Образование в чужбина или в България

Нищо против Нидерландия, напротив. Но Hanze конкретно e приложен университет, а не академичен, та като такъв не знам как подлежи на сравнение ( респективно на включване в класации редом с академични университети като Делфт и Айндховен примерно). За да се кара  магистратура в академичен след приложни обикновено се иска  една година доучване. И това на ниво Европа,  съвсем не е ясно как се гледа на диплома от приложен университет в Азия. Това също трябва да се има предвид при избора на бакалавърска програма.

Отделно, ако не е променено нещо, стипендии и за бакалавър, и за магистър в  Ханзе се отпускат само на студенти, които са "non EEА".

Хора, които никога не са били в чужбина на повече от екскурзия по-добре да не коментират.

Вие наясно ли сте, че когато той отива да учи в Нидерландия ще има една камара повече ангажименти от тези в България. Търсенето на квартира е много трудно, финансовите затруднения, стресът и какво ли още не. Да ходи в Нидерландия в някакъв случаен университет само защото дипломата му евентуално щяла да бъде по-добра е глупаво. И то някакъв университет "от топ 3". Само дето тези класации не струват нищо освен ако не е номер 1.

И сте прав, и не сте. Специално в Нидерландия е  много голям проблемът с настаняването, скъпо е, да. Стресът да се опитваш да се вместиш в по-лимитирана сума за всички останали нужди, за да можеш да покриеш наема, е също налице, да. 

Но другото е  далеч от истината.  Да, класациите малко или много са субективни, но какво значи да си заслужава учене навън само, ако университетът е номер 1 в класациите? Е, няма как всички да са в номер 1 за дадена специалност. Но това не означава, че няма   достатъчно добри  други висши учебни заведения за целта.  Като за случая с Ханзе конкретно написах мнението си по-горе. Дали е добър или лош не мога да коментирам. За специалности, които не се предлагат в академичните университети, е опция. Като приложен обаче дори не участва в рейтингите  (колкото и да са субективни) на академичните унита, какво остава да  е трети, та по този параграф е спорно дали дипломата оттам въобще би била достатъчна за магистратура в Азия.  В този ред на мисли е може би по-добре СУ, оттам със сигурност има деца, спечелили стипендии за master програми в Азия.

Но това, че човек навън ще има повече ангажименти, ученето в масовия случай ще е по-тежко оттук, оттам и стресът по-голям, не следва да е оправдание за избора. И не, не съм ходила в чужбина само по екскурзии, имам цели 3 деца,  следващи към момента /завършили вече навън  и магистратура и твърдя на база опита  покрай тях, че животът далеч от вкъщи и от опеката на родителите, колкото и клиширано да звучи,  калява характера, прави те самостоятелен, оправен, научава те да си нареждаш приоритетите, да управляваш средствата си, да се ориентираш и към работа паралелно с ученето в някой момент, за да облекчиш товара (финансовия)  върху родителите си..Отделно няма тих, няма скромен. Какъвто и да е човек като характер, бори се. В това няма нищо лошо. И наистина си трябва доза смелост/мотивация да се изправиш срещу новото и предизвикателствата в него.

Абе ти не се ли зарече да не коментираш?
Автора и той е в тая категория очевидно.

Това за номер едно е глупаво изхвърляне - МИТ, Оксфорд и Кеймбридж например като си менят местата непрекъснат в различни години и в различни класации значи ли, че понякога струват, а понякога не, понеже са втори или трети?
Но принципно си прав, че някакъв второразряден университет не си струва, само защото е чужбински. Но това не важи за топ 10 или 20 в света.

Преди много се обсъждаше Дания като студентска дестинация. Сега не намирам никакви коментари. Условията ли са се променили, каква е причината за отлива?

Имах предвид да не дават съвети на автора на публикацията. Не е ок да го пращат в друга страна без те самите да са били там и да знаят какво е. И то с толкова агресивен тон. А аз се обръщах към вам, не съм давал съвети.

Бориславе, то ти си агресивния. Живеем в чужбина, учили сме в чужбина, децата ни са завършили университети в чужбина. И кво, сега по- достоверни ли сме?

Авторът зададе конкретен въпрос - интересува се дали е добре да си направи бакалавъра в СУ или чужбина. Интересува го, защото иска да се занимава с наука. Аз лично бих се интересувала от опита на такива, завършили български бакалавър, и отишли след това да се образоват в чужбина И занимаващи се с научна работа. Някой с такъв опит тук?  Иначе специалисти по “престижност” и “общо знание”, бол.

Включително и обвиняващата другите..

Написах назад, че Ханзе вероятно не е най-добрата стъпка по пътя към  мечтаната Азия.  Престижност или не, гледа се за азиатските университети откъде е бакалавърът. И как няма да се гледа, щом ти поемат цялото обучение, което е всичко друго, но не и евтино? СУ е поне в класациите, макар и на по-задни позиции, докато немски и нидерландски приложни университети като упоменатия Ханзе  (т.н Hochschulen/ hogescholen) не са. Изразих мнение, че при тези обстоятелства по-добър избор е СУ. Освен това имам опит с дете, спечелило пълна стипендия за магистратура ( след бакалавър в чужбина) - не в Япония, където иска  авторът, но все пак възможно най-близо като манталитет и начин на кандидатстване, в Южна Корея. Още имам списъка със спечелилите такава от целия свят, няма как да го кача с имената тук - но ето  отрязъци от него, касаещи конкретно кандидатите с бг и с холандски бакалавър.
 
(изтрито)

Вижда се колко повече бг студенти са сред спечелилите, подозирам, че малкото холандски са от академични университети. За жалост в списъка го няма името на университета, в който е завършен бакалавърът в съответната страна. 

Не ми е спокойно въпреки изтритите имена и след  малко ще махна снимките.

Темата доста бързо се разви. Благодаря за отговорите на всички ви!

В крайна сметка, реших да завърша СУ. Разбрах, независимо къде си завършил
важно е да си ходил на кръжоци и практика по време на твоето обучение. Е, за мой късмет
познавам хора, които биха ми осигурили място в лаборатория по време на моето обучение.
Това не е единствената причина, както много други споменаха, стресът в чужбина е много голям,
най-добре е да вникна в материята тук, и след това, вече като по-голям "професионалист" в моята
специалност, ще направя най-правилния избор за магистратура.

Тезата ми е, че без да си местен няма как да знаеш кои университети са добри. То и според българските класации Русенският университет влиза в топ 3 за определени специалности, ама всички знаем, че не е добър.

В днешно време  такава информация е на  една ръка разстояние за искащите да се информират. Не са само различните  класации/рейтинги, има достатъчно отзиви за обучението в специалност Х, университет У в нета, разни групи със следващи/завършили там, форуми. Човек в добавка обикновено има роднини/ приятели/познати около себе си, минали по-рано през същите или подобни избори, от които може да поиска съвет/мнение. Дори тук във форума има теми, доста детайлни и информативни, за университетите на Острова, за тези в Нидерландия, за  тези в немскоговорящите страни, за френските..

Ха, а местните откъде ще знаят? Аз например знам ли кой български университет е добър и кой не? Ми не знам, защото макар и местна не ме интересува и така е масово с местните хора. А ако ме заинтересува ще почна да търся информация в нета, което обаче може да стане и от чужбина.
Независимо дали ти харесва или не, рейтингите са важни и университетите с висок рейтинг дават предимство и за намиране на работа, и за по-нататъшно образование или научна дейност.