Образование в чужбина или в България

Мдааа...

Втурваме се на запад като "овце" и следваме тенденцията на "мисирките"...

Какво да кажа...

Последен опит: замислял ли си се по повод на това какви проекти ще видиш като студент в България, каква апаратура, колко ще научиш за впрочем масово самофинансиращите се именно от научни проекти университети? Защото това е методика на работа, която не е популярна в България, при последното изследване всички университети получаваха масово парите си (над 50%, че и повече) от държавно и общинско финнасиране. БАН има някакви проекти, но последно като проверявах, те не са университет... Отделно става дума И за мащаби. Големи проекти се правят и с големи пари, пък ти си говори за меркатилност колкото си искаш...

Не на последно място, наистина ли смяташ, че България по нищо не бива превъзхождана научно в никоя област от която и да е друга страна (освен назованите от теб Япония и Китай)? Или принципът просто е "наше лошо нЕма"?

Опааа. Гроздето е кисело, много кисело.

Chrissy, от преди бях останала с впечатление, че подхождаш с обективизъм, една от много малкото тук. Защо нападаш човека? Не мисли като теб. Аз, за много конкретната ситуация мисля, че СУ е добър университет да си положи основите, да разбере същността без да му преподава някой с втори език английски, ще спести нерви и средства, които ще вложи в учене на английски. Моя съученичка завърши медицина в София и прави докторат в Япония. Остана да работи там. Преди 20г имаше много съмнения по отношение на източно европейските дипломи. Но многото примери, които дори аз съм дала по-нагоре, показват, че човек може да се устрои на научна работа и с български бакалавър, АКО продължи в чужбина. Не е въпрос на твърдение, че всичко българско е прекрасно, но е адекватно, и горната схема работи. Въпреки че масовката продължава да гледа само от гледна точка на “престижност”, сякаш други критерии няма. А работодателите не гледат ама въобще, кой къде е завършил бакалавър, то при нас стотици млади южно азиатци се настаниха на доста добре платени позиции след Мумбай бакалавър и едногодишна евро магистратура. Да не говоря за PhD студентите, които са от къде ли не. Да се докаже в областта си - микробиологията, да стане експерт в нея, да прекарва свободното си време в идентифициране на другите подобни световни експерти, да завръзва връзки с тях, да пише статии. И в чужбина това може да се случи, но там ги има и разните други финансови разсейки, та всичко е cost -benefit analysis.

Аз така и не разбрах, а и не ми беше отговорено на въпроса - ти хубаво харесваш Китай и Япония, но проучил ли си възможностите за там? Защото едно е да искаш, а съвсем друго да можеш.

Хаха, ierldan, защо Chrissy нападала, а не приемала просто, че са на различно мнение с  младежа?Аз не видях да го напада, обърна му внимание и на някои неразгледани аспекти... Защо не се опреш на тази теза и ти, за която призоваваш другите -  не нападай, приеми, че други просто са на мнение, различно от твоето. Ама не приемаш, а все едно  и също повтаряш - как само ти си с  конкретика в темата, другите са по алабалистиката.

А  иначе  на думи срамежливото момчето изригна  на дело с откровени обиди - овце, коне с капаци,  следващи тенденциите на мисирките, хора, за които всичко е пари, които не ги интересува да се развиват и самоусъвършенстват и са отчаяни от живота - тях пропусна да ги видиш ли?  Елементарното възпитание изисква да опонираш  и да опровергваш нечия позиция с един по-различен тон, не с обиди...

Fire666, едва ли е проучил, че и да Ви отговори на въпроса, очевидно писанията му дори за бакалавъра в Нидерландия са пълни с неточности, които показват незадълбочено проучване, без значение какъв ще е последващият избор..

Ами то много хубаво да се надъхваш как нещо си ще стане, но реалността често е друга. И ако имаш амбиции, а не си свикнал просто да дрънкаш празни приказки, проучваш.
И авторът след като пуска тема не знам какво очаква.

ieridan, задавам му тези въпроси по няколко причини, Първо, защото ако наистина е на 20 и не ни пързаля, то няма как да познава особеностите в чужбина и има неща, з акоито просто няма да се сети.

А второ... Защото авторът ми звучи незрял и повлияващ се от случайни мнения, без да се замисля какво стои зад тях... Това, разбира се, е субективно и е мое лично възприятие. Факт е обаче, че самият автор пише, че допреди 2 седмици мислел иначе, но сега изведнъж се убедил друго. Много силно ме навежда на мисълта, че някой друг така е направил, казал, препоръчал и авторът повтаря това като мантра, понеже по някаква причина харесва или иска да се хареса на човека. Иначе как ще кандидатстваш за университет, за стипендия в него, ще се подготвяш и ще вложиш годинни усилия и изведнъж за 2 седмици ще решиш, че точно СУ е супер избор? Такива прибързани и импулсивни решения са именно признак на младост (дотук супер), но и на силна повлияност от средата или нежелание да се конфронтираш с нещо / някого. Било то родители, било трудността да идеш на ново място, било притеснението за самата издръжка... Но когато човек си дава сметка за тези неща, той може да ги назове и не се изразява с "аз така реших преди 2 седмици". Разбираш ли, незряло ми звучи...
И затова задавам обективни въпроси - знае ли как се работи по м/ународни проекти, знае ли, че големите проекти са с големи пари, има ли идея откъде в България би могъл да придобие рутината за подобен начин на работа... Това са съвсем конкретни аспекти, които, вероятно ще се съгласиш, на 20 не са ти в главата. И е нормално.

Изобщо не мисля, че бакалавърът в България е спрял някого да се развива (макар да съм на мнение, че в чужбина придобиваш по-добри предпоставки, разменни семестри и т.н.). Но авторът е още почти дете, тропащо с краче (пак казвам, мое лично възприятие) и в България, до мама и тати, няма да порастне и да изпълни точно това, за което пишеш, което е в основата:

Да, абстрактно звучи последното написано и не можеш да го кажеш в този вид на бъдещ студент на около 20, защото видя какво стана - всички сме лелки и мисирки, нищо, че на години съм по-близо до него... Просто има хора, които порастват по-бавно и за мен авторът е от тях. А за наистина успешна научна кариера трябват т*опки и самостоятелност. Самостоятелност не в смисъл на имането на пари, а в мисленето, в готовността съвсем нарочно да се поставиш в трудна и изискваща ситуация, защото знаеш, че го правиш за себе си и бъдещето си и в готовността да поемеш отговорност поне за себе си и ежедневните си нужди. Засега аз не виждам това в автора, затова и го насочвам (или поне опитвам) с конкретните въпроси.

Че темата не задава въпрос, а търси подкрепа за вече формирано мнение става ясно още от първия пост. Аз затова реших да не се хабя да влизам в пространни обяснение. Аз съм се занимавал (за кратко, около година) с наука в Западна Европа, в престижна институция (понеже някой се изхвърли, че само това давало право на мнение). 100% се убедих тогава, че висшето образование в България има фундаментални и систематични пропуски, които много спъват излизането на международната сцена. Макар да не е невъзможно. При такъв избор, аз никога не бих избрал СУ (а съм го завършил с отличие). Аргументация както казах няма смисъл да се хабя да давам, няма да бъде разбрана, особено след като автора писа и че му е важно, че в България имало кой да го уреди на работа. Остава само да търси връзки с китайци за да го уредят после и във великия изток...

Да си покажа ли бакалавърската диплома от азиатски университет, за да се изкажа? Темата може да е полезна и за други, затова ще си оставя мнението, пък той авторът да си прави каквото иска. Като пълна отличничка в СУ и заминала точно на пълна стипендия в Азия мога да кажа, че ако като човек си арогантен, всезнаещ и надменен, на никой няма да му е приятно да работите заедно, по каквито и да било проекти. Дипломите и квалификациите са чудесно нещо, колкото повече, толкова по-добре. Но в крайна сметка най-важно в какво има Зад тези дипломи и знания, защото в живота работиш с хора, не с хартийки. От моя опит хората с най-големи интелектуални възможности са и най-лесни и приятни за общуване и за работа. Дали са подплатили интелекта си с диплома или не понякога няма значение.

Заключвам по молба на автора.