще живееш в Испания? Имам познати живеещи навън от доста години и този маниер не го разбирам. Били патриоти, обичали България... Обаче живеят и работят из Европа, защото в България работа и пари няма. Особено ако си родом от малко градче, което бавно умира.

Проблемът на авторката е, че е поредната, която се е съгласила на неща, на които не е съгласна, с амбицията после да накара мъжа да ги промени. И след като дори с бебето не е успяла да го притисне, сега е изправена пред реалността, че се е вкарала в задъдена улица, и ще трябва да живее с решенията си.

А съвет за аборт не мога да дам. Това е лично решение. А жена на 31, която няма деца, но ще има 3 аборта зад гърба си, е доста гадно положение. Но явно не си е взела поука след първите два. За мен това е поредният рецидив.

Според мен авторката не иска да работи в големия град, а да живеят в малкия. Аз разбирам, че тя иска да живеят и работят в голям град, с пълно скъсване с малкия. Което означава разходи за наем, които явно не могат да си позволят само с един работещ (и учещ, вероятно платено) и един отглеждащ бебе. Ако тя иска да пътува и работи в големия град, едва ли би я спрял. Но това ще може да се случи също след години, като поотрасне бебето. В момента основната тежест ще падне върху него. И е нормално да има претенции и притеснения.

Всъщност си попаднала в затвора на собствената си неувереност и липса на план. Дори да не беше бременна, какво щеше да направиш? Да мрънкаш нон-стоп, че не искаш да стоиш в този малък град, да се карате всеки ден и след някоя друга пропиляна година в караници, да си събереш багажа и да се махнеш.
Варианти имаш, просто трябва да избереш един ти. Оставаш си с този човек, търсиш варианти да се образовяш допълнително, да имаш опции за работа на друго място. Там банки няма ли, магазини, хотелчета, институции, някакви фирми на радиус час път? Офис служител, касиер, рецепционист, продавач-консултант, все някаква работа трябва да има. Отделно много фирми наемат хоум-офис служители.
Не искаш въобще да стоиш в този град. Чудесно, като бъдещ родител ти имаш право да родиш или не детето, което носиш. Не ти трябва разрешение. И какво ще ти направи този, брак нямате, със съд трябва да докаже бащинство. Ще има режим на посещения и това е. Тоест ако искаш, можеш да родиш и да си гледаш детето. Въпросът е искаш ли въобще дете, осъзнаваш ли всичко, което носи със себе си детето, задължения и много отговорности.
Вземи си решенията и си подреди живота сега. И да си прекъснеш бременността, това няма да ти реши драмите.

Тя пише, че чак сега е решила да учи. Лошо няма. Има хора по-късно учат като решат какво искат.
Аз също поради ред причини висшето го завърших по-късно.
Но за да имаш стабилност, не е небходимо висше, но трябва някакъв занаят. А тя разчита на връзките си с мъжете, вместо да се стреми към независимост.
Дори това не преценила като се е преместила при този човек.
Та ако ще го задържи бебето и е време да помисил сериозно за финансовата си независимост. Защото явно не е разбрала, че мъжете идват и си отиват и човек трябва да е способен да се оправи сам.
Не ми изглежда глупава, но е досте безотговорна. Травмирана е от абортите, иска дете, виждам я, но как би могла да го отгледа.
Въобще авторке, сядаш и почваш да правиш планове. Плюсове, минуси ако останеш или си тръгнеш.
И се обади на майка си да обсъдиш с нея проблема. Дано сте близки с нея и ти удари едно рамо поне за начало.

Ако абортите са били по желание, а не по медицински причини, от какво е точно травмирана? От собствената си глупост, че ползва аборта като спешна контрацепция?

И на мен не ми звучи глупава авторката, всъщност ми звучи мила и възпитана, ама баш от онея хора дето сами не могат да се оправят и вечно някой трябва да ги води за ръчичка. На 30+ не мисля, че трябва да се поощрява такова поведение.

Аз като я чета мога да се хвана на бас, че в големия град е имала познати българи, които липсват в малкото населено място, и затова иска там да е. Български училища, български мами, глупости… както казаха няколко човека, не ѝ харесва и няма как да ѝ хареса, понеже не е интегрирана.

Любопитно ми е колко време са живяли в селото преди тя да забременее.

"Животът е нещата, които ни се случват, докато си правим други планове".
Тоест, всеки иска нещо, но в повечето случаи нещата стават точно обратното на това, което си мечтал. И съответно се окопитваш и взимаш съответното решение, според новата ситуация.
Всички сме така.
И аз не съм си представяла да остана сама с бебе на ръце, обаче се случи и организирах живота си по друг начин.
Ако има някой, чиито случки са точно такива, каквито си е режисирал в главата и не му се е случвала ситуация, в която да му се наложи да прави нетипичен избор, за да продължи аз ще се гръмна!
И пари, и имоти да имаш, винаги се случва нещо непредвидено.
Ти искаш да родиш, с приятеля ти да отидете да живеете в големия град, да работиш и да взимаш големи пари.
Чудесно.
Обаче ето ти спънка - мъжът не иска да ходи в големия град. Иска да си стои в малкия. И забележи - той е в пълното си ПРАВО.
 Ти си видяла, че това не ти харесва. И си бременна.  Имаш няколко избора:
1. Оставаш си нещата така и си караш неудовлетворена, докато ти писне. Обаче, тук има жени, които са преминали през много ситуации, в които бащата прави спънки и особено жена в чужбина е почти 100% сигурно, че с детето бихте станали негови заложници.
2. Взимаш си багажчето и е прибираш в България. Много трудно решение, но като преживяла самотното родителство без НИКАКВО колебание бих взела това решение. Даже не бих го търсила да припознава детето (казвам го като човек, който е в прекрасни отношения с бившия си, никога не сме спазвали решения, режими и прочее, никога за нищо не е правел нещо напреки, както и аз). Ама като знам какви ги има...
3. Правиш аборт - моят съвет е, че на 31г, с 2 /два/ аборта преди това не бих го направила.
Ти избираш.
Всичко е избори.
Просто премисли и реши как да постъпиш.
Обаче нямаш много време. Повярвай ми.

До смъртта на баща й дали не е живяла с него и тойдае поемал основно разходи?!После приятелят...А колкото до езика,има термин майчин език.Може да си научи дететоида говори,и да пише,и книжки да чете на български.А когато го води тук,ще се постарае да обикне и родината на майка си.Може дама да се образова,да потърси други сфери на дейност.Варианти много,стига да има нагласа за развитие.Никойне знае как ще е животът след една година дори,но трябва положителна нагласа и желание за развитие.Трети аборт на 31 г.,без родено дете е много рисковано мероприятие!

Мило момиче , това че приятелят ти не те бие не го прави добър човек . Той поставя само неговите желания на първо място . Моето лично мнение е че ако останеш сега там ,че и бременна след година или повече ще се разделите .

Ще се опитам да отговоря на въпросите, които ми зададохте. Преди, когато живеехме в голям град не съм познавала и общувала с българи там, освен с баща ми и още една жена, защото точно в този град няма такова струпване на българи като в някои други испански градове.
Той иска да учи сега, не аз, аз също мисля с какво бих могла да започна да се занимавам, както каза една потребителка, много фирми търся хоум-офис служители, но аз нямам опит в нито една от тези сфери. Тук където сме не само, че няма работа в моята сфера, а и като цяло е много трудно дори и за местните да си намерят работа, има много, които живеят на помощи. Опитвам да работя от вкъщи, имам няколко клиентки, но като цяло не върви, тук всички се познават и който си прави маникюра ходи при някоя позната/приятелка.
 До смъртта на баща ми не съм живяла с него, живеехме с приятеля ми под наем, като аз работех и си деляхме всички разходи. Сега съм на борсата и ми остава един месец. И сега също си делим повечето разходи, той поема някои неща като сметки за ток/вода/интернет, но определено не ме издържа изцяло.
Майчинството тук е 4 месеца, но аз няма да взимам майчинство, защото не работя. Той иска сигурност, иска да търсим къща под наем с опция за закупуване, която ще изплащаме 30+ години. Тук в малкия град. Не му харесват големите градове, било лудница, той си е доволен от живота тук, смята че е по-добре за едно дете да живее в по-малък град, близо до семейството му, за да можели да ни помагат с бебето, ако се наложи.

Бащата на жената е починал твърде скоро, а са били само те заедно в тая чужда държава, затова е последвала единствения си друг близък човек. Надали е разсъждавала много накъде отива, просто е имала тежък момент и се е държала за някого. Мисля, че е излишно настояването за българска среда, детето ще си е испанче. За какво човек отива навън - да има претенциите хем да ползва чуждото, хем да изисква да му предоставят неговото? Аз не бих. От майката си зависи да предаде нещо българско на детето, ако ще един друг българин да няма наоколо. Естествено, че с дете на път аз да съм на мястото на мъжа, няма да хукна да се местя - нова работа да търся, наеми да плащам, роднините да оставя далеч, за какво по дяволите да си чупя главата и да рискувам да оставя всички гладни?? Всичко можеш да правиш, ако не си мързелива. Дете се гледа и с чистене на тоалетни, ако не ти е хрумвало. Имаш човек, на добра възраст си за дете, не си планирала нищо особено, че семейство и дете да ти пречат, според мен проявяваш капризи. Помисли дали човекът е за теб и ще ти хареса ли да прекараш живота си с него - махни от главата си за момент кризата със споровете по местоживеене и го погледни - харесваш ли го, вярваш ли му, чувстваш ли се обичана, ти самата обичаш ли го, ако да - ами няма страшно, на сигурно място си, това може да ти е гнездото и твоята съдба. Карате заедно както може за конкретния момент най-добре и променяте каквото се падне в движение, всички хора правят така. Ако обаче не си представяш как този мъж е до теб всеки ден занапред - това има най-голямо значение. Погледни го и обмисли хубаво какво виждаш - виждаш ли го като приятел и като човек, на когото да се опреш? Ситуацията не е приятна, но това са моментите, в които нещо отгоре изритва човек да вземе решение, не може винаги по инерция.

Ще вмъкна нещо, което ми направи впечатление. Няколко съфорумки дават съвет -"връщай се, няма нужда да знае,че ще го родиш...и т.н." Мъжете не са просто за единия сперматозоид. Много е обидно и много би наранило един нормален човек. Това, че ние износваме, раждаме, кърмиме не ни прави собственици на един живот. Аз смятам, че мъжът е прав-сгрешили са, имат различни виждания, аборт и всики по пътя си. Авторката не иска да прави аборт, ама не е морално да си решава тя как ще гледа дете, което е заченато във връзка. И щом той не желае да има някъде си в Бг дете, а иска семейството му да е до него, решението е аборт. Тежко е, трудно е, ама то се мисли предварително. Вие не може да се разберете сега, после ще стане ад, но когато си с бебе на ръце е много по-страшно и онговорно да вземеш решения. Мисля, че сега е момента да седнете и да се разберете наистина. А в това, че авторката е маникюристка, няма нищо лошо, страшно и т.н. Доста жени с по две образования, седнаха зад бюрото и започнаха да правят маникюр и прически

Може би мъжът се ядосва толкова и защото доводите ти са леко кухички като съдържание. Детето Ви не е от смесена раса, вие не сте нигериец и българска живеещи в трета от родините ви страна. То ще си е испанче, с баща испанец, неговите имена, испанска рода и то в родния град на бащата. Ние нямаме особени разлики като външен вид с испанците, така че никой няма да ти приема детето с предразсъдъци. Относно българските корени, разбира се, че ще го учиш на български и нашите традиции, затова училище не ти трябва. Дори да нямате българско училище до прага, със сигурност има онлайн занимални и за по няколко часа седмично по интересен начин да научава за родината на майка си. Но това след поне 3-4  години. И на почивка семейно можете да дойдете тук като поотрасне и може да направи разлика къде и с кой е. Отделно, наистина по-малки градове са по-приятни за отглеждането на деца. Ти няма как да знаеш, но е така по ред причини. В гимназия или университет, винаги могат да се преместят децата.
Пиша ти една друга гледна точка просто.

Мене точно като такава ми звучи. Отива в Испания при баща си, живее при него в квартирката и той си я гледа. Има една гола гимназия от България, не учи испански и лежи пред телевизора. Маникюр или фризьорка, какво друго? Ама понеже почти не говори испански контактите ѝ се затварят в местната общност от българи. Намерила си е някакво гадже испанец, като е сменила още няколко. Тия два аборта не са много добра атестация. Или е искала да се закачи някъде, но са я отсвирили. Остана само и всичкото това да се случва някъде около Гандия.

Решението е на жената, щом вече е бременна. Да, гадно е там някъде да имаш дете, но да е мислил, преди да го прави. А не сега ултиматуми - или селска идилия, или аборт. Друга тема, че авторката си е виновна за ситуацията. Човекът ясно й заявява, че не желае живот в големия град.