Образование в чужбина или в България

Мисля, че си направил правилния избор.

1. В днешно време почти е без значение къде завършваш бакалавър, всички университети имат достъп до световните научни репозитории като ScienceDirect + СУ е най-добрият български университет

2. Вместо да учиш на език, който не ти е майчин, и да ти преподават също такива с втори език, (излишно пилеене на време) си наблягай на вникването в спецификата на материала

3. Концентрирай се върху идентифициране  на международен университет за магистратура и работи за създаване на академични връзки с него докато си караш бакалавъра. Ще имаш по-ясна представа какво искаш да работиш след бакалавър, отколкото след средно образование.

4. Избраното от теб е по-добра схема, която според мен работи по-добре (личен опит), отколкото да започнеш на 18 в чужда обстановка с много разсейващи елементи - цена на образование, квартири, работа, нов материал, нов език, изграждане на нова нагласа, нов кръг. Всичко отнемащо време и усилие от възможността да се посветиш безрезервно на специалността.

Успех!

Българската диплома не е проблем, но останалото дето го описваш определено е.

Ми давай, аргументирай се защо, “покажи се” 😀.

А проучени ли са възможностите за магистратура в Япония или Китай? Че то хубаво имаш желание, но може да не е толкова лесно да станат нещата за там.
Ако съм на твое място, хубаво ще се ориентирам какви са ми опциите след бакалавъра, за да направя избор за бакалавър - къде и как.

Един от най-добрите университети в света (твои думи) срещу СУ? За мен въпрос няма, но ти питаш за теб
Никой тук не те познава, за да може да ти каже ще се справиш ли в Нидерландия.
Бих ти препоръчала да прочетеш темата "Студенти в Нидерландия", така мисля, че се казва, може да си отговориш на някои въпроси.

Впрягаш каруцата пред коня. Още нищо не си записал, пък вече се виждаш като учен... Чудесно, то маркетинга на всичките частни школи/академии/к'вот-се-сетиш точно на това разчитат.
Ако мислиш, че карането на няколко курсчета в някоя от безбройните фирмички, паралелно с ученето и работата, ще те направи програмист - не няма. Гарантирам ти го. Шарена хартийка ще ти издадат, може и стаж да ти намерят, но това не те прави програмист.
Ако мислиш, че работейки и карайки паралелно други курсове, ще научиш достатъчно в университета, че да се занимаваш с наука - също грешиш. Диплома може и да вземеш, но тя нищо няма да ти гарантира, независимо от къде е.
И ако смяташ, че в европейска държава ще ти е трудно да се впишеш, защо мислиш, че в азиатска, където са с големи предразсъдъци към белите, ще се впишеш? Китайски или японски говориш ли? Защото там са доста по-зле с английския. А и явно се заблуждаваш, че приемат всеки поискал.

В Холандия е изключително трудно, за някои даже невъзможно, намирането на квартира. Освен това е и скъпо. Ако си в СУ вложи усилия в учене, Еразъм, други обмени, проекти. Програмирането също ще вземе много време, може би на 4 ч., ако действително искаш да учиш. В Нидерландия не харесвам, че английският не им е първи. Като завършиш бакалавър с успех, достижения, cv, може да продължиш към чужбина.
Ако са те приели в топ 3, може пък и да се отбиеш там за няколко дни, да видиш университета, града например.

Благодаря Ви! В крайна сметка реших, че в България ще е най-добре, защото в тези несигурни времена най-добре е да си в родината си.

Исках да ти дам кураж, защото лично познавам трима българи, завършили СУ, които в момента са преподаватели в чужбина - биология, компютърни науки и физика. Точно по схемата бакалавър СУ, (за магистрите им не знам), PhD в университетите, в които преподават в момента(англо говоряща държава). И тримата са на около 45, т.е. Направили са го много преди да беше масово ученето по Холандия. Едният е професор в топ 100 ранкиран университет. Никога не е необходимо да следваш какво прави масовката, за да си поел по правилния за теб път!

Благодаря Ви много! Наистина, това е най-добрия начин!

Добре е да бъдеш искрен поне пред себе си, че не ти стиска да започнеш в Нидерландия. Годините били несигурни, ти си бил тих и скромен ... Не може въобще да се сравнява диплома от СУ и реномиран европейски университет.

Не знам как смяташ да се впишеш в Китай или Япония с българската диплома. Аз не останах да уча в СУ, защото спечелих стипендия за обучение в чужбина и за миг дори не се поколебах, това ми беше целта. Не виждам никакво предимство на живота и ученето в София. И това с тея несигурни години звучи сякаш някоя бабка се изказва. Нещо те спира да развиеш потенциала си докрай и ние няма как да знаем какво.

В някои науки мастърс е достатъчно висока квалификация, но съм чувала, че за химия, биохимия и подобни без докторантура си за никъде. Та и за това трябва да мислиш.

Да, тук съм напълно съгласен. Тъй като аз желая да се занимава с изследователска дейност, а там е важното
къде си завършил като магистър и къде си карал докторантура.

Нищо против Нидерландия, напротив. Но Hanze конкретно e приложен университет, а не академичен, та като такъв не знам как подлежи на сравнение ( респективно на включване в класации редом с академични университети като Делфт и Айндховен примерно). За да се кара  магистратура в академичен след приложни обикновено се иска  една година доучване. И това на ниво Европа,  съвсем не е ясно как се гледа на диплома от приложен университет в Азия. Това също трябва да се има предвид при избора на бакалавърска програма.

Отделно, ако не е променено нещо, стипендии и за бакалавър, и за магистър в  Ханзе се отпускат само на студенти, които са "non EEА".

Хора, които никога не са били в чужбина на повече от екскурзия по-добре да не коментират.

Вие наясно ли сте, че когато той отива да учи в Нидерландия ще има една камара повече ангажименти от тези в България. Търсенето на квартира е много трудно, финансовите затруднения, стресът и какво ли още не. Да ходи в Нидерландия в някакъв случаен университет само защото дипломата му евентуално щяла да бъде по-добра е глупаво. И то някакъв университет "от топ 3". Само дето тези класации не струват нищо освен ако не е номер 1.

И сте прав, и не сте. Специално в Нидерландия е  много голям проблемът с настаняването, скъпо е, да. Стресът да се опитваш да се вместиш в по-лимитирана сума за всички останали нужди, за да можеш да покриеш наема, е също налице, да. 

Но другото е  далеч от истината.  Да, класациите малко или много са субективни, но какво значи да си заслужава учене навън само, ако университетът е номер 1 в класациите? Е, няма как всички да са в номер 1 за дадена специалност. Но това не означава, че няма   достатъчно добри  други висши учебни заведения за целта.  Като за случая с Ханзе конкретно написах мнението си по-горе. Дали е добър или лош не мога да коментирам. За специалности, които не се предлагат в академичните университети, е опция. Като приложен обаче дори не участва в рейтингите  (колкото и да са субективни) на академичните унита, какво остава да  е трети, та по този параграф е спорно дали дипломата оттам въобще би била достатъчна за магистратура в Азия.  В този ред на мисли е може би по-добре СУ, оттам със сигурност има деца, спечелили стипендии за master програми в Азия.

Но това, че човек навън ще има повече ангажименти, ученето в масовия случай ще е по-тежко оттук, оттам и стресът по-голям, не следва да е оправдание за избора. И не, не съм ходила в чужбина само по екскурзии, имам цели 3 деца,  следващи към момента /завършили вече навън  и магистратура и твърдя на база опита  покрай тях, че животът далеч от вкъщи и от опеката на родителите, колкото и клиширано да звучи,  калява характера, прави те самостоятелен, оправен, научава те да си нареждаш приоритетите, да управляваш средствата си, да се ориентираш и към работа паралелно с ученето в някой момент, за да облекчиш товара (финансовия)  върху родителите си..Отделно няма тих, няма скромен. Какъвто и да е човек като характер, бори се. В това няма нищо лошо. И наистина си трябва доза смелост/мотивация да се изправиш срещу новото и предизвикателствата в него.

Абе ти не се ли зарече да не коментираш?
Автора и той е в тая категория очевидно.

Това за номер едно е глупаво изхвърляне - МИТ, Оксфорд и Кеймбридж например като си менят местата непрекъснат в различни години и в различни класации значи ли, че понякога струват, а понякога не, понеже са втори или трети?
Но принципно си прав, че някакъв второразряден университет не си струва, само защото е чужбински. Но това не важи за топ 10 или 20 в света.

Преди много се обсъждаше Дания като студентска дестинация. Сега не намирам никакви коментари. Условията ли са се променили, каква е причината за отлива?

Имах предвид да не дават съвети на автора на публикацията. Не е ок да го пращат в друга страна без те самите да са били там и да знаят какво е. И то с толкова агресивен тон. А аз се обръщах към вам, не съм давал съвети.

Бориславе, то ти си агресивния. Живеем в чужбина, учили сме в чужбина, децата ни са завършили университети в чужбина. И кво, сега по- достоверни ли сме?

Авторът зададе конкретен въпрос - интересува се дали е добре да си направи бакалавъра в СУ или чужбина. Интересува го, защото иска да се занимава с наука. Аз лично бих се интересувала от опита на такива, завършили български бакалавър, и отишли след това да се образоват в чужбина И занимаващи се с научна работа. Някой с такъв опит тук?  Иначе специалисти по “престижност” и “общо знание”, бол.

Включително и обвиняващата другите..

Написах назад, че Ханзе вероятно не е най-добрата стъпка по пътя към  мечтаната Азия.  Престижност или не, гледа се за азиатските университети откъде е бакалавърът. И как няма да се гледа, щом ти поемат цялото обучение, което е всичко друго, но не и евтино? СУ е поне в класациите, макар и на по-задни позиции, докато немски и нидерландски приложни университети като упоменатия Ханзе  (т.н Hochschulen/ hogescholen) не са. Изразих мнение, че при тези обстоятелства по-добър избор е СУ. Освен това имам опит с дете, спечелило пълна стипендия за магистратура ( след бакалавър в чужбина) - не в Япония, където иска  авторът, но все пак възможно най-близо като манталитет и начин на кандидатстване, в Южна Корея. Още имам списъка със спечелилите такава от целия свят, няма как да го кача с имената тук - но ето  отрязъци от него, касаещи конкретно кандидатите с бг и с холандски бакалавър.
 
(изтрито)

Вижда се колко повече бг студенти са сред спечелилите, подозирам, че малкото холандски са от академични университети. За жалост в списъка го няма името на университета, в който е завършен бакалавърът в съответната страна. 

Не ми е спокойно въпреки изтритите имена и след  малко ще махна снимките.

Темата доста бързо се разви. Благодаря за отговорите на всички ви!

В крайна сметка, реших да завърша СУ. Разбрах, независимо къде си завършил
важно е да си ходил на кръжоци и практика по време на твоето обучение. Е, за мой късмет
познавам хора, които биха ми осигурили място в лаборатория по време на моето обучение.
Това не е единствената причина, както много други споменаха, стресът в чужбина е много голям,
най-добре е да вникна в материята тук, и след това, вече като по-голям "професионалист" в моята
специалност, ще направя най-правилния избор за магистратура.

Тезата ми е, че без да си местен няма как да знаеш кои университети са добри. То и според българските класации Русенският университет влиза в топ 3 за определени специалности, ама всички знаем, че не е добър.

В днешно време  такава информация е на  една ръка разстояние за искащите да се информират. Не са само различните  класации/рейтинги, има достатъчно отзиви за обучението в специалност Х, университет У в нета, разни групи със следващи/завършили там, форуми. Човек в добавка обикновено има роднини/ приятели/познати около себе си, минали по-рано през същите или подобни избори, от които може да поиска съвет/мнение. Дори тук във форума има теми, доста детайлни и информативни, за университетите на Острова, за тези в Нидерландия, за  тези в немскоговорящите страни, за френските..

Ха, а местните откъде ще знаят? Аз например знам ли кой български университет е добър и кой не? Ми не знам, защото макар и местна не ме интересува и така е масово с местните хора. А ако ме заинтересува ще почна да търся информация в нета, което обаче може да стане и от чужбина.
Независимо дали ти харесва или не, рейтингите са важни и университетите с висок рейтинг дават предимство и за намиране на работа, и за по-нататъшно образование или научна дейност.

За кое не е добър РУ? Не съм го завършила, но ми стана интересно откъде се появява тази оценка. Преди 18-20 години беше доста хвален за техническите и инженерните специалности.
По темата, авторе, според мене имаш разминаване между фантазия и манталитет. С това вглеждане в несигурните времена и ценността на родината, не звучиш като човек, който рязко ще заблести на международно ниво. По-добре премисли отново какво да учиш, за да не се окаже, че както се отказваш сега от нидерландски бакалавър, след 4-5 години ще се откажеш и от японската магистратура - пак уж заради несигурните времена и от любов към родината.

Момчето е направило правилния избор. Когато се сложат на кантар плюсови и минуси между двата варианта, определено СУ печели.

Аз завърших бакалавър в България и старата форма (преди магистър, казва се Диплом) в Германия. Имах 2 предложения за докторантури още преди края на бакалавъра / диплома. Говоря за предложения към мен, не аз да ги търся. Познавам още двама българи в същата констелация, те с по една покана, единият реши и направи предложената му докторантура.

При всички ни, поканите бяха на база прекараното време в чужбина, а не на българския бакалавър.

Също заминах със стипендия, за да не товаря нашите, успоредно и работих. Ако имах финансовата възможност по-рано, щях да замина по-рано.

За млад човек, който ще взима и стипендия, просто не виждам причина да не замине. Пътуването и животът в чужди страни обогатяват, отделно на неговите години, най-силното ми желание беше просто за самостоятелност... Изобщо не си представям човек, който не търси това, аз поне не познавам такива. Много инертен ми звучи за човек на 20 години някак...

А аргументът за ИТ курс за човек, който иска да е микробиолог, ми е меко казано несериозен... И като е баш ИТ, нима няма курсове онлайн?? Това не е курс по готварство, все пак... ФрауДанна ми се струва с права с нейното мнение, че това прилича просто на страх от ново начало. От един бъдещ учен точно това не бих очаквала...

Познавам и микробиоложка, също с докторантура. Още по време на докторантурата се занимаваше с изключително интересни проекти (единият основен), но тъй като такива като основния са много малко в света, предпочитам да не изнасям детайли. След докторантурата продължи по специалността си. Тези проекти също ги няма в България и ги получи благодарение на прекрасния си френски и не без да знае цялата терминология на френски, учейки преди това толкова години там.

Толкова, това са моите 50 с'тинки по темата и моят личен опит.

Chrissy, назад или в друга тема, вече не помня, написах за кандидатстване за една и съща позиция на две състудентки от магистърска програма, като и двете не са германки. Но едната беше с диплома за  бакалавър от   родината си в Югоизточна Европа (със сигурност по-увжавана от нашата), другата с  немска. Предпочетоха при равни други условия втората и не защото може/знае повече, а заради немската диплома и чуждестранния семестър в партньорски университет на немския.

Напълно съм съгласна с казаното от теб, с едно-две уточнения. Някои се съмняват, че  написаното е от 20-годишен човек заради разсъжденията и страховете му от непознатото /новото. Вероятно не е това, а скрити притеснения от невъзможността да се издържа  в Нидерландия при тези цени на квартирите. И други причини сигурно има. Ако беше написал за тях, реакциите щяха да са други. Ще кажеш, има стипендия.  Ще си позволя да се усъмня малко в това негово твърдение. Приложният университет Hanze отпуска стипендии, да, но на non EEA, споделих назад опит с близко дете в Gronigen. Или поне така беше само преди няколко години, съмнявам се  нещо да е променено.Oтделно за стипендията се кандидатства тепърва след приема и записването, а е малко вероятно незаписал се още, при това гражданин на  държава от ЕС, да знае дали ще му бъде отпусната. Да не говорим за изсилването, че Ханзе като хохшуле е в топ 3 научни университети. В същия град академичен университет, Rijksuniversiteit Groningen (накратко RUG), е наистина напред в световните класации и предлага аналогична специалност. Tа ако ставаше дума за избор между него и СУ, нидерландският би бил с несъмнено предимство. Ама  при сравнение на нашия с приложния вече е спорно. Нищо против приложните нямам, напротив, смятам само, че те са добър избор преди всичко за специалности, които не могат да се изучават никъде другаде (тоест няма ги в академичните), каквато микробиологията не е. Сещам се веднага за такава - game design. Има си и някои врътки за магистратурите след приложен, налага се доучване, ако искаш магистърска програма в академичен. При това на ниво ВУЗ в  Европа, при апетити един ден за Азия - още по-проблемно ми се струва..Тоест тези неща също трябва да се вземат предвид, а не на всяка цена да се иде в чужбина.

Chrissy, поне аз, не знам другите, поддържам тезата че няма никакво значение от къде ти е бакалавъра, ако имащ чуждестранен магистър.

И оттук насетне има плюсове да си караш бакалавъра в България, писала съм по-горе и няма да се повтарям, защото никога не съм разбирала многопараграфието и отговарянето на общи, а не на конкретно зададени въпроси. Всъщност, в днешно време бакалавърът е като средното образование преди 30-40г. Да защитаваш български магистър просто е абсолютно неоснователно и не съм го правила. Но за бакалавър, при конкретния описан случай, по-горе (СУ, наука), мисля че е по-добрата схема. Пожелавам успех на автора, а всички, които защитават чуждестранното бакалавърско образование на всяка цена и при всяка ситуация, мисля че директно и незаслужено допринасят за подбиването на авторитета на българското образование. Какво точно се печели от това?

Наблюденията ми от последните години показват, че е малко (доста) късно да изчакваш завършването на магистратура в чужбина, за да започнеш тепърва свястна, добре платена работа. Иска се навсякъде опит, а него придобиваш, работейки на база точно бакалавърската си диплома. Именно заради това дъщеря ми се отказа от пълна стипендия за master в Азия, понеже не позволяват по време на следването да се работи. Иначе най-вероятно дипломата от сеулски университет щеше да е по-атрактивна  за немалко работодатели от немска. Казвам вероятно, няма как да знам. Та въртим, сучем, ама бакалавърът си има значение, колкото и някои да го неглижират. И точно защото има, посъветвах момчето в конкретния случай да избере  СУ.  Бакалавър от приложен  в Нидерландия  специално за микробиология срещу бакалавър от СУ - според мен  по-доброто решение е СУ. А твърдението, че бакалавърът днес е като средното преди 30 години, направо ще го подмина. И дори не за чужбина, а за специалности  в БГ. Да се каже, че да завършиш във ФМИ специалности като Софтуерно инженерство или Комп. науки примерно е като средното преди 30, е направо смехотворно. И може да го твърди само човек, нямащ поглед над бакалавърските (някои, не всички, разбира се) програми тук. И като сложност, и като опции за реализация още по време на следването за бакалавър. В СУ следват лауреати от международни състезания по математика,  физика, биология, избрали по една или друга причина да си останат  в родината. Не са много, да, но ги има..И едва ли са някакви наивници, които просто са се примирили, че, видите ли, изкарват някакъв бакалавър, който се равнява на средното образование на родителите им..

За някои хора е много важно това да работят и да служат на чужди страни и компании, отколкото да развиват себе си. ierldan бе дала много добър аргумент, за това, че в България ще навляза много повече в материята на молекyряната биология, учейки на родния си език, отколкото на чужд.

Не знам за вашите деца, внуци и прочие. Но за мене, не са важни парите, а именно знанието. Искам да се занимавам с биология и химия, защото това ме прави щастлив и радостен.

Аз зададох един простичък въпрос, а някои хора (навярно лелки на 50г., които са отчаяни от живота) започнаха да ме критикуват и прочие. Мислете си каквото желаете драги хорица . Да, аз съм наивен и леко страхлив. Това си е така, но какво да се прави.

Също, човек, който има достатъчно знания и умения, то за него не ще има граница къде да учи или работи.
Както е казала Атанас Буров (не съм негов привърженик) "В историята влизат само тези, които не са на заплата”.
Така, че мили мои критици, не всичко е пари на този свят ...

Животът, драго момче, уви, изисква И средства. Този факт нито те прави непременно материалист и болен кариерист, нито отменя  желанието и възможностите ти да се развиваш. Искаш ли да надграждаш, няма кой да ти попречи. Двете неща спокойно могат да вървят паралелно, да се допълват и да те правят щастлив. А някои "лелки"(апропо малко грозна квалификация от човек, поискал съвет и не уточнил изрично, че няма да чете мненията на по-възрастни от самия него), при това и отчаяни от живота, казваш,  го знаят това от личен опит.

Авторът, доста добре се описа с последния си пост. Не е трябвало да се хабя да пиша по темата ти.

Драги момко, все пак животът изисква да се плащат сметките, а идеализмът е за форумите
Освен това тезата ти, че на български ще научиш нещата по-добре, подсказва само, че не си добре с чуждия език. Иначе дали ще учиш нови термини на български или на чужд език е все тая, ако свободно владееш чуждия език. Има и друго - като научиш всичко на български после как ще споделиш знанията си с чужденците за да работиш научна работа? Аз например съм учила химия и биология на немски и не знам българските термини за много неща.  И ти ще си така, ама на обратно.
Що се отнася до отчаяните от живота лелки - пилците се броят наесен, нали знаеш? А ние вече можем да броим, защото ни е дошла есента.


Това е спорен въпрос и явно зависи от избраното поприще. Много хора директно продължават от бакалавър в магистър (даже изобщо нямат диплома за бакалавър) без да са работили и трупали опит между двете степени (освен стажовете по някой и друг месец лятото). И това в никакъв случай не е било пречка после да започнат добра работа.

Да , оказа се не толкова затворен и срамежлив този младеж, за какъвто се представяше, показа си ноктите.. Оказва се освен това, че пуснатата тема е в стил "Питам аз и отговор не искам".

И аз съм лелка, но не се засягам, защото “колежките” майки на българчета, специалистки по всичко, свързано с образованието, активно провокираха. Някои с претенции за културност и образованост пък директно с предразсъдъците си - “СУ не бил добър университет за наука”, трябвало в Холандия, да му преподава някой на английски за да научи най-добре микробиологията, да плати майка си и баща си, да работи, за да плаща квартира - т. е. бил пасивен, защото не искало момчето да учи бакалавър в чужбина. Ми чак на мен ми прави неприятно впечатление. Какво е това шеймване на българските бакалавъри и обожествяване на западното бакалавърстване? За пореден път, алтернативен форум.

Значи ако не работиш в страната, в която си роден, не развиваш себе си? Без коментар...

Защо? Какво общо има материята с езика (освен ако не го знаеш достатъчно добре)?

Много добре може да се забележи, как за някои хора важи следното "всичко българско и родно не става за нищо, дайте да се втурнем всички към запада като едно голямо стадо овце".

Това вече ми омръзна да го слушам на всякъде "В чужбина е по-добре, там ще изкараш повече пари и прочие". Да, допреди две седмици и аз бях на същото мнение, но коренно промених своето виждане.

И не цитирайте отделни части от съобщенията, премахвайки целия смисъл на текста.

Не знам дали вашите глави могат да осъзнаят, това че, светът скоростно се променя и така възлюбения от вас Запад, се разпада ...

Относно чуждия език; не, нямам никакви проблеми с английския, имам с1 ниво. Чета и научна литература на английски, така че нямам проблем и с терминологията. Това, което исках да кажа, че аз лично ще се чувствам по-добре изучавайки предметът на моя език, отколкото на чужд (за другите не знам, всеки е различен човек).

Спрете да бъдете коне с капаци, следвайки тенденцията на всички мисирки. Дори, когато бях с намерението да уча в Холандия, аз не мислех да работя там своята специалност. Винаги съм искал да се развивам в Китай или Япония и не защото не харесвам своята родина, а просто обожавам тези страни и тяхната култура.

Навярно, няма да ме разберете и ще продължавате да критикувате и изрязвате отделни части от моето съобщение, но какво да се прави, с такива хора не може да се спори ...

След като си решил вече и не искаш коментари, защо просто не помолиш модераторите да заключат темата и готово?

Мдааа...

Втурваме се на запад като "овце" и следваме тенденцията на "мисирките"...

Какво да кажа...

Последен опит: замислял ли си се по повод на това какви проекти ще видиш като студент в България, каква апаратура, колко ще научиш за впрочем масово самофинансиращите се именно от научни проекти университети? Защото това е методика на работа, която не е популярна в България, при последното изследване всички университети получаваха масово парите си (над 50%, че и повече) от държавно и общинско финнасиране. БАН има някакви проекти, но последно като проверявах, те не са университет... Отделно става дума И за мащаби. Големи проекти се правят и с големи пари, пък ти си говори за меркатилност колкото си искаш...

Не на последно място, наистина ли смяташ, че България по нищо не бива превъзхождана научно в никоя област от която и да е друга страна (освен назованите от теб Япония и Китай)? Или принципът просто е "наше лошо нЕма"?

Опааа. Гроздето е кисело, много кисело.

Chrissy, от преди бях останала с впечатление, че подхождаш с обективизъм, една от много малкото тук. Защо нападаш човека? Не мисли като теб. Аз, за много конкретната ситуация мисля, че СУ е добър университет да си положи основите, да разбере същността без да му преподава някой с втори език английски, ще спести нерви и средства, които ще вложи в учене на английски. Моя съученичка завърши медицина в София и прави докторат в Япония. Остана да работи там. Преди 20г имаше много съмнения по отношение на източно европейските дипломи. Но многото примери, които дори аз съм дала по-нагоре, показват, че човек може да се устрои на научна работа и с български бакалавър, АКО продължи в чужбина. Не е въпрос на твърдение, че всичко българско е прекрасно, но е адекватно, и горната схема работи. Въпреки че масовката продължава да гледа само от гледна точка на “престижност”, сякаш други критерии няма. А работодателите не гледат ама въобще, кой къде е завършил бакалавър, то при нас стотици млади южно азиатци се настаниха на доста добре платени позиции след Мумбай бакалавър и едногодишна евро магистратура. Да не говоря за PhD студентите, които са от къде ли не. Да се докаже в областта си - микробиологията, да стане експерт в нея, да прекарва свободното си време в идентифициране на другите подобни световни експерти, да завръзва връзки с тях, да пише статии. И в чужбина това може да се случи, но там ги има и разните други финансови разсейки, та всичко е cost -benefit analysis.

Аз така и не разбрах, а и не ми беше отговорено на въпроса - ти хубаво харесваш Китай и Япония, но проучил ли си възможностите за там? Защото едно е да искаш, а съвсем друго да можеш.

Хаха, ierldan, защо Chrissy нападала, а не приемала просто, че са на различно мнение с  младежа?Аз не видях да го напада, обърна му внимание и на някои неразгледани аспекти... Защо не се опреш на тази теза и ти, за която призоваваш другите -  не нападай, приеми, че други просто са на мнение, различно от твоето. Ама не приемаш, а все едно  и също повтаряш - как само ти си с  конкретика в темата, другите са по алабалистиката.

А  иначе  на думи срамежливото момчето изригна  на дело с откровени обиди - овце, коне с капаци,  следващи тенденциите на мисирките, хора, за които всичко е пари, които не ги интересува да се развиват и самоусъвършенстват и са отчаяни от живота - тях пропусна да ги видиш ли?  Елементарното възпитание изисква да опонираш  и да опровергваш нечия позиция с един по-различен тон, не с обиди...

Fire666, едва ли е проучил, че и да Ви отговори на въпроса, очевидно писанията му дори за бакалавъра в Нидерландия са пълни с неточности, които показват незадълбочено проучване, без значение какъв ще е последващият избор..

Ами то много хубаво да се надъхваш как нещо си ще стане, но реалността често е друга. И ако имаш амбиции, а не си свикнал просто да дрънкаш празни приказки, проучваш.
И авторът след като пуска тема не знам какво очаква.

ieridan, задавам му тези въпроси по няколко причини, Първо, защото ако наистина е на 20 и не ни пързаля, то няма как да познава особеностите в чужбина и има неща, з акоито просто няма да се сети.

А второ... Защото авторът ми звучи незрял и повлияващ се от случайни мнения, без да се замисля какво стои зад тях... Това, разбира се, е субективно и е мое лично възприятие. Факт е обаче, че самият автор пише, че допреди 2 седмици мислел иначе, но сега изведнъж се убедил друго. Много силно ме навежда на мисълта, че някой друг така е направил, казал, препоръчал и авторът повтаря това като мантра, понеже по някаква причина харесва или иска да се хареса на човека. Иначе как ще кандидатстваш за университет, за стипендия в него, ще се подготвяш и ще вложиш годинни усилия и изведнъж за 2 седмици ще решиш, че точно СУ е супер избор? Такива прибързани и импулсивни решения са именно признак на младост (дотук супер), но и на силна повлияност от средата или нежелание да се конфронтираш с нещо / някого. Било то родители, било трудността да идеш на ново място, било притеснението за самата издръжка... Но когато човек си дава сметка за тези неща, той може да ги назове и не се изразява с "аз така реших преди 2 седмици". Разбираш ли, незряло ми звучи...
И затова задавам обективни въпроси - знае ли как се работи по м/ународни проекти, знае ли, че големите проекти са с големи пари, има ли идея откъде в България би могъл да придобие рутината за подобен начин на работа... Това са съвсем конкретни аспекти, които, вероятно ще се съгласиш, на 20 не са ти в главата. И е нормално.

Изобщо не мисля, че бакалавърът в България е спрял някого да се развива (макар да съм на мнение, че в чужбина придобиваш по-добри предпоставки, разменни семестри и т.н.). Но авторът е още почти дете, тропащо с краче (пак казвам, мое лично възприятие) и в България, до мама и тати, няма да порастне и да изпълни точно това, за което пишеш, което е в основата:

Да, абстрактно звучи последното написано и не можеш да го кажеш в този вид на бъдещ студент на около 20, защото видя какво стана - всички сме лелки и мисирки, нищо, че на години съм по-близо до него... Просто има хора, които порастват по-бавно и за мен авторът е от тях. А за наистина успешна научна кариера трябват т*опки и самостоятелност. Самостоятелност не в смисъл на имането на пари, а в мисленето, в готовността съвсем нарочно да се поставиш в трудна и изискваща ситуация, защото знаеш, че го правиш за себе си и бъдещето си и в готовността да поемеш отговорност поне за себе си и ежедневните си нужди. Засега аз не виждам това в автора, затова и го насочвам (или поне опитвам) с конкретните въпроси.

Че темата не задава въпрос, а търси подкрепа за вече формирано мнение става ясно още от първия пост. Аз затова реших да не се хабя да влизам в пространни обяснение. Аз съм се занимавал (за кратко, около година) с наука в Западна Европа, в престижна институция (понеже някой се изхвърли, че само това давало право на мнение). 100% се убедих тогава, че висшето образование в България има фундаментални и систематични пропуски, които много спъват излизането на международната сцена. Макар да не е невъзможно. При такъв избор, аз никога не бих избрал СУ (а съм го завършил с отличие). Аргументация както казах няма смисъл да се хабя да давам, няма да бъде разбрана, особено след като автора писа и че му е важно, че в България имало кой да го уреди на работа. Остава само да търси връзки с китайци за да го уредят после и във великия изток...

Да си покажа ли бакалавърската диплома от азиатски университет, за да се изкажа? Темата може да е полезна и за други, затова ще си оставя мнението, пък той авторът да си прави каквото иска. Като пълна отличничка в СУ и заминала точно на пълна стипендия в Азия мога да кажа, че ако като човек си арогантен, всезнаещ и надменен, на никой няма да му е приятно да работите заедно, по каквито и да било проекти. Дипломите и квалификациите са чудесно нещо, колкото повече, толкова по-добре. Но в крайна сметка най-важно в какво има Зад тези дипломи и знания, защото в живота работиш с хора, не с хартийки. От моя опит хората с най-големи интелектуални възможности са и най-лесни и приятни за общуване и за работа. Дали са подплатили интелекта си с диплома или не понякога няма значение.

Заключвам по молба на автора.